Дали си насърчил някого в последно време?

ЕЛЕНА била само на 17 години, когато лекарите открили, че има рак на яйчниците. Нейната майка, Мари, дълбоко страдала, виждайки как Елена се мъчи в страшни болки.

Накрая Елена била прехвърлена в болница в испанската столица Мадрид, на 1900 км от дома ѝ на Канарските острови. В Мадрид лекарски екип бил готов да оперира без кръв. (Деяния 15:28, 29) Но скоро след началото на операцията станало ясно, че състоянието на Елена е предсмъртно. Ракът вече се бил разпространил из цялото ѝ тяло, и хирурзите били безсилни. Елена починала осем дни след пристигането си в Мадрид.

Мари не била принудена да посрещне това мъчително преживяване сама. Двама християнски старейшини на свои разноски придружили Мари и най–големия ѝ син до Мадрид и останали там до смъртта на Елена. „Те ми помогнаха да запълня ужасната празнота, която чувствувах в себе си — споделя Мари. — Никога няма да забравя насърчението, което получих от тях. Тяхната духовна подкрепа и практическа помощ бяха неоценими. Те наистина бяха като ‘заслон от вятър’.“ — Исаия 32:1, 2.

Йехова харесва това, че такива любещи пастири толкова нежно се грижат за неговите овце. (Притчи 19:17; 1 Петър 5:2–4) Но насърчаването не е привилегия единствено на старейшините. Всички християни се събират заедно, за да получат духовни напътствия и да се ‘насърчават взаимно’. (Евреи 10:24, 25, NW) Насърчението е неразделна част от християнското общуване.

Какво включва насърчението?

Както прекрасното цвете клюмва, когато е лишено от вода, така и отделната личност — както в семейството, така и в сбора — може да залинее поради липса на насърчение. От друга страна навременното насърчение може да подсили онези, които са изправени пред изпитание, то повдига духа на потиснатите и ободрява онези, които служат вярно на Бога.

Гръцката дума, преведена с „насърчение“, съдържа идеята за утеха, подкана и успокоение. Следователно насърчението не се ограничава само с това да кажеш на някого, че се справя добре. То може също да включва оказване на практическа подкрепа и духовна помощ.

Всъщност гръцката дума, преведена като „насърчение“, буквално означава „да повикам някого да застане до мене“. Когато крачим рамо до рамо с нашите духовни братя и сестри, това ни дава възможност да дадем незабавна подкрепа, в случай че някой от тях се измори или се спъне. (Еклисиаст 4:9, 10) Интересно е, че народът на Йехова ‘Му слугува единодушно’. (Софония 3:9) А апостол Павел нарекъл един християнин „искрени ми сътруднико“. (Филипяни 4:3) Когато яремът се тегли заедно, служейки рамо до рамо, това прави товара по–лек, особено за онези, които не са духовно силни. — Сравни Матей 11:29.

Те насърчавали другите

След като насърчението е толкова важно, нека разгледаме някои библейски примери за него. Когато божият пророк Моисей наближил края на своя живот, Йехова назначил Исус Навиев за водач на израилтяните. Моисей добре знаел, че това не е лека задача. (Числа 11:14, 15) Затова Йехова казал на Моисей да ‘заръча на Исуса, да го насърчи и укрепи’. — Второзаконие 3:28.

По времето на съдиите на Израил дъщерята на Йефтай охотно действувала в съгласие с обета на своя баща, отказвайки се да има свое семейство, за да може да служи в светилището на Йехова. Дали нейната саможертва останала незабелязана? Не, защото Съдии 11:40 (NW) казва: „От година на година дъщерите на Израил отиваха да хвалят дъщерята на галаадеца Йефтай, четири дена в годината.“ Тези посещения несъмнено са били много насърчителни за самопожертвувателната дъщеря на Йефтай.

За насърчаването понякога е необходима смелост. По време на първото мисионерско пътешествие на апостол Павел, той се сблъскал с ожесточено противопоставяне в няколко града на Мала Азия. Той бил изгонен от Антиохия, едва се спасил от екзекуция в Икония, и бил пребит с камъни почти до смърт в Листра. Но скоро след това Павел и неговите другари посетили отново тези градове, като ‘утвърждавали душите на учениците, като ги увещавали да постоянствуват във вярата, и ги учели, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство’. (Деяния 14:21, 22) Павел бил готов да рискува живота си, за да насърчи тези нови ученици.

И все пак новите ученици не са единствените християни, които имат нужда от насърчение. Години по–късно Павел преживял едно тежко пътуване до Рим, където трябвало да бъде съден. С наближаването до своето местоназначение, той вероятно се е почувствувал донякъде обезсърчен. Но когато стигнал на 74 км югоизточно от Рим, духът му укрепнал. Защо? Защото братя от Рим били дошли да го посрещнат на Апиевото тържище и до Трите кръчми. „И Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.“ (Деяния 28:15) При подобни ситуации, дори само нашето присъствие може да се окаже много насърчаващо за събратята ни.

