Постижима ли е религиозната истина?

В ШВЕЦИЯ един интересуващ се от духовни неща мъж в университетския град Упсала решил да изучава вярванията на различните религии в своя град, като дори посещавал техните места на поклонение. Той слушал, когато техните духовници проповядвали, и задавал въпроси на някои от членовете. Забелязал, че само Свидетелите на Йехова изглеждали убедени, че са „намерили истината“. Имайки предвид разнообразието на съществуващите религиозни мнения, той се питал как Свидетелите можели да твърдят такова нещо.

Дали ти лично смяташ, че е възможно истината относно религията да бъде постигната? Дали би било възможно дори да се определи онова, което би могло да се нарече абсолютната истина?

Философията и истината

Онези, които са изучавали философия, са развили възгледа, че абсолютната истина не може да бъде постигната от човечеството. Може би знаеш, че философията се дефинира като „науката, която се стреми да обясни произхода на съществуванието и живота“. Но всъщност тя рядко стига толкова далеч. Във Filosofins Historia [„Историята на философията“] шведският автор Алф Алберг писал: „Много философски въпроси са от такъв характер, че не е възможно да им бъде даден окончателен отговор. . . . Много хора са на мнението, че всички метафизични проблеми [отнасящи се до основните принципи на нещата] принадлежат към тази . . . група.“

Следователно, онези, които посредством философията са се стремили да намерят отговор на важните въпроси на живота, често са оставали неудовлетворени или страдащи. В своята книга Tankelinjer och trosformer [„Посоки на мислене и религиозна вяра“], шведският автор Гунар Аспелин казал: „Виждаме, че природата не се интересува от човека повече, отколкото от пеперудата и комара . . . Ние сме безсилни, абсолютно безсилни пред ония сили, които действуват във вселената и в нашия вътрешен свят. Това е възгледът за живота, който се появяваше толкова често в литературата към края на един век, в който човеците уповаваха на прогреса и мечтаеха за по–добро бъдеще.“

Дали е нужно едно разкриване на истината?

Явно е, че сами по себе си човешките усилия не са успели да намерят истината за живота, и изглежда едва ли ще успеят в това. Тогава са налице солидни основания да се направи заключението, че е необходимо някакъв вид божествено разкриване. Онова, което мнозина наричат книгата на природата, осигурява някакво разкритие. Дори и да не дава окончателни подробности за произхода на живота, тя показва, че има нещо далеч по–удовлетворяващо от едно чисто материалистично обяснение на живота. Един стрък трева, който расте нагоре, всъщност следва закони, различни от онези, които ръководят една купчина камъни в една ронеща се яма. Живите неща в природата се изграждат и организират по начин, различен от този на неживите неща. Затова един виден изследовател на закона и религията имал основание да направи заключението: „Понеже от създанието на света това, което е невидимо у [Бога], сиреч, вечната му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията.“ — Римляни 1:20, „Български превод на Библията“, 1924 г.

Но за да разберем кой стои зад цялото това изграждане и организиране, имаме нужда от по–нататъшно разкритие. Дали не трябва да очакваме, че съществува такова разкритие? Не би ли било разумно да очакваме, че Онзи, който е първопричината за живота на земята, ще се разкрие пред своите творения?

Библията твърди, че тя е такова разкритие. В това списание ние често сме представяли солидни основания за приемането на това твърдение, и много мислещи хора са го приели. Фактът, че мъжете, които написали Библията, имали най–горещото желание да изяснят, че онова, което написали, не идвало от тях самите, сам по себе си е доста забележителен. Над 300 пъти виждаме, че пророците на Библията използуват изрази като „така казва Господ“. (Исаия 37:33; Йеремия 2:2; Наум 1:12) Вероятно знаеш, че мъжете и жените, които пишат книги или статии, обикновено имат доста голямо желание да сложат името си под своите трудове. Но онези, които написали Библията, оставали в сянка; в някои случаи е трудно да се определи кой е написал определени части на Библията.

