„Отхвърляй скверните . . . басни“

БИБЛИЯТА е пълна със случки и разкази за различни хора. И ние не само ги четем с удоволствие, но и извличаме полза от тях. Апостол Павел писал до християнския сбор в Рим: „Всичко, що е било от по–напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.“ — Римляни 15:4.

Сам Павел също разказвал преживени случки. За Павел и Варнава в края на първото им мисионерско пътуване Библията казва: „Като пристигнаха [в сирийска Антиохия] и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях.“ (Деяния 14:27) Несъмнено братята били силно насърчени от тези преживени случки.

Но не всички случки са укрепващи. Под вдъхновение Павел предупредил Тимотей: „Отхвърляй скверните и бабешките басни.“ (1 Тимотей 4:7) А на Тит написал, че верните християни не трябва да обръщат „внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината“. — Тит 1:14.

Какви били тези басни, или измислици? И двата израза произлизат от гръцката дума мѝтос („мит“). The International Standard Bible Encyclopaedia [„Международна стандартна библейска енциклопедия“] казва, че тази дума описва „(религиозен) разказ, който няма връзка с действителността“.

Светът от времето на Павел бил пълен с такива разкази. Пример за това е апокрифната книга на Товит, която вероятно била написана повече от двеста години преди времето на Павел. Тази история разказва за Товит, един набожен юдеин, който ослепява, когато в очите му попада птича тор. По–късно той изпраща сина си Товия да прибере един дълг. По пътя, под ръководството на един ангел, Товия се снабдява със сърце, черен дроб и жлъчка от риба. След това той среща една вдовица, която макар че била омъжена седем пъти, била девица, понеже всеки един от нейните съпрузи бил убиван в първата брачна нощ от зъл дух. Подтикнат от ангела, Товия се оженва за нея и прогонва демона, като изгаря сърцето и черния дроб на рибата. С жлъчката на рибата по–късно Товия възстановява зрението на баща си.

Ясно е, че тази история не е истинска. Освен че звучи фантастично и подхранва суеверие, тя съдържа и грешки. Например, повествованието казва, че Товит бил свидетел както на бунта на северните племена, така и на откарването на израилтяните в Ниневия — събития от историята на Израил, между които имало 257 години. Но разказът казва, че Товит умрял на 112 години. — Товит 1:4, 11; 14:1, The Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“].

Подобни измислици са чужди на истинния ‘образец на здравите думи’, прогласяван от верните служители на Бога. (2 Тимотей 1:13) Те са продукт на въображението и противоречат на историческите факти — неща, разказвани от безбожни стари жени. Християните трябвало да отхвърлят такива истории.

Изпитване на думите на истината

Днес подобни истории се срещат в изобилие. Павел писал: „Ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но . . . [ще] отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.“ (2 Тимотей 4:3, 4) В определени райони на земята разказите за свръхестествени неща са широко разпространени и популярни. Затова християните мъдро ‘изпитват думите’ на религиозните разкази, за да видят дали те са в хармония с Библията. — Йов 12:11.

Ясно е, че много от тях не са в хармония с нея. В много райони на света например е нещо обикновено да се чуят истории, които подкрепят идеята, че човешката душа е безсмъртна. Тези разкази описват как човек умира, само за да се появи отново било в тялото на новородено бебе, като дух, животно, или като човек, но на различно място.

Но божието Слово показва, че човешките души не са безсмъртни; душите умират. (Езекиил 18:4) Освен това Библията казва, че мъртвите са безжизнени в гроба, без да са в състояние да мислят, да говорят или да правят каквото и да било. (Еклисиаст 9:5, 10; Римляни 6:23) Така че онези, които биват подмамени от измислици, подкрепящи идеята, че душата е безсмъртна, са ‘се обърнали’, както казал Павел, от „здравото учение“ на Библията.

Разкази за свръхестествени неща

Други истории се съсредоточават върху делата на вещици и магьосници. В някои райони на Африка например, за тези представители на злото се казва, че разполагат с ужасни сили, че могат да превърнат себе си или други хора във влечуги, маймуни и птици; че могат да летят във въздуха, за да изпълнят задачите си; че могат да се появяват и да изчезват; че могат да минават през стените и че могат да виждат неща, заровени под земята.

