Могат ли мъртвите да ни виждат?

ЕДНА жена убива своя съпруг. Седем години по–късно тя е ужасена от един сън, за който смята, че е знак за гнева на мъртвия ѝ съпруг. За да успокои „духа“ му, тя изпраща дъщеря си да принесе възлияние на гроба му.

Дъщерята не знае какво да каже на духа на своя баща, тъй като възлиянието идва от майка ѝ, която го е убила. Брат ѝ я наблюдава от едно скрито място. Той излиза и заедно със сестра си се молят на своя баща да им помогне да отмъстят за неговото убийство.

Тази сцена е от „Приносители на възлияние“, гръцка драма, написана преди повече от 2400 години. В някои части на света, особено в Африка, дори и днес се правят подобни жертвоприношения на гробищата.

Да разгледаме, например, случилото се с Ибе, който живее в Нигерия. След като загубва три деца в смъртта, той отива при местния магьосник, който казва на Ибе, че смъртта на децата му не е без причина — починалият баща на Ибе е ядосан, защото неговото погребение не е било извършено по правилен начин.

Следвайки съвета на магьосника, Ибе принася в жертва козел и излива джин и вино на гроба на баща си. Той призовава духа на своя баща, като моли за прошка, уверявайки го в своята любов, и моли за благословия.

Ибе не се съмнява, че баща му може да го види и да го чуе. Той вярва, че баща му не е мъртъв, но че при смъртта той „преминава“ от видимия в невидимия свят. Ибе вярва, че баща му е преминал от света на хората от плът и кръв в света на духовете, владението на предците.

Ибе разсъждава така: ‘Въпреки че баща ми не е вече в този свят, той още си спомня за мен и е загрижен за моето добруване. И тъй като сега е дух с голяма сила, той е в значително по–добра позиция да ми помогне, отколкото когато беше човек на земята. Още повече, че той може да се обърне непосредствено към Бога от мое име, понеже Бог също е дух. Баща ми може би сега е ядосан, но ако аз му окажа уважение по правилен начин, той ще ми прости и ще ме благослови.’

В Африка вярването, че мъртвите виждат хората на земята и оказват влияние на живота им, е разпространено сред онези, които практикуват традиционната религия. То е налице също и сред изповядващите християнството. Например, след като една жена се венчае в църквата, не е необичайно да отиде в дома на своите родители, за да получи традиционната благословия. Там се викат умрелите предци и им се принасят жертвени възлияния. Много хора вярват, че ако това не бъде направено, бракът ще бъде нещастен.

Смята се, че предците, или духовете на предците, осигуряват оцеляването и преуспяването на своите семейства на земята. Съгласно този възглед, те са мощни съюзници, способни да донесат добра реколта, да повишат благосъстоянието на хората и да ги защищават от зло. Те се застъпват в полза на човека. Но ако бъдат пренебрегнати или засегнати, те причиняват нещастие — болест, бедност, дори смърт. Затова посредством жертви и ритуали, хората се стремят да поддържат добри отношения с мъртвите.

Ти вярваш ли, че мъртвите играят активна роля в живота на живите? Стоял ли си някога на гроба на някой близък и чувал ли си се да казваш няколко думи за всеки случай, ако той или тя биха могли да те чуят? Да, дали мъртвите ни виждат и чуват, или не, зависи от това какво става при смъртта. Нека да изследваме какво казва Библията относно този важен въпрос.