Човешкото страдание — защо Бог го позволява?

В НАЧАЛОТО на човешката история нямало сълзи на скръб или болка. Човешкото страдание не съществувало. Човечеството получило съвършено начало. „Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро.“ — Битие 1:31.

Но някои хора възразяват: ‘Разказът за Адам и Ева в градината Едем е само една алегория.’ За съжаление, това казват и много свещеници на т.нар. християнство. Но такава авторитетна личност като самия Исус Христос потвърдил историчността на събитията в Едем. (Матей 19:4–6) Нещо повече, единственият начин да се разбере защо Бог е позволил човешкото страдание е да се изследват тези събития от ранната човешка история.

Първият мъж, Адам, получил удовлетворяващата работа да се грижи за градината Едем. Също така, Бог му поставил задачата да разшири едемския си дом в една целосветска градина на наслада. (Битие 1:28; 2:15) За да помогне на Адам да осъществи тази огромна работа, Бог му дал брачен партньор — Ева, и казал на двамата да се плодят и размножават, и да покорят земята. Но още нещо било необходимо, за да се осигури успехът на божията цел за земята и човечеството. Бидейки направен по подобие на Бога, човекът притежавал свободна воля; следователно, било необходимо волята на човека да не влиза никога в противоречие с божията воля. В противен случай би настъпил безпорядък във вселената и целта на Бога да напълни земята с едно мирно човешко семейство нямало да се изпълни.

Подчинението на божието управление не било автоматично. То трябвало да бъде любещ израз на свободната воля на човека. Например, четем, че когато Исус Христос бил изправен пред едно тежко изпитание, той се молел: „Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.“ — Лука 22:42.

Също така, на Адам и Ева било оставено да докажат дали искат да се подчиняват на божието управление. За тази цел Йехова Бог подготвил едно просто изпитание. Едно от дърветата в градината било наречено „дървото на познаване доброто и злото“. То представяло правото на Бога да определя стандартите на правилно поведение. С ясни слова Бог забранил да се яде плод специално от това дърво. Ако Адам и Ева откажели да се подчинят, това щяло да има за резултат тяхната смърт. — Битие 2:9, 16, 17.

Началото на човешкото страдание

Един ден един духовен син на Бога се осмелил да постави под съмнение божия начин на управление. Използувайки една змия като говорител, той попитал Ева: „Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?“ (Битие 3:1) По този начин семето на съмнението — дали божият начин на управление е правилен или не — било посято в съзнанието на Ева.a Отвръщайки, Ева дала правилния отговор, който била научила от своя съпруг. Но тогава духовното създание възразило на Бога и излъгало относно последиците от непокорството, като казало: „Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.“ — Битие 3:4, 5.

За съжаление, Ева била подмамена към погрешната мисъл, че непокорството няма да доведе до човешко страдание, а до по–добър живот. Колкото повече гледала плода, толкова по–привлекателен ѝ изглеждал той, и тя започнала да яде от него. По–късно убедила и Адам да яде. За нещастие Адам избрал да запази благоволението на жена си, а не това на Бога. — Битие 3:6; 1 Тимотей 2:13, 14.

Подстрекавайки към този бунт, духовното създание се превърнало в противник на Бога. Затова започнало да се нарича Сатан, от еврейската дума означаваща „противник“. Сатан също така излъгал относно Бога, превръщайки се в клеветник. Затова бива наричан и Дявол, от гръцката дума, означаваща „клеветник“. — Откровение 12:9.

Така започнало човешкото страдание. Три от божиите създания злоупотребили със своя дар на свободната воля, като избрали егоистичен начин на живот, противопоставяйки се на своя Създател. И ето че възникнал въпросът: ‘Как Бог ще се справи по справедлив начин с този бунт, възвръщайки вярата на останалите от неговото интелигентно творение, включително верните ангели в небесата и бъдещите потомци на Адам и Ева?’

