Зачиташ ли достойнството на другите, когато им даваш съвет?

КОЛКО е добре и колко е полезно да получаваш съвет, когато зачитат достойнството ти! „Любезният, тактичен и изпълнен със загриженост съвет има за резултат добри взаимоотношения“ — казва Едуард. „Когато усещаш, че този, който ти дава съвет, те зачита и уважава, като показва готовност да изслуша твоето мнение по въпроса, съветът се приема много по–лесно“ — твърди Уорън. „Когато някой, който ме съветва, се отнася с уважение към мен, и аз не се притеснявам да се обърна към него за съвет“ — казва Нормън.

Естественото право на човека на достойнство

Сърдечният, приятелски и любещ съвет наистина е добре дошъл. Да даваш съвети на другите по начина, по който би искал на теб да дават съвет, е от полза. (Матей 7:12) Добрият съветник отделя време за слушане и се стреми да разбере онзи, който получава съвета — неговото мислене, неговото становище и неговите чувства, — вместо да критикува и да осъжда. — Притчи 18:13.

В днешно време съветниците, включително и християнските старейшини, трябва да бъдат внимателни относно това да зачитат достойнството на другите, когато дават съвет. Защо? По простата причина, че преобладаващата нагласа в обществото е да се отнасяш към другите по незачитащ достойнството начин. Това е заразително. Много често именно онези, от които очакваш да зачитат достойнството ти, всъщност не правят това, били те образовани специалисти, религиозни водачи или други. Например, уволняването от работа е травматично и изпълнено със стрес преживяване както за работодателя, така и за работника. То наврежда на самоуважението, особено ако към човека, който бива уволнен, се отнасят с незачитане на достойнството. В тази ситуация началниците трябва да се научат как да съобщят „трудната новина, за да може тя да бъде ясна, неутежнена с подробности и изразена по професионален начин, и да не засегне достойнството на човека“ — съобщава The Vancouver Sun [„Ванкувърско слънце“]. Да, всички хора заслужават отношение, зачитащо достойнството им.

Общото събрание на Организацията на Обединените нации заявява: „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.“ С пълно основание Хартата на ООН и преамбюлът на Всеобщата декларация за правата на човека признават достойнството на човека, тъй като това качество бива атакувано. Те утвърждават „вярата в основните човешки права, в достойнството и стойността на човешката личност“.

Йехова създал човека с присъщо достойнство

Йехова е Бог на достойнството. Неговото вдъхновено Слово правилно заявява: „Достойнство и великолепие са пред него“ и „[Неговото] достойнство е положено над небесата.“ — 1 Летописи 16:27, NW; Псалм 8:1, NW.

Като изпълнен с достойнство Бог и Всемирен владетел, той дава достойнство на цялото си творение — небесно и земно. Забележителен сред удостоените по този начин е неговият възвеличен и владеещ Син, Царят, Христос Исус. „Достойнство и величие ти положи върху него“ — писал Давид пророчески. — Псалм 21:5, NW; Даниил 7:14.

Уви, с това основно човешко право се е злоупотребявало изключително много през историята. Един могъщ ангел, който чрез делата си станал Сатан Дявола, отправил предизвикателство към правото, праведността и заслужеността на божието върховенство. Правейки това, той проявил незачитане спрямо Йехова и нанесъл позор върху достойното Му име, като отправил предизвикателство към Неговото право да управлява. Той приписал изключително достойнство на себе си. Подобно на Дявола, могъщи човешки монарси, като например Навуходоносор от библейско време, се хвалели със своята ‘сила и слава’. Те нанасяли обида върху достойнството на Йехова, като приписвали неоснователно достойнство на самите себе си. (Даниил 4:30) Потисническата власт на Сатан, наложена върху света на човечеството, атакувала и продължава да атакува достойнството на човека.

Дали твоето достойнство е било наранявано някога? Когато ти е бил даван съвет, дали са те карали да се чувствуваш изключително виновен, посрамен, опозорен или унизен? „Не усетих никаква загриженост, съчувствие и уважение. Накараха ме да се чувствувам без всякаква стойност — твърди Андре, добавяйки: — Това доведе до чувство на безизходица и тревога, дори до депресия.“ „Трудно е да се приема съвет от някой, за когото усещаш, че не е загрижен за твоето добро“ — казва Лора.

