Пази се от самохвалството

ДНЕС мнозина смятат самохвалството за добродетел. Стана модерно човек да си показва силните страни, уменията и постиженията. Някои смятат, че самохвалството е необходимо, за да има постижения. Други са на мнение, че то засилва самочувствието. Списание „Тайм“ отбелязва: „Макар и явно да не е отмрял съвсем, идеалът на скромността започна да изглежда едва ли не отживелица.“ Авторката Джоди Гейлин коментира: „За съжаление безочливото самохвалство . . . е последният вик на модата. Разговорът с приятел или познат протича при нов акомпанимент — саморекламата.“

Знаменитостите, на които хората обикновено подражават, определят стандартите. Може би си чувал думите на един бивш шампион по бокс: „Хич не е случайно, че аз съм най–великият човек в света от този етап на историята.“ Изказването на един от членовете на музикалната група „Бийтълс“ също е много известно: „Сега ние сме по–известни и от Исус Христос.“ И макар че някои хора смятат подобни думи за невинни изказвания, други гледат на авторите им като на достойни за подражание образци на самореклама, които си струва да бъдат следвани.

Толкова често срещаното самохвалство повдига един въпрос: Дали е благотворно човек да се хвали с качествата и способностите си? Разбира се, съвсем естествено е човек да се гордее с постиженията си и дори да ги споделя със свои близки приятели и роднини. Но как стои въпросът с онези, които живеят според думите „щом го имаш, изложи го на показ“? И още — как стои въпросът с онези, които не се хвалят открито, но не пропускат да се погрижат за това другите да узнаят за силните им страни и за постиженията им? Дали такава самореклама наистина е здравословна, и дори необходима, както твърдят някои?

Въздействие върху взаимоотношенията

Да разгледаме въздействието, което нечии хвалби ти оказват. Например, каква е твоята реакция на следните изказвания?

„Книгите, които не съм написал, са по–добри от книгите, които са написали другите.“ — Много известен писател.

„Ако бях присъствувал при сътворението, щях да дам няколко полезни идеи за по–добро подреждане на вселената.“ — Средновековен крал.

„Не може да има Бог, защото ако имаше такъв, нямаше да мога да повярвам, че това не съм аз.“ — Философ от 19–и век.

Дали изказванията на тези личности ги правят по–симпатични за теб? Мислиш ли, че би ти било приятно да бъдеш в тяхната компания? Вероятно не. По правило самохвалството — на сериозно, или дори на шега — кара другите да изпитват напрежение, досада може би дори завист. Така въздействувало то на псалмиста Асаф, който признал: „Завидях на надменните [самохвалците — NW].“ (Псалм 73:3) Сигурно никой от нас не иска да кара приятелите и съобщниците си да изпитват лоши чувства! Първо Коринтяни 13:4 казва: „Любовта . . . не се превъзнася.“ Богоугодната любов и съобразяването с чувствата на другите ще ни подтикнат да се въздържаме от превъзнасянето на нашите предполагаеми умения и способности.

Когато човек се контролира и говори скромно, той прави хората около него да се чувствуват удобно и добре. Това е изключително ценно качество. Вероятно английският държавник лорд Честърфийлд имал предвид това, когато посъветвал сина си: „Ако можеш, бъди по–разумен от другите хора; но не им го казвай.“

Хората не са надарени в едни и същи области. Онова, което за някого е сравнително лесно нещо, за друг просто може да не е силна черта. Любовта ще подтикне човека да се отнася с разбиране към онези, които не са надарени в области, където той притежава способности. Вероятно другият човек е надарен в други области. Апостол Павел ни е казал: „Чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по–виден да не мисли за себе си по–високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.“ — Римляни 12:3.

Самохвалството е резултат на слабост

Докато някои избягват самохвалковците, чувствувайки се по–малоценни в тяхно присъствие, други реагират по–различно. Те стигат до извода, че самохвалковците са несигурни. Авторът Франк Трипът обяснява ироничното обстоятелство, че човекът, който се хвали, всъщност може да принизи своята стойност в очите на другите: „Вътре в себе си всеки знае, че самохвалството обикновено издава някаква достойна за съжаление слабост на характера.“ Нима не е по–разумно да се въздържим от празната самовъзхвала, щом мнозина могат да прозрат зад маската на самохвалкото?

