Пази своето чувство за неотложност
КОЙ е един сигурен, одобрен от Бога начин да продължаваме да служим на Йехова всеотдайно? Това е да притежаваме истинско чувство за неотложност дълбоко в своите сърца. Да служим на Йехова всеотдайно, означава да му служим с цялата си същност, и това изисква искрено, безрезервно послушание спрямо всичко, което той ни казва да направим.
Пророкът Моисей подчертал тази нужда, когато напътствувал народа на Израил: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.“ (Второзаконие 6:5) Векове по–късно същата заповед била повторена от Христос Исус: „‘Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум’.“ (Матей 22:37) Апостол Павел се позовал на същото това изискване, когато казал на Ефесяните да изпълняват „от душа Божията воля“, и когато подканил Колосяните: „Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци.“ — Ефесяни 6:6; Колосяни 3:23.
Трудно е обаче да вложим сърцето и душата си в своята служба за Бога, ако дълбоко в себе си не притежаваме чувство за неотложност, или ако чувството за неотложност, което сме имали някога, се е притъпило — може би дори напълно изчезнало. Днес ние живеем във време на неотложност, нямащо равно на себе си в който и да било друг период от човешката история.
Конкретни периоди на неотложност
В предхристиянските времена имало няколко периода на неотложност. Несъмнено дните на Ной и времето преди унищожението на Содом и Гомор били периоди на истинска неотложност. (2 Петър 2:5, 6; Юда 7) Годините преди потопа без съмнение били изпълнени с неотложна дейност. Въпреки че Ной и членовете на неговото семейство не знаели кога точно щял да започне потопът, тяхното „страхопочитание [богоугоден страх — NW]“ било гаранция за това те да не отлагат нещата. — Евреи 11:7.
По подобен начин, преди унищожението на Содом и Гомор, ангелите ‘настоявали пред Лот’ и му казали: „Бягай за живота си.“ (Битие 19:15, 17) Да, и при този случай неотложността спасила живота на праведни хора. Векове по–късно израилтяните, пленници във Вавилон, били подканяни: „Оттеглете се, оттеглете се, излезте оттам. Не се допирай до нечисто; излезте изсред него.“ (Исаия 52:11) През 537 г. пр.н.е., без да се бавят, около 200 000 изгнаници излезли от Вавилон в съгласие с тази настоятелна пророческа заповед.
Чувството за неотложност във всяка една от тези ситуации имало за резултат всеотдайната служба от страна на онези, които изпитвали убеждението, че живеят във време на неотложност и го поддържали живо в себе си.
Неотложността по времето на християните
Отзвуците на неотложността могат да бъдат чути и в Християнските Гръцки писания. „Внимавайте“, „бъдете бдителни“ (NW), „бдете“, ‘бъдете готови’ — всичко това са изрази, използувани от Исус Христос, за да внуши на своите последователи едно уместно чувство за неотложност. (Матей 24:42–44; Марко 13:32–37) Освен това неговите притчи относно десетте девици, злия слуга, талантите и отделянето на овцете от козите събуждат очакване и пораждат чувство за неотложност. — Матей 25:1, 14, 15, 32, 33.
Исус не само говорел за неотложността, но също така подкрепял истинността на своите думи, като работел с чувство за неотложност. При един случай той казал на хората, когато се опитали да го задържат: „И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.“ (Лука 4:42, 43) Освен това той насърчавал своите ученици да молят Господаря на жетвата да изпрати повече работници на жетвата си, защото „жетвата е изобилна, а работниците малко“. (Матей 9:37, 38) Подобна молба, изказана в молитва към Бога, наистина изразява дух на неотложност.
Дали подобна неотложност била неуместна?
Някои хора може да повдигнат логичния въпрос: Защо по онова време било необходимо чувство за неотложност, щом като предсказаната „голяма скръб“ била векове напред във времето? — Матей 24:21.
Можем да бъдем сигурни, че това не било някаква хитрост, използувана от Исус, за да държи своите последователи заети в работата по проповядването и поучаването. Не, в основата на неговия съвет за неотложност била любовта на Христос към неговите ученици, както и неговото съвършено разбиране на това как Йехова гледа на времето. Да, Христос Исус знаел, че за да бъде изпълнявана волята на Йехова според божията цел, бил необходим дух на неотложност. Освен това той знаел, че неговите ученици ще извлекат духовна полза за себе си, като поддържат чувство за неотложност до неговото завръщане.
Исус Христос ясно посочил, че по целия свят трябвало да бъде извършена една свидетелска работа, и то в ограничено време. (Матей 24:14; Марко 13:10) Етапите на развитие на тази задача били разкривани едва в процеса на развитие на работата. Но за изпълняването на всяка стъпка била необходима неотложност. Исус посочил развитието на тази задача, когато казал: „Ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“ (Деяния 1:8) И точно по този начин тази задача се развива чак до днес. Това е означавало известни изненади за божиите служители в течение на времето, като понякога е изисквало коригиране в разбирането.
Християнското чувство за неотложност послужило на целта на Йехова. То помогнало на учениците на Исус да осъществят развитието на своята задача според непогрешимия график на Йехова. Така че днес, като погледнем почти 2000 години назад, ние разбираме този божествен график по–пълно.
