Борба с хватката, в която грехът държи падналата плът
„Копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.“ — РИМЛЯНИ 8:6.
1. С каква цел били създадени хората?
„БОГ създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“ (Битие 1:27) Образът представлява отражението на даден обект или източник. Така че хората са били създадени да бъдат отражение на божията слава. Проявявайки божии качества — като например любов, доброта, справедливост и духовност — във всички свои стремежи, те донасят възхвала и почит на своя Създател, както и щастие и удовлетворение на самите себе си. — 1 Коринтяни 11:7; 1 Петър 2:12.
2. Как първата човешка двойка не достигнала целта?
2 Членовете на първата човешка двойка, създадена в съвършенство, били добре подготвени за тази роля. Като огледала, полирани до блясък, те били способни да отразяват славата на Бога по брилянтен и кристално чист начин. Но те допуснали този блестящ гланц да помътнее, когато съзнателно избрали да не послушат своя Създател и Бог. (Битие 3:6) След това те вече не можели да отразяват божията слава съвършено. Те не достигали славата на Бога, изпускайки из очи целта на своето създаване в божия образ. С други думи, те съгрешили.a
3. Какво представлява истинската природа на греха?
3 Това ни помага да разберем истинската природа на греха, който разваля отражението на божието подобие и слава от човека. Грехът прави човека несвят, тоест, нечист и опетнен в духовен и морален смисъл. Като потомство на Адам и Ева цялото човечество се ражда в това опетнено и нечисто състояние, като не изпълнява онова, което Бог очаква от своите деца. Какъв е резултатът? Библията обяснява: „Както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ — Римляни 5:12; сравни Исаия 64:6.
Хватката, в която грехът държи падналата плът
4–6. (а) Как повечето хора гледат на греха днес? (б) Какъв е резултатът от съвременните възгледи за греха?
4 Повечето хора днес не мислят, че са нечисти, опетнени или грешни. Всъщност, на практика грехът като дума е изчезнал от речника на повечето хора. Може би те ще говорят за грешки, нетактичности и неправилни преценки. Но дали ще говорят за грях? Едва ли! Дори и за онези, които все още твърдят, че вярват в Бога, „неговите учения представляват просто набор от морални вярвания, а не набор от морализиращи закони, ‘десетте препоръки’ вместо десетте заповеди“ — отбелязва Алън Уулф, професор по социология.
5 Какъв е резултатът от този начин на мислене? Отричане, или най–малкото — пренебрегване на реалността на греха. Това създаде поколение от хора със силно изкривено чувство за добро и лошо, които се смятат за свободни да определят свои собствени стандарти на поведение и не се смятат за отговорни спрямо никого за онова, което решат да направят. За такива хора да се чувствуваш добре е единственият критерий за преценка относно това дали дадена линия на поведение е уместна или не е. — Притчи 30:12, 13; сравни Второзаконие 32:5, 20.
6 Например, в едно телевизионно предаване млади хора били поканени да изразят възгледите си за т.нар. седем смъртни гряха.b „Гордостта не е грях — заявил един участник. — Предполага се, че трябва да имаш добро мнение за самия себе си.“ За мързела една друга участничка казала: „Хубаво е понякога да мързелуваш. . . . Понякога е добре да си поседнеш и да си отделиш лично време.“ И дори водещият направил следното кратко и ясно изказване: „Седемте смъртни гряха не са лоши дела, а по–скоро всеобщи човешки подтици, които могат да предизвикват загриженост и да са изключително приятни.“ Да, заедно с греха изчезна и чувството за вина, защото в края на краищата вината е точно обратното на това да се чувствуваш добре. — Ефесяни 4:17–19.
7. Според Библията как грехът засяга хората?
7 В рязък контраст с всичко това Библията ясно заявява: „Всички съгрешиха и не достигат славата на Бога.“ (Римляни 3:23, NW) Дори и апостол Павел признал: „Зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.“ (Римляни 7:18, 19) Тук Павел не изпадал в самосъжаление. По–скоро, понеже напълно съзнавал колко много човечеството не достига славата на Бога, той още по–болезнено усещал хватката на греха върху падналата плът. „Окаян аз човек! — казал той, — кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“ — Римляни 7:24.
