‘Не скърбете както другите’
ЗАБЕЛЯЗАЛ ли си как едно цвете изглежда сякаш превито, след като е устояло в буря? В известен смисъл това е трогателна гледка. Та нали бурята вероятно е накарала безброй животни и хора — далеч по–издръжливи създания от едно цвете — бързо да потърсят убежище. А цветето е останало там, на корена си, изложено на пълната ярост на стихиите. И ето го — стои непокътнато, превито, но не и пречупено, проявяващо сила, която не личи от деликатния му външен вид. Може би докато му се възхищаваш, се питаш дали то ще си възвърне силата и отново ще изправи красивата си главичка към слънцето.
И с хората е същото. В тези изпълнени с грижи времена ние се сблъскваме с всякакви видове бури. Икономически трудности, депресия, недобро здраве, загуба на близък човек в смъртта — такива вихри връхлитат всички нас в един или друг момент и понякога ние не можем да ги избегнем, както и цветето не може да се извади от корена си и да побегне към някое убежище. Много е вълнуващо да видим хора, които изглеждат доста крехки, да проявяват изненадваща сила и да издържат такива яростни атаки. Как успяват да го направят? Често пъти ключът към това е вярата. Природѐният брат на Исус Христос, Яков, писал: „Вие знаете, че когато вярата ви успее при сблъсъка с такива изпитания, резултатът е способността да издържаш.“ — Яков 1:3, Today’s English Version [„Версия на днешен английски“].
Друг ключ към това е надеждата. Когато смъртта порази близък човек, надеждата може да помогне много на опечалените. Апостол Павел писал на християните в Солун: „А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.“ (1 Солунци 4:13) Макар че християните несъмнено изпитват мъка от смъртта, има разлика между тях и другите хора. Те притежават точно познание за състоянието на мъртвите и за надеждата за възкресение. — Йоан 5:28, 29; Деяния 24:15.
Това познание им дава надежда. А тази надежда, на свой ред, постепенно смекчава мъката. Тя им помага да издържат. И нещо повече — след време, като цветя след буря, те могат да вдигнат главите си, превити от мъката, и отново да намерят радост и удовлетворение в живота.