Цени истинския живот

ДАЛИ всичко свършва с този живот? Като ни насърчава ‘да се хванем за истинския живот’, Библията показва, че има нещо повече. (1 Тимотей 6:17–19) Щом като настоящият ни живот не е истинският живот, тогава какво е този истински живот?

Контекстът на гореспоменатия стих показва, че това е ‘вечният живот’, за който човекът, боящ се от Бога, трябва да се хване здраво. (1 Тимотей 6:12) За огромното мнозинство хора това означава вечен живот на земята. Адам, първият човек, имал перспективата да живее вечно на райска земя. (Битие 1:26, 27) Той щял да умре само ако яде от „дървото за познаване доброто и злото“. (Битие 2:17) Но тъй като Адам и неговата съпруга Ева непослушно яли от това дърво, Бог произнесъл смъртната присъда. ‘В деня, когато яли от него’, те умрели в божиите очи и започнали своето падение към физическата смърт. Техният живот нямал вече качеството, на което те се радвали първоначално.

Пътят към „истинския живот“

За да направи „истинския живот“ възможен, Йехова Бог създал уредба за спасяването на човечеството. За да можем по–лесно да разберем тази уредба, нека си представим една малка фабрика. Всичките машини в нея показват дефекти и причиняват неприятности на работещите с тях, защото първият работник преди години бил пренебрегнал упътването за начина на действие и повредил всичките машини. Днешните работници могат само да полагат усилия да работят с онова, с което разполагат. Собственикът на фабриката иска да поправи машините, за да помогне на своите работници, и отделя средствата, необходими за тази цел.

Първият ‘работник на машината’, Адам, не ценял живота, който му бил даден. Така че той предал на своето потомство един несъвършен живот, подобен на неизправна машина. (Римляни 5:12) Подобно на следващите работници във фабриката, които не могли да подобрят ситуацията, Адамовото потомство не е в състояние да постигне истинския живот за себе си. (Псалм 49:7) За да поправи тази привидно безнадеждна ситуация, Йехова изпратил своя единороден Син на земята, за да откупи вечния живот за човечеството. (Лука 1:35; 1 Петър 1:18, 19) Умирайки като жертва заради човечеството, божият единороден Син, Исус Христос, осигурил средствата — живот, който съответствува на загубения от Адам живот. (Матей 20:28; 1 Петър 2:22) С тази скъпоценна жертва Йехова вече има основата за осигуряването на истинския живот.

За послушното човечество Исусовата изкупителна жертва ще означава вечен живот на райска земя. (Псалм 37:29) Тази надежда е предоставена на всички, които ще преживеят „войната във великия ден на всемогъщия Бог“, наречена Армагедон. (Откровение 16:14–16) Тя ще премахне всичкото зло от земята. (Псалм 37:9–11) Онези хора в паметта на Бога, които умрат преди това време, ще бъдат възкресени в рая, възстановен на земята, и ще имат перспективата да се радват на истинския живот, запазен за всички, които се подчиняват на Бога. — Йоан 5:28, 29.

Трябва да ценим сегашния си живот

Това не означава, че ние с основание можем да проявяваме незачитане към светостта на сегашния си живот. Дали собственикът на фабриката ще изразходва време и пари за поправянето на една машина за работник, който не се грижи за нея? Нима работодателят по–скоро няма да даде поправената машина на човек, който е полагали усилия да поддържа старата машина?

Животът е ценен дар от Йехова. Бидейки благосклонният източник на този дар, Той иска от нас да го ценим. (Псалм 36:9; Яков 1:17) Говорейки за загрижеността на Йехова за хората на земята, Исус казал: „Вам и космите на главата са всички преброени.“ (Лука 12:7) Йехова заповядал на израилтяните да не убиват, което естествено включвало и да не се самоубиват. (Изход 20:13) Това ни помага да не гледаме на самоубийството като на една от възможностите пред нас.

Знаейки любещия интерес на Йехова към нашето благополучие, хората, боящи се от Бога, прилагат библейските принципи спрямо днешните практики. Например, поради това, че от истинските християни се изисква да ‘очистят себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуват в светост със страх от Бога’, те избягват тютюна и влияещите на разума, предизвикващи зависимост наркотици. — 2 Коринтяни 7:1.

Интересът на Бога към човешкия живот се вижда още и в неговия съвет да се поддържа „тихо сърце“ и да се отбягва неморално поведение. (Притчи 14:30; Галатяни 5:19–21) Като се придържаме към тези високи стандарти, ние сме защитени от такива неща като пагубен гняв и болести, предавани по полов път.

Загрижеността на Йехова за живота на неговите хора личи и в съвета му те да се въздържат от преяждане и пиянство. (Второзаконие 21:18–21; Притчи 23:20, 21) Християните са предупредени, че алчните хора и пияниците няма да наследят божието Царство, т.е. те никога няма да изпитат истинския живот. (1 Коринтяни 6:9, 10; 1 Петър 4:3) Насърчавайки умереността, Йехова ни учи за нашата полза. — Исаия 48:17.

Когато спазваме божиите стандарти, ние показваме, че ценим сегашния си живот. Разбира се, още по–важен е истинският живот. Тъй като е вечен, за истинските християни той е по–важен от сегашния им живот. Когато Исус Христос жертвувал своя живот, той се покорил на волята на Йехова. Послушанието към неговия Баща означавало много повече за него, отколкото животът му тук на земята. Исусовото поведение имало за резултат неговото възкресение и получаването на безсмъртен живот в небето. (Римляни 6:9) Неговата смърт също означава вечен живот за послушното човечество, което проявява вяра в неговата изкупителна жертва. — Евреи 5:8, 9; 12:2.