8. Какви въпроси трябва да си зададем? Защо?
8 Какъв е твоят възглед по този въпрос? Може би ти признаваш, че бидейки потомък на Адам, си несъвършен като всеки друг човек. Но как това познание влияе върху твоето мислене и твоя начин на живот? Дали го приемаш като факт от живота и просто вървиш по течението, правейки онова, към което те тласка природата ти? Или полагаш постоянни усилия да се пребориш с хватката, в която грехът държи падналата плът, опитвайки се да отразяваш колкото се може по–ярко славата на Бога във всичко, което правиш? Това трябва да предизвиква сериозна загриженост у всеки един от нас, имайки предвид казаното от Павел: „Тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни — за духовното. Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.“ — Римляни 8:5, 6.
Копнежът на плътта
9. Защо „копнежът на плътта значи смърт“?
9 Какво имал предвид Павел, когато казал, че „копнежът на плътта значи смърт“? Изразът „плът“ често се използува в Библията, за да означи човека в неговото несъвършено състояние, ‘зачнат в грях’ като потомък на непокорния Адам. (Псалм 51:5; Йов 14:4) Следователно Павел подканял християните да не нагласяват ума си на вълната на грешните склонности, подтици и желания на несъвършената, паднала плът. И защо да не правят това? На друго място Павел ни казал какви са делата на плътта и после добавил предупреждението: „Които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.“ — Галатяни 5:19–21.
10. Какво се има предвид с „копнеж“?
10 Но нима няма голяма разлика между копнежа по нещо и вършенето му? Вярно е, че мисленето за нещо не винаги довежда до вършенето му. Само че копнежът е нещо повече от една краткотрайна мисъл. Думата, използувана от Павел на гръцки, е фро̀нема и означава „начин на мислене, нагласа на ума, . . . намерение, стремеж, усилие“. Затова „копнежът на плътта“ означава да бъдеш контролиран, обхванат, завладян и подтикван от желанията на падналата плът. — 1 Йоан 2:16.
11. Как Каин следвал копнежа на плътта, и какъв бил резултатът?
11 Тази мисъл е добре онагледена от линията на поведение, която следвал Каин. Когато в сърцето на Каин се надигнали ревност и гняв, Йехова Бог го предупредил: „Защо си толкова разгневен и лицето ти е смръщено? Нима ако се обърнеш към правенето на добро, няма да бъдеш възвеличен? Но ако не се обърнеш към правенето на добро, грехът се е свил на кълбо на прага и теб дебне; и дали ти от своя страна ще съумееш да го овладееш?“ (Битие 4:6, 7, NW) Пред Каин имало избор. Дали той щял ‘да се обърне към правенето на добро’, тоест, да настрои ума си, намерението си и стремежа си към нещо добро? Или щял да продължава да се води по копнежа на плътта и да фокусира ума си върху лошите склонности, които се таели в сърцето му? Както обяснил Йехова, грехът ‘се бил свил на кълбо на прага’, дебнейки да се стрелне към Каин и да го погълне, ако той позволи това. Вместо да се бори и да ‘овладее’ своето плътско желание, Каин позволил то да го завладее и това довело до катастрофален край.
12. Какво трябва да правим, за да не ‘ходим в Каиновия път’?
12 А ние днес? Безспорно ние не искаме да ‘ходим в Каиновия път’, както печално написал Юда относно някои хора сред християните от първи век. (Юда 11) Ние никога не бива да намираме извинения и да мислим, че малко задоволяване на желанието или известна волност отвреме–навреме няма да ни навредят. Точно обратното — трябва да бъдем нащрек, за да разпознаем всяка безбожна и покварена склонност, която би могла да се появи в сърцето и ума ни и бързо да я премахнем, преди да е пуснала корени. Битката с хватката, в която грехът държи падналата плът, започва отвътре. — Марко 7:21.
