Поучаваш ли така, както поучавал Исус?

„Множествата бяха смаяни от начина му на поучаване; защото той ги поучаваше като човек, който има власт, а не като техните книжници.“ — МАТЕЙ 7:28, 29, NW.

1. Кой следвал Исус, докато той поучавал в Галилея, и каква била реакцията на Исус?

КЪДЕТО и да отидел Исус, тълпите се стичали при него. „Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете.“ С разпространяването на вестта за неговата дейност ‘подире Му вървели големи множества от Галилея, Декапол, от Йерусалим и Юдея, и из отвъд Йордан’. (Матей 4:23, 25) Когато ги видял, той ‘се смилил над тях, защото били отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир’. И като ги поучавал, те можели да усетят състраданието или нежната обич, която той изпитвал към тях; това било като успокояващ мехлем за раните им, който ги привличал към него. — Матей 9:35, 36.

2. В допълнение на чудесата на Исус, какво привличало големи тълпи?

² Какви чудни физически изцеления извършил Исус — очиствал прокажени, правел глухите да чуват, слепите да виждат, сакатите да ходят, мъртвите да се възвръщат към живот! Нямало съмнение, че тези грандиозни прояви на силата на Йехова, действуваща чрез Исус, ще привлекат многобройни тълпи! Но чудесата не били единственото нещо, което ги привличало; големи множества идвали също и за духовното изцеляване, осигурявано, когато Исус поучавал. Забележи, например, реакцията им, след като чули известната му Проповед на планината: „Когато Исус свърши тези думи, резултатът беше, че множествата бяха смаяни от начина му на поучаване; защото той ги поучаваше като човек, който има власт, а не като техните книжници.“ (Матей 7:28, 29, NW) Равините им се позовавали на устни предания от древни равини, като авторитет за тях. Исус ги поучавал с власт от Бога: „Това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.“ — Йоан 12:50.

Неговото учение достига сърцата

3. Как начинът, по който Исус предавал посланието си, се различава от този на книжниците и фарисеите?

³ Разликата между учението на Исус и това на книжниците и фарисеите не била само в съдържанието — истини от Бога в контраст с обременяващи устни предания на хората, — но също и в начина, по който то било предавано. Книжниците и фарисеите били високомерни и груби, надменно изискващи възвеличаващи титли и презрително пропъждащи тълпите като ‘проклето простолюдие’. Исус обаче бил кротък, мек, добър, съчувствен и често пъти отстъпчив и изпълнен със състрадание към тях. Исус поучавал не само с правилни думи, но също и с обаятелни думи, идващи от сърцето му, които отивали направо в сърцата на неговите слушатели. Радостното му послание привличало хората към него, водело ги отрано в храма, за да го чуят, карало ги да го следват отблизо и да го слушат с удоволствие. Цели множества идвали да го слушат, възкликвайки: „Никога човек не е говорил така, както Тоя Човек.“ — Йоан 7:46–49; Марко 12:37; Лука 4:22; 19:48; 21:38.

4. Какво от проповядването на Исус особено привличало вниманието на много хора?

⁴ Несъмнено, една от причините хората да се чувствуват привлечени от неговото учение била, че той използувал словесни илюстрации. Исус виждал онова, което другите виждат, но той мислел за неща, за които те никога не били мислили. Кремове, растящи в полята, птици, строящи своите гнезда, хора, сеещи зърно, овчари, водещи изгубени агнета, жени, шиещи кръпки на стари дрехи, деца, играещи на пазара, рибари, теглещи мрежите си — обикновените неща, които всеки вижда, — никога не били обикновени в очите на Исус. Навсякъде, където погледнел, той виждал онова, което можел да използува, за да поясни нагледно Бога и Неговото Царство, или да охарактеризира човешкото общество около себе си.

5. На какво основавал Исус своите словесни илюстрации, и какво правело неговите притчи въздействуващи?