Християнското чувство за неотложност помогнало на учениците да дадат пълно свидетелство в Йерусалим, Юдея, Самария и на разпръснатите юдеи преди 36 г. от н.е., когато престанало специалното благоволение към Израил. (Даниил 9:27; Деяния 2:46, 47) По подобен начин християнската неотложност помогнала на ранния сбор да даде ясно предупреждение на всички юдеи, че скоро тяхната система ще свърши. (Лука 19:43, 44; Колосяни 1:5, 6, 23) И след като тя неочаквано свършила през 70 г. от н.е., чувството за неотложност помогнало на свидетелите на Христос от първи век да известят небесната надежда на много хора, преди предсказаното отстъпничество да разпростре своето ужасяващо покривало. (2 Солунци 2:3; 2 Тимотей 4:2) След това, през вековете на ранното средновековие, малкото подобни на жито християни поддържали надеждата за Царството, както бил предсказал Христос Исус. (Матей 13:28–30) Накрая, в своето определено време, Йехова издигнал един здрав съвременен сбор, подбуден от Неговото неотложно послание на съд за онези, които живеят през това поколение на края. — Матей 24:34.
Както Даниил в древни времена, съвременните божии Свидетели никога няма да се осмелят да подлагат на съмнение Йехова, да го питат: „Що правиш Ти?“ (Даниил 4:35) Те са уверени, че Йехова знае какво е необходимо, за да свърши работата си точно според графика си. Така вместо да поставят под въпрос начина, по който Йехова урежда нещата, те са щастливи, че Бог им е дал възможността да работят с него в тези важни времена. — 1 Коринтяни 3:9.
Допълнително насърчение за неотложност
Една друга причина за неотложност е нашата неспособност да определим точния ден и час на внезапното започване на голямата скръб. Христос Исус категорично заявил, че никой на земята не знае предварително определените ден и час на започването на това решаващо събитие. (Матей 24:36) При друг случай той казал на своите ревностни апостоли: „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.“ (Деяния 1:7) Да, изходът е ясен, но просто не ни е дадено да знаем всички детайли.
Апостол Павел имал правилната нагласа на неотложност. Може би той имал предвид думите на Исус, когато писал до Солунците относно присъствието на Христос: „А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише.“ (1 Солунци 5:1) Той писал това писмо около 17 години след като Исус бил казал: „Ще бъдете свидетели за Мене . . . до края на земята.“ (Деяния 1:8) По онова време нищо повече не би могло да бъде написано, защото нищо повече не било разкрито. Дори и така те можели да бъдат уверени, че денят на Йехова със сигурност щял да дойде „като крадец нощем“, когато християните все още щели неотложно да проповядват. — 1 Солунци 5:2.
Би изглеждало невероятно, че имайки предвид тези думи, християните през първи век са мислели, че денят на Йехова ще бъде чак след векове. Наистина, те знаели притчите на Исус за царя, който отишъл в една далечна страна, и за човека, който пътувал за чужбина. Те знаели също, че притчите показват, че царят ще се върне „накрая“, а пътуващият „след дълго време“. Но несъмнено те били озадачени от такива въпроси като: Кога ще е това „накрая“? И какво се има предвид с израза „след дълго време“? Десет години? Двадесет години? Петдесет години? Или повече? (Лука 19:12, 15, NW; Матей 25:14, 19) Думите на Исус продължили да звучат в техните уши: „Бъдете, прочее, и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син ще дойде.“ — Лука 12:40.
Положителното въздействие на неотложността
Да, подбужданото от Бога чувство за неотложност имало чудесен насърчаващ ефект върху християните от първи век, като им помагало да бъдат заети в най–важната работа по проповядването и поучаването. То продължава да ни насърчава и днес по много начини. То ни предпазва от това да не станем самодоволни или ‘уморени от вършене на добро’. (Галатяни 6:9) То ни защищава от прекалено ангажиране със света и неговия коварен материализъм. То държи нашите умове насочени към „истинския живот“. (1 Тимотей 6:19) Господарят Исус казал, че неговите ученици ще бъдат като „овце посред вълци“, и той знаел, че имаме нужда да поддържаме непоколебима, твърда нагласа, за да се борим със света. Да, ние биваме предпазени, защитени от своето християнско чувство за неотложност. — Матей 10:16.
В своята безкрайна мъдрост Йехова Бог винаги е давал на своите служители достатъчно информация, за да поддържат будно чувството си за неотложност. Той милостиво ни уверява, че сме в „последните дни“ на тази покварена система на нещата. (2 Тимотей 3:1) Постоянно ни се напомня, че трябва да блестим като светила, докато поколението, в което живеем, премине в голямата скръб, чиято кулминация ще настъпи при Армагедон. — Филипяни 2:15; Откровение 7:14; 16:14, 16.
Да, едно богоугодно чувство за неотложност е неразделна част от всеотдайната служба на Йехова. То отблъсква опитите на Дявола да накара божиите служители да ‘им дотяга и да . . . стават малодушни’, и помага за осуетяването на тези опити. (Евреи 12:3) През цялата вечност всеотдайната преданост ще накара служителите на Йехова да му се подчиняват, но сега, в тези дни преди Армагедон, едно дълбоко, истинско чувство за неотложност е основна част от всеотдайната преданост.
Нека Йехова, нашият Бог, да помага на всички нас да пазим своето чувство за неотложност, докато продължаваме да предаваме като ехо думите на апостол Йоан: „Амин! Дойди, Господи Исусе!“ — Откровение 22:20.