13. Как човек може да бъде ‘подлъган от собствената си страст’?
13 Например, ти би могъл да видиш с крайчеца на окото си някаква шокираща или ужасяваща сцена, или особено предизвикателна или неприлична картина. Това може да е снимка от книга или списание, сцена от филм или от телевизионния екран, рекламен афиш или дори ситуация от действителния живот. Това само по себе си не бива да е непременно тревожно, защото може да се случи и се случва. Но макар и тази сцена или картина да е траела само няколко секунди, тя може да се запечати в ума ти и да се появява отвреме–навреме. Какво правиш, когато стане така? Дали незабавно започваш да се бориш с тази мисъл и се стремиш да я махнеш от ума си? Или ѝ позволяваш да се загнезди там, като може би отново преповтаряш наум случката всеки път, когато тази мисъл се появи? Правенето на това носи със себе си риска от това да поставиш началото на веригата от събития, описана от Яков: „Който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“ Именно затова Павел казал: „Копнежът на плътта значи смърт.“ — Яков 1:14, 15; Римляни 8:6.
14. С какво се сблъскваме ежедневно, и как трябва да реагираме?
14 Като живеем в свят, в който сексуалната неморалност, насилието и материализмът се възвеличават, бидейки открито и либерално представяни в книги, списания, филми, телевизионни предавания и популярна музика, всеки ден ние сме буквално бомбардирани с погрешни мисли и идеи. Как реагираш ти? Дали се забавляваш и развличаш с всичко това? Или се чувствуваш като праведния Лот, ‘комуто бил досадил развратния живот на нечестивите, . . . [и който] измъчвал от ден на ден праведната си душа, като гледал и слушал беззаконните им дела’? (2 Петър 2:7, 8) За да успеем да се преборим с хватката, в която грехът държи падналата плът, трябва да бъдем решени да постъпим като псалмиста: „Няма да положа пред очите си нещо подло; мразя работата на изневерниците; тя няма да се прилепи до мене.“ — Псалм 101:3.
Копнежът на духа
15. Каква помощ имаме, за да се борим с хватката, в която ни държи грехът?
15 Едно от нещата, които могат да ни помогнат да се борим с хватката, в която грехът държи падналата плът, се съдържа в по–нататъшните думи на Павел: „Копнежът на Духа значи живот и мир.“ (Римляни 8:6) Следователно вместо да позволим да ни владее плътта, ние трябва да оставим ума си под въздействието на духа и да живеем от нещата на духа. Кои са те? Във Филипяни 4:8 (NW) Павел ги изброява: „И накрая, братя, каквито неща са истинни, каквито неща са сериозни, каквито неща са праведни, каквито неща са непорочни, каквито неща са обични, за каквито неща се говори добре, каквато добродетел има и каквото заслужава похвала — продължавайте да мислите за тези неща.“ Нека ги разгледаме по–отблизо, за да получим по–добро разбиране относно онова, за което трябва да продължаваме да мислим.
16. За кои качества ни насърчавал Павел „да продължаваме да мислим“, и какво включва всяко едно от тях?
16 Най–напред Павел изброил осем нравствени качества и пред всяко от тях употребил думата „каквито“. Този израз показва, че християните не са ограничени да мислят само за библейски или доктринни въпроси през цялото време. Съществува широк спектър от теми и неща, върху които можем да спрем ума си. Но важното е, че те трябва да отговарят на стандарта на нравствените качества, посочени от Павел. Всяка една от категориите на „нещата“, изброени от Павел, заслужава нашето внимание. Нека ги разгледаме една по една.
◻ „Истинно“ включва повече от това нещо да бъде просто вярно или невярно. То означава това нещо да бъде истинно, правдиво и заслужаващо доверие, нещо, което е истинско, а не само външно изглеждащо такова. — 1 Тимотей 6:20.
