На какво могат да ни научат ‘инстинктивно мъдрите’ творения

КЛИМАТИЧНАТА инсталация, антифризът, обезсоляването на морската вода и ехолотът са изобретения, които станаха широко известни на човечеството през 20–и век. Но те съществуват в животинския свят от преди хиляди години. Да, човечеството извлича полза от изучаването на тези „инстинктивно мъдри“ творения. (Притчи 30:24–28, NW; Йов 12:7–9) Изглежда, че някои животни са станали мълчаливи учители на човечеството и за нас може да бъде много интересно да ги изследваме.

Дали можем да извлечем полза, ако разгледаме характерните черти на някои животни? Да, Исус Христос оприличил своите последователи на овце, змии, гълъби и дори на скакалци. Какво имал предвид той, когато сравнявал последователите си с тези творения? Нека да видим.

„Моите овце слушат гласа Ми“

Овцете се споменават в Библията над 200 пъти. Както обяснява Smith’s Bible Dictionary [„Библейски речник на Смит“], „овцата е символ на смирение, търпение и покорност“. В Исаия, глава 53, самият Исус бил пророчески оприличен на овца. Колко е уместно той да сравнява своите последователи със същото животно! Но кои конкретни характерни черти на овцата имал предвид Исус?

„Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват“ — казал Исус. (Йоан 10:27) По този начин той подчертал смирението на своите ученици и тяхното желание да го следват. Буквалните овце слушат своя пастир и с готовност го следват. Пастирът също е силно привързан към стадото.

Когато пасе, едно стадо може да бъде разпръснато по една ливада, но всяка овца поддържа връзка със стадото като цяло. Затова книгата Alles für das Schaf [„Всичко относно овцете“] казва, че когато животните се чувствуват несигурни или изплашени, „те могат бързо да се съберат заедно“. Ако овцете бягат, за да се спасят от някаква опасност, те го правят като стадо, като отвреме–навреме спират, за да преценят ситуацията. „Бягането на етапи позволява на агнетата и на по–слабите животни да издържат. Стадото дори им осигурява специална защита.“ Какво можем да научим от това поведение?

Истинските християни днес не са разпръснати из деноминациите и сектите на псевдохристиянството. Вместо това те са събрани в едно стадо. Всеки християнин се чувствува лично привързан към стадото на Бога и това допринася за единството в организацията на Свидетелите на Йехова. Къде всеки поклонник търси ръководство и защита всеки път, когато настъпи критичен момент — било то сериозна болест, война или природно бедствие? В организацията на Йехова, която предлага духовна сигурност.

Как библейските съвети стигат до нас? Чрез публикации като „Стражева кула“ и придружаващото я списание „Пробудете се!“. Тези списания и християнските събрания предлагат дори специална помощ за онези, които се нуждаят от допълнителни грижи, както агнетата и по–слабите овце в едно стадо. Например, внимание се обръща на самотните родители и на онези, които страдат от депресия. Колко мъдро е тогава да четем всяко списание, да присъствуваме на всяко събрание на сбора и да прилагаме това, което учим! По този начин проявяваме смирение и силна привързаност към стадото на Бога. — 1 Петър 5:2.

„Предпазливи като змиите, но и невинни като гълъбите“

„Библейски речник на Смит“ казва: „В Ориента змията била използувана като символ на първоизточника на злото, на духа на непокорство.“ От друга страна „гълъбице моя“ били думи на нежност. (Песен на песните 5:2) Какво тогава е имал предвид Исус, когато насърчил своите последователи да бъдат „предпазливи като змиите, но и невинни като гълъбите“? — Матей 10:16, NW.

Исус давал напътствия относно проповядването и поучаването. Учениците му можели да очакват да бъдат посрещнати по различен начин. Някои хора щели да проявят интерес, докато други щели да отхвърлят добрата новина. Някои дори щели да преследват тези истински служители на Бога. (Матей 10:17–23) Как трябвало да реагират учениците на преследването?

