Една теологическа дилема

„ИДЕЯТА за безсмъртието на душата и вярата във възкресението на мъртвите . . . са две представи в съвсем различен план, и от тях трябва да се избере само една.“ Тези думи на Филип Мену обобщават дилемата, пред която се изправят протестантските и католическите теолози относно състоянието на мъртвите. Библията говори за надеждата за възкресение „в последния ден“. (Йоан 6:39, 40, 44, 54) Но надеждата на много вярващи — казва теологът Гизберт Гресхаке — „се основава на безсмъртието на душата, която се отделя от тялото при смъртта и се връща при Бога, докато надеждата за възкресението до голяма степен, ако не и напълно, е изчезнала“.

В този случай възниква един трънлив проблем, обяснява Бернар Сезбоуе: „Какво е състоянието на мъртвите през ‘интервала’ между телесната им смърт и последното възкресение?“ Този въпрос изглежда е в центъра на теологическите дебати през последните няколко години. Какво довело до това? И нещо по–важно — каква е истинската надежда за мъртвите?

Произход и развой на една дилема

Първите християни имали ясни идеи по въпроса. Те знаели от Писанията, че мъртвите не съзнават нищо, защото Еврейските писания казват: „Защото живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо . . . Няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба гдето отиваш.“ (Еклисиаст 9:5, 10) Тези християни се надявали, че ще има възкресение по време на бъдещото ‘присъствие на Господаря’. (1 Солунци 4:13–17, NW) Те не очаквали да бъдат в съзнателно състояние някъде другаде, докато чакат този момент. Йозеф Ратцингер, сегашният префект на Ватиканската конгрегация относно Доктрината на вярата, казва: „В древната Църква не съществувало доктринно потвърждение относно безсмъртието на душата.“

Но Nuovo dizionario di teologia [„Нов теологичен речник“] обяснява, че когато четем църковните отци, като например Августин или Амброзий от четвърти век, „ние осъзнаваме нещо ново по отношение на библейската традиция — появата на една гръцка есхатология, фундаментално различна от юдео–християнската“. Това ново учение било базирано на „безсмъртието на душата, на това всеки да бъде съден индивидуално, с награда или наказание веднага след смъртта“. Така бил повдигнат един въпрос относно „междинното състояние“: Ако душата преживява смъртта на тялото, какво става с нея, докато тя очаква възкресението „в последния ден“? Това е дилема, която теолозите са се мъчили да разрешат.

През шести век от н.е. папа Григорий I твърдял, че при смъртта душите веднага отиват на мястото, което им е определено. Папа Йоан XXII от 14–и век бил убеден, че мъртвите ще получат своята окончателна награда в Съдния ден. Но папа Бенедикт XII оборил своя предшественик. В папската була Benedictus Deus (1336 г.) той постановил, че „душите на починалите влизат в състояние на блаженство [небеса], очистване [чистилище] или проклятие [ад] веднага след смъртта, обаче само за да бъдат обединени отново с възкресените си тела при края на света“.

Въпреки противоречията и споровете, това била позицията на църквите на т.нар. християнство векове наред, макар че протестантската и православната църкви по принцип не вярват в чистилището. Но от края на миналия век насам растящо число учени са посочвали небиблейския произход на доктрината за безсмъртието на душата, и като следствие от това „съвременните теолози днес често се опитват да гледат на човека като на една цялост, която изчезва напълно в смъртта“. (The Encyclopedia of Religion [„Енциклопедия на религиите“]) Затова на библейските коментатори им е трудно да намерят основания за съществуването на едно „междинно състояние“. Дали Библията говори за него, или предлага една различна надежда?

Дали Павел вярвал в едно „междинно състояние“?

Catechism of the Catholic Church [„Катехизъм на католическата църква“] казва: „За да възкръснем с Христос, ние трябва да умрем с Христос: трябва да бъдем ‘отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа’. [2 Коринтяни 5:8] При това ‘заминаване’, каквото е смъртта, душата е отделена от тялото. [Филипяни 1:23] Тя ще бъде обединена отново с тялото в деня на възкресението от мъртвите.“ Но дали в текстовете, цитирани тук, апостол Павел казва, че душата преживява смъртта на тялото и след това чака „Последния съд“, за да бъде обединена отново с тялото?

Във 2 Коринтяни 5:1 Павел говори за своята смърт и споменава за един ‘земен дом’, който ‘се разваля’. Дали той имал предвид едно тяло, изоставено от безсмъртната си душа? Не. Павел вярвал, че човекът е душа, а не, че той има душа. (Битие 2:7; 1 Коринтяни 15:45) Павел бил помазан с духа християнин, чиято надежда, също като тази на неговите братя от първи век, била ‘пазена в небесата’. (Колосяни 1:5; Римляни 8:14–18) Затова неговото искрено ‘желание’ било да бъде възкресен в небето като безсмъртно духовно създание в определеното от Бога време за това. (2 Коринтяни 5:2–4) Говорейки за тази надежда, той писал: „Всички ще се изменим, . . . при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.“ — 1 Коринтяни 15:51, 52.

