Ревността почти разруши живота ми

РЕВНОСТТА наистина започна да ми влияе зле, когато се омъжих за втория си съпруг, Марк.a Заедно трябваше да се грижим за няколко доведени деца и да решаваме проблеми с бившите си съпрузи. Понякога положението беше непоносимо. Всеки път, когато имаше междусемеен конфликт, изглеждаше, че Марк не е на моя страна. Започнах да мисля, че той все още обича бившата си съпруга. Вместо да контролирам своята ревност, аз ѝ позволих да завладее живота ми. Всеки път, когато бившата жена на Марк беше наблизо, аз се чувствувах застрашена.

Непрекъснато наблюдавах Марк, наблюдавах дори очите му, за да видя накъде гледа. Прочитах в погледите му неща, които изобщо не бяха там. Понякога открито го обвинявах за това, че все още е влюбен в бившата си съпруга. При един случай той беше толкова наскърбен от това, че стана и напусна едно християнско събрание. Почувствувах се виновна пред Йехова. Превърнах живота на семейството си в кошмар, тъй като в края на краищата децата също бяха засегнати. Мразех се за това, което правех, но колкото и да опитвах, изглежда просто не можех да контролирам ревността си.

Вместо да ми помогне, Марк започна да си връща. Когато го обвинявах, той ми викаше: „Ревнуваш, ти просто ревнуваш.“ Изглежда той дори се стараеше да ме накара да ревнувам. Може би си мислеше, че това ще излекува ревността ми, но то само влошаваше нещата. Той започна да обръща внимание на други жени, като обясняваше колко красиви изглеждат. Това ме накара да се чувствувам дори още по–малоценна и нежелана. Стигна се дотам, че една друга емоция — омразата — прояви грозотата си. В този момент бях толкова объркана, че само исках той и семейството му да се махнат от живота ми.

Когато Библията казва, че „ревността е гнилост за костите“, това е точно така. (Притчи 14:30, NW) Здравето ми също започна да се уврежда. Развих язва на стомаха, лечението на която отне доста време. Продължавах да провалям живота си, като бях подозрителна към всичко, което Марк правеше. Претърсвах му джобовете и ако намерех някакви телефонни номера, се обаждах, за да чуя кой ще отговори. Дълбоко в сърцето си толкова се срамувах от себе си, че плачех от срам пред Йехова. Но не можех да се спра. Самата аз бях най–големият си враг.

Духовността ми пострада до такава степен, че не можех да се моля вече. Обичах Йехова и наистина исках да правя това, което е правилно. Знаех всички текстове, които се отнасят до съпрузите и съпругите, но не можех да ги прилагам. За първи път в живота си вече не исках да живея, въпреки факта, че имах прекрасни деца.

Старейшините в християнския сбор бяха голямо насърчение и направиха всичко възможно, за да ми помогнат. Но когато повдигаха въпроса относно моята ревност, аз отричах от неудобство, като не исках да призная, че имам подобен проблем.

В края на краищата здравето ми се влоши до такава степен, че трябваше да вляза в болницата за операция. Докато бях там, осъзнах, че животът не можеше да продължава по този начин. Марк и аз решихме да се разделим за три месеца, за да анализираме положението, без да сме толкова емоционално обвързани. През това време се случи нещо прекрасно. В списание „Пробудете се!“ излезе една статия, озаглавена „Помощ за възрастните, които са били деца на алкохолици“.b

Всъщност моята майка беше алкохоличка. Макар да не бях малтретирана физически, родителите ми никога не проявяваха физическа привързаност един към друг или към мен. Не мога да си спомня майка ми някога да ме е държала в ръце или да ми е казвала, че ме обича. Така че в действителност израснах, без да знам всъщност как да обичам или, което е също толкова важно, как да бъда обичана.

Майка ми често ми говореше за любовните истории на баща ми и че не може да му вярва. Така че, изглежда, израснах, без да имам доверие в мъжете. Заради възпитанието си винаги се чувствувах по–малоценна от другите, особено от други жени. Прочитът на тази статия ми помогна да проумея значението на тези неща. За първи път разбрах къде се коренят причините за моя проблем с ревността.

Показах статията от „Пробудете се!“ на моя съпруг, Марк, и тя помогна и на него да ме разбере по–добре. Скоро след това и той, и аз можехме да последваме съвета на Библията за семейните двойки, които мислят за раздяла. Изгладихме отношенията си. (1 Коринтяни 7:10, 11) Сега бракът ни е по–добър от когато и да било. Правим повече неща заедно, особено, що се отнася до християнските дейности. Марк проявява повече съчувствие. Почти всеки ден той ми казва колко много ме обича и сега наистина вярвам, че е така.

Всеки път, когато знам, че ще имаме контакт с бившата жена на Марк, се моля на Йехова за сила, молейки го да ми помогне да се държа добре като зряла християнка. И това наистина помага. Дори чувствата ми на неприязън към нея изчезнаха. Вече не мисля за отрицателни неща или не позволявам на въображението ми да ме завладее.

Все още изпитвам понякога неуместна ревност. Едва съвършеният живот в божия нов свят ще ме очисти напълно от нея. Междувременно се научих да контролирам ревността, вместо да ѝ позволявам тя да ме контролира. Да, ревността почти разруши живота ми, но благодарение на Йехова и на неговата организация, сега съм една много по–щастлива личност и здравето ми отново се възстанови. Отново имам здрави взаимоотношения с моя Бог, Йехова. — Изпратено.

[Бележки под линия]