Въпроси на читатели

Когато войниците на Саул яли месо с кръвта, защо не били убити, след като такова било наказанието според божия закон?

Тези мъже наистина нарушили божия закон за кръвта, но може би на тях е била оказана милост, защото те имали уважение към кръвта, макар че би трябвало да бъдат по–старателни в проявяването на това уважение.

Обърни внимание на ситуацията. Израилтяните, под командуването на цар Саул и неговия син Йонатан, били във война с филистимците. В момент, когато ‘Израилевите мъже били измъчени’ от битката, Саул прибързано заклел своите мъже да не ядат, докато не бъде разбит врагът. (1 Царе 14:24) Скоро тази клетва създала проблем.

Неговите мъже печелили тежка битка, но напрегнатото усилие си вземало своето. Те били изгладнели и изтощени. Какво направили те в тази напрегната ситуация? „Людете се нахвърлиха върху користите, и като взеха овци, говеда и телци заклаха ги по земята; и людете ядоха с кръвта.“ — 1 Царе 14:32.

Това било нарушение на божия закон относно кръвта, както някои от хората на Саул му известили, казвайки: „Ето, людете съгрешават на Господа, защото ядат с кръвта.“ (1 Царе 14:33) Да, законът казвал, че когато бъде заклано животно, кръвта трябва да изтече, преди да бъде изядено месото. Бог не изисквал вземането на фанатични мерки за изцеждане на кръвта. Чрез предприемане на разумни стъпки за изцеждане, неговите служители можели да проявят уважение към значението на кръвта. (Второзаконие 12:15, 16, 21–25) Кръвта на животните можела да бъде използувана по жертвен начин върху олтара, но не трябвало да бъде ядена. Умишленото нарушение било наказуемо със смърт, защото на божиите хора било заповядано: „Да не ядете кръвта на никаква твар, защото животът на всяка твар е в кръвта ѝ; всеки, който я яде, ще се изтреби.“ — Левит 17:10–14.

Дали войниците на Саул умишлено престъпили закона? Дали те показали пълно незачитане на божия закон за кръвта? — Сравни Числа 15:30.

Не бива да правим непременно такова заключение. Повествованието казва, че те ‘ги колели по земята и . . . яли с кръвта’. Така че те може би са правели някакъв опит за изцеждане на кръвта. (Второзаконие 15:23) Обаче в тяхното изтощено изгладняло състояние те не закачали трупа на животното да виси, и не оставяли достатъчно време за нормално изтичане на кръвта. Те колели овцете и говедата „на земята“, което можело да попречи на изтичането. И те бързо режели месо от телата, които може би са лежали в кръвта. Следователно, дори ако имали предвид подчиняването на божия закон, те не го следвали по правилен начин, нито в необходимата степен.

Резултатът бил, че ‘людете яли с кръвта’, което било грешно. Саул установил това и заповядал да търкулят голям камък към него. Той заповядал на войниците си: „Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте на Господа като ядете с кръвта.“ (1 Царе 14:33, 34) Виновните войници се подчинили, и ‘Саул издигнал олтар на Господа.’ — 1 Царе 14:35.

Коленето на животни на камък вероятно спомагало за необходимото изтичане на кръвта. Месото на животните щяло да бъде ядено встрани от мястото, където станало заколването. Саул може би е използувал част от кръвта върху олтара, за да потърси милост от Бога за онези, които били съгрешили. Йехова оказал милост, очевидно защото знаел какви усилия положили войниците, въпреки че били много уморени и гладни. Бог може би също е взел под внимание, че прибързаната клетва на Саул поставила неговите мъже в тази отчаяна ситуация.

Това повествование ни показва, че спешната ситуация не е извинение за незачитане на божия закон. То трябва също да ни помогне да разберем необходимостта от внимателно обмисляне преди поемането на някакъв обет, тъй като прибързаното обричане може да причини проблеми на нас лично, а и на другите. — Еклисиаст 5:4–6.