Прибавете към издръжливостта си преданост към Бога

„Прибавете към вярата си . . . издръжливост, към издръжливостта си преданост към Бога.“ — 2 ПЕТЪР 1:5, 6, NW.

1, 2. (а) Какво се случило със Свидетелите на Йехова от 30–те години нататък в страните под нацистки контрол, и защо? (б) Как са издържали хората на Йехова това жестоко отношение?

ТОВА БЕШЕ тъмен период в историята на 20–ти век. Започвайки от 30–те години, в страните под нацистки контрол хиляди Свидетели на Йехова бяха несправедливо арестувани и хвърлени в концентрационни лагери. Защо? Защото се осмелиха да останат неутрални и отказаха да поздравяват с „хайл Хитлер“. Какво беше отношението към тях? „Никоя друга група затворници . . . не беше подложена на садизма на есесовските войници до такава степен, до каквато бяха подложени Изследователите на Библията [Свидетелите на Йехова]. Това беше садизъм, маркиран с безкрайна верига от такива физически и психически изтезания, каквито никой език по света не може да опише.“ — Карл Витиг, бивш германски правителствен офицер.

² Как издържаха Свидетелите? В книгата си The Nazi State and the New Religions: Five Case Studies in Non-Conformity [„Нацистката държава и новите религии: изследване на пет случая на неконформизъм“], Кристин Е. Кинг отбелязва: „Само срещу Свидетелите [за разлика от другите религиозни групи] правителството не успя.“ Да, Свидетелите на Йехова като цяло отстояха позицията си, макар че за стотици от тях това означаваше да издържат до смърт.

3. Какво дало възможност на Свидетелите на Йехова да издържат сурови изпитания?

³ Какво даде възможност на Свидетелите на Йехова да издържат такива изпитания не само в нацистка Германия, но и по целия свят? Помогна им да издържат техният небесен Баща, заради предаността им към Него. „Йехова знае как да избавя преданите нему хора от изпитание“ — пояснява апостол Петър. (2 Петър 2:9, NW) Преди това в същото писмо Петър посъветвал християните: „Прибавете към вярата си . . . издръжливост, към издръжливостта си преданост към Бога.“ (2 Петър 1:5, 6, NW) И така, издръжливостта е тясно свързана с предаността към Бога. Всъщност, за да издържим до края, ние трябва да ‘се стремим към преданост към Бога’ и да я проявяваме. (1 Тимотей 6:11, NW) Но какво точно е преданост към Бога?

Какво е преданост към Бога

4, 5. Какво е преданост към Бога?

⁴ Гръцкото съществително за „преданост към Бога“ (еусѐбеиа) може да бъде преведено буквално като „подходящо отдаване на почит“.a (2 Петър 1:6, Kingdom Interlinear [„Подреден превод на Царството“]) Това означава топло, искрено чувство към Бога. Според У. Е. Вайн прилагателното еусебѐс буквално означаващо „подходящо почтителен“, изразява „силата, която, ръководена от свято страхопочитание към Бога, намира израз в предана дейност“. — 2 Петър 2:9, Int.

⁵ Следователно изразът „преданост към Бога“ се отнася за почитането, или предаността към Йехова, която ни подтиква да вършим онова, което му е угодно. Това правим, дори и когато сме изправени пред трудни изпитания, защото обичаме Бога от сърце. Това е предана, лична привързаност към Йехова, която намира израз в начина, по който живеем живота си. Истинските християни биват подканени да се молят за това да могат да водят „тих и спокоен живот в пълна преданост към Бога“. (1 Тимотей 2:1, 2, NW) Според лексикографите Й. П. Лоу и Ю. А. Найда, „на много езици [еусѐбеиа] в 1 Тм 2.2 подходящо може да бъде преведена като ‘да живеем така, както Бог изисква от нас да живеем’, или ‘да живеем както Бог ни е казал, че трябва да живеем’“.

6. Каква е връзката между издръжливостта и предаността към Бога?

⁶ Сега можем по–добре да разберем връзката между издръжливостта и предаността към Бога. Защото когато живеем както Бог би изисквал от нас — с преданост към него, — ние си навличаме омразата на света, която неизменно предизвиква изпитания на вярата. (2 Тимотей 3:12) Но ние не бихме били подтикнати да издържим подобни изпитания, ако не е личната ни привързаност към нашия небесен Отец. Освен това Йехова отвръща на такава искрена преданост. Представи си само как се чувствува той, когато гледа от небесата и наблюдава хората, които заради предаността си към него водят борба да му угодят, въпреки всичките видове противопоставяне. Не е чудно, че той е предразположен да „избавя преданите нему хора от изпитание“!

