ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА „Стражева кула“
ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА
„Стражева кула“
Български
  • БИБЛИЯ
  • ИЗДАНИЯ
  • СЪБРАНИЯ
  • w95 15/3 стр. 16–22
  • Бъдете нежно състрадателни

Няма видео за избрания текст.

Съжаляваме, но имаше проблем със зареждането на видеото.

  • Бъдете нежно състрадателни
  • 1995 Стражева кула — известява Царството на Йехова
  • Подзаглавия
  • Подобни материали
  • Част от новата личност
  • Завистта — пречка за състраданието
  • Други пречки за състраданието
  • Състрадание към болните
  • Състрадание за слабите
  • Проявявай „нежно състрадание“
    2007 Стражева кула — известява Царството на Йехова
  • „Нежното състрадание на нашия Бог“
    Приближавай се до Йехова
  • Подражавай на състраданието на Йехова
    2017 Стражева кула — известява Царството на Йехова — учебно издание
  • Йехова управлява със състрадание
    1997 Стражева кула — известява Царството на Йехова
Виж още
1995 Стражева кула — известява Царството на Йехова
w95 15/3 стр. 16–22

Бъдете нежно състрадателни

„Облечете се с нежната привързаност на състраданието, с милост.“ — КОЛОСЯНИ 3:12, NW.

1. Защо днес има голяма нужда от състрадание?

НИКОГА преди в историята не е имало толкова много хора, които да имат нужда от състрадателна помощ. Изправени пред болести, глад, безработица, престъпност, войни, анархия и природни бедствия, милиони имат нужда от помощ. Но има един дори още по–сериозен проблем, и това е безнадеждното духовно състояние на човечеството. Сатан, който знае, че времето му е кратко, „мами целия свят“. (Откровение 12:9, 12, „Верен“) Затова особено хората извън истинския християнски сбор са застрашени от това да изгубят живота си, а Библията изключва всякаква надежда за възкресение за онези, които ще бъдат екзекутирани по време на идващия божи ден на съд. — Матей 25:31–33, 41, 46; 2 Солунци 1:6–9.

2. Защо Йехова се въздържа от унищожаването на злите?

2 Но до този напреднал час Йехова Бог продължава да проявява търпение и милост към неблагодарните и злите. (Матей 5:45; Лука 6:35, 36) Той прави това по същата причина, поради която отлагал наказанието над неверния израилтянски народ. „Заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?“ — Езекиил 33:11.

3. Какъв пример имаме за нежното състрадание на Йехова към онези, които не са от неговия народ, и какво научаваме ние от това?

3 Милостта на Йехова се простряла и върху злите ниневийци. Йехова изпратил своя пророк Йона да ги предупреди за настъпващото унищожение. Те откликнали положително на проповядването на Йона и се покаяли. Това подтикнало милостивия Бог, Йехова, да се въздържи от унищожаването на града по това време. (Йона 3:10; 4:11) Щом Бог изпитал съжаление за ниневийците, които биха имали възможност за възкресение, колко повече милост сигурно изпитва той към хората, които са изправени пред вечно унищожение днес! — Лука 11:32.

Едно безпрецедентно дело на състрадание

4. Как Йехова изразява състрадание към хората днес?

4 В хармония със своята състрадателна личност, Йехова е възложил на своите Свидетели да продължават да посещават своите ближни с „добрата новина на царството“. (Матей 24:14, NW) И когато хората откликнат с признателност на това животоспасяващо дело, Йехова отваря сърцата им, за да разберат посланието за Царството. (Матей 11:25; Деяния 16:14) Подражавайки на своя Бог, истинските християни проявяват нежно състрадание, като посещават отново заинтересуваните, помагайки им, където това е възможно, чрез библейско изучаване. Така, през 1994 г. над четири и половина милиона Свидетели на Йехова, в 232 страни прекараха повече от един милиард часа, проповядвайки от къща на къща и изучавайки Библията със своите ближни. Тези новозаинтересувани на свой ред имат възможността да отдадат живота си на Йехова и да се присъединят към Неговите покръстени Свидетели. Така те също се посвещават на това безпрецедентно дело на състрадание в полза на бъдещите ученици, които все още са в капана на умиращия Сатанов свят. — Матей 28:19, 20; Йоан 14:12.