Мъдрият отговор на Бога

Някои хора могат да твърдят, че би било най–добре ако Бог веднага беше унищожил Сатан, Адам и Ева. Но това не би разрешило спорните въпроси, повдигнати от бунта. Сатан поставил под съмнение божия начин на управление, намеквайки, че хората биха живели по–добре, ако са независими от управлението на Бога. А и това, че успял да обърне първата човешка двойка против божието управление, повдигнало други въпроси. Щом като Адам и Ева съгрешили, това означавало ли, че имало нещо погрешно в начина, по който Бог сътворил човека? Дали Бог можел да има някой на земята, който би му останал верен? А ангелските синове на Йехова, които станали свидетели на Сатановия бунт? Дали те биха подкрепили праведността на Неговото върховенство? Очевидно било необходимо достатъчно време за разрешаването на тези спорни въпроси. Ето защо Бог позволил Сатан да съществува до наши дни.

Що се отнася до Адам и Ева, в деня на тяхното непокорство Бог ги осъдил на смърт. Започнал процесът на умиране. Техните потомци, които били заченати след като Адам и Ева съгрешили, наследили греха и смъртта от своите несъвършени родители. — Римляни 5:14.

Сатан започнал с първите двама човека на своя страна по спорния въпрос. Той използувал разрешеното му време, за да се опита да държи всички потомци на Адам под свой контрол. Той успял също да съблазни доста ангели, които се присъединили към неговия бунт. Но повечето от божиите ангелски синове вярно и предано подкрепяли праведността на управлението на Йехова. — Битие 6:1, 2; Юда 6; Откровение 12:3, 9.

Божието управление или Сатановото — това бил спорният въпрос, който бил особено актуален в дните на Йов. Този верен мъж доказал с поведението си, че предпочита божието праведно управление пред сатанската независимост, както вече били направили такива боящи се от Бога мъже като Авел, Енох, Ной, Авраам, Исаак, Яков и Йосиф. Йов станал обект на разговор, който се състоял в небесата в присъствието на верните божии ангели. В подкрепа на своето праведно управление, Бог казал на Сатан: „Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?“ — Йов 1:6–8.

Отказвайки да приеме поражението, Сатан заявил, че Йов служи на Бога само от егоистични причини, тъй като Бог богато е благословил Йов с материално благополучие. Сатан настоял: „Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.“ (Йов 1:11) Сатан дори отишъл още по–далеч, като поставил под съмнение лоялността на всички божии създания. „Все що има човек ще го даде за живота си“ — заявил той. (Йов 2:4) Тази клеветническа атака включвала не само Йов, но и всички верни поклонници на Бога, както на небето, така и на земята. Сатан внушавал мисълта, че те ще изоставят взаимоотношенията си с Йехова, ако е застрашен животът им.

Йехова Бог имал пълно доверие в лоялността на Йов. Като доказателство за това той позволил на Сатан да причини човешки страдания на Йов. Посредством своята вярност Йов не само реабилитирал своето собствено име, но, което е по–важно, подкрепил праведността на върховенството на Йехова. Дяволът бил уличен като лъжец. — Йов 2:10; 42:7.

Но най–добрият пример на вярност в изпитания бил Исус Христос. Бог пренесъл живота на този свой ангелски Син от небесата в утробата на една девица. Затова Исус не наследил греха и несъвършенството. Вместо това, той израснал като съвършен човек, точно съответствие на първия човек преди той да изгуби съвършенството си. Сатан превърнал Исус в специална мишена, като задействувал спрямо него много изкушения и изпитания, достигащи кулминацията си в една унизителна смърт. Но Сатан не успял да сломи Исусовата лоялност. Исус изцяло подкрепил праведността на управлението на своя Баща. Той също така доказал, че съвършеният човек Адам нямал извинение за присъединяването си към бунта на Сатан. Адам можел да остане верен при своето далеч по–малко изпитание.

Какво още било доказано?

От бунта на Адам и Ева са изминали около 6000 години на човешки страдания. През това време Бог позволил на човечеството да експериментира с много различни форми на управление. Ужасяващата история на човешките страдания доказва, че човекът не е способен да се управлява сам. Всъщност в много области на земята сега владее анархия. Независимостта от Бога, пропагандирана от Сатан, е пагубна.

