Страхът — приятел или враг?

„Мисля си за това по какъв начин искам да умра. Не искам да бъда застреляна, но ако стане така, то нека да е в главата, точно тук, така че да умра веднага.“

ЕДИН репортер на Los Angeles Times [„Лос Анджелес Таймс“] чул това от едно 14–годишно момиче. Той интервюирал ученици относно неотдавнашни убийства — младежи, които убили както възрастни, така и други младежи. Репортажът бил озаглавен: „Светът на страха“.

Сигурно ти е известно, че много хора живеят в един свят на страх. Страх от какво? Ще бъде трудно да се посочи един отделен вид страх. Виж дали ще можеш в блока на тази страница да откриеш неща, от които твоите приятели или много от хората в района, където живееш, се страхуват. Блокът е от списание „Нюзуик“ от 22 ноември 1993 г. и показва резултатите от една анкета със „758 деца на възраст между 10 и 17 години, заедно с техните родители“.

Ако тези младежи бяха интервюирани днес, те може би щяха да посочат допълнителни причини за страх, като например земетресенията. След унищожителното земетресение в Лос Анджелес през януари 1994 г., „Тайм“ съобщи: „Сред симптомите на посттравматично стресово разстройство са внезапно връщане на спомени, кошмари, прекалена бдителност и гняв поради липсата на контрол над собствения живот.“ Един бизнесмен, който решил да се премести в друг район, казал: „Загубите не са проблем. Проблем е страхът. Отиваш да спиш долу, на първия етаж, вместо в спалнята, и то с обувки на краката. Не спиш. Просто седиш там и го чакаш всяка нощ. Ужасно е.“

„Поредица от бедствия кара японците да настръхнат“ беше заглавието на един репортаж от Токио, излязъл на 11 април 1995 г. В него се казва: „Атаката с нервно–паралитичния газ . . . беше особено сериозен удар върху японската психика, защото дойде като част от поредица събития, които колективно създадоха напълно нов вид несигурност относно бъдещето. . . . Хората вече не се чувствуват в безопасност на улиците, които някога бяха прочути със своята безопасност по всяко време на деня.“ И не само по–възрастните се страхуват. „Професор Ишикава [от Университета Сейджо] каза, че тревога . . . изразяват предимно млади хора, които често нямат ясна представа относно това какво ще им донесе бъдещето.“

Доказателства показват, че един „случай на непреодолим ужас може да измени химическите процеси на мозъка, като направи хората по–чувствителни към адреналиновия шок дори десетилетия по–късно“. Учените се опитват да разберат как мозъкът тълкува една предизвикваща ужас ситуация — как ние преценяваме подробностите и откликваме със страх. Професор Жозеф Льо Ду пише: „Като откриваме нервните пътища, чрез които някаква ситуация кара дадено създание да научи какво е страх, ние се надяваме да изясним основните механизми на тази форма на запаметяване.“

Мнозина от нас обаче не се интересуват толкова от химическата или нервна основа на страха. Реално погледнато можем да се интересуваме повече от отговорите на такива въпроси като: Защо се страхуваме? Как трябва да реагираме? Дали има добър страх?

Вероятно ще се съгласиш, че страхът понякога може да ти помогне. Например, представи си, че е тъмно, когато приближаваш своята къща. Вратата е открехната, въпреки че си я оставил добре затворена. Струва ти се, че през прозореца виждаш движещи се сенки. Веднага напрягаш вниманието си, предчувствувайки, че става нещо нередно. Може би вътре има крадец или някой неканен гост, който има нож.

В такива ситуации твоят инстинктивен страх може да те предпази от невнимателното попадане в опасно положение. Страхът може да ти помогне да вземеш мерки или да потърсиш помощ, преди да се сблъскаш с възможна беда. Има много такива примери: знак, предупреждаващ за високо напрежение; съобщение по радиото за буря, приближаваща района, където живееш; пронизващ шум в двигателя на колата ти, докато караш по път с натоварено движение.

Безспорно в някои случаи чувството на страх може да бъде приятел. То може да ни помогне да се защитим или да действуваме мъдро. Добре знаеш обаче, че постоянният или силен страх съвсем не е приятел. Той е враг. Може да доведе до недостиг на въздух, сърцебиене, прилошаване, треперене, гадене и чувство на безразличие към своето обкръжение.

Може би ще намериш за много интересно това, че Библията уточнява, че нашето време ще бъде белязано от вдъхващи страх събития на земята и от силен страх. Защо това е така, и какво влияние трябва да има то върху твоя живот и мислене? Освен това защо може да се каже, че от библейска гледна точка съществува ежедневен страх, който донася особено голяма полза и е добър? Нека да видим.

[Блок на страница 3]

Запитани относно това какво най–много безпокои тях и техните семейства, възрастни и деца казват, че се страхуват от:

ДЕЦА РОДИТЕЛИ

56% Насилие срещу член на семейството 73%

53% Загуба на работата на някой от възрастните 60%

43% Невъзможност да се осигури храна 47%

51% Невъзможност да се осигури лекар 61%

47% Невъзможност да се осигури жилище 50%

38% Член на семейството, имащ проблеми с наркотици 57%

38% Че семейството им ще се разпадне 33%

Източник: „Нюзуик“, 22 ноември 1993 г.