5. Какво ще се случи с религията, която представя Бога в погрешна светлина, когато божието състрадание достигне своя предел?

5 Скоро Йехова ще действува като „силен Воевател“. (Изход 15:3) Подтикван от милост за своето име и за своя народ, той ще премахне злото и ще установи един праведен нов свят. (2 Петър 3:13) Първите, които ще изпитат божия ден на гнева, ще бъдат църквите на псевдохристиянството. Както Бог не пощадил своя храм в Йерусалим от ръката на вавилонския цар, така няма да пощади и религиозните организации, които го представят в погрешна светлина. Бог ще постави в сърцата на членовете на Организацията на Обединените нации идеята да опустошат псевдохристиянството и всички други форми на фалшива религия. (Откровение 17:16, 17) „И от Моя страна — заявява Йехова, — окото Ми няма да пощади, и Аз няма да покажа милост, а ще възвърна постъпките им върху главите им.“ — Езекиил 9:5, 10.

6. По какви начини Свидетелите на Йехова са подтикнати да проявят състрадание?

6 Докато все още има време, Свидетелите на Йехова продължават да проявяват състрадание към своите ближни, като пламенно проповядват божието послание на спасението. И естествено, където е възможно, те помагат също и на хора, намиращи се в материална нужда. Но по отношение на материалните нужди, тяхното първостепенно задължение е да се грижат за нуждите на членовете на своите семейства, както и за своите по вяра. (Галатяни 6:10; 1 Тимотей 5:4, 8) Многобройните помощни операции, извършени от Свидетелите на Йехова за техните събратя по вяра, които са пострадали от различни бедствия, са поразителен пример на състрадание. Но въпреки всичко християните не трябва да чакат да дойде криза, за да проявят нежно състрадание. Те незабавно проявяват това качество във връзка с добрите и лошите неща във всекидневния живот.

Част от новата личност

7. (а) Как състраданието е свързано с новата личност в Колосяни 3:8–13? (б) Във вършенето на какво улеснява християните нежното състрадание?

7 Вярно е, че нашата грешна същност, както и лошото влияние от Сатановия свят са пречки за това да бъдем нежно състрадателни. Затова Библията настоятелно ни подканя да отхвърлим „ярост, гняв, лошота, хулещи думи, неприлични приказки“. Вместо тези неща, ние сме съветвани да ‘се облечем в новата личност’ — личност, която е съобразена с божия образ. Преди всичко ни е наредено да се облечем „с нежната привързаност на състраданието, с милост, смирен ум, мекота и дълготърпение“. След това Библията ни показва един практичен начин да проявяваме тези качества. „Продължавайте да си отстъпвате и да си прощавате щедро, ако някой има причина за оплакване срещу другия. И както Йехова щедро ви е простил, така си прощавайте и вие също.“ Много по–лесно е да прощаваме, ако сме култивирали ‘нежната привързаност на състраданието’ към своите братя. — Колосяни 3:8–13, NW.

8. Защо е важно да имаме прощаващ дух?

8 От друга страна, ако не съумеем да проявим състрадателна прошка, това застрашава нашите взаимоотношения с Йехова. Това било показано по мощен начин от Исус в неговата притча за непрощаващия слуга, който бил хвърлен в затвора от господаря си, „докле изплати целия дълг“. Слугата заслужавал такова отношение, защото той по шокиращ начин отказал да покаже състрадание към един свой съслужител, който го молел за милост. Исус завършил притчата, като казал: „Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.“ — Матей 18:34, 35.

9. Как нежното състрадание е свързано с най–важния аспект от новата личност?

9 Да бъдеш нежно състрадателен е важен аспект на любовта. А любовта е идентифициращият белег на истинското християнство. (Йоан 13:35) Затова библейското описание на новата личност завършва така: „А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството.“ — Колосяни 3:14.