⁵ Примерите на Исус са основани на ежедневни неща, които хората са виждали много пъти, и когато истините се свържат с тези познати неща, те се запечатват бързо и дълбоко в умовете на тези, които слушат. Такива истини не са просто чути; те са видени чрез очите на съзнанието и лесно могат да се извикат отново по–късно. Притчите на Исус са белязани с простота, те не са задръстени със страничен материал, който може да препречи пътя и да спъне разбирането на истините. Да вземем, например, притчата за добрия самарянин. Тук виждаш ясно какво значи добър ближен. (Лука 10:29–37) А притчата за двамата синове — единият, който казал, че щял да работи на лозето, но не го направил, и другият, който казал, че няма да отиде, но го направил. Бързо виждаш какво означава истинското послушание — да свършиш определената работа. (Матей 21:28–31) Нямало задрямали или блуждаещи умове по време на живото поучаване на Исус. Те били заети както със слушане, така и с гледане.

Исус отстъпвал, когато любовта поощрявала към това

6. Кога е особено полезно да бъдеш благоразумен, или отстъпчив?

⁶ Много пъти, когато Библията казва да сме благоразумни, някоя бележка под линия посочва, че това означава да бъдем отстъпчиви. Мъдростта от Бога отстъпва, когато са налице известни оневиняващи обстоятелства. Понякога ние трябва да сме благоразумни, или отстъпчиви. Старейшините трябва да са готови да отстъпят, когато любовта поощрява това и разкаянието го заслужава. (1 Тимотей 3:3, NW; Яков 3:17, СП–93) Исус оставил чудесни примери за отстъпчивост, правейки изключения от общите правила, когато милост или състрадание налагали това.

7. Кои са някои от примерите за отстъпчивост от страна на Исус?

⁷ Исус казал веднъж: „Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.“ Но той не отхвърлил Петър, въпреки че Петър три пъти се отрекъл от него. Имало известни оневиняващи обстоятелства, които Исус очевидно взел под внимание. (Матей 10:33; Лука 22:54–62) Известни оневиняващи обстоятелства били налице и когато нечистата жена с кръвотечение нарушила Моисеевия закон, като отишла сред множествата. Исус не упрекнал и нея. Той разбрал отчаянието ѝ. (Марко 1:40–42; 5:25–34; виж също Лука 5:12, 13.) Исус бил казал на апостолите си да не го разкриват като Месията, но не се придържал строго към това правило, когато сам се разкрил като такъв пред една самарянка при кладенеца. (Матей 16:20; Йоан 4:25, 26) Във всички тези случаи любовта, милостта и състраданието направили уместно това отстъпване. — Яков 2:13.

8. Кога книжниците и фарисеите нарушавали правилата и кога не?

⁸ Положението било различно при неотстъпчивите книжници и фарисеи. За себе си те нарушавали традициите си относно сабат, за да отведат вола си на водопой. Или ако техният вол, или техният син паднел в кладенец, те нарушавали сабата, за да ги извадят. Но за обикновените хора те не отстъпвали ни най–малко! Те ‘не искали нито с пръста си да помръднат [изискванията]’. (Матей 23:4; Лука 14:5) За Исус хората били по–важни от повечето правила; за фарисеите правилата били по–важни от хората.

Ставайки „син на заповедта“

9, 10. Къде намерили Исус родителите му след връщането си в Йерусалим, и какво било значението на въпросите на Исус?

⁹ Някои се оплакват, че има записана само една случка от юношеството на Исус. Но мнозина не осъзнават огромното значение на тази случка. Тя е описана за нас в Лука 2:46, 47: „И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше. И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.“ Theological Dictionary of the New Testament [„Теологичен речник на Новия завет“] на Кител предава идеята, че в този случай гръцката дума за „запитване“ не се отнася просто за момчешко любопитство. Възможно е тя да се отнася за разпит, използуван при съдебно следствие, разследване, кръстосан разпит, дори за „сондиращи и коварни въпроси от страна на фарисеите и садукеите“, такива като споменатите в Марко 10:2 и 12:18–23.