Жизненоважен закон относно кръвта

Разбираемо е, че последователите на Исус отразяват неговото мислене. Те търсят да угодят на Бога във всички неща, точно както правел Христос. Преди всичко, това обяснява защо те отказват кръвопреливанията, които някои лекари наричат животоспасяващи. Нека да разгледаме как една личност показва, че цени истинския живот, като отказва кръвопреливания.

Като Исус Христос, истинските християни желаят да бъдат живи в очите на Бога и това изисква пълно послушание към Него. Божието Слово заповядва на Христовите последователи: „Да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство.“ (Деяния 15:28, 29, „Синодален превод“, 1993 г.) Защо този закон за кръвта бил включен сред заповедите, които били задължителни за християните?

Законът, даден на израилтяните, изисквал въздържане от кръв. (Левит 17:13, 14) Християните не са под Моисеевия закон. Но те разбират, че заповедта да не се яде кръв предшествувала Закона; тя била дадена по–рано, на Ной след Потопа. (Битие 9:3, 4; Колосяни 2:13, 14) Тази заповед важала за всичките потомци на Ной, от който са произлезли всички народи на земята. (Битие 10:32) Освен това, Моисеевият закон ни помага да разберем причината за настоятелността на Бога във връзка със светостта на кръвта. След като забранил на израилтяните да консумират каквато и да е кръв, Бог казал: „Животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение.“ (Левит 17:11) Кръвта била определена от Бога за употреба при принасянето на жертви на олтара. Неговият закон относно светостта на кръвта разкрива властта му над живота на земята. (Езекиил 18:4; Откровение 4:11) Като гледаме на своя живот от гледната точка на Йехова, ние разбираме, че той не ни принадлежи, но само ни е поверен от Бога.

И както работникът от нашия пример бил отговорен за една машина, така и на нас е поверен сегашният ни живот. Какво би направил, ако твоята машина се нуждае от ремонт и един техник предлага да я поправи, като използува части, изрично забранени в упътването за начина на действие? Дали няма да се консултираш с други техници, за да видиш дали машината би могла да бъде ремонтирана в хармония с инструкциите в упътването? Човешкият живот е далеч по–важен и по–сложен от една машина. В своето вдъхновено Слово — упътването за запазването на хората живи — нашият Създател забранява употребата на кръв за поддържане на живота. (Второзаконие 32:46, 47; Филипяни 2:16) Нима не е разумно да се придържаме към изискванията на това упътване?

Всъщност пациентите–християни, които търсят разрешение на своя случай без кръв, не отказват всякакво медицинско лечение. Те просто търсят лечение, което ще прояви уважение към техния живот — както към сегашния, така и към бъдещия. Лекарите, които смело уважават позицията, заемана от християните, свидетелствуват за ползата от лечението в хармония с тяхната молба. „Срещата със Свидетелите на Йехова ме доведе до нова система от стойности“ — казва един хирург, който преди често използувал кръв. Сега той се опитва да лекува дори хора, които не са Свидетели, без кръв.

Ценейки истинския живот

Каква била новата система от стойности, която този хирург открил, лекувайки Свидетелите на Йехова? Сега той осъзнава, че лекуването на пациента включва не само дадената част от тялото, засегната от болестта, но цялата личност. Нима не трябва да бъде позволено на един пациент [пациентка] да търси най–добрата грижа за своето физическо, духовно и емоционално благополучие?

За 15–годишната Кумико кръвопреливането като начин на лечение за нейната смъртоносна левкемия било възможно най–лошият избор. Стойността на опитите да се удължи животът ѝ чрез това средство за няколко седмици, месеци или дори години не можела да покрие вредата, която те биха ѝ причинили в по–голям мащаб. Отдала сегашния си живот на Йехова Бог като една от Неговите Свидетелки, тя уважавала светостта на живота и на кръвта. Въпреки че нейният баща и другите роднини силно се противопоставили на позицията ѝ, Кумико останала твърда. Веднъж нейният лекар я попитал: „Щом като твоят Бог прощава прегрешения, дали няма да ти прости, дори ако приемеш кръвопреливане?“ Кумико отказала да направи компромис и така да се отрече от своята основана на Библията вяра. „Държейки здраво словото на живота“, тя запазила своята позиция. (Филипяни 2:16, „Цариградско издание на Библията“, 1874 г.) Както казала нейната невярваща баба: „Кумико няма да остави своята вяра.“ Скоро нагласата на нейния баща и на нейната баба, както и на лекуващите я лекари, се променила.

Силната вяра на Кумико в Йехова Бог, който може да я възкреси от мъртвите, развълнувала много сърца. Докато все още била жива, тя молела настойчиво своя баща: „Дори и да умра, ще бъда възкресена в рая. Но ако ти бъдеш унищожен при Армагедон, аз няма да те видя. Затова, моля те, изучавай Библията.“ Баща ѝ само продължавал да казва: „Когато се оправиш, ще изучавам.“ Но когато Кумико починала от своята безмилостна болест, нейният баща сложил в ковчега ѝ една бележка, в която се казвало: „Ще се видим в рая, Кумико.“ След погребението той говорил с онези, които присъствували на погребението, и казал: „Обещах на Кумико, че ще се видим в рая. Макар че все още не мога да го повярвам, защото не съм изучавал достатъчно, аз взех решение да проуча внимателно въпроса. Моля, помогнете ми.“ Други членове на нейното семейство също започнали да изучават Библията.

Кумико уважаваше истински живота и искаше да живее. Тя беше признателна за всичко, което нейните лекари направиха, за да спасят сегашния ѝ живот. Но спазвайки инструкциите в упътването на Създателя, тя доказа, че цени истинския живот. За милиони хора това ще бъде вечен живот на райска земя. Дали и ти ще бъдеш сред тях?