Друга особеност на Библията, която сигурно ще сметнеш за важна, е нейната вътрешна хармония. Това наистина е забележително, като се има предвид, че 66–те книги на Библията били писани в продължение на 1600 години. Да предположим, че си отишъл в обществена библиотека и си избрал 66 религиозни книги, писани в продължение на 16 века. След това си дал да подвържат тези отделни книги в един том. Дали би очаквал този том да има една обща тема и хармонично послание? Едва ли. За това би било необходимо чудо. Помисли само: Книгите на Библията имат такава обща тема и се подкрепят взаимно. Това показва, че трябва да съществува един ръководител, или автор, който напътствувал онова, което записвали писателите на Библията.

Ти обаче ще откриеш една отличителна черта, която потвърждава божествения произход на Библията повече от всичко друго. Пророчествата — информация, написана предварително за онова, което непременно ще се случи в бъдещето. Изрази като ‘и в оня ден ще . . .’ и ‘в последните дни ще . . .’ са типични за Библията. (Исаия 2:2; 11:10, 11; 23:15; Езекиил 38:18; Осия 2:21–23; Захария 13:2–4) Стотици години преди Исус Христос да се появи на земята, пророчества в Еврейските писания дали подробности за неговия живот — от раждането му до смъртта му. Никакво друго разумно заключение не може да се направи освен това, че Библията е източникът на истината за живота. Самият Исус потвърдил това с думите: „Твоето слово е истина.“ — Йоан 17:17.

Религията и истината

Дори и много от онези, които изповядват вяра в Библията, смятат, че абсолютната истина не може да се постигне. Американският свещеник Джон С. Спонг казал: „Трябва . . . да се придвижим от идеята, че ние притежаваме истината и другите трябва да стигнат до нашата гледна точка към разбирането, че абсолютната истина е непостижима за всички нас.“ Един католически автор, Кристофор Дерик, посочва една от причините за подобни отрицателни възгледи спрямо намирането на истината: „Всяко споменаване на религиозна ‘истина’ съдържа в себе си своебразно твърдение, че знаеш . . . Ти показваш, че някой друг може би греши; а така не може.“

Но за теб като разумен човек, би било добре да обмислиш няколко уместни въпроса. Ако истината не беше постижима, защо Исус Христос би казал: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“? И защо един от апостолите на Исус би казал, че божията воля е „да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината“? Защо думата „истина“ се среща над сто пъти в Християнските гръцки писания във връзка с вярата? Да, защо, ако истината е непостижима? — Йоан 8:32; 1 Тимотей 2:3, 4.

Всъщност, Исус не само посочил, че истината е постижима, но показал, че е необходимо тя да бъде намерена, за да бъде нашето поклонение одобрено от Бога. Когато една самарянка питала коя била истинската форма на поклонение — поклонението, практикувано от юдеите в Йерусалим, или онова, което било практикувано от самаряните на хълма Гаризин, — Исус не отговорил с думите, че истината е непостижима. Вместо това той казал: „Истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.“ — Йоан 4:23, 24.

Много хора твърдят: ‘Библията може да се тълкува по различни начини, така че никой не може да бъде сигурен каква е истината.’ Но дали наистина Библията е написана толкова неясно, че ти не можеш да бъдеш сигурен как трябва да бъде разбирана? Вярно е, че някои пророчески и символични изрази могат да бъдат трудни за разбиране. Например, Бог казал на пророк Даниил, че неговата книга, която съдържа много пророчески изрази, нямало да бъде напълно разбрана до „края на времето“. (Даниил 12:9) И е очевидно, че някои притчи и символи трябва да бъдат разтълкувани.

Ясно е обаче, че що се отнася до основните християнски учения и моралните ценности, които са изключително необходими, за да се покланяме на Бога в истина, Библията е много директна. Тя не оставя никакво място за противоречиви тълкувания. В писмото до Ефесяните за християнската вяра се говори като за „една“, което показва, че не трябвало да има няколко ‘вери’. (Ефесяни 4:4–6) Може би ще се запиташ: ‘Щом като Библията не може правилно да бъде тълкувана по много различни начини, защо има толкова много различни „християнски“ вероизповедания.’ Ще намерим отговора, ако се върнем назад към времето скоро след смъртта на Исусовите апостоли, когато се развило отстъпничеството от истинската християнска вяра.