◻ „Сериозно“ се отнася за нещата, които са изпълнени с достойнство и уважение. То извиква чувство за почтителност, нещо, което е възвишено, благородно и почтено, а не вулгарно и низко.
◻ „Праведно“ означава да отговаря на божиите стандарти, а не на човешките. Светските хора пълнят умовете си с неправедни замисли и кроежи, но ние трябва да мислим и да намираме наслада в неща, които са праведни в очите на Бога. — Сравни Псалм 26:4; Амос 8:4–6.
◻ „Непорочно“ означава чисто и свято не само по отношение на поведението (сексуално и друго), но също така и в мисли и подбуди. „Мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста“ — казва Яков. Исус, който е „чист“, е съвършеният Пример, върху който да се замислим. — Яков 3:17; 1 Йоан 3:3.
◻ „Обично“ е онова, което подбужда и вдъхва любов у другите. Ние трябва „да се поощряваме към любов и добри дела“, вместо да мислим за неща, които събуждат омраза, горчивина и раздори. — Евреи 10:24.
◻ „За което се говори добре“ не означава просто това нещо „да има добра репутация“ или „добро име“, но също и — в активен смисъл — да бъде укрепващо и похвално. Ние фокусираме ума си върху неща, които са ползотворни и укрепващи, а не недостойни и обидни. — Ефесяни 4:29.
◻ „Добродетелност“ по принцип означава „доброта“ или „нравствено превъзходство“, но може да означава превъзходство от всякакъв вид. Следователно ние можем да ценим добрите качества, заслугите и постиженията на другите, които са в хармония с божиите стандарти.
◻ „Похвалните“ неща наистина са такива, ако похвалата идва от Бога или от авторитет, който е законно постановен от Него. — 1 Коринтяни 4:5; 1 Петър 2:14.
Обещание за живот и мир
17. Какви благословии произлизат от ‘копнежа на Духа’?
17 Като следваме подканата на Павел и „продължаваме да мислим за тези неща“, ще успеем в ‘копнежа на Духа’. Резултатът ще бъде не само благословията на живота, — а това е вечен живот в обещания нов свят, — но също така и мир. (Римляни 8:6) Защо? Защото умовете ни са защитени от злото влияние на плътските неща и ние вече не изпитваме толкова силно влиянието на мъчителната борба между плътта и духа, описана от Павел. Противопоставяйки се на влиянието на плътта, ние също придобиваме мир с Бога, „защото копнежът на плътта е враждебен на Бога“. — Римляни 7:21–24; 8:7.
18. Каква битка води Сатан, и как можем да бъдем победители?
18 Сатан и неговите служители правят всичко, което е по силите им, за да помътнят нашето отражение на славата на Бога. Те се опитват да придобият контрол над нашите умове, като ги бомбардират с плътски желания, знаейки, че накрая това ще доведе до вражда с Бога и до смърт. Но ние можем да излезем победители в тази битка. Като Павел, и ние можем да заявим: „Благодарение Богу . . . чрез Исуса Христа, нашия Господ“ за това, че ни е осигурил средствата за борба с хватката, в която грехът държи падналата плът. — Римляни 7:25.
[Бележки под линия]
a Общо взето Библията използува еврейския глагол чата̀ и гръцкия глагол хамарта̀но, за да означи „грях“. И двете думи означават „да не достигна“ в смисъла на ‘не достигам или не улучвам целта, мярката или мишената’.
b По традиция за седемте смъртни гряха се смятат гордостта, алчността, страстта, завистта, лакомията, гневът и мързелът.
Можеш ли да обясниш?
◻ Какво е грях и как може грехът да развие хватка, в която да държи падналата плът?
◻ Как можем да се борим с ‘копнежа на плътта’?
◻ Какво можем да направим, за да подпомогнем ‘копнежа на Духа’?
◻ Как „копнежът на Духа“ носи живот и мир?
[Снимка на страница 15]
Каин позволил плътските склонности да го завладеят и това го довело до разруха
[Снимки на страница 16]
Копнежът на Духа значи живот и мир