7. Защо предаността към Бога трябва да бъде култивирана?

⁷ Обаче ние не сме родени с преданост към Бога, нито я придобиваме автоматично от нашите богоугодни родители. (Битие 8:21) Напротив, тя трябва да бъде култивирана. (1 Тимотей 4:7, 10, NW) Трябва да работим, за да прибавим преданост към Бога към своята издръжливост и към своята вяра. Това — казва Петър — изисква „старание“. (2 Петър 1:5) Тогава как можем да постигнем преданост към Бога?

Как да постигнем преданост към Бога?

8. Какъв според апостол Петър е ключът за постигане на преданост към Бога?

⁸ Апостол Петър обяснява какъв е ключът за постигане на преданост към Бога. Той казва: „Нека незаслужената милост и мирът да се увеличават за вас чрез точно познание за Бога и за Исус, нашия Господар, тъй като неговата божествена сила ни е подарила всички неща, които засягат живота и предаността към Бога, чрез точно познание за онзи, който ни е призовал чрез слава и добродетел.“ (2 Петър 1:2, 3, NW) Така че за да прибавим преданост към Бога към нашата вяра и издръжливост, трябва да растем в точно, тоест, в пълно или цялостно познание за Йехова Бог и Исус Христос.

9. Как може да бъде онагледено това, че да имаш познание за Бога и Христос означава повече, отколкото просто да знаеш кои са те?

⁹ Какво означава да имаме точно познание за Бога и Христос? Ясно е, че това означава повече, отколкото само да знаем кои са те. Да онагледим с пример: ти може да знаеш кой е съседът ти и дори да го поздравяваш по име. Но би ли му заел голяма сума пари? Не, освен ако наистина не знаеш каква личност е той. (Сравни Притчи 11:15.) Подобно на това, да познаваш Йехова и Исус точно, или пълно, означава нещо повече от това просто да вярваш, че те съществуват и да бъдеш осведомен за имената им. За да бъдем решени да издържим изпитания заради тях дори и до смърт, ние трябва наистина да ги познаваме отблизо. (Йоан 17:3) Какво включва това?

10. Кои две неща са включени в това да имаме точно познание за Йехова и Исус, и защо?

¹⁰ Притежаването на точно, или цялостно познание за Йехова и Исус включва две неща: (1) опознаването им като личности — техните качества, чувства и начини на постъпване, и (2) подражаване на техния пример. Предаността към Бога включва искрена лична привързаност към Йехова и се доказва от начина ни на живот. Следователно, за да я постигнем, трябва лично да опознаем Йехова и задълбочено да се запознаем с неговата воля и начини на постъпване, доколкото позволяват човешките възможности. За да познаваме истински Йехова, в чийто образ сме сътворени, ние трябва да прилагаме на практика това познание и да се стремим да бъдем като Него. (Битие 1:26–28; Колосяни 3:10) И тъй като Исус съвършено подражавал на Йехова в това, което говорел и вършел, точното познаване на Исус е ценна помощ при развиването на преданост към Бога. — Евреи 1:3.

11. (а) Как можем да придобием точно познание за Бога и Христос? (б) Защо е важно да разсъждаваме върху това, което четем?

¹¹ Но как можем да придобием такова точно познание за Бога и Христос? Чрез усърдно изучаване на Библията и основаните на Библията публикации.b Ho ако искаме нашето лично библейско изучаване да има за резултат постигане на преданост към Бога, важно е да отделим време за размишление, тоест, да разсъждаваме върху онова, което четем, да го обмисляме. (Сравни Исус Навиев 1:8.) Защо е важно това? Спомни си, че предаността към Бога е топло, искрено чувство към Бога. В Писанията размишлението многократно се свързва с фигуративното сърце — вътрешната личност. (Псалм 19:14; 49:3; Притчи 15:28) Когато размишляваме с признателност върху това, което четем, то прониква във вътрешната ни личност и по този начин вълнува чувствата ни, емоциите ни и оказва влияние на мисленето ни. Само тогава изучаването може да засили нашата лична привързаност към Йехова и да ни подтикне да живеем по начин, който е угоден на Бога, дори и при трудни обстоятелства или тежки изпитания.

Практикуване на преданост към Бога у дома

12. (а) Как, според апостол Павел, християнинът може да практикува преданост към Бога у дома? (б) Защо истинските християни се грижат за възрастните си родители?

