Християнското семейство поставя духовните неща на първо място

„Бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри.“ — 1 ПЕТЪР 3:8.

1. Какъв избор имаме всички ние, и как изборът ни може да повлияе на нашето бъдеще?

КОЛКО точно горният текст може да се приложи към най–старата човешка институция — семейството! И колко е важно родителите да оказват ръководство в тези отношения! Обикновено техните положителни и отрицателни качества се проявяват у децата. Но възможността за избор остава за всеки член на едно семейство. Като християни, ние можем да изберем да бъдем духовни личности или физически личности. Ние можем да изберем да угодим на Бога или да не му угодим. Този избор може да има за резултат или благословия — вечен живот и мир, или проклятие — вечна смърт. — Битие 4:1, 2; Римляни 8:5–8; Галатяни 5:19–23.

2. (а) Как Петър показал своята загриженост към семейството? (б) Какво е духовност? (Виж бележката под линия.)

² Думите на апостола в 1 Петър, глава 3, стих 8, следват веднага след един хубав съвет, който той дал на съпругите и съпрузите. Петър бил искрено загрижен за добруването на християнските семейства. Той знаел, че силната духовност е разковничето за едно обединено, грижовно семейство. Затова в стих 7 той показал, че ако неговият съвет за съпрузите бъде пренебрегнат, това би могло да доведе до духовна преграда между съпруга и Йехова.a Молитвите на съпруга биха могли да бъдат възпрепятствувани, ако той пренебрегва потребностите на съпругата си или я съкрушава с грубост.

Христос — съвършен пример за духовност

3. Как Павел подчертал примера на Исус за съпрузите?

³ Духовността на семейството зависи от добрия пример. Когато съпругът прилага на практика християнските си вярвания, той е начело в проявяването на духовни качества. Ако няма вярващ съпруг в семейството, обикновено майката се опитва да поеме тази отговорност. И в двата случая Исус Христос дава съвършения пример за следване. Неговото поведение, думи и мислене били винаги укрепващи и освежаващи. Многократно апостол Павел насочва читателя към любещия образец на Христос. Например, той казва: „Мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата [сбора — NW], като само той е спасител на тялото. Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата [сбора — NW] и предаде себе си за нея.“ — Ефесяни 5:23, 25, 29; Матей 11:28–30; Колосяни 3:19.

4. Какъв пример за духовност дал Исус?

⁴ Исус бил изключителен пример на духовност и на главенство, проявено с любов, милост и съчувствие. Той бил самопожертвувателен, а не угаждащ на себе си. Той винаги възвеличавал своя Баща и уважавал неговото главенство. Той следвал ръководството на Баща си, така че могъл да каже: „Аз не мога да върша нищо от себе си; съдя, както чуя, и съдбата ми е справедлива, защото не искам своята воля, но волята на онзи, който ме е пратил.“ „От себе си нищо не върша, но каквото ме е научил Отец, това говоря.“ — Йоан 5:30; 8:28; 1 Коринтяни 11:3.

5. Какъв пример дал Исус за съпрузите, като осигурил с храна своите последователи?

⁵ Какво означава това за съпрузите? Означава, че образецът, който трябва да следват във всичко, е Христос, който винаги покорявал себе си на Баща си. Например, както Йехова осигурил храна за всички форми на живот на земята, така и Исус осигурявал храна за своите последователи. Той не пренебрегвал техните основни материални нужди. Неговите чудеса при нахранването веднъж на 5000 и друг път на 4000 души са доказателство за неговата загриженост и чувство за отговорност. (Марко 6:35–44; 8:1–9) Също така и днес, отговорните глави на семейства се грижат за физическите нужди на своето домочадие. Но дали отговорността им свършва с това? — 1 Тимотей 5:8.

6. (а) Кои важни семейни потребности трябва да бъдат задоволявани? (б) Как съпрузите и бащите могат да проявят разбиране?

⁶ Семействата имат и други, по–важни нужди, както посочил Исус. Те имат духовни и емоционални нужди. (Второзаконие 8:3; Матей 4:4) Ние си влияем взаимно с другите хора — както в семейството, така и в сбора. И имаме нужда от добро ръководство, което да ни подтиква да бъдем укрепващи. В това отношение на съпрузите и бащите се пада да играят главна роля — още повече ако те са старейшини или помощник–служители. Самотните родители имат нужда от подобни качества, когато помагат на децата си. Родителите трябва да разбират не само онова, което е било казано от членовете на семейството, но също така и онова, което е било премълчано. Това изисква проницателност, време и търпение. Това е една от причините, поради която Петър казал, че съпрузите трябва да бъдат внимателни и да живеят със съпругите си благоразумно. — 1 Тимотей 3:4, 5, 12; 1 Петър 3:7.