Във 2 Коринтяни 5:8 (NW) Павел казва: „Ние имаме много смелост и ни е повече угодно да станем отсъствуващи от тялото и да направим дома си с Господаря.“ Някои хора смятат, че тези думи се отнасят за едно междинно състояние на чакане. Те се позовават също и на Исусовото обещание към неговите верни последователи, че той отива да подготви място за тях, където ‘ще ги вземе при Себе Си’. Но кога ще бъдат осъществени тези перспективи? Христос казал, че това ще бъде, когато той ‘ще дойде’ в своето бъдещо присъствие. (Йоан 14:1–3) Подобно на това, във 2 Коринтяни 5:1–10 Павел казал, че надеждата, която споделяли помазаните християни, била да наследят едно небесно жилище. Това щяло да стане не чрез някакво предполагаемо безсмъртие на душата, но чрез възкресение по времето на Христовото присъствие. (1 Коринтяни 15:23, 42–44) Тълкувателят Шарл Масон прави извода, че 2 Коринтяни 5:1–10 „следователно може добре да бъде разбрано и без да е необходимо да се прибягва до хипотезата за едно ‘междинно състояние’“.

Във Филипяни 1:21, 23 Павел казва: „За мене да живея е Христос, а да умра, придобивка. Но ако живея в тялото, това значи плод от делото ми; и така що да избера не зная, но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида [но аз желая да бъда освободен — NW] и да бъда с Христа, защото, това би било много по–добре.“ Дали Павел тук говори за някакво „междинно състояние“? Някои хора смятат така. Но Павел казва, че е под напрежение от две възможности — живот или смърт. „Но аз желая — добавил той трета възможност — да бъда освободен и да бъда с Христа.“ ‘Освобождение’, за да бъде с Христос веднага след смъртта ли? Както вече се видя, Павел вярвал, че верните помазани християни ще бъдат възкресени по време на присъствието на Христос. Затова той трябва да е имал предвид събитията от този период.

Това може да се види от неговите думи във Филипяни 3:20, 21 и 1 Солунци 4:16. Такова ‘освобождение’ по време на присъствието на Христос Исус би дало възможност на Павел да получи наградата, която Бог бил приготвил за него. Че това била надеждата му, личи от неговите думи към младия мъж Тимотей: „Отсега нататък за мен се пази венецът на правдата, с който Господ, праведният Съдия, ще ме възнагради в оня Ден; и не само мен, но и всички, които са възлюбили Неговото явяване.“ — 2 Тимотей 4:8, „Верен“.

Възкресението — една великолепна библейска истина

Първите християни смятали възкресението за събитие, което щяло да започне през Христовото присъствие, и те черпели сила и утеха от тази великолепна библейска истина. (Матей 24:3; Йоан 5:28, 29; 11:24, 25; 1 Коринтяни 15:19, 20; 1 Солунци 4:13) Те вярно чакали тази бъдеща радост, като отхвърляли отстъпническите учения за безсмъртието на душата. — Деяния 20:28–30; 2 Тимотей 4:3, 4; 2 Петър 2:1–3.

Разбира се, възкресението не се ограничава само до християните с небесна надежда. (1 Петър 1:3–5) Патриарсите и другите древни служители на Бога проявявали вяра в способността на Йехова да върне мъртвите обратно към живот на земята. (Йов 14:14, 15; Даниил 12:2; Лука 20:37, 38; Евреи 11:19, 35) Дори и милиардите, които през вековете никога не са познали Бога, имат възможността да се върнат към живот в един земен рай, тъй като „ще има възкресение на праведни и неправедни“. (Деяния 24:15; Лука 23:42, 43) Нима това не е вълнуваща перспектива?

Вместо да ни кара да вярваме, че страданието и смъртта ще съществуват винаги, Йехова ни посочва времето, когато „смъртта, най–последен враг“, ще бъде премахната завинаги и вярното човечество ще живее вечно на една земя, възстановена в състоянието на рай. (1 Коринтяни 15:26; Йоан 3:16; 2 Петър 3:13) Колко прекрасно ще бъде да видим своите близки върнати отново към живот! Колко по–хубава е тази сигурна надежда от хипотетичното безсмъртие на човешката душа — една доктрина, която е основана не на божието Слово, а на гръцката философия! Ако базираш надеждата си на сигурното обещание на Бога, ти също можеш да бъдеш сигурен, че скоро „смърт не ще има вече“! — Откровение 21:3–5.

[Снимка на страница 31]

Възкресението е една великолепна библейска истина