‘Да бяха всички като тях!’

Това са думите на един журналист от люксембургския вестник Letzebuerger Journal [„Летцебюргер журнал“]. Кого имал предвид той?

Той бил в Полша, за да присъствува на чествуването на 50–тата годишнина от освобождаването от Аушвиц, и забелязал, че никога не се споменавало за една група, която много била изстрадала там. В своята рубрика в броя на вестника от 2 февруари 1995 г. той идентифицира тази група със Свидетелите на Йехова и пише: „Нито най–строг затвор или концентрационен лагер, нито заплаха от ужасната смърт в ‘гладните’ блокове или от посичане със секира или на гилотина, не могли да ги накарат да отхвърлят своята вяра.“ Той продължава: „Дори жестоките пазачи на СС се учудвали на смелостта, с която Свидетелите на Йехова отивали на смърт.“

Свидетелите на Йехова не търсели смъртта си. Но като християните от първи век хиляди от тях избирали смъртта пред компромиса с християнските принципи. Такава вяра ги отличи като забележително различни в мрачните дни на Третия райх.

Журналистът завършва: „Да бяха всички хора като Свидетелите на Йехова!“ Ако бяха такива, никога нямаше да има Втора световна война.