¹⁰ Същият речник продължава: „С оглед на тази употреба може да се попита дали . . . [Лука] 2:46 означава не толкова задаващото въпроси любопитство на момчето, но по–скоро неговата успешна аргументация? [Стих] 47 би подхождал добре на второто определение.“a Родърамовият превод на стих 47 представя това като драматична конфронтация: „И всички, които го слушаха, бяха извън себе си, поради неговия разум и неговите отговори.“ Word Pictures in the New Testament [„Словесни картини в Новия завет“] на Робъртсън казва, че постоянното им удивление означава, че „те били извън себе си, сякаш очите им изскачали от мястото си“.

11. Каква била реакцията на Мария и Йосиф относно това, което видели и чули, и какво смята един теологичен речник?

¹¹ Когато родителите на Исус се появили там, ‘те се смаяли’. (Лука 2:48) Робъртсън казва, че гръцката дума в този израз означава „да поразиш, да повалиш с удар“. Той допълва, че Йосиф и Мария „били поразени“ от това, което видели и чули. В известен смисъл Исус вече бил смайващ учител. А имайки предвид този инцидент в храма, трудът на Кител твърди, че „Исус започва още в юношеството си двубоя, в който неговите противници накрая трябвало да се предадат“.

12. С какво са забележителни по–късните дискусии на Исус с религиозните водачи?

¹² И те се предали! Години по–късно именно с такива въпроси Исус сразил фарисеите, докато „нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси“. (Матей 22:41–46) По подобен начин и садукеите били заставени да замълчат относно възкресението, „защото не смееха вече за нищо да Го попитат“. (Лука 20:27–40) И на книжниците не им провървяло повече. След като един от тях имал дискусия с Исус, „никой вече не дръзна да Му задава въпроси“. — Марко 12:28–34.

13. Кое било това, което прави случката в храма знаменателна в живота на Исус, и какво допълнително познание личи от нея?

¹³ Защо тази случка с Исус и учителите в храма е единствената, избрана да бъде разказана от юношеството му? Тя била повратен момент в живота на Исус. Когато бил на около 12– годишна възраст, той станал това, което юдеите нарекли „син на заповедта“ — отговорен за съблюдаването на всичките заповеди. Когато Мария се оплакала на Исус за страданието, което той причинил на нея и на Йосиф, отговорът на сина ѝ показал, че той вероятно осъзнавал чудесното естество на раждането си и бъдещето си като Месия. Това личи от факта, че по съвсем пряк начин той отбелязал, че Бог бил неговият Отец: „Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?“ Впрочем, това са първите думи на Исус, които са записани в Библията, и те показват, че той разбирал с каква цел Йехова го е изпратил на земята. И така, целият този епизод е от първостепенно значение. — Лука 2:48, 49.

Исус обичал и разбирал децата

14. С какви интересни мисли може да запознае младите хора разказът за младия Исус в храма?

¹⁴ Този разказ трябва да е особено вълнуващ за младите хора. Той показва колко прилежно трябва да е учил Исус, докато растял сред човечеството. Равините в храма били поразени от мъдростта на този 12–годишен „син на заповедта“. И въпреки това той кротко работел с Йосиф в дърводелската работилница и ‘се покорявал’ на него и на Мария, и ‘напредвал в благоволение пред Бога и човеците’. — Лука 2:51, 52.

15. По какъв начин Исус подкрепял младите хора по време на своята земна служба, и какво означава това за младите хора днес?

¹⁵ Исус подкрепял много младите хора по време на земната си служба: „А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му: Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: — ‘Из устата на младенците и сучещите приготвил си хвала?’“ (Матей 21:15, 16; Псалм 8:2) Той по същия начин подкрепя и стотиците хиляди млади хора днес, които запазват лоялността си и приготвят възхвала, като някои от тях са направили това дори с цената на живота си!