‘Житото и плевелите’

Исус предсказал това отстъпничество в своята притча за житото и плевелите. Исус сам обяснил, че „житото“ представя истинските християни; „плевелите“ представят фалшивите християни, или отстъпниците. ‘Когато спели човеците’ — казал Исус, — един „неприятел“ щял да посее плевели в житната нива. Тази сеитба започнала, след като апостолите заспали в смъртта. Притчата показва, че това объркване на истинските християни с фалшивите щяло да продължи до „завършека на системата на нещата“ (NW). Затова през вековете, идентичността на истинските християни била скрита, защото религиозната нива била завладяна от онези, които били християни само по име. Но при „завършека на системата на нещата“ това щяло да се промени. „Човешкият Син“ щял да „изпрати ангелите Си“ да отделят фалшивите християни от истинските християни. Това означавало, че тогава християнският сбор ще се разпознава лесно, имайки статуса, който имал по времето на апостолите. — Матей 13:24–30, 36–43.

Както пророчеството на Исаия, така и пророчеството на Михей предсказва подобно събиране отново на истинските поклонници „в послешните дни“. Исаия казва: „В послешните дни хълмът на дома Господен ще се утвърди по–високо от всичките хълмове, и ще се издигне над бърдата; и всичките народи ще се стекат на него. И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, и ние ще ходим в пътеките Му.“ Един изпълнен с прозрение преглед на фактите показва, че пророчеството на Исаия се изпълнява в наше време. — Исаия 2:2, 3; Михей 4:1–3.

Но растежът на християнския сбор не е в резултат на някакви човешки усилия. Исус предсказал, че щял да „изпрати ангелите Си“ да извършат една събирателна работа. Той също показал много специална цел за нея: „Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си.“ (Матей 13:43) Това показва, че една просвещаваща, или образователна, дейност щяла да се извършва по целия свят от християнския сбор.

Свидетелите на Йехова виждат едно изпълнение на тези пророчества в образователната дейност, която те провеждат в 232 страни днес. Като сравнят вярванията, стандартите на поведение и организацията на Свидетелите с Библията, непредубедените хора могат ясно да видят, че те са в хармония с вярванията, стандартите на поведение и организацията на християнския сбор от първи век. Свидетелите говорят за своята вяра като „истината“, но не поради някакво свое предполагаемо лично превъзходство. Не, те правят това, защото са изучавали изоснови божието Слово, Библията, и я следват като единствения стандарт, чрез който може правилно да бъде преценена религията.

Ранните християни наричали своята вяра „истината“. (1 Тимотей 3:15; 2 Петър 2:2; 2 Йоан 1) Онова, което било истина за тях, трябва също да бъде истина и за нас днес. Свидетелите на Йехова канят всекиго да се увери лично в това, като изучава Библията. Надяваме се, че ако направиш така, ще изпиташ и радостта, която идва не само от това, че си намерил една религия, която превъзхожда другите, но от това, че си намерил истината!

[Блок на страница 5]

НЯКОИ ФИЛОСОФСКИ ТЕЧЕНИЯ СРЕЩУ ИСТИНАТА

ПОЗИТИВИЗЪМ: Възгледът, че всички идеи от религиозен характер са недоказуема безсмислица, и че предметът на философията е да обедини позитивните науки, за да образуват едно цяло.

ЕКЗИСТЕНЦИАЛИЗЪМ: Неговите поддръжници са много повлияни от ужасите на Втората световна война и затова придобиват песимистичен възглед за живота. Той набляга на това да се изследва страданието на човека при сблъсъка със смъртта и с празнотата на живота. Екзистенциалистът Жан–Пол Сартр казва, че понеже няма Бог, човек е изоставен и съществува в една вселена, която е абсолютно равнодушна.

СКЕПТИЦИЗЪМ: Поддържа, че не е възможно чрез наблюдения и разсъждения да се стигне до някакво обективно, универсално познание — някаква истина — за съществуванието.

ПРАГМАТИЗЪМ: Определя истинската стойност на нашите убеждения единствено според тяхното практическо влияние върху човешките интереси, като например за промени в образованието, морала и политиката. Не смята, че истината сама по себе си има някаква стойност.

[Информация за източника на снимката на страница 2]

Страница 3: Втората отляво: С разрешението на Британския музей; Дясно: Sung Kyun Kwan University, Seoul, Korea