В Das Evangelium des Matthäus [„Евангелието на Матей“] Фриц Ринекер казва относно Матей 10:16: „Хитростта . . . трябва да бъде комбинирана с безкомпромисност, искреност и прямота, за да не се случи нещо, което да даде на неприятелите основателна причина за оплакване. Пратениците на Исус се намират сред безскрупулни противници, които не проявяват ни най–малка загриженост и се нахвърлят върху апостолите безмилостно и при първата възможност. Затова е необходимо — точно както една змия — да бъдат нащрек относно противниците и да правят преглед на ситуацията с будни очи и сетива; да останат господари на ситуацията без мошеничество или измама, да бъдат чисти и истинни в думи и дела и така да покажат, че са като гълъбите.“

Какво могат да научат съвременните служители на Бога от думите на Исус, записани в Матей 10:16? Днес хората реагират на добрата новина така, както реагирали и през първи век. Когато се сблъскват с преследване, истинските християни трябва да комбинират хитростта на змията с чистотата на гълъба. Християните никога не използуват измама или нечестие, а са непокварени, искрени и честни в изявяването на посланието на Царството пред другите.

Един пример: Колеги в работата, младежи в училище или дори членове на собственото ти семейство може да правят язвителни забележки относно твоите вярвания като Свидетел на Йехова. Първоначалната реакция може да бъде да отговориш по същия начин, като бъдеш също толкова нападателен към тяхната вяра. Но дали това е нещо невинно? Едва ли. Ако покажеш на критиците си, че думите им по никакъв начин не влияят на твоето приятелско отношение, те просто може да се променят към по–добро. Тогава ще си както хитър, така и безупречен — ‘предпазлив като змиите, но и невинен като гълъбите’.

‘Скакалци, приличащи на коне, приготвени за война’

Списание GEO [„Гео“] съобщава, че през 1784 г. Южна Африка била засегната от „най–големия рояк [скакалци], регистриран някога в писаната история“. Роякът покривал район от пет хиляди и двеста квадратни километра, което е около пет пъти повече от площта на Хонконг. Изданието „Библейски речник на Смит“ казва, че скакалецът „нанася жестоки опустошения на растителността в страните, в които долита“.

В даденото му от Бога откровение относно нещата, които щели да станат в „деня на Господаря“, Исус използувал едно видение на рояк скакалци. Относно тях се казвало: „И скакалците приличат на коне, приготвени за война.“ (Откровение 1:1, 10 [NW]; 9:3–7) Какво било значението на тези символи?

Отдавна вече Свидетелите на Йехова са разбрали, че скакалците от Откровение, глава 9, изобразяват помазаните земни служители на Бога през този век.a На тези християни им е дадена конкретна служба — да проповядват посланието на Царството по цялата земя и да правят ученици. (Матей 24:14; 28:19, 20) Затова е необходимо те да превъзмогват препятствията и да издържат в работата си. Какво друго би могло да илюстрира това по–добре от упорития скакалец?

Макар че е дълъг само малко повече от пет сантиметра, скакалецът обикновено изминава от 100 до 200 километра на ден. Пустинният скакалец може дори да увеличи това разстояние на 1000 километра. Списание „Гео“ обяснява, че „крилата му се размахват 18 пъти в секунда и в продължение на повече от 17 часа на ден — нещо, което никое друго насекомо не може да направи“. Каква голяма задача за едно толкова миниатюрно творение!

Като група Свидетелите на Йехова устояват твърдо в разпространяването на добрата новина на Царството. Понастоящем те проповядват в над 230 страни. Тези служители на Бога превъзмогват много трудности, за да участвуват в извършването на тази работа. С какъв вид проблеми се сблъскват те? Предразсъдъците, ограниченията от закона, болестите, обезсърчението и противопоставянето от страна на близки са само някои от тях. Но нищо не е успяло да спре техния напредък. Те издържат в дадената им от Бога работа.

Продължавайте да проявявате християнски качества

Да, Исус оприличил своите последователи на овце, змии, гълъби и скакалци. Това наистина е подходящо за нашето време. Защо? Защото краят на тази система на нещата е неизбежен и проблемите оказват по–голям натиск от когато и да било.

Като пазят в ума си примерите на Исус, истинските християни се придържат близо до стадото на Бога и смирено приемат напътствия от организацията на Йехова. Те бдят и са нащрек относно ситуации, които могат да попречат на християнската им дейност, като в същото време остават безукорни във всички неща. Нещо повече, те постоянствуват във вършенето на божията воля, макар че се сблъскват с пречки. И те продължават да се учат от някои „инстинктивно мъдри“ творения.

[Бележка под линия]