Поради голямото изобилие на такива истории, както и широко разпространената вяра в тях, някои хора в християнския сбор могат да бъдат подведени също да повярват, че тези неща са верни. Те могат да разсъждават, че макар и обикновените хора да не могат да правят такива неща, то онези, които получават свръхестествени сили от духовните създания — от демоните, — могат да ги вършат. Едно привидно основание за това заключение може да бъде 2 Солунци 2:9, 10, където се казва: „Тогова [беззаконният], чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят.“

Макар и да е вярно, че този стих показва, че Сатан е способен на могъщи дела, той говори за това, че Сатан е също и автор на „знамения, лъжливи чудеса“, както и на „всичката измама на неправдата“. Библията последователно показва, че Сатан е най–големият измамник, който „мами цялата вселена“. (Откровение 12:9) Той е майстор в това да кара хората да вярват в неща, които не са истина.

Поради това, дори и свидетелствуването и признанията на онези, които се занимават със спиритизъм и магия, често са твърде далеч от достоверността. Такива хора може би искрено вярват, че са видели, чули или преживели определени неща, но това да не е ставало в действителност. Например, има хора, които мислят, че са общували с духовете на умрелите. Но те грешат, те са подведени, жертви на сатанска измама. Библията казва, че мъртвите „слизат в мястото на мълчанието“. — Псалм 115:17.

Като се има предвид миналото на Сатан като измамник, при всички случаи истинността на разказите за свръхестествени неща е под голямо съмнение. Повечето от тях са изобретения на суеверно въображение, преувеличени от постоянно преразказване.

Преповтарянето на тези измислици подпомага интересите на бащата на лъжата, Сатан Дявола. (Йоан 8:44) Те подбуждат интерес към окултни практики, които са омразни на Йехова. (Второзаконие 18:10–12) Те оплитат хората в паяжина от страх и суеверие. Не е чудно тогава, че Павел съветвал християните „да не . . . внимават на басни“. — 1 Тимотей 1:3, 4.

Отхвърляне на свидетелството на демоните

Но как стои въпросът, ако изглежда, че историите са истински? Понякога се разказват случки за духове или спиритисти, които са признавали превъзходството на Йехова и истинността на неговите Свидетели. Трябва ли християните да преповтарят такива истории?

Не, не бива. Библията разказва, че когато едни нечисти духове викали, че Исус е Син на Бога, той ‘строго им заръчвал да Го не изявяват’. (Марко 3:12) По същия начин, когато един дух–прорицател подбудил едно момиче да идентифицира Павел и Варнава като „слуги на Всевишния Бог“ и вестители на „път за спасение“, Павел изгонил духа от момичето. (Деяния 16:16–18) Нито Исус, нито Павел, нито който и да е от библейските писатели позволил на демоните да свидетелствуват за целите на Бога или за неговите избрани служители.

Интересно е да се отбележи също, че Исус Христос бил живял вече в духовната област, преди да дойде на земята. Той познавал Сатан лично. Но Исус не забавлявал учениците си с истории относно делата на Сатан, нито изяснявал подробности за това какво може и какво не може да прави Дяволът. Сатан и неговите демони не били приятели на Исус. Те били отхвърлени, бунтовници, те мразели светите неща, били врагове на Бога.

Библията ни казва онова, което трябва да знаем. Тя ни обяснява кои са демоните, как те заблуждават хората и как ние можем да ги избегнем. Тя показва, че Йехова и Исус са по–могъщи от демоните. И ни напътствува, че ако служим лоялно на Йехова, злите духове не могат да ни нанесат никаква трайна вреда. — Яков 4:7.

Следователно християните имат солидни основания да отхвърлят измислиците, историите, които не правят нищо друго освен да прокарват интересите на онези, които се противопоставят на Бога. И както Исус ‘свидетелствувал за истината’, същото правят и неговите последователи днес. (Йоан 18:37) Те мъдро се вслушват в подканата на Библията: „Всичко, що е истинно, . . . това зачитайте.“ — Филипяни 4:8.

[Снимка на страница 25]

Всички прояви на свръхестественото трябва да бъдат безкомпромисно отхвърлени от истинските християни