„Свидетелска грамада“ в земята на „планината на Бога“

НА КАРТА на континента, ако следваш бреговата линия на западна Африка и се движиш на изток по протежение на Гвинейския залив, на мястото, където брегът прави завой на юг, ще намериш Камерун. Ако продължиш на юг надолу по брега, ще стигнеш до огромни плажове от черен пясък. Черният пясък е резултат от вулканичната дейност на вулкана Камерун.

Този конусообразен, висок 4070 метра планински връх се извисява над цялата област. Когато залязващото слънце облива склоновете на връх Камерун със светлина, то създава един поразителен спектакъл от ярки цветове — бледомораво, оранжево, златисто и тъмночервено. Морето и близките блата отразяват всички тези оттенъци като огледало, като правят почти невъзможно да се различи небето от земята. Лесно е да се разбере защо анимистките племена на района са нарекли планината Монго ма лоба, което бива превеждано като „Колесницата на боговете“, или по–често „Планината на Бога“.

По̀ на юг се простират километри от бели пясъчни плажове, обрамчени с кокосови дървета. За разлика от идиличната брегова линия, голяма част от страната е покрита с гъста екваториална гора, която се простира до границата с Конго и Централната африканска република и на север до Нигерия и субпустинния Чад. Западната част на страната е планинска и напомня на пътника за части на Европа. Но горещият климат няма да ти позволи да забравиш, че си само на хвърлей от екватора. Разнообразието на природата на Камерун кара много туристически пътеводители да го описват като Африка в малък мащаб. Това впечатление е подсилвано от различните етнически групи и над 220–те регистрирани езици и диалекти.

Ако трябва да посетиш Камерун, може да отседнеш в един от големите хотели в пристанищния град Дуала, или в столицата Яунде. Но тогава би пропуснал възможността да научиш нещо за живота на хората, особено за над 24 000 Свидетели на Йехова, които биват заети в изграждането на „свидетелска грамада“ из цялата тази страна на „Планината на Бога“.a Защо да не предприемеш пътуване из страната, за да срещнеш някои от тях? Твоето изследване на тази западноафриканска земя несъмнено ще бъде богато възнаградено.

С кану, буш–такси или велосипед?

Там, където Санага, най–дългата река в Камерун, се влива в океана, тя образува голяма делта. За да стигнат до всички жители на този огромен район, Свидетелите на Йехова често трябва да пътуват с кану. Това правят и деветимата вестители на Царството в малката група в Ембиако. Двама от тях живеят на 25 километра от там, в село Йойо. За да стигнат до Ембиако, те трябва да гребат енергично с кануто, но въпреки това винаги присъствуват на християнските събрания. Когато посещавал тази група, един пътуващ надзорник предложил да се покаже видеофилмът „Свидетелите на Йехова — организацията зад това име“. Но това е по–лесно да се каже, отколкото да се направи. Къде би намерил той видеокасетофон, телевизор и електричество, за да ги включи, в такова отдалечено село?

През седмицата на посещението някои вестители посетили пастора на местната църква. За тяхна изненада пасторът сърдечно ги посрещнал и те имали оживено обсъждане върху Библията с него. Като забелязали, че пасторът притежавал не само видеокасетофон, но също и електрически генератор, братята събрали кураж да го попитат дали биха могли да вземат назаем неговото оборудване. Тъй като изпитал радост от обсъждането върху Библията, пасторът се съгласил да помогне. Събота вечерта на представлението дошли 102–ма души, сред които и пасторът и по–голямата част от членовете на неговата църква. Двамата Свидетели от Йойо довели доста заинтересувани в две канута. Не ги възпряло това, че трябва да гребат срещу течението на прииждащия прилив. След като видели видеофилма, те били дълбоко развълнувани и насърчени, и били горди, че принадлежат към такава велика организация, чиято цел е да почита Йехова.

За да отиде там, където канутата не могат да достигнат, човек може да използува буш–такси. Паркингите, където тези таксита чакат за пътници, винаги са изпълнени с дейност. Лесно е напълно да се объркаш сред продавачите на студена вода, продавачите на банани и момчетата носачи. Работата на момчетата носачи е да качат пътниците в чакащите буш–таксита, които според тях, до едно „тръгват всеки момент“. Обаче „всеки момент“ трябва да се приеме само в най–неопределения смисъл на думата. Пътуващите трябва да прекарват часове, понякога дори дни, в чакане. Когато всичките пътници са натъпкани вътре и шофьорът е подредил куфарите, чувалите със земеделски продукти, и понякога дори живи пилета и кози, на багажника на покрива, буш–таксито поема по неравните, прашни пътеки.

