„Риболов“ във водите на Фиджи

ФИДЖИ — това име извиква представата за рай в Южните морета. Синьо–зелено море, коралови рифове, полюшващи се кокосови палми, злачни планини, тропически риби, екзотични плодове и цветя. Всички тези неща могат да бъдат намерени в изобилие на този архипелаг от 300 острова, намиращи се на около 1800 км северно от Нова Зеландия в южния Тихи океан. Така че навярно ще се съгласиш, че Фиджи наистина може да задоволи мечтата на всекиго за тропически рай.

Но Фиджи привлича не само с природните си красоти. Да, както има голямо разнообразие на риби сред кораловите рифове, подобно разнообразие може да се намери и на сушата. Контрастите в етническата смесица на Фиджи вероятно нямат равни на себе си в целия южен Тихи океан. Двете най–големи групи сред почти 750 000 жители са местните фиджийци, които са от меланезийски произход, и родените във Фиджи индийци, потомци на работниците, докарани във Фиджи през времето на британското колониално управление. Но има също и банабанци, китайци, европейци, гилбертийци, ротуманци, тувалуанци и други.

Сред това множество от народностни групи Свидетелите на Йехова са заети усърдно с „риболовна“ дейност. (Марко 1:17, NW) Да проповядваш добрата новина на божието Царство в такова разнообразно общество е голямо предизвикателство. Първо, трябва да бъдат преодолени езиковите и културни бариери. Макар че официалният език е английският, много пъти трябва да бъдат използувани фиджи, хинди, ротумански или други езици.

Освен това трябва да бъдат използувани различни подходи при общуването с хора от различен религиозен произход. Повечето местни фиджийци и други островитяни принадлежат към различни християнски изповедания. Индийското население се състои от индуси, мюсюлмани и сикхи, като индусите са най–многобройни. В градовете и селата има множество църкви, но на двата най–големи острова на Фиджи те контрастират с изобилието от индуски и мюсюлмански храмове.

Много местни Свидетели от деца говорят и трите основни езика — английски, фиджи и хинди. Това умение е голямо предимство в „риболовната“ дейност. Понякога хората се учудват, като чуят фиджиец да говори добре хинди, а индиец да говори добре фиджи. Тъй като човек трябва да преодолява културни, религиозни и езикови различия, необходим е гъвкав подход, за да може да „споделя [добрата новина] с другите“. — 1 Коринтяни 9:23, NW.

„Риболов“ във фиджийско село

Местните фиджийци са приятелски настроени, гостоприемни хора. Трудно е да си представи човек, че само преди малко повече от сто години междуплеменните войни били широко разпространени. Всъщност по времето на идването на първите европейци, островите Фиджи били известни като Канибалските острови. В крайна сметка, след като най–главният вожд заел властта и приел християнството, битките и канибализмът престанали. Различията между племената сега са останали само в множеството диалекти на отделните провинции, макар че бауанският диалект бива разбиран почти навсякъде.

Освен столицата Сува, във Фиджи има още много градове. Повечето фиджийци живеят в селски общини, намиращи се под контрола на турага ни коро, или вожда. Когато влезеш в селото, за да започнеш „риболов“, според обичая трябва да се обърнеш към този човек, за да поискаш разрешение да посетиш различните бурейс, или местните домове. Много рядко, обикновено поради противопоставянето от страна на някой селски свещеник, на Свидетелите на Йехова това разрешение бива отказано. Какво представлява посещението в един фиджийски дом?

След като влезем в бурей, сядаме на пода с кръстосани крака. Тук не е необходим увод с внимателно подбрани думи, който се използува в страните на Запад, за да събуди интереса. Всеки, който е дошъл да говори за Бога, е добре дошъл. Когато бъде поканен да вземе Библията си, домакинът охотно става и с едно „тулоу“ (извинете) взема от етажерката Библия на фиджийски и с ентусиазъм чете различните текстове, които гостуващият проповедник споменава. Но гостоприемната и изпълнена с уважение нагласа на фиджийците представя едно по–различно предизвикателство. Нужни са значителен такт и добра преценка, за да предразположиш домакините към разговор, да ги насърчиш да следват линията на разсъжденията по темата или да им помогнеш да видят необходимостта от сравняването на своите вярвания с ученията на Библията.