Завистта — пречка за състраданието

10. (а) Какво може да накара завистта да пусне корени в нашите сърца? (б) Какви лоши последствия може да има завистта?

10 Поради нашата грешна човешка природа, чувства на завист могат лесно да пуснат корени в сърцата ни. Някой брат или някоя сестра могат да бъдат благословени с природни способности или материални преимущества, които ние да не притежаваме. Или може би някой е получил специални духовни благословии и привилегии. Ако ние започнем да завиждаме на тези хора, дали ще можем да се отнасяме към тях с нежно състрадание? Вероятно не. Вместо това, завистливите чувства могат в крайна сметка да се проявят чрез критични думи или нелюбезни постъпки, защото Исус казал за човека: „От онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.“ (Лука 6:45) Други хора могат да се съгласят с тези критики. Така мирът в едно семейство или в един сбор на хората на Бога би могъл да бъде нарушен.

11. По какъв начин десетте братя на Йосиф изместили състраданието от сърцата си, и с какъв резултат?

11 Да видим какво се случило в едно голямо семейство. Десетте по–възрастни сина на Яков изпитвали завист спрямо своя по–малък брат, Йосиф, защото той бил любимецът на баща им. В резултат на това те ‘не можели да му говорят спокойно’. По–късно Йосиф бил благословен със сънища от Бога, което доказвало, че той се радвал на благоволението на Йехова. Това дало повод на братята му ‘да го намразят още повече’. И понеже не изкоренили завистта от сърцата си, тя изместила състраданието и довела до сериозен грях. — Битие 37:4, 5, 11.

12, 13. Какво трябва да правим, когато чувства на завист навлязат в сърцето ни?

12 Те постъпили жестоко, като продали Йосиф в робство. Опитвайки се да прикрият простъпката си, те измамили баща си, карайки го да мисли, че Йосиф бил убит от див звяр. След много години грехът им излязъл наяве, когато те били принудени от глад да отидат в Египет и да купят храна. Управителят на храните — а това бил Йосиф, когото те не могли да познаят, — ги обвинил, че са съгледвачи и им казал да не търсят помощ от него, докато не доведат най–малкия си брат, Вениамин. По това време Вениамин бил любимецът на баща им, и те знаели, че Яков нямало да иска да го пусне.

13 Затова, когато били изправени пред Йосиф, съвестта им ги подбудила да признаят: „Наистина сме виновни за нашия брат [Йосиф], гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.“ (Битие 42:21) Чрез своето състрадателно, но твърдо отношение Йосиф помогнал на братята си да докажат искреността на своето разкаяние. След това той им разкрил кой е и щедро им простил. Единството на семейството било възстановено. (Битие 45:4–8) Като християни ние трябва да си извлечем поука от това. Знаейки до какви лоши последствия води завистта, ние трябва да се молим на Йехова за помощ, за да заменим завистливите чувства с ‘нежната привързаност на състраданието’.

Други пречки за състраданието

14. Защо трябва да избягваме ненужния контакт с насилието?

14 Ако влизаме в ненужен контакт с насилието, това може да постави друга пречка пред стремежа ни да проявяваме състрадание. Спортове и развлечения, които подчертават насилието, подхранват кръвожадност. В библейски времена езичниците редовно наблюдавали гладиаторски състезания и други форми на човешки мъчения по арените на Римската империя. Според един историк тези развлечения „унищожавали нерва на съчувствие към страданията, който различава човека от дивото творение“. Много от развлеченията на днешния модерен свят имат същото въздействие. Християните, които се стремят да бъдат нежно състрадателни, трябва да бъдат изключително избирателни по отношение на онова, което четат, на филмите и телевизионните предавания. Те мъдро помнят думите на Псалм 11:5: „Душата Му [на Йехова] мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.“

15. (а) Как човек може да покаже сериозна липса на състрадание? (б) Как истинските християни откликват на нуждите на своите събратя по вяра и на своите ближни?