Един пътуващ надзорник, разочарован от този вид транспорт, избрал независимостта. Сега той извършва всичките си пътувания с велосипед. Той казва: „Откакто реших да използувам велосипед, за да пътувам от сбор до сбор, винаги пристигам навреме за посещението. Вярно, пътуването може да отнеме няколко часа, но поне не съм принуден да прекарвам един или два дни, чакайки буш–такситата. По време на дъждовния период някои пътища почти напълно изчезват под водата. Тогава трябва да си събуеш обувките, за да преминеш тези пространства от кал и вода. Един ден една от обувките ми падна в един поток и беше намерена чак няколко седмици по–късно, когато дъщерята на един от Свидетелите я извадила съвсем случайно, докато ловяла риба! Щастлив съм, че мога да нося този чифт обувки отново, след като едната от тях прекара известно време с рибите. Понякога минавам през области, където Свидетелите на Йехова не са проповядвали преди. Хората винаги ме питат какво нося. Затова държа списания и брошури под ръка. Всеки път, когато спирам, аз предлагам тези основани върху Библията публикации и давам кратко свидетелство. Вярвам, че Йехова ще направи тези семена на истината да пораснат.“

Дълбоко във вътрешността на страната

Свидетелите на Йехова се стремят да споделят добрата новина на Царството с други хора дори дълбоко в сърцето на Камерун, в селата, скрити в недрата на джунглата. За това са необходими огромни усилия, но резултатите са стоплящи сърцето.

Мари, една целодневна служителка, започнала библейско изучаване с младо момиче, което се казва Арлет. В края на първото изучаване Мари попитала Арлет дали тя би я изпратила до вратата, какъвто е обичаят в тази част на Африка. Но младото момиче обяснило, че едва може да ходи, поради болките в стъпалата си. Стъпалата на Арлет били заразени от вид бълхи, при които женската се загнездва в плътта, като причинява гнойни възпаления. Мари смело извадила бълхите една по една. По–късно тя също научила, че нощем това младо момиче е измъчвано от демони. Мари търпеливо обяснила как човек да уповава на Йехова, особено като призовава Неговото име на глас в молитва. — Притчи 18:10.

Арлет напредвала бързо. Отначало нейното семейство не виждало нищо лошо в изучаването поради забележителния напредък, който тя постигала и физически, и интелектуално. Но когато разбрали, че тя иска да стане Свидетелка на Йехова, те ѝ забранили да продължава изучаването. Три седмици по–късно, осъзнавайки колко потисната е дъщеря ѝ, майката на Арлет се свързала с Мари и я помолила да поднови изучаването.

Когато дошло времето да се посети окръжен конгрес, Мари платила на един шофьор да вземе Арлет и през двата дни. Шофьорът обаче отказал да отиде до дома на Арлет, като решил, че пътеката, която водела до пътя, била непроходима. Така че Мари успяла сама да занесе момичето до пътя. Йехова несъмнено благословил тези усилия. Днес Арлет посещава всички събрания на сбора. За да ѝ помогне да прави това, Мари неуморно идва да я взима. Заедно те вървят по 75 минути в едната посока. Тъй като неделното събрание започва в 8:30 часа, Мари трябва да тръгва от къщи в 6:30 часа; но те успяват да пристигат навреме. Арлет се надява скоро да символизира своето отдаване на Бога чрез покръстване във вода. Мари казва: „Който не я е виждал преди да започне да изучава, не може да си представи колко много се промени тя. Благодаря много на Йехова за начина, по който я благослови.“ Мари несъмнено е чудесен пример на самопожертвувателна любов.

Далече на север

Северен Камерун е пълен с противоположности и изненади. През дъждовния период той се превръща в огромна, пищна градина. Но когато изгарящото слънце надделее, тревата изсъхва. По обед, когато слънцето е в своя зенит и е трудно да се намери сянка, овцете се притискат към стените на къщите от червена кал. Сред пясъка и сухата трева единствените следи от зеленина са оскъдните листа на баобабовите дървета. Макар че не са големи колкото своите братовчеди в екваториалната гора, те са също толкова издръжливи. Тяхната способност да издържат в суровата околна среда добре онагледява пламенността и смелостта на малкото Свидетели, които са дошли да живеят в този район, за да оставят светлината на истината да свети.

Между някои от сборовете в тази област има от 500 до 800 километра разстояние и чувството на изолираност е съвсем реално. Но е налице огромен интерес. Свидетели от други области се преместват тук, за да помагат. За да бъдат резултатни в службата, те трябва да учат фуфулдей — един местен диалект.