„Но това наистина е така!“

Ето как някои хора се опитват да оправдаят възвеличаването на самия себе си. Те смятат, че тъй като наистина са надарени в дадени отношения, би било лицемерие да се държат така, сякаш не са надарени.

Но дали тяхната хвалба отговаря на истината? Самооценката обикновено е субективна. Това, което ние виждаме като своя изключително силна черта, може да изглежда нещо обикновено за другите. Фактът, че даден човек бива подтикван да излага на показ способностите си, дори би могъл да показва, че той изобщо не е толкова силна личност — че не е достатъчно силен да си извоюва позиции без реклама. Библията показва човешката склонност към самозаблуждаване, като съветва: „Който мисли, че стои, нека внимава да не падне.“ — 1 Коринтяни 10:12.

Дори и дадена личност да е изключително надарена в дадена област, дали това оправдава хваленето? Не, защото хвалбата отдава слава на хората, а всъщност всички дарби, които имаме, идват от Бога. Той трябва да получи славата. Защо ние ще приемаме заслугата за нещо, което ни е дадено от рождение? (1 Коринтяни 4:7) Освен това, заедно със силните страни, ние имаме и слабости. Дали в името на честността ще насочваме вниманието и към своите грешки и недостатъци? Изглежда малко самохвалковци мислят така. Цар Ирод Агрипа I може би наистина е бил надарен оратор. Но липсата на скромност го довела до много неприятна смърт. Този грозен случай показва колко неприятна е самонадеяността за Бога, както и за много от хората. — Деяния 12:21–23.

Дарбите и силните страни обикновено се виждат и без излишно саморекламиране. Когато другите признават и хвалят качествата и постиженията на някого, това оказва много по–благоприятно въздействие върху приемащия похвалата. Притчи 27:2 мъдро казва: „Нека те хвали друг, а не твоите уста, — чужд, а не твоите устни.“

Дали самохвалството е необходимо, за да има постижения?

Някои хора смятат, че уверената самореклама е необходима, за да има постижения в днешното общество, изпълнено с дух на надпревара. Те се страхуват, че ако не говорят за себе си и не хвалят своите силни страни, ще останат незабелязани, неоценени. Показателен за тяхната загриженост е следният коментар от списание „Вог“: „Там, където в миналото ни учеха, че скромността е добродетел, сега научаваме, че сдържаността може да се окаже недостатък.“

За тези, които искат да напредват според стандартите на света, такава загриженост може да е сериозен проблем. Но положението на християнина е по–различно. Той знае, че Бог се грижи за онези, които са смирени, а не за онези, които са високомерни, и предпочита да използува техните способности. Затова християнинът няма защо да прибягва до егоистични тактики. Вярно е, че един самоуверен човек може да придобие временен престиж, като се наложи чрез сила или чрез машинации. Но след време той бива изобличен и смирен, и дори унизен. Точно както казал Исус Христос: „Който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси.“ — Матей 23:12; Притчи 8:13; Лука 9:48.

Преимуществата на скромността

Ралф Уолдо Емерсън писал: „Всеки, когото срещам, е по–горен от мене в някое отношение. Така че аз се уча от него.“ Неговите думи са в съгласие с боговдъхновената подкана на апостол Павел към християните ‘да не правят нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по–горен от себе си’. (Филипяни 2:3) Този скромен възглед дава възможност на човека да учи от другите.

Затова внимавай твоята сила да не се превърне в твоя слабост. Не отнемай от своите способности и постижения, като се хвалиш. Додай към добродетелите си качеството скромност. Това е, което наистина повишава стойността на човека в очите на другите. То помага да се радваме на по–добри взаимоотношения със събратята си човеци и донася одобрението на Йехова Бог. — Михей 6:8; 2 Коринтяни 10:18.