16. (а) На какъв урок научил Исус своите апостоли, като поставил едно малко дете сред тях? (б) В какъв критичен момент от живота си той все пак отделил време за децата?

¹⁶ Когато апостолите разисквали кой бил най–голям, Исус казал на 12–те: „Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител. Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им: Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този Който Ме е пратил.“ (Марко 9:35–37) Нещо повече, когато пътувал за Йерусалим за последен път, за да се изправи пред ужасяващи мъчения и смърт, той отделил време за децата: „Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.“ След това той ги ‘прегърнал и ги благословил, като положил ръцете Си на тях’. — Марко 10:13–16.

17. Защо било лесно за Исус да разбира децата, и какво трябва да запомнят децата за него?

¹⁷ Исус знаел какво е да бъдеш дете в един свят на възрастни. Той живял с възрастни, работел с тях, изпитал това да им бъде подвластен, а също изпитал топлината, чувството на сигурност, идващо от тяхната обич. Деца, същият този Исус е ваш приятел; той е умрял за вас, и вие ще живеете вечно, ако се подчинявате на заповедите му. — Йоан 15:13, 14.

18. Каква вълнуваща мисъл трябва да съхраним в ума си, особено по време на натиск или опасност?

¹⁸ Да правиш това, което е заповядал Исус, не е толкова трудно, колкото може би изглежда. Млади хора, той е готов да помогне на вас и на всеки друг, точно както четем в Матей 11:28–30, NW: „Елате при мене, всички вие, които сте отрудени и обременени, и аз ще ви освежа. Вземете моя ярем върху си [или „впрегнете се заедно с мен в моя ярем“ — NW, бел. под линия] и научете се от мене, защото аз съм с кротък нрав и със смирено сърце, и вие ще намерите освежение за душите си. Защото моят ярем е милостив и моят товар — лек.“ Само си представете — като крачите през живота, служейки на Йехова, Исус върви до вас, правейки ярема милостив и товара — лек. Каква вълнуваща мисъл за всички нас!

19. Какви въпроси относно начина на поучаване на Исус можем да преглеждаме отвреме–навреме?

¹⁹ Дали след като прегледахме няколко от начините, по които Исус поучавал, ще стигнем до заключението, че ние поучаваме така, както той правел? Когато видим тези, които са физически болни или духовно гладни, дали сме подтикнати от милост да направим това, което можем, за да им помогнем? Когато обучаваме другите, преподаваме ли божието Слово, или подобно на фарисеите преподаваме своите собствени идеи? Обръщаме ли внимание на всекидневните неща около нас, които могат да се използуват за изясняване, онагледяване, избистряне и засилване на разбирането на духовните истини? Избягваме ли да се придържаме строго към определени правила, когато поради обстоятелствата ще отдадем заслуженото на любовта и милосърдието, като отстъпим от налагането на такива правила? А относно децата? Дали им показваме същата нежна загриженост и любеща милост, както правел Исус? Насърчаваш ли твоите деца да учат по начина, по който е учел Исус като момче? Ще действуваш ли с твърдост, както Исус, като бъдеш готов да приемеш разкайващите се с топлота, както кокошката събира пиленцата си под крилата си? — Матей 23:37.

20. С каква прекрасна мисъл можем да се подкрепим, докато служим на нашия Бог?

²⁰ Ако се стремим да правим най–доброто, което можем в поучаването, както правел Исус, положително той ще ни позволи да ‘се впрегнем в неговия ярем’. — Матей 11:28–30, NW.

[Бележка под линия]

Спомняш ли си?

◻ Защо тълпите се стичали при Исус?

◻ Защо понякога Исус отстъпвал от някои правила?

◻ Какво можем да научим от това, че Исус задавал въпроси на учителите в храма?

◻ Какви уроци можем да научим от взаимоотношенията на Исус с децата?