Затова християнските надзорници са подканени да се отнасят към стадото на Бога с уважение и почит. (1 Петър 5:2, 3) Ако възникнат ситуации, в които е необходимо и полезно да съветваш другите, как можеш да се предпазиш от мисленето и поведението на светските хора, които без колебание уронват достойнството на другите? Какво може да ти помогне да запазиш както достойнството на събратята си християни, така и своето собствено достойнство? — Притчи 27:6; Галатяни 6:1.

Принципи, които запазват достойнството

Божието Слово не мълчи по този въпрос. Един умел съветник ще окаже пълно доверие на съвета на божието Слово, вместо да търси мъдростта на този свят. Свещените писания съдържат ценни наставления. Когато биват следвани, те придават достойнство както на съветващия, така и на съветвания. Затова напътствието на апостол Павел към християнския надзорник Тимотей било: „Стар човек не изобличавай, а увещавай го като баща, по–младите като братя, старите жени като майки, по–младите като сестри — със съвършена чистота.“ (1 Тимотей 5:1, 2) Колко много мъка, наранени чувства и срам биват избягвани чрез придържането към тези стандарти!

Обърни внимание, че ключът към успешното даване на съвети е уместното уважение към другия човек и неговото право да се отнасят към него по достоен, изпълнен със загриженост начин. Християнските старейшини, включително и пътуващите надзорници, се стремят да следват този съвет. Те се опитват да определят защо човекът, който се нуждае от поправяне, мисли и постъпва по този начин. Те искат да чуят неговата гледна точка. Полагат големи усилия да се избегне засрамването, унизяването или опозоряването на онзи, на когото се помага.

Бидейки старейшина, покажи на брата си, че си загрижен за него и че искаш да му помогнеш да разреши проблемите си. Така постъпва и лекарят, когато посетиш кабинета му за преглед. Мисълта, че ще трябва да се съблечеш в една неприветлива, стерилна стая може да те накара да изпиташ смущение и унижение. Колко си признателен, ако лекарят зачете твоето самоуважение и достойнство, докато извършва необходимия преглед, за да установи причината за болестта ти! Подобно на това, един християнски съветник, който проявява уместно уважение към човека срещу себе си, е любезен и твърд, но отдава на получателя на съвета достойнството, което той заслужава. И обратното — съвет, който е груб, студен и без състрадание, е като едно фигуративно събличане и те кара да се чувствуваш засрамен, опозорен и лишен от достойнството си.

Надзорниците на Училището за теократична служба особено много внимават да дават съвети, зачитайки достойнството на другите. Когато напътствуват по–възрастните, те проявяват същата любов, която биха проявили спрямо своите родители. Те са грижовни, приятелски настроени и сърдечни. Такива чувства са необходими. Те създават атмосферата, необходима за правилното даване и приемане на съвет.

Старейшини, помнете, че практичният съвет е възвисяващ, насърчаващ, укрепващ и положителен. Ефесяни 4:29 казва: „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат.“

Няма нужда да се използуват сурови думи, изрази или разсъждения. Вместо това уважението към другия човек и желанието да запазиш чувствата му на самоуважение и собствено достойнство ще те подикнат да представиш нещата по положителен, градивен начин. Започни своите думи с искрена, нелицемерна похвала на добрите страни и качества на този човек, вместо да подчертаваш гледни точки, които ще го накарат да се чувствува отчаян и безполезен. Ако служиш като старейшина, използувай ‘властта си за назидание, а не за разорение’. — 2 Коринтяни 10:8.

Да, резултатът от всеки съвет от християнските надзорници трябва да бъде да се даде нужното насърчение, да се принесе благодат. Той не трябва да обезсърчава или да ‘заплашва’. (2 Коринтяни 10:9) Дори и онзи, който е извършил сериозна грешка, трябва да има известна степен на самоуважение и достойнство. Съветът трябва да бъде уравновесен с любезни, но твърди думи на порицание, за да бъде подтикнат този човек към разкаяние. — Псалм 44:15; 1 Коринтяни 15:34.

Показателно е това, че божият Закон за Израил включвал същите тези принципи. Той позволявал съветване и дори физическо наказание, като в същото време запазвал правото на човека на лично достойнство. Било позволено наказването с удари „с брой, според престъплението му“, но това не трябвало да бъде без граници. Броят на нанесените удари бил ограничен, за да не бъде виновният „унижен“. — Второзаконие 25:2, 3.

