Въпроси на читатели

Каква нагласа трябва да бъде проявявана при християнските покръствания?

Това е един интересен въпрос, защото, макар че много от нашите читатели са вече покръстени, той засяга както тях, така и онези, които биват покръстени. Нека първо поговорим за онези, които ще се покръстват, като бъдат потопени изцяло във вода. Каква трябва да бъде тяхната нагласа?

В Матей 28:19, 20 Исус казал на своите последователи да отидат и да правят ученици от хората, като ги учат и ги покръстват. Той не представил покръстването като едно силно емоционално преживяване, като действие, подтикнато от моментна възбуда. Това е сериозна стъпка, както можем да видим от примера на Исус. Лука 3:21 казва: „Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето.“ Да, нашият Образец приел покръстването сериозно. Не можем да си го представим вдигащ пръсти със знака на победата след излизането си от водата, надаващ триумфални викове или размахващ разперени нагоре ръце, макар че напоследък някои са правили такива неща. Не, в присъствието единствено на Йоан Кръстител, Исус се обърнал в молитва към своя Баща.

Библията обаче с нищо не показва, че покръстването трябва да бъде мрачно или строго събитие, налагащо специални пози или изричане на заклинания, каквито се изискват от някои църкви на псевдохристиянството днес. Да, помисли си за деня на Петдесетница, когато хиляди юдеи и прозелити били покръстени в християнството. Те вече били изучавали Закона на Бога и имали взаимоотношения с Него. Затова просто трябвало да научат за Месията — Исус — и да го приемат. Щом направели това, можели да бъдат покръстени.

Деяния 2:41 („Синодален превод“, 1993 г.) съобщава: „Които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се.“ Версията на Библията от Уеймът казва: „Затова тези, които радостно приветствуваха словото му, бяха покръстени.“ Те намерили радост във вълнуващата новина за Месията, и несъмнено тази идваща от сърцето радост се пренесла и върху самото покръстване, едно покръстване, извършено пред стотици щастливи наблюдатели. Дори ангелите от небето гледали и се радвали. Да си припомним думите на Исус: „Казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.“ — Лука 15:10.

Има различни начини, по които всеки от нас може да покаже както сериозността, така и радостта на едно покръстване. В някои църкви тези, които биват покръствани, носят бели или черни одежди. Просто няма библейска подкрепа за такова изискване. Но и твърде оскъдните или прекалено разкриващите бански костюми няма да бъдат подходящи както за мъжете, така и за жените. И както беше споменато, след излизането от водата новият християнин не трябва да прави някакви особени жестове, или да се държи така, сякаш е спечелил голяма победа. Останалите от християнското братство са щастливи, че той е покръстен. Но той трябва да чувствува, че тази проява на вяра е само една от първите стъпки в дългия път на лоялността към придобиването на божието одобрение. — Матей 16:24.

Ние, като наблюдатели при едно публично покръстване, споделяме радостта на събитието, особено ако се покръства наш роднина или човек, с който сме изучавали Библията. Но за да я споделим изцяло, ние трябва да изслушаме целия доклад, заедно с кандидатите, да ги чуем публично да отговарят на въпросите, които са им зададени, и да се обединим в молитва. Това ще ни помогне да имаме правилен възглед относно самото покръстване; ние ще споделяме божия възглед за него. След акта на покръстване нашата радост не изисква парад на победата, букет цветя или празненство в чест на този, който е бил покръстен. Но можем да отидем при нашия нов брат или сестра и да изразим радост от прекрасната стъпка, която е предприета, и сърдечно да ги поздравим с „добре дошъл“ в нашето християнско братство.

Следователно, в обобщение, всички ние, включително и онези, които биват покръстени, трябва да се отнасяме към покръстването с необходимата сериозност. Това не е време за изблици, за празнуване или за веселби. Нито пък е време да изглеждаме мрачни или строги. С основание можем да бъдем радостни, че нови хора са се присъединили към нас по пътя към вечен живот. И радостно можем да приветствуваме с „добре дошли“ нашите нови братя и сестри.

[Снимка на цялата страница 31]