15 На един егоцентричен човек вероятно също ще липсва състрадание. Това е сериозно нещо, както обяснява апостол Йоан: „Ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога?“ (1 Йоан 3:17) Такава липса на състрадание била показана от смятащите се за праведни свещеник и левит в Исусовата притча за добрия самарянин. Виждайки бедата, в която бил полумъртвият им събрат юдей, те преминали от другата страна и продължили по пътя си. (Лука 10:31, 32) Обратното на това, състрадателните християни откликват бързо на материалните и духовни нужди на своите братя. И като самарянина от притчата на Исус, те също са загрижени за нуждите на чужди хора. Затова те с радост отделят от своето време, енергия и средства, за да подпомагат работата по правенето на ученици. По този начин те допринасят за спасението на милиони. — 1 Тимотей 4:16.

Състрадание към болните

16. С какви ограничения се сблъскваме ние в случаи на болест?

16 Болестите са участта на несъвършеното, умиращо човечество. Християните не са изключение, и повечето от тях не са професионални медици, нито могат да извършват чудеса, както можели някои от първите християни, които получили такива сили от Христос и неговите апостоли. Със смъртта на Христовите апостоли и техните най–близки съобщници, тези чудодейни сили отминали. Затова нашата способност да помогнем на онези, които страдат от физически болести, включително и нарушени функции на мозъка и халюцинации, е ограничена. — Деяния 8:13, 18; 1 Коринтяни 13:8.

17. Каква поука можем да извлечем от начина, по който се отнасяли към болния и опечален човек Йов?

17 Болестта често е съпроводена от депресия. Например боящият се от Бога Йов бил много потиснат поради жестоката болест и бедствията, които Сатан струпал върху него. (Йов 1:18, 19; 2:7; 3:3, 11–13) Той имал нужда от приятели, които да се отнасят към него с нежно състрадание и да му „говорят утешително“. (1 Солунци 5:14, NW) Вместо това го посетили трима т.нар. утешители, които прибързано направили погрешни изводи. Те влошили потиснатото състояние на Йов, като изказали мнението, че бедствията му се дължат на някаква негова грешка. Като проявяват нежно състрадание, християните ще избегнат попадането в подобна клопка, когато техните събратя по вяра са болни или потиснати. Понякога основното нещо, от което се нуждаят такива хора, са няколко любезни посещения от страна на старейшините или други зрели християни, които ще ги изслушат съчувствено, ще проявят разбиране и ще осигурят любещ библейски съвет. — Римляни 12:15; Яков 1:19.

Състрадание за слабите

18, 19. (а) Как старейшините трябва да се отнасят към слабите или съгрешилите? (б) Защо, дори и да се налага сформирането на съдебен комитет, е важно старейшините да се отнасят към провинилите се с нежно състрадание?

18 Особено старейшините трябва да бъдат нежно състрадателни. (Деяния 20:29, 35) „Ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите“ — нарежда Библията. (Римляни 15:1) Тъй като сме несъвършени, всички ние правим грешки. (Яков 3:2) Нежност е необходима в отношенията с онзи, който „предприема погрешна стъпка, преди самият той да е наясно с това“. (Галатяни 6:1, NW) Старейшините няма да искат да бъдат като праведните в собствените си очи фарисеи, които прилагали божия закон по неразумен начин.

19 За разлика от тях, старейшините следват примерите на нежно състрадание на Йехова Бог и Исус Христос. Тяхната главна работа е да хранят, насърчават и освежават божиите овце. (Исаия 32:1, 2) Вместо да се опитват да контролират нещата чрез множество правила, те се позовават на хубавите принципи от божието Слово. Така че функцията на старейшините трябва да бъде да укрепват, да донасят радост и признателност за добротата на Йехова в сърцата на техните братя. Ако някой събрат по вяра направи малка грешка, един старейшина обикновено ще избягва да го поправя в присъствието на другите. Ако изобщо се налага да се говори за това, нежните чувства на състрадание ще подбудят старейшината да повика брата настрани и да обсъдят проблема, без да бъдат чути от другите. (Сравни Матей 18:15.) Независимо от това колко трудно може да бъде общуването с даден човек, подходът на старейшината трябва да бъде търпелив и донасящ полза. Той никога не би искал да търси поводи да изхвърли такъв човек от сбора. Дори и когато се налага да се сформира съдебен комитет, старейшините ще покажат нежно състрадание в отношенията с човека, който е допуснал сериозно провинение. Тяхното внимателно отношение може да помогне на този човек да стигне до покаяние. — 2 Тимотей 2:24–26.