За Йехова не е било необходимо да доказва нещо на себе си. Той знае, че неговия начин на управление е правилен и е за доброто на неговите създания. Но за да отговори по задоволителен начин на всички въпроси, повдигнати от бунта на Сатан, той дал на своите интелигентни създания възможността да покажат своето предпочитание към неговото праведно управление.

Възнагражденията за любовта към Бога и верността към Него далеч надвишават временния период на страдания, предизвикани от Дявола. Случаят на Йов онагледява това. Йехова Бог изцелил Йов от болестта, която му причинил Дяволът. Нещо повече, Бог ‘благословил последните дни на Йова повече от първите’. Накрая, след живот, продължен с още 140 години, ‘Йов умрял, стар и сит от дни’. — Йов 42:10–17.

Християнският библейски писател Яков насочва вниманието към това, като казва: „Чули сте за търпението на Йова, и видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.“ — Яков 5:11, „Български превод на Библията“, 1924 г.

Времето на Сатан и неговия свят изтича. Скоро Бог ще унищожи цялото страдание, което бунтът на Сатан причинил на човечеството. Дори мъртвите ще бъдат върнати към живот. (Йоан 11:25) И тогава верните хора като Йов ще имат възможността да получат вечен живот на една райска земя. Тези бъдещи благословии, които Бог ще излее върху своите служители, ще го реабилитират завинаги като праведен Върховен владетел, който наистина „е много жалостив и милостив“.

[Бележка под линия]

[Блок/Снимки на страница 8]

ЖЕСТОКИТЕ ЧОВЕШКИ БОГОВЕ

ДРЕВНИТЕ богове често били описвани като кръвожадни и сладострастни. За да ги умилостивят, родителите дори изгаряли живи своите деца. (Второзаконие 12:31) Отивайки в другата крайност, езически философи учели, че Бог не притежавал такива чувства като гняв или жал.

Вдъхновените от демони възгледи на тези философи оказали влияние на божия избран народ, юдеите. Юдейският философ Филон, съвременник на Исус, твърдял, че Бог „не се поддава изобщо на никаква страст“.

Дори и стриктната юдейска секта на фарисеите не избегнала влиянието на гръцката философия. Те приели ученията на Платон, според които човек е направен от безсмъртна душа, впримчена в човешко тяло. Освен това, според историка от първи век Йосиф Флавий, фарисеите вярвали, че душите на злите хора „изтърпяват вечно наказание“. Но Библията не дава никакво основание за подобен възглед. — Битие 2:7; 3:19; Еклисиаст 9:5; Езекиил 18:4.

А последователите на Исус? Дали те допуснали да бъдат повлияни от езическа философия? Осъзнавайки тази опасност, апостол Павел предупредил събратята си християни: „Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.“ — Колосяни 2:8; виж също 1 Тимотей 6:20.

За съжаление, много от изповядващите християнството надзорници от втори и трети век пренебрегнали това предупреждение и учели, че Бог не изпитва чувства. The Encyclopedia of Religion [„Енциклопедия на религията“] заявява: „Като цяло, качествата на Бога били разбирани до голяма степен, както били утвърдени в юдейското и философско мислене от онова време . . . Идеята, че Бог, Бащата, би могъл да изпитва чувства, като например жал, . . . общо взето бива разглеждана като неприемлива, поне до края на двадесети век.“

Така псевдохристиянството приело фалшивото учение за един жесток бог, който наказва грешниците, като ги кара да търпят вечни мъчения в пълно съзнание. От друга страна, Йехова Бог ясно казва в своето Слово, Библията, че „заплатата на греха е смърт“, а не вечни мъчения в пълно съзнание. — Римляни 6:23.

[Източници]

Горе: Акрополският музей, Гърция

С разрешението на Британския музей

[Снимка на страница 7]

Целта на Бога да превърне земята в един едемски рай трябва да бъде изпълнена!