По–добри времена пред нас

„НИЕ сме на едно–нула–едно“ — казва една жена. „При мен нещата са дори по–зле — отговаря нейната приятелка. — Аз съм само на нула–нула–едно.“

В някои части на Западна Африка подобни разговори не се нуждаят от обяснение. Вместо да яде три пъти на ден (едно–едно–едно), човек, който е на едно–нула–едно, може да си позволи да яде само два пъти на ден — веднъж сутринта и веднъж вечерта. Един млад мъж, който е на нула–нула–едно обяснява своето положение: „Ям само веднъж на ден. Пълня си хладилника с вода. Вечер преди да си легна, ям га̀ри [каса̀ва]. Ето така се справям.“

Такова е печалното положение на растящ брой хора днес. Цените се покачват, а покупателната способност на парите намалява.

Недостигът на храна е предсказан

В една поредица видения, дадени на апостол Йоан, Бог предсказал трудните условия, пред които днес са изправени мнозина. Там се споменава и недостигът на храна. Йоан разказва: „И видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си.“ (Откровение 6:5) Този злокобен кон и неговият ездач изобразяват глада — храната ще бъде толкова оскъдна, че ще се разпределя с везни.

След това апостол Йоан казва: „И чух нещо като глас . . ., който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар.“ По времето на Йоан един хиникс пшеница била дневната дажба за един войник, а един динарий били парите, заплащани за един работен ден. Така преводът на Ричард Уеймът предава стиха по следния начин: „Целодневната заплата за един хляб, целодневната заплата за три ечемичени пити.“ — Откровение 6:6.

Каква е целодневната заплата днес? Сведението State of World Population, 1994 [„Състоянието на световното население през 1994 г.“] отбелязва: „Близо 1,1 милиарда души, около 30 процента от населението на развиващия се свят, живеят с около 1 долар дневно.“ Така бедните по света с дневната заплата буквално могат да си купят приблизително един хляб.

Това, разбира се, не изненадва онези, които са много бедни. „Хляб! — възкликна един човек. — Че кой яде хляб? В наши дни хлябът е лукс!“

Ирония е това, че всъщност няма недостиг на храна. Според източници на ООН през последните десет години световното производство на храна се е увеличило с 24 процента, което е повече от растежа на световното население. Но не всички имаха достъп до това увеличение на храната. В Африка например производството на храна в действителност падна с 5 процента, докато населението нарастна с 34 процента. Така че въпреки общото изобилие от храна по целия свят, недостигът на храна продължава да съществува в много страни.

Недостигът на храна означава по–високи цени. Липсата на работа, ниското заплащане и покачващата се инфлация правят все по–трудно намирането на пари за купуването на това, което е на разположение. Human Development Report 1994 [„Сведение за развитието на човечеството през 1994 г.“] съобщава: „Хората са гладни не защото няма храна на разположение — но защото не могат да си набавят средствата за нея.“

Съществува все повече униние, чувство на безизходица и отчаяние. „Хората смятат, че днес е зле, но че утре ще бъде още по–зле“ — каза Глори, която живее в Западна Африка. Една друга жена каза: „Хората имат чувство, че се приближават към някаква катастрофа. Смятат, че ще дойде ден, когато на пазара няма да остане нищо.“

Йехова се е грижил за своите служители в миналото

Божиите служители знаят, че Йехова възнаграждава тези, които са му верни, като задоволява техните нужди и като им дава сила да се справят с трудните условия. Такова доверие в способността на Бога да осигурява необходимото всъщност е основна част от тяхната вяра. Апостол Павел писал: „Който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.“ — Евреи 11:6.

Йехова винаги се е грижил за своите верни служители. По време на една суша, продължила три и половина години, Йехова осигурявал храна на пророк Илия. Отначало Бог заповядал на враните да носят на Илия хляб и месо. (3 Царе 17:2–6) По–късно Йехова по чудодеен начин поддържал запасите от брашно и масло на вдовицата, която давала храна на Илия. (3 Царе 17:8–16) По време на същия глад, въпреки силното религиозно преследване, което понесли пророците от злата царица Йезавел, Йехова също се погрижил за това те да бъдат осигурени с хляб и вода. — 3 Царе 18:13.

По–късно, когато царят на Вавилон обсадил отстъпническия Йерусалим, хората трябвало да „ядат хляб с теглилка и икономично“. (Езекиил 4:16) Положението станало толкова безнадеждно, че някои жени ядели месото на собствените си деца. (Плачът на Йеремия 2:20) Но макар че пророк Йеремия бил поставен под стража заради своето проповядване, Йехова се погрижил да ‘му дават [на Йеремия] всеки ден по един хляб от улицата на хлебарите, догдето се свършил всичкият хляб на града’. — Йеремия 37:21.