¹² Предаността към Бога на първо място трябва да бъде практикувана у дома. Апостол Павел казва: „Ако някоя вдовица има деца или внуци, нека те да се учат първо да практикуват преданост към Бога сред домашните си и да не спират да отдават дължимата отплата на родителите си и на техните родители, тъй като това е угодно в очите на Бога.“ (1 Тимотей 5:4, NW) Грижата за възрастни родители е, както отбелязва Павел, израз на преданост към Бога. Истинските християни осигуряват такава грижа не просто по задължение, а заради любовта към своите родители. Дори нещо повече — те признават важността, която Йехова отрежда на това някой да се грижи за семейството си. Te добре знаят, че да обърнат гръб на своите родители във време на нужда би се равнявало на ‘отричане от християнската вяра’. — 1 Тимотей 5:8.

13. Защо практикуването на преданост към Бога у дома може да бъде истинско предизвикателство, но какво удовлетворение идва от грижите за родителите?

¹³ Разбира се, не винаги е лесно да се практикува преданост към Бога у дома. Членовете на семейството може би живеят на значително разстояние един от друг. Порасналите деца може би изхранват собствени семейства и имат финансови затруднения. Естеството или размера на нужната за родителите грижа може да се окаже изпитание за физическото, умствено и емоционално здраве на онези, които осигуряват грижата. Въпреки това може да има истинско удовлетворение в това да знаеш, че грижите за родителите са не само „дължима отплата“, но и са угодни на Този, „от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята“. — Ефесяни 3:14, 15.

14, 15. Разкажи един пример за богоугодни грижи на деца към родители.

¹⁴ Да разгледаме един истински затрогващ пример. Елис и пет от нейните братя и сестри били изправени пред трудната задача да се грижат за своя баща у дома. „През 1986 г. баща ми получи удар, който напълно го парализира“ — разказва Елис. Шестте деца си поделяли грижите за нуждите на своя баща — от къпането му до редовното му обръщане в леглото, за да не получи рани от залежаването. „Четем му, говорим му, пускаме му музика. Не сме сигурни дали знае какво става около него, но се отнасяме с него така, като че ли той е наясно за всичко.“

¹⁵ Защо децата се грижели така за баща си? Елис продължава: „След смъртта на майка ни през 1964 г., татко се грижеше за нас съвсем сам. По това време ние бяхме на възраст от 5 до 14 години. Тогава той ни гледаше; сега го гледаме ние.“ Ясно е, че не е лесно да се осигурят такива грижи, а и децата понякога се обезкуражават. „Но ние разбираме, че състоянието на нашия баща е временен проблем — казва Елис. — Ние очакваме с нетърпение времето, когато доброто здраве на баща ни ще бъде възстановено и ще можем отново да се съберем с нашата майка.“ (Исаия 33:24; Йоан 5:28, 29) Такива предани грижи за родителя със сигурност стоплят сърцето на Този, който заповядва на децата да почитат родителите си!c — Ефесяни 6:1, 2.

Предаността към Бога и службата

16. Коя трябва да е първостепенната причина за това, което правим в службата?

¹⁶ Когато приемем поканата на Исус да го ‘последваме’, ние биваме назначени от Бога да проповядваме добрата новина на Царството и да правим ученици. (Матей 16:24; 24:14; 28:19, 20) Ясно е, че участието в службата е християнско задължение в тези ‘последни дни’. (2 Тимотей 3:1) Обаче нашите подбуди за проповядване и поучаване трябва да надхвърлят обикновеното чувство за дълг, или задължение. Първостепенната причина за това, което правим и колкото правим в службата, трябва да бъде дълбоката любов към Йехова. „От онова, което препълва сърцето, говорят устата“ — казал Исус. (Матей 12:34) Да, когато сърцата ни преливат от любов към Йехова, ние се чувствуваме подбудени да свидетелствуваме на другите за него. Когато нашата подбуда е любовта към Бога, тогава службата ни е съдържателен израз на предаността ни към Бога.

17. Как можем да култивираме правилните подбуди за службата?

