Те търсели правилната религия

ОЩЕ от детството си някои хора са търсели удовлетворителни отговори на своите въпроси относно живота. Може би като деца те са посещавали религиозни служби. Но много от тях са установили, че нито получените отговори, нито ритуалите на църквата са им помогнали истински да се справят с проблемите на живота.

Те може и да казват, че все още принадлежат към религията на своите родители, макар и рядко да посещават религиозни служби. Според един англикански епископ, малкото вяра, която им е останала, влияе твърде слабо на техния живот. Те са поставили религията на заден план. Други, отвратени от лицемерието, което виждат в религиозните кръгове, изобщо са отхвърлили религията. Но техните въпроси за живота остават.

Защо някои хора изпитват сериозни съмнения

Повечето хора знаят, че много църкви имат институции, предназначени да помагат на бездомните, да раздават храна на нуждаещите се и да подкрепят културни събития. Но те почти всекидневно чуват и съобщения за насилие и кръвопролития, чиито корени се крият в религията, не само сред нехристияните, но и сред онези, които твърдят, че са християни. Трябва ли тогава да се учудваме, ако те се съмняват, че групите, замесени в това насилие, практикуват правилната религия?

Много хора, произхождащи от религиозни семейства, смятаха, че сиропиталищата, поддържани от църквата, са нещо хубаво. В последните години обаче те бяха ужасени, когато свещениците от тези места един след друг биваха обвинявани в сексуално малтретиране на децата, за които трябваше да се грижат. Отначало хората мислеха, че са виновни само няколко свещеника. Сега обаче някои от тях се замислят дали нещо основно не е наред със самата църква.

Някои хора, като например Евгения, по–рано били силно ангажирани в своята религия. Евгения е от Аржентина, и като момиче тя била сред онези, които участвували в шествията за поклонение на Девата от Итати. Четиринадесет години тя живяла като монахиня в манастир. След това напуснала, за да се присъедини към една международна религиозно–политическа група, която пропагандирала незабавна, радикална промяна на социалните и икономически структури на обществото с революционни средства. В резултат на онова, което видяла и преживяла, тя загубила своята вяра и доверие в Бога. Тя всъщност не търсела религия, в която да може да повярва. Онова, което търсела, било начин, по който справедливостта да достигне до онези, които били бедни, — а освен това и приятел, на когото да може да се довери.

Други пък наблюдават онова, което става в църквите, и се държат на разстояние от тях. Един атеист, чиито възгледи били публикувани през 1991 г. в списание „Спутник“, откровено казал: „Не мога да видя никаква съществена разлика между атрибутите на езическата и християнската митология.“ Като пример той описал една процесия, в която свещеници в избродирани със злато одежди бавно носели един саркофаг с мумия по улиците на Москва. Това било тялото на „един православен християнски светец“, който бил преместван от един музей в една църква, и това напомнило на автора за свещениците и мумиите в древния Египет. Той припомнил също, че участниците в московската процесия вярвали в „християнската Троица“, но и египтяните някога също се покланяли на триада от богове — Озирис, Изида и Хор.

Същият този автор констатирал, че християнският принцип на любовта — „Бог е любов“ и „обичай ближния си“ — не намира паралел в езическия Египет. Но той отбелязал: „Братската любов не успяла да възтържествува в света, дори и в тази негова част, която се нарича християнски свят.“ И след това той добавил изказвания относно лошите плодове, които донесло настояването на църквата да участвува в делата на държавата. Онова, което той видял, не го подтикнало към заключението, че църквите на псевдохристиянството предлагат онова, което той търсел.

За разлика от този случай, други хора намерили удовлетворителни отговори, но не при църквите на псевдохристиянството.

Тя научила истината за мъртвите

Магдалена, която е сега на 37 години, живее в България. След като нейният свекър умрял през 1991 г., тя изпаднала в голямо униние. Многократно си задавала въпроса: ‘Къде отиват мъртвите? Къде е моят свекър?’ Тя ходила на църква, а в къщи се молила пред една икона, но не получила отговор.

Веднъж един съсед ѝ се обадил по телефона, за да я покани в дома си. Един младеж, който изучавал със Свидетелите на Йехова, гостувал на съседа. Тя слушала как този младеж говори за Царството на Бога и за Неговата цел да направи земята рай, където хората ще могат да живеят завинаги в щастие. На масата била книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“. Използувайки я, младежът насочил вниманието на Магдалена към библейския текст в Еклисиаст 9:5, който гласи: „Мъртвите не знаят нищо.“ Същата вечер тя прочела още неща. Тя научила, че мъртвите не отиват да живеят друг живот на небето или в ада; че те не съзнават нищо, сякаш се намират в дълбок сън. С радост тя приела поканата да посети събрание на местния сбор на Свидетелите на Йехова. След събранието тя приела да започне редовно библейско изучаване. Тъй като видяла по време на събранието, че молитвите се принасят на Йехова, тя също започнала да се моли на Йехова да ѝ помогне да превъзмогне една своя дълбоко вкоренена слабост. Когато молитвата ѝ получила отговор, Магдалена разбрала, че е намерила правилната религия.

Те намерили живот, който има смисъл

Андре израснал в Белгия, в дом със строги католически традиции и бил помощник на местния свещеник. Но през това време той видял неща, които подкопали уважението му към църквата. В резултат на това той останал католик само формално.

В продължение на 15 години той бил професионален футболист. Веднъж, когато отборът му участвувал в един турнир в Италия, всички били поканени на аудиенция при папата. В това посещение нямало нищо укрепващо в духовно отношение, и светското богатство, което заобикаляло папата, огорчило Андре. Съмненията му относно църквата се задълбочили. Неговият собствен частен живот бил нещастен поради два разтрогнати брака. Положението в света му изглеждало безизходно. През 1989 г. той писал в дневника си: ‘Какъв е смисълът на всички тези глупави неща, ставащи край нас?’ Той не намерил отговор от своята религия.

През 1990 г., когато Андре работел като футболен треньор в Исландия, Айрис, една мисионерка от Свидетелите на Йехова, го посетила. Той приел литература и поканил мисионерката да дойде отново. Тя дошла пак заедно със съпруга си Чел. Когато най–после те успели да седнат и да поговорят с Андре, било ясно, че той е дълбоко заинтересуван от това да разбере Библията. Съпругата му, Аста, споделила неговия интерес. По обяд Андре имал три часа прекъсване между тренировките, и те решили да използуват това време за библейско изучаване. „Чувствувам се по–освежен, когато изучавам Библията, отколкото когато си почивам“ — казал Андре. Постепенно Библията отговорила на техните въпроси. Тяхната вяра в Йехова и в неговото Царство бавно нараствала. Славните обещания на Библията за един мирен нов свят, свят, освободен от ‘всички тези глупави неща, ставащи край нас’, станали реалност за тях. Сега и Андре, и Аста споделят своята новооткрита вяра с другите.

Магдалена, Андре и Аста са сигурни, че най–после са намерили правилната религия. Евгения, след като се опитала да разреши проблемите на света с политически средства, най–накрая също намерила сред Свидетелите на Йехова религията, която за нея изглеждала правилната религия. Но какво всъщност определя дали дадена религия е правилната? Моля, виж следващия материал.

[Снимка на страница 7]

Редовното изучаване на Библията със Свидетелите на Йехова помага на над пет милиона души в тяхното търсене на удовлетворителни отговори