Дали Йехова забравил Йеремия, когато запасите от хляб свършили? Очевидно не, тъй като, когато градът паднал под властта на вавилонците, на Йеремия му дали ‘храна и подарък и го пуснали’. — Йеремия 40:5, 6; виж също Псалм 37:25.

Бог подкрепя своите служители днес

Точно както Йехова подкрепял своите служители от миналите поколения, така прави и днес, като се грижи за тях както в материално, така и в духовно отношение. Разгледай например случая на Ламитунде, който живее в Западна Африка. Той разказва: „Имах доста голяма птицеферма. Един ден във фермата дойдоха въоръжени крадци и откраднаха повечето от пилетата, резервния генератор и парите, които имахме. Скоро след това малкото пилета, които бяха останали, умряха от някаква болест. Това погуби бизнеса ми с пилета. В течение на две години се опитвах без успех да си намеря работа. Беше тежко наистина, но Йехова ни подкрепяше.

Това, което ми помогна да се справя с трудните времена, беше съзнанието, че Йехова допуска да ни се случват неща, за да ни пречисти. Жена ми и аз запазихме своята рутина на семейно библейско изучаване и това наистина ни помогна. Молитвата също беше голям източник на сила. Понякога никак не ми беше до молитва, но когато се помолех, се чувствувах по–добре.

По време на този труден период разбрах колко е ценно да размишляваш върху Писанията. Мислех много върху Псалм 23, който говори за Йехова като за нашия Пастир. Един друг стих, който ме насърчи, беше Филипяни 4:6, 7, който насочва към ‘Божия мир, който никой ум не може да схване’. Един друг пасаж, който ме укрепи, беше 1 Петър 5:6, 7, който казва: „Смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“ Всички тези стихове ми помогнаха през онова трудно време. Когато размишлявате, можете да подмените в ума си мислите, които причиняват депресия.

Сега отново имам работа, но честно да ви кажа, не е по–лесно. Точно както Библията предсказва във 2 Тимотей 3:1–5, ние живеем в „последните дни“, белязани от „усилни времена“. Не можем да променим това, което казват Писанията. Така че не очаквам животът да бъде лесен. Но чувствувам, че духът на Йехова ми помага да се справям.“

Въпреки усилните времена, в които живеем, онези, които имат доверие в Йехова и неговия Цар — Син, Исус Христос, няма да бъдат разочаровани. (Римляни 10:11) Сам Исус ни уверява: „Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по–скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И за облекло защо се безпокоите?“ — Матей 6:25–28.

Това наистина са изпитващи сърцето въпроси в тези усилни времена. Но Исус продължава със следните вдъхващи увереност думи: „Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас, маловерци? И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? Или: Какво ще пием? Или: Какво ще облечем? Защото всичко това търсят езичниците. Понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.“ — Матей 6:28–33.

По–добри времена пред нас

Налице са всички белези, че в много части на света влошаващите се икономически и социални условия ще продължат да западат. Но народът на Бога приема, че тези условия са временни. Славното управление на цар Соломон предзнаменувало праведното управление на един Цар, по–велик от Соломон, който ще управлява над цялата земя. (Матей 12:42) Този Цар е Исус Христос, „Цар на царете и Господ на господарите“. — Откровение 19:16.

Псалм 72, който имал първоначално изпълнение относно цар Соломон, описва прекрасното управление на Исус Христос. Разгледай някои от чудесните неща, които той предсказва относно бъдещето на земята под управлението на Христос като Цар.

Мирни условия по целия свят: „В неговите дни ще цъфти праведният, и мир ще изобилва докато трае луната. Той ще владее от море до море, и от Ефрат до краищата на земята.“ — Псалм 72:7, 8.

Загриженост за бедните: „Той ще избавя сиромаха, когато вика, и угнетения и безпомощния. Ще се смили за сиромаха и немотния, и ще спаси душите на немотните. От угнетение и насилие ще изкупи душите им; и скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.“ — Псалм 72:12–14.

Изобилие от храна: „Изобилие от жито ще има на земята, до върховете на планините.“ — Псалм 72:16.

Славата на Йехова ще изпълни земята: „Благословен да е Господ [Йехова — NW] Бог Израилев, Който Един прави чудеса; и благословено да бъде славното Негово име довека; и нека се изпълни със славата Му цялата земя.“ — Псалм 72:18, 19.

Така че наистина има по–добри времена пред нас.