Използувай възможностите да насърчаваш другите

Наистина, възможностите да насърчаваме са много. Дали сърцето ти е било развълнувано от хубав доклад на брат или сестра в Теократичното училище за проповедна служба? Радваш ли се, че има духовно силни младежи на юношеска възраст в сбора? Дали те е впечатлила издръжливостта на хората в по–напреднала възраст? Дали си се възхитил от начина, по който някой от пионерите е използувал Библията в службата от къща на къща? Тогава похвали ги, кажи им нещо насърчително.

Насърчението играе много важна роля както в сбора, така и в семейството. То може да помогне на родителите да възпитат децата си „в учение и наставление Господне“. (Ефесяни 6:4) Да се каже на детето, че е постъпило добре, и да се обясни защо е постъпило добре, може да бъде толкова насърчаващо! През юношеските години, когато младежите изпитват много изкушения и натиск, постоянното насърчение е жизненоважно.

Липсата на насърчение през детството може много да навреди. Михаил, един християнски старейшина, сега вече е дружелюбен и отзивчив, но той си спомня: „Моят баща нито веднъж не каза, че съм направил нещо добре. Аз така и израснах без самочувствие. . . . Макар че сега съм на 50 години, аз продължавам да съм благодарен на моите приятели, които ме уверяват, че се справям добре като старейшина. . . . Моят собствен опит ме е научил колко е важно да се насърчават другите, затова аз полагам всички усилия да правя това.“

Кой има нужда от насърчение?

Усилно работещите християнски старейшини заслужават да бъдат насърчавани. Павел писал: „Молим ви, братя, да признавате тия, които се трудят между вас, като ваши настойници в Господа, и ваши увещатели, и да ги почитате твърде много с любов заради делото им.“ (1 Солунци 5:12, 13) Лесно е да се погледне на усилната работа на старейшините като на нещо, което и без това си е тяхно задължение. Но думите на искрена благодарност и насърчение могат да направят техният товар да изглежда по–лек.

Онези измежду нас, които трябва да изтърпяват трудни обстоятелства, също имат нужда от насърчение. „Насърчавайте малодушните [потиснатите — NW], поддържайте слабите“ ни съветва Библията. (1 Солунци 5:14) Самотните родители, вдовиците, юношите, хората в напреднала възраст и немощните са сред онези, които понякога може би се чувствуват потиснати или духовно слаби.

Мария е една християнка, която ненадейно била напусната от съпруга си. Тя разказва: „Подобно на Йов, аз понякога исках да умра. [Йов 14:13] Но аз не се предадох благодарение на насърчението, което получих. Двама старейшини, които познавах много добре, прекараха много часове в разговори с мен, помагайки ми да разбера колко е ценно това да продължа целодневната си служба. Утешаваха ме също и две изпълнени със съчувствие сестри, които търпеливо ме изслушваха, когато изливах сърцето си пред тях. Като използуваха Библията, те ми помогнаха да видя нещата откъм гледната точка на Йехова. Вече не помня колко пъти четохме Псалм 55:22, но знам, че като прилагах на практика този стих, аз бавно възстанових своето духовно и емоционално равновесие. Всичко това се случи преди 12 години, и съм щастлива да споделя, че продължавам в целодневната служба и до днес. Животът ми е удовлетворяващ и радостен, въпреки емоционалната болка, която се появява отвреме–навреме. Убедена съм, че насърчението, получено през подобни периоди, може да направи по–различни много неща в живота на човека.“

Някои се нуждаят от насърчение, защото са сгрешили и сега полагат усилия да поправят грешките. Възможно е да са получили любещо порицание. (Притчи 27:6) Старейшините, които са порицали дадената личност, могат да следят за възможност да изкажат похвала, когато видят, че библейското напътствие се прилага. Техните думи на насърчение ще донесат двойна полза — ще потвърдят тяхната любов към прегрешилия, така че той да не бъде „погълнат от чрезмерна скръб“, а и ще му напомнят за ползата от прилагането на напътствието. — 2 Коринтяни 2:7, 8.

Един старейшина допуснал сериозна грешка и загубил своята привилегия на надзор в сбора. „Когато беше съобщено за моето отстраняване като старейшина, аз помислих, че братята ще започнат да се чувствуват неудобно в моята компания — разказва той. — Но старейшините запазиха строга конфиденциалност относно причината, и правеха всичко възможно, за да ме насърчат. Останалите членове на сбора също проявяваха любов и дружески чувства, което несъмнено допринесе за моето духовно възстановяване.“

Бъди насърчаващ

В нашето изпълнено с дейности ежедневие е лесно да пренебрегнем насърчението. Но колко добро може да донесе то! За да бъдеш по–резултатен в насърчението, трябва да помниш две неща. Първо, помисли какво да кажеш — така че твоето насърчение да е конкретно. Второ, търси възможност да заговориш човека, който заслужава похвала или който се нуждае от укрепване.

Колкото по–често правиш това, толкова по–щастлив ще се чувствуваш. Та нали Исус ни уверява: „По–блажено е да дава човек, отколкото да приема.“ (Деяния 20:35) Насърчавайки другите, ти ще насърчаваш и себе си. Защо не си поставиш за цел да насърчаваш някого всеки ден?