Опасности, които трябва да бъдат избягвани

7, 8. (а) Какво е необходимо, за да избегне семейството духовно корабокрушение? (б) Какво друго, освен добро начало, е необходимо за християнския път? (Матей 24:13)

⁷ Защо вниманието спрямо семейната духовност е толкова важно? За да онагледим това, можем да попитаме: Защо е важно лоцманът на един кораб да следва внимателно своите карти, когато води кораба пред опасни води, известни с плитчините си? През август 1992 г. пътническият кораб „Кралица Елизабет 2“ („КЕ2“) трябвало да премине през един район с коварни пясъчни наноси и скали, където навигаторските грешки били доста често срещано явление. Един местен жител казал: „Много лоцмани провалиха кариерата си заради този район.“ „КЕ2“ се натъкнал на подводен риф. Оказало се, че това е доста скъпа грешка. Една трета част от корпуса била повредена и корабът трябвало да бъде спрян от движение за няколкоседмичен ремонт.

⁸ Подобно на това, ако семейният „лоцман“ не проверява внимателно картата — божието Слово, — семейството му лесно може да понесе духовна вреда. За един старейшина или помощник–служител резултатът може да бъде загуба на привилегиите в сбора, и може би сериозни щети за останалите членове на семейството. Затова всеки християнин трябва да внимава да не се поддаде на духовно самодоволство, като уповава само на предишните си добри навици за изучаване и пламенност. В нашия християнски път не е достатъчно да имаме само добро начало; цялото пътуване трябва да завърши успешно. — 1 Коринтяни 9:24–27; 1 Тимотей 1:19.

9. (а) Колко важно е личното изучаване? (б) Какви уместни въпроси бихме могли да си зададем?

⁹ За да избегнем духовните плитчини, скали и пясъчни наноси, ние трябва да поддържаме добро нивото си на познаване на „картите“, чрез редовно изучаване на божието Слово. Не можем да уповаваме само на първоначалното изучаване, което ни е запознало с истината. Нашата духовна сила зависи от една редовна и уравновесена програма за изучаване и служба. Нека, например, по време на изучаването на „Стражева кула“ с помощта на този брой, който сега държим в ръката си, да се запитаме: ‘Дали аз, или ние като семейство, наистина изследвахме тази статия, като потърсихме всички стихове и размишлявахме за тяхното приложение? Или просто подчертахме отговорите? Или може би дори не се погрижихме да прочетем статията преди събранието?’ Честните отговори на тези въпроси могат да ни накарат да се замислим сериозно и да запалят у нас желание да се усъвършенствуваме, ако това е необходимо. — Евреи 5:12–14.

10. Защо самоанализът е важен?

¹⁰ Защо е необходим такъв самоанализ? Защото живеем в свят, завладян от духа на Сатан, свят, който чрез множество коварни начини се опитва да подкопае нашата вяра в Бога и в неговите обещания. Този свят желае да ни държи толкова заети, че да нямаме време да се погрижим за духовните си нужди. Затова можем да се запитаме: ‘Дали моето семейство е духовно силно? Дали аз като родител съм толкова силен, колкото трябва да бъда? Дали ние като семейство култивираме духовна сила, подбуждаща ума, която ще ни помогне да вземаме решения, основани на праведност и преданост?’ — Ефесяни 4:23, 24, NW.

11. Защо християнските събрания са от духовна полза? Дай пример.

¹¹ Нашата духовност трябва да бъде укрепвана от всяко събрание, което посещаваме. Тези скъпоценни часове в Залата на Царството или по време на Изучаването на книга в сбора ни помагат да се освежим след дългите часове, които сме прекарали в усилия да преживеем в неприветливия свят на Сатан. Колко освежаващо беше, например, да изучаваме книгата „Обединени в поклонението на единствения истински Бог“. Това ни помогна да придобием по–добро разбиране за Йехова, за неговия син Исус и за божието Слово. Ние внимателно прочетохме посочените стихове, направихме своето лично изследване и по този начин бяхме подпомогнати да прилагаме Библията по–пълно в своя живот. — Ефесяни 5:1; Евреи 5:12–6:3; 1 Тимотей 4:15.

12. Как проповедната служба е изпитание за нашата духовност?

¹² Добро изпитание на нашата духовност е християнската служба. За да можем да постоянствуваме в своето официално и неофициално свидетелствуване, често изправени пред безразлични или противопоставящи се слушатели, ние имаме нужда от правилни подбуди — любов към Бога и любов към ближния. Разбира се, на никого не му е приятно да бъде отхвърлен, а това може да се случи в нашата служба. Но ние трябва да помним, че това е отхвърляне на добрата новина, а не на нас като личности. Исус казал: „Ако светът ви мрази, знайте, че мене преди вас е намразил. Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. . . . Но всичко това ще ви сторят поради моето име, защото не познават онзи, който ме е пратил.“ — Йоан 15:18–21.

Делата говорят по–силно от думите

13. Как един човек може да подкопае духовността на семейството?