Един Свидетел от Гаруа решил да прекара няколко дни, проповядвайки в родното си село, на около 160 километра от там. Той открил няколко души, които се интересували, но високата цена на транспорта му пречела да прави повторни посещения редовно. Няколко седмици по–късно Свидетелят получил писмо от един от заинтересуваните, който го молил да дойде и да го посети отново. Тъй като все още нямал достатъчно пари за пътуването, той не могъл да отиде. Представи си колко изненадан бил Свидетелят, когато човекът се явил пред неговия дом в Гаруа, за да го информира, че десет души в онова село го чакали да ги посети!

В едно друго село, близо до границата с Чад, група от 50 заинтересувани души са организирали свое собствено изучаване на Библията. Те уредили трима от тях да посещават събранията в най–близкия сбор в Чад. Като се върнали, те щели тогава да водят библейското изучаване с цялата група. Наистина, Исусовите думи могат добре да се приложат тук: „Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.“ — Матей 9:37, 38.

Свидетелствуване в градовете

След много години на недостиг, преди около две години списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ станаха достъпни в изобилни количества в Камерун. Списанията се посрещат с голям ентусиазъм и към тях има силен интерес, тъй като много хора ги четат за първи път. Едно младо семейство специални пионери, назначени в един от градовете, разпространили 86 списания при проповядването през първата сутрин в новия си район. Някои вестители разпространяват над 250 списания само за един месец! Каква е тайната на техния успех? Да се предлагат списания на всеки човек.

Един Свидетел, който работи в офис, открит за обществеността, винаги оставя списания на видно място. Една жена погледнала към списанията, но не взела нито едно. Свидетелят прозрял нейния интерес и ѝ предложил екземпляр, който тя приела. Той бил изненадан да я види да идва отново на следващия ден. Тя не само искала да даде дарения за списанията, които взела, но също помолила за още. Защо? Тъй като била жертва на изнасилване, тя си била избрала списанието на тази тема. Тя била прекарала цялата нощ, четейки и препрочитайки дадените съвети. Като се почувствувала много облекчена, тя поискала да научи повече за Свидетелите на Йехова.

Дори малки деца могат да участвуват в разпространяването на библейското послание на надежда. Когато една шестгодишна Свидетелка била помолена от своя учител да изпее католически химн, тя отказала, като заявила, че е Свидетелка на Йехова. Тогава учителят я помолил да изпее една от нейните религиозни песни, за да може да ѝ пише оценка върху нея. Тя избрала песента, озаглавена „Божието обещание за рая“, и я изпяла по памет. Учителят я попитал: „Ти споменаваш един рай в своята песен. Къде е този рай?“ Момичето обяснило целта на Бога да създаде рай на земята много скоро. Изненадан от нейния отговор, той помолил родителите ѝ за книгата, която тя изучавала. Той бил готов да ѝ пише оценка върху това, а не върху материала, който изучавала в часовете по религия. Родителите предложили на учителя, че ако той иска да ѝ даде правилна оценка, трябва най–напред да изучава сам. Било започнато библейско изучаване с него.

Планираш ли посещение?

В много части на света днес хората са безразлични към добрата новина на Царството. Нито Бог, нито Библията ги интересуват. Други са парализирани от страх и просто отказват да отговарят на непознати на вратата. Всичко това е истинско предизвикателство пред Свидетелите на Йехова в тяхната служба. Но колко по–различно е в Камерун!

Проповядването от врата на врата е едно удоволствие тук. Вместо да се чука, тук е обичай да се извика „Конг, конг, конг“. Тогава отвътре отговаря глас „Кой е?“, след което ние се представяме като Свидетели на Йехова. Обикновено родителите казват на децата си да донесат пейки и да ги поставят на сянка под едно дърво, може би мангово дърво. След това прекарваме приятно време, като обясняваме какво е божието Царство и какво ще направи то, за да облекчи злощастните условия на човечеството.

Точно след едно такова обсъждане, една жена изля душата си, като каза: „Натъжава ме това, че истината, която търся, не може да бъде намерена в религията, в която съм родена и в която израснах и остарях. Благодаря на Бога, че той ми показа истината. Аз бях служителка в моята църква. Статуята на Дева Мария прекарва една седмица в дома на всеки служител, за да може всеки да отправи молби към нея. Що се отнася до мен, аз винаги молех Мария да ми помогне да науча истината. Сега Бог ми показа, че истината не е с нея. Благодаря на Йехова.“

Така че ако някой ден почувствуваш нужда да изпиташ дълбоката радост, която може да се намери при проповядването на добрата новина на божието Царство, защо да не посетиш тази част на западна Африка? Освен че ще откриеш „една миниатюрна Африка“, било с кану, с буш–такси или велосипед, ти също ще допринесеш за ‘свидетелската грамада’, която се изгражда в земята на „Планината на Бога“.

[Бележка под линия]

[Информация за източника на страница 22]

Карта: Mountain High Maps® Copyright © 1995 Digital Wisdom, Inc.