Общо взето фиджийските домакини се интересуват повече от обсъждането на доктринни теми, отколкото от обсъждането на социалните условия или въпроси. Всъщност повечето от над 1400–те активни Свидетели на Йехова във Фиджи са се заинтересували от библейските истини в резултат от обсъждането на въпроси като ‘Какво място е адът?’, ‘Кой отива на небето?’ и ‘Дали земята ще бъде унищожена?’ Но проследяването на показания интерес изисква приспособяемост и постоянство. Когато отиде пак в уговореното време, човек често установява, че домакинът е отишъл до тейтей (плантацията) или някъде другаде. Това не означава, че хората тук не ценят посещението, просто тяхното чувство за време е различно. Разбира се, за местните Свидетели това не е нещо необичайно. Те постоянствуват, като правят посещението друг път. Тук няма имена на улици или номера на къщите, които трябва да бъдат записвани, затова човек трябва да помни добре, когато прави повторни посещения.

„Риболов“ по полинезийски

Нека сега отидем на „риболов“ с един пътуващ служител, или окръжен надзорник, при посещението му на един малък сбор в Ротума. Това е група от вулканични острови на 500 км северно от Фиджи. За да стигнем до там, летим с 19–местен самолет. Площта на главния остров е само 50 кв. км, населението общо е около 3000 души. Пясъчен път се извива покрай брега и свързва около 20 села. Ротума е под административното управление на Фиджи, но има различна култура и език. Тъй като са от полинезийски произход, хората тук се различават по външен вид от меланезийските фиджийци. В религиозно отношение повечето са или католици или методисти.

Самолетът започва да се снижава и да маневрира за кацане, и ние виждаме пищната зелена растителност на острова. Приличните на пера корони на кокосовите палми могат да бъдат видени навсякъде. Едно огромно множество посрещачи приветствува самолета, идващ веднъж седмично. Сред тях има и група Свидетели. Сърдечно ни поздравяват и ни подават няколко големи зелени кокосови ореха с пробити „очи“, за да утолим жаждата си.

След кратко пътуване стигаме до мястото, където ще бъдем настанени. Яденето бива приготвено в издълбана в земята пещ. Печено свинско, пиле, пържена риба, омари и местният кореноплод — таро, са сложени пред нас. Каква пищна трапеза и каква райска обстановка под младите кокосови палми!

На следващия ден посещаваме хората по селата, наречени ху̀анга на ротумански. Когато наближаваме първата къща, ни подминава, препускайки, едно квичащо прасенце, избягало от кочината. Домакинът ни вижда да идваме и с усмивка отваря вратата, поздравявайки ни с „Нойя!“ на ротумански, и след това ни кани да седнем. Пред нас поставят чиния със зрели банани и ни канят да пием сока от няколко зелени кокосови ореха. Гостоприемството е на първо място в Ротума.

Тук няма агностици или еволюционисти. Всеки вярва в Библията. Теми като божията цел за земята лесно заинтригуват хората. Домакинът с изненада научава, че земята няма да бъде унищожена, но ще бъде населена с праведни хора, които ще живеят на нея завинаги. (Псалм 37:29) Той проследява заедно с нас библейските текстове, прочетени в подкрепа на тази мисъл, и с ентусиазъм приема библейската литература, която му предлагаме. Когато се приготвяме да си тръгнем, той ни благодари за посещението и ни предлага за из път найлонова торбичка, пълна с узрели банани. Човек лесно може да напълнее, проповядвайки тук!

Приспособяване към индийската общност

Макар че доста други островни страни в южния Тихи океан също имат население от различни раси, Фиджи особено се отличава в това отношение. Наред с меланезийската, микронезийската и полинезийската култури, има и една, която е пренесена от Азия. Между 1879 и 1916 г. тук били доведени от Индия работници по договор, които да работят в плантациите от захарна тръстика. Тази уредба, наречена гирмит (договор), довела до това, че хиляди индийци дошли във Фиджи. Потомците на тези работници образуват голяма част от населението на страната. Те са запазили своята култура, език и религия.

Откъм подветрената страна на главния остров на Фиджи се намира град Лаутока. Това е центърът за преработка на захарна тръстика във Фиджи и тук живее голяма част от индийското население на страната. Членовете на трите сбора на Свидетелите на Йехова тук трябва да умеят добре да се приспособяват при своята „риболовна“ дейност. Когато прави посещения от къща на къща, човек трябва да бъде подготвен да смени темата за разговор в зависимост от расата и религията на домакина. Нека се присъединим към група местни Свидетели при тяхното посещение на домовете, пръснати сред плантации от захарна тръстика малко извън Лаутока.

