Вестителите на Царството съобщават
Той послушал своята обучена от Библията съвест
ИЗРАИЛСКИЯТ цар Давид се молел за помощта на Йехова, когато казал: „Що се отнася до мен, аз ще ходя в лоялността си. О, изкупи ме и ми покажи благоволение.“ (Псалм 26:11, NW) Бог му показал благоволение заради това, че той пазел лоялността си. Йехова също така благословил и Исус, защото той вършел волята на небесния си Баща. Йехова благословил и един младеж в Колумбия, който послушал своята обучена от Библията съвест и бил решен да върши божията воля. Този младеж разказва:
„Когато започнах да изучавам Библията със Свидетелите на Йехова, бях ученик в католическо училище. Но моята съвест ме измъчваше, когато посещавах литургиите, затова отидох при директора на училището (който беше свещеник), при съветника по образователните въпроси и при наблюдателя на моята група и помолих да бъда освободен от посещаването на литургиите. Макар че бях освободен, няколко души се опитаха да ме принудят да присъствувам. Натискът се увеличи много веднага след моето покръстване като свидетел на Йехова. Баща ми ме заплаши, че ще ме изгони от къщи, ако бъда изключен от училище. Той замисляше университетско образование и професионална кариера за мен.
Директорът отправи неколкократни предупреждения относно онези, които не спазват католическите задължения. Когато дойде време за първата литургия за тази година, аз се крих, докато тя свърши. След това дадох на учителя (свещеник) екземпляр от брошурата „Училището и Свидетелите на Йехова“ и му казах, че като свидетел на Йехова не мога да посещавам литургиите. Той каза: ‘Тогава по–добре си потърси друго училище.’ Знаех, че ако ме изхвърлят от училището, баща ми ще ме изгони от къщи. Но въпреки всичко се молех на Йехова и продължавах да свидетелствувам пред своите съученици.
Дойде ваканцията. После, отново в училище, пак дойде време за литургия. Директорът и другите свещеници бяха застанали пред училищната църква, готови да изслушат изповедите ни. Едва не паднах от страх. Влязох вътре и седнах, но съвестта ми ме измъчваше. Когато пеенето започна, си помислих: ‘Какво правя тук? Йехова е моят Бог. Не мога да бъда страхливец и да го предам. Не мога да го разочаровам. Той няма да ме изостави.’ Помолих се за смелост. След това излязох от църквата и застанах на опашката за изповед. Когато стигнах до директора, аз му казах: ‘Учителю, не идвам за изповед.’ Той каза: ‘Това ми е ясно.’ Казах му, че съм готов да понеса последствията, но че съвестта не ми позволява да участвувам в литургията. Не можех да вървя срещу нещата, които бях научил от Библията.
Той ме погледна, усмихна се и каза: ‘Възхищавам ти се. Всички вие, свидетелите, заслужавате възхищение. За вас Бог е на първо място и вие сте готови да се подчините на законите му каквото и да става. Продължавай така. Постъпваш правилно. Бих искал всички католици да са като теб, да проявяват такава пламенност, такава любов към Бога. Отсега нататък си освободен от участие в нашите религиозни служби.’ Колко бях радостен! Йехова благослови решимостта ми да се подчиня на своята обучена от Библията съвест.
На следващия ден директорът каза на учениците: ‘Другите религии са ни изпреварили. Защо ние не сме като тях — пламенни, с дълбока любов към Бога и с желание да му служим, по–силно от всичко друго? Това би трябвало да е в сърцата ни.’
Накрая директорът беше преместен в Рим и новият директор просто не забелязваше моето неучастие. Баща ми напусна къщата, оставяйки ми свободата да осъществя целта си за целодневна служба след завършване на училище.“
Йехова благословил този младеж, който послушал своята обучена от Библията съвест. Той ще благослови и всички онези, които искат да вършат волята му. — Притчи 3:5, 6.