¹⁷ Как можем да култивираме правилни подбуди за службата? Като размислим с признателност върху три причини, които Йехова ни е дал, за да го обичаме. (1) Ние обичаме Йехова заради това, което той вече е направил за нас. Не би могла да бъде проявена по–голяма любов от тази, която той е проявил при осигуряването на откупа. (Матей 20:28; Йоан 15:13) (2) Ние обичаме Йехова заради това, което прави сега за нас. Ние имаме свобода на изказа спрямо Йехова, който отговаря на молитвите ни. (Псалм 65:2; Евреи 4:14–16) Като даваме предимство на интересите на Царството, ние получаваме необходимите за живот неща. (Матей 6:25–33) Ние получаваме постоянен запас от духовна храна, която ни помага да се справим с проблемите, които срещаме. (Матей 24:45) А имаме и благословията да бъдем част от едно целосветско християнско братство, което наистина ни отделя от останалия свят. (1 Петър 2:17) (3) Ние обичаме Йехова и заради това, което той тепърва ще направи за нас. Заради неговата любов, ние трябва здраво ‘да се хванем за истинския живот’ — вечния живот в бъдещето. (1 Тимотей 6:12, 19) Ако размишляваме относно любовта на Йехова към нас, нашите сърца със сигурност ще ни подтикнат да разказваме предано на другите за Него и за Неговите скъпоценни цели! Няма да е необходимо други да ни казват какво и колко да правим в службата. Нашите сърца ще ни подтикнат да правим каквото можем.

18, 19. Какво препятствие е преодоляла една сестра, за да участвува в службата?

¹⁸ Едно сърце, подбуждано от преданост към Бога, ще бъде подтикнато да говори, дори и когато е изправено пред трудни обстоятелства. (Сравни Йеремия 20:9.) Това личи от случая със Стела, една извънредно стеснителна християнка. Първоначално, когато започнала да изучава Библията, тя си мислела: „Аз никога не бих могла да тръгна от къща на къща!“ Тя пояснява: „Винаги съм била много тиха. Никога не бих отишла при някого, за да започна разговор.“ Като продължила да изучава, нейната любов към Йехова пораснала и тя развила неудържимо желание да говори на другите за Него. „Спомням си това, което казах на жената, с която изучавах Библията: ‘Толкова много искам да говоря, но просто не мога, и това наистина ме измъчва.’ Никога няма да забравя това, което тя ми каза: ‘Стела, бъди благодарна, че искаш да говориш.’“

¹⁹ Не след дълго се оказало, че Стела свидетелствува на съседката си. След това тя предприела една колосална за нея стъпка — участвувала в службата от къща на къща за първи път. (Деяния 20:20, 21) Тя си спомня: „Бях си написала представянето. Но бях толкова уплашена, че макар и да го имах пред мен, бях прекалено развълнувана, за да погледна надолу към бележките си!“ Сега, след повече от 35 години, Стела е все още много стеснителна по характер. Но тя обича службата и продължава да има пълноценно участие в нея.

20. Кой пример показва, че дори преследване или затвор не могат да накарат преданите Свидетели на Йехова да замълчат?

²⁰ Дори преследване или затвор не могат да затворят устата на преданите Свидетели на Йехова. Да разгледаме примера на Ернст и Хилдегард Зелигер от Германия. Заради вярата си те двамата прекарали общо над 40 години в нацистки концентрационни лагери и комунистически затвори. Дори в затвора те неуморно свидетелствували на другите затворници. Хилдегард си спомня: „Властите в затвора ме класифицираха като особено опасна, защото, както каза една жена от охраната, говорех за Библията по цял ден. Затова бях поставена в килия в подземието.“ След като накрая им била върната свободата, брат и сестра Зелигер посветили цялото си време на християнската служба. И двамата служиха вярно до смъртта си; брат Зелигер почина през 1985 г., а неговата съпруга през 1992 г.

21. Какво трябва да направим, за да прибавим преданост към Бога към своята издръжливост?

²¹ Чрез старателно изучаване на божието Слово и отделяне на време за признателен размисъл за това, което научаваме, ние ще растем в точно познание за Йехова Бог и Исус Христос. Това на свой ред ще има за резултат постигането в пълен размер на това ценно качество — предаността към Бога. Без преданост към Бога няма как да издържим различните изпитания, които ни сполетяват като християни. Затова нека последваме съвета на апостол Петър, като продължаваме да ‘прибавяме към вярата си издръжливост, към издръжливостта си преданост към Бога’. — 2 Петър 1:5, 6, NW.

[Бележки под линия]

Какъв е твоят отговор?

◻ Какво е преданост към Бога?

◻ Каква е връзката между издръжливостта и предаността към Бога?

◻ Какъв е ключът за постигане на преданост към Бога?

◻ Как християнинът може да практикува преданост към Бога у дома?

◻ Коя трябва да бъде първостепенната причина за това, което правим в службата?

[Снимка на страница 34]

Издръжливост и преданост към Бога били проявени от Свидетелите на Йехова, затворени в нацисткия концентрационен лагер край Равенсбрук