Когато се приближаваме към първата къща, забелязваме в предния ъгъл на двора дълги бамбукови пръчки с парчета червен плат, завързани на върха им. Това показва, че семейството е индуско. Повечето индуски домове са украсени с изображения на техните богове. Мнозина имат предпочитан бог, като например Кришна, и често в дома има малък олтар.a

Повечето индуси вярват, че всички религии са добри и са просто различни начини на поклонение. Затова домакинът може да те изслуша учтиво, да приеме библейска литература, да предложи нещо за почерпка и да сметне, че е изпълнил задълженията си. Често пъти, за да повдигнеш някой уместен въпрос, с който да въвлечеш домакините в смислен разговор, е полезно да познаваш някои от историите, свързани с техните вярвания. Например, знаейки, че някои от тези истории описват боговете им като отдаващи се на дейности, които много хора биха сметнали за съмнителни, можем да попитаме: „Бихте ли одобрили такова поведение от страна на съпругата (съпруга) си?“ Обикновено отговорът е: „Не, в никакъв случай!“ Тогава може да бъде зададен въпросът: „Добре, а дали е редно един бог да постъпва така?“ Такива разговори често откриват възможности да се покаже стойността на Библията.

Вярването в прераждането — една друга черта на индуизма — е плодоносна тема за обсъждане. Една добре образована индуска, която наскоро била загубила баща си, била попитана: „Бихте ли искала да видите баща си отново, съвсем същия като преди?“ Тя отговорила: „Да, би било чудесно.“ От нейния отговор и от последвалия разговор станало ясно, че вярването, че баща ѝ сега живее в някаква друга форма и че тя никога няма да го познава отново, не я удовлетворявало. Но прекрасното учение на Библията за възкресението развълнувало сърцето ѝ.

Някои индуси имат въпроси и търсят удовлетворителни отговори. Когато един Свидетел посетил един индуски дом, мъжът попитал: „Какво е името на вашия бог?“ Свидетелят му прочел Псалм 83:18 и обяснил, че името на Бога е Йехова и че в Римляни 10:13 се казва, че за да придобием спасение, ние трябва да призоваваме това име. Мъжът бил впечатлен и искал да узнае повече. Всъщност той жадувал за това да узнае нещо повече. Той обяснил, че баща му, който бил много предан на семейния им идол, се разболял, след като се покланял пред него, и скоро след това умрял. Същото станало и с брат му. После човекът добавил: „Този образ ни носи смърт, а не живот. Значи нещо не е наред с поклонението му. Може би този Бог, Йехова, може да ни помогне да намерим пътя към живота.“ Било започнато библейско изучаване с него, с жена му и с двете му деца. Те напреднали много бързо и скоро били покръстени. Те изоставили своите идоли и сега ходят в пътя на Йехова, Бога на живота.

След това стигаме до дома на едно мюсюлманско семейство. Личи същият гостоприемен дух и скоро седим със студени напитки в ръцете. По стените не се виждат религиозни изображения, с изключение на малък стих в рамка, изписан с арабски букви. Споменаваме, че има връзка между Библията и Корана, а именно патриархът Авраам, и че Бог обещал на Авраам, че чрез неговото семе ще се благословят всички народи. Това обещание ще се изпълни в лицето на Исус Христос, Неговия Син. Някои мюсюлмани възразяват на думите, че Бог има син. Затова ние обясняваме, че както първият човек Адам е наричан божи син, защото е бил създаден от Бога, по същия начин и Исус е божи Син. Бог няма нужда от буквална съпруга, за да има такива синове. Тъй като мюсюлманите не вярват в учението за троицата, ние използуваме тази обща основа, за да покажем, че Йехова Бог е най–висш.

Вече е време за обяд и членовете на нашата група се връщат на пътя извън полетата със захарна тръстика, за да чакат автобуса обратно към града. Макар и малко уморени, всички са изпълнени с ентусиазъм от сутрешната „риболовна“ дейност. Усилията, положени за приспособяване към срещаните различни ситуации и вярвания, си струват труда.

Водите и рифовете на Фиджи са богати с най–различни видове риби. За да има успех, фиджийският нгонендоу (рибар) трябва да бъде умел в работата си. Същото важи и за „риболова“, който Исус Христос възложил на своите ученици. Християнските „рибари на хора“ трябва да бъдат умели, приспособявайки своите представяния и доводите си към различните вярвания на населението. (Матей 4:19, NW) Няма съмнение, че това е необходимо във Фиджи. А резултатите се виждат на годишните конгреси на Свидетелите на Йехова, където фиджийци, индийци, ротуманци и хора от смесен произход се покланят обединено на Йехова Бог. Да, „риболовната“ дейност във фиджийски води има Неговата благословия.

[Бележки под линия]

[Карта на страница 23]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

Вити Леву

Вануа Леву

Сува

Лаутока

Нанди

0 100 км

0 100 ми

18°

180°

[Снимка на страница 24]

Бурей, или местен дом

[Снимка на страница 24]

Индуски храм във Фиджи

[Снимки на страница 25]

Успешен „риболов“ на хора във Фиджи

[Информация за източника на снимката на страница 24]

Fiji Visitors Bureau