Една разделена църква — колко е зле положението всъщност?

„ЕДНО голямо и стреснато семейство, живеещо в порутена стара къща, чиято фасада внезапно е рухнала — изглежда, че почти във всяка стая има някаква кавга; да речем при „Децата на Исус“, биещи своите дайрета и крещящи срещу елегантните хомосексуалисти от англо–католическото течение, облечени в черни копринени костюми.“ — The Sunday Times [„Сънди таймс“], Лондон, 11 април 1993 г.

Това семейство е англиканската църква. Кавгата е относно посвещаването на жени в свещенически сан. Нагледното описание на дълбоко разединение важи с пълна сила и за цялото т.нар. християнство. Тъй като патриарсите на православната църква и папата заклеймяват решението да се допуснат жени да бъдат свещеници, както съобщава едно сведение, цялостният резултат е, че „осъществяването на мечтата за обединение с останалата част на християнството е по–далеч от когато и да било“.

Доколко е разделена църквата?

Както четем в Матей 7:21, Исус Христос казал, че мнозина изповядват вяра в него като Господар, но въпреки това не ‘вършат волята на Отца му’. Списанието Maclean’s [„Маклийнс“] отбелязва: „Читателите на Матей, търсещи спасение, биха могли да бъдат извинени за объркването относно това каква точно е волята на Бога, щом сред християните, както и сред техните църкви, съществуват толкова големи различия по този въпрос.“ Проследявайки една анкета, направена сред канадци, то прави заключението, че е налице „огромно разнообразие сред вярванията и практиките на канадските християни — и дори повече различия между членовете на която и да било християнска общност, отколкото между различните общности.“

Според тази анкета 91 процента от католиците са съгласни с прилагането на изкуствен контрол върху раждаемостта, макар че тяхната църква го осъжда; 78 процента смятат, че на жените трябва да бъде позволено да стават свещеници; и 41 процента приемат аборта „при определени обстоятелства“. Според „Маклийнс“ несъгласието в рамките на различните общности „по редица теологични въпроси подчертава разделенията, които разкъсват по шевовете основните църкви“.

Двойнствени стандарти

Във връзка с морала съществуват двойнствени, както и противоречащи си стандарти. Някои хора твърдят, че поддържат принципите на Библията, но други се присмиват на тези принципи. Дали „брачната“ церемония, извършена за две лесбийки в Метрополитенската църква в Торонто, например, е в съгласие с божията воля? Участничките в нея явно мислели така. „Ние искаме да ознаменуваме своята любов публично и пред Бога“ — казали те.

Един журналист задал въпроса как е възможно „католически архиепископ, при който едно след друго постъпват обвинения, да премести свещениците–педофили да работят с други момчета, помагащи в службите“. Свещеникът Андрю Грийли предполага, че около 2000–4000 свещеника вероятно са малтретирали сексуално 100 000 малолетни жертви, като често по случая не са били вземани никакви мерки.

Разделената църква създава разделен народ. На Балканите и сръбските, и хърватските „християни“ смятат, че Христос е с тях в тяхната „справедлива“ война. Много от тях носят кръстове по време на боевете; за един от тях се съобщава, че ‘винаги в най–ожесточената битка слагал кръстчето в устата си’.

„Да няма раздори между вас“

Вярно е, че Библията оставя някои въпроси да бъдат решавани според съвестта, но това не бива да оставя място за подобни разделения. Апостол Павел ясно заявява: „Всички да говорите [и действувате] в съгласие, и да няма раздори между вас.“ — 1 Коринтяни 1:10; Ефесяни 4:15, 16.

Един честен поглед към „християнството“ около две хиляди години след като апостол Павел написал тези думи, повдига няколко много сериозни въпроса. Защо „християните“ са толкова разделени? Може ли една такава разделена църква да оцелее? Дали т.нар. християнство някога ще бъде обединено? Следващата статия ще разгледа тези въпроси.

[Снимка на страница 3]

Демонстрация на свещеници срещу аборта

[Източник]

Корица и горе: Eleftherios/Sipa Press