Загрижеността за чувствата на разкайващите се грешници била характерна и за Исус. За него Исаия пророкувал: „Смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси; ще постави правосъдие според истината.“ — Исаия 42:3; Матей 12:17, 20; Лука 7:37, 38, 44–50.

Допълнително подчертаване на нуждата от съчувствие са Исусовите думи в Проповедта на планината: „И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.“ (Матей 7:12) Този принцип е толкова важен за подпомагането на добрите взаимоотношения, че е всеобщо известен като „златното правило“. Как то може да ти помогне като християнски старейшина да се отнасяш към другите с милост и достойнство, когато даваш съвет?

Помни, че ти също правиш грешки. Както забелязал Яков, „ние всички в много неща грешим“. (Яков 3:2) Като не забравяш това, то ще ти помогне да направиш своите думи умерени и да контролираш чувствата си, когато е необходимо да разговаряш с другите за техните недостатъци. Зачитай и чувствителността им. Това ще ти помогне да избегнеш прекаления критицизъм, насочването на вниманието към маловажни грешки или недостатъци. Исус подчертал това, като казал: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.“ — Матей 7:1, 2.

Зачитай достойнството на другите — противопостави се на Дявола

Тактиката на Сатан е замислена така, че да ти отнеме достойнството, да създаде чувство на унижение, безполезност и отчаяние. Забележи как той използувал хора, за да подбуди отрицателни чувства у верния Йов. Лицемерният Елифаз заявил: „Той [Йехова] не се доверява на слугите Си, и в ангелите Си намира недостатък, — колко повече в ония, които живеят в къщи от кал [грешните хора], чиято основа е в пръстта, и които се смазват като че ли са молци!“ (Йов 4:18, 19) Така, според него, за Бога Йов не бил по–ценен от един молец. Да, далеч от това да бъдат укрепващи, съветите на Елифаз и неговите другари биха отнели на Йов дори спомена за по–добрите времена. В техните очи неговата дотогавашна вярност, семейното обучение, взаимоотношенията с Бога и милосърдните дарове били нищо.

Подобно на това, и днес разкайващите се грешници са особено податливи на такива чувства и съществува опасността те ‘да бъдат погълнати от чрезмерна скръб’. Старейшини, когато съветвате такива хора, ‘уверявайте ги в любовта си’ към тях, като им позволявате да запазят известно достойнство. (2 Коринтяни 2:7, 8) „Когато не зачитат достойнството ти, е много трудно да приемеш съвет“ — признава Уилям. Необходимо е да укрепите тяхната увереност, че те са ценни в божиите очи. Напомнете им, че Йехова ‘не е неправеден, та да забрави това, което са извършили и любовта, която са показали към Неговото име’ през миналите години на вярна служба. — Евреи 6:10.

Какви допълнителни фактори могат да ти помогнат да зачиташ достойнството на другите, когато даваш съвет? Осъзнай, че всички хора имат естественото право на достойнство, тъй като са създадени по божия образ. Те са ценени от Йехова Бог и Исус Христос; двете осигурени мерки — на откупа и на възкресението — свидетелствуват за това. Освен това Йехова добавя още достойнство на християните, като им „възлага служба“, използувайки ги да убеждават едно порочно поколение да се помири с Бога. — 1 Тимотей 1:12, NW.

Старейшини, помнете, че огромното мнозинство от вашите християнски братя са бъдещи членове–основатели на новото човешко общество на една очистена земя. Като такива ценени и скъпоценни личности, те заслужават да получат почит. Когато ги съветвате, спомнете си как и Йехова, и Исус ги зачитат, и продължавайте да вършите своя дял, за да помогнете на братята си да запазят чувство на достойнство и самоуважение, когато са изправени пред предизвикателствата на Сатан. — 2 Петър 3:13; сравни 1 Петър 3:7.

[Блок на страница 26]

Съвет, който зачита достойнството

(1) Изкажи искрена и нелицемерна похвала. (Откровение 2:2, 3)

(2) Бъди добър слушател. Ясно и любезно посочи проблема и причината за даването на съвета. (2 Царе 12:1–14; Притчи 18:13; Откровение 2:4)

(3) Основавай своя съвет на Писанията. Бъди положителен, разумен и насърчаващ, и покажи разбиране. Запази достойнството и самоуважението на човека срещу тебе незасегнати. (2 Тимотей 3:16; Тит 3:2; Откровение 2:5, 6)

(4) Увери човека срещу тебе, че приемането и прилагането на съвети донася благословии. (Евреи 12:7, 11; Откровение 2:7)