20. Кога емоционалните изрази на състрадание не са уместни, и защо?

20 Има обаче случаи, когато един служител на Йехова не може да прояви състрадание. (Сравни Второзаконие 13:6–9.) За един християнин ‘да не се сношава’ с близък приятел или роднина, който е бил изключен, може да представлява истинско изпитание. В подобни случаи е важно човек да не се поддаде на чувствата на съжаление. (1 Коринтяни 5:11–13) Такава твърдост може дори да насърчи сгрешилия да се разкае. Освен това в отношенията си с представители на противоположния пол, християните трябва да избягват неуместни прояви на състрадание, които биха могли да доведат до сексуална неморалност.

21. В кои други области трябва да проявяваме нежно състрадание, и каква е ползата от това?

21 Мястото не ни позволява да обсъдим всичките области, в които е необходимо нежно състрадание — в отношенията с по–възрастните, със загубилите близък човек в смъртта, с онези, които понасят преследване от страна на невярващ партньор. Към усилно работещите старейшини трябва също да се отнасяме с нежно състрадание. (1 Тимотей 5:17) Уважавай ги и ги подкрепяй. (Евреи 13:7, 17) „Бъдете всички . . . нежно състрадателни“ — писал апостол Петър. (1 Петър 3:8, NW) Когато постъпваме по този начин във всички ситуации, когато това е необходимо, ние подкрепяме единството и щастието в сбора и привличаме външни хора към истината. И най–вече по този начин ние почитаме нашия нежно състрадателен Баща, Йехова.

Въпроси за преговор

◻ Как Йехова проявява състрадание към грешното човечество?

◻ Защо е важно да бъдем нежно състрадателни?

◻ Кои са някои от пречките за това да бъдем нежно състрадателни?

◻ Как трябва да се отнасяме към болните и потиснатите?

◻ Кой особено трябва да проявява нежно състрадание, и защо?

[Блок на страница 19]

КОРАВОСЪРДЕЧНИТЕ ФАРИСЕИ

САБАТНИЯТ ден за почивка бил замислен като духовна и физическа благословия за божия народ. Но юдейските религиозни водачи създали много правила, които позорели божия закон за сабата и го превръщали в бреме за народа. Например, ако на сабат някой пострадал при злополука или се разболеел, можел да получи помощ, само ако животът му бил в опасност.

Едно фарисейско направление било толкова стриктно в интерпретацията си на закона за сабата, че казвало: „Човек не утешава жалеещи, нито посещава болни хора на сабат.“ Други религиозни водачи допускали такива посещения на сабат, но поставяли условието: „Сълзите са забранени.“

Затова Исус основателно осъдил юдейските религиозни водачи, задето пропускали по–важните изисквания на Закона, като например справедливост, любов и милост. Не е чудно тогава, че той казал на фарисеите: „[Вие] осуетявате Божието слово заради вашето предание“! — Марко 7:8, 13; Матей 23:23; Лука 11:42.

[Снимки на страница 17]

В 232 страни Свидетелите на Йехова извършват безпрецедентно дело на състрадание в домовете на хората, по улиците, дори в затворите

[Снимка на страница 18]

Контактът с насилието, като например по телевизията, подкопава нежното състрадание

    Български издания (1985–2026)
    Излез
    Влез
    • Български
    • Сподели
    • Настройки
    • Copyright © 2026 Watch Tower Bible and Tract Society of Pennsylvania
    • Условия за употреба
    • Поверителност
    • Настройки за поверителност
    • JW.ORG
    • Влез
    Сподели