¹³ Какво става, ако в семейството всички, с изключение на един член, уважават спретнатостта и подредеността на дома? В дъждовен ден всички, освен забравящия, ще внимават да не внесат кал в къщата. Калните стъпки из цялата къща свидетелствуват за нехайността на този човек, създавайки допълнителна работа за останалите. Същото важи и за духовността. Само един егоистичен или нехаен човек може да опетни репутацията на семейството. Всички в дома, а не само родителите, трябва да се стремят да отразяват умствената нагласа на Христос. Колко освежаващо е когато всички работят заедно, имайки пред себе си перспективата на вечния живот! Умствената нагласа на такова семейство е духовна (но не е някаква самодоволна праведност). В такъв дом рядко се появяват следи на духовна небрежност. — Еклисиаст 7:16; 1 Петър 4:1, 2.

14. Какви материални изкушения поставя Сатан на пътя ни?

¹⁴ Всички ние имаме основни материални нужди, които трябва да задоволяваме ежедневно, за да поддържаме живота си. (Матей 6:11, 30–32) Но често нашите нужди биват засенчени от нашите желания. Например, Сатановата система ни предлага всякакви видове уреди и приспособления. Ако винаги искаме да имаме най–последните новости от всичко, то ние никога няма да бъдем задоволени, тъй като новостите скоро остаряват и се появяват следващите модели. Светът на търговията е пуснал в движение една въртележка, която никога не спира. Тя ни подмамва да търсим все повече и повече пари, за да задоволим все повече и повече желания. Това може да доведе до „много глупави и вредни страсти“, или „неразумни и опасни амбиции“. То може да доведе до неуравновесен живот, с все по–малко и по–малко време за духовни дейности. — 1 Тимотей 6:9, 10; The Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“].

15. В какво отношение е важен примерът на главата на семейството?

¹⁵ Тук отново примерът, даван от главата на християнския дом, е много важен. Неговата уравновесена нагласа спрямо светските и духовните отговорности трябва да вдъхновява другите членове на семейството. Несъмнено би било много вредно, ако бащата дава прекрасни устни наставления, но след това не живее съответно на собствените си думи. Децата могат скоро да прозрат този подход към живота, означаващ „прави каквото ти казвам, а не каквото аз правя“. Подобно на това, един старейшина или помощник–служител, който насърчава другите относно службата от къща на къща, но рядко се присъединява към своето семейство в тази дейност, скоро загубва доверието, както в семейството, така и в сбора. — 1 Коринтяни 15:58; сравни Матей 23:3.

16. Какви въпроси можем да си зададем?

¹⁶ Затова ние ще имаме полза, ако анализираме живота си. Дали сме прекалено заети с постигането на светски успех за сметка на духовния напредък? Дали напредваме в света, но изоставаме в сбора? Не забравяй наставлението на Павел: „Това изказване е вярно: ако някой мъж се стреми към поста на надзорник, той желае добро дело.“ (1 Тимотей 3:1, NW) Чувството за отговорност в сбора говори повече за нашата духовност отколкото повишението в светската работа. Трябва да поддържаме едно грижливо равновесие, така че да не се позволи на нашите работодатели да ни контролират така, като че ли сме отдадени на тях, а не на Йехова. — Матей 6:24.

Смисленото общуване подпомага духовността

17. Какво допринася за култивирането на искрена любов в семейството?

¹⁷ Милиони домове днес са се превърнали на практика в места за преспиване. В какъв смисъл? Членовете на семейството се прибират там само за да ядат и спят, след което бързат да излязат. Те рядко сядат около масата, за да се насладят заедно на храната. Чувството за близост в семейството липсва. Какъв е резултатът от това? Липса на общуване, на значими разговори. А това може да доведе до загуба на интерес към останалите членове на семейството, може би дори до липсата на истинска загриженост. Когато се обичаме един другиго, ние отделяме време да разговаряме и да слушаме. Ние се насърчаваме и си оказваме помощ. Този аспект от духовността включва смислено общуване между съпрузите и между родителите и децата.b Изисква се време и тактичност, за да предразположим другия към откровеност и да можем да споделяме заедно своите радости, преживявания и проблеми. — 1 Коринтяни 13:4–8; Яков 1:19.

18. (а) Какво е често главната пречка за общуването? (б) Върху какво се изграждат смислените взаимоотношения?

¹⁸ Доброто общуване изисква време и усилия. Това означава да отделяме време и да се изслушваме взаимно. Едно от най–големите препятствия за това е времепоглъщащият апарат, който заема почетно място в много домове — телевизорът. Тук е налице едно предизвикателство — дали телевизорът контролира теб, или ти контролираш телевизора? Да поставиш телевизора под контрол изисква твърда решимост — включително и волята да го изключиш. Но като постъпваме по този начин ще отворим пътя към това да се настроим на вълната на другите — и като членове на семейството, и като духовни братя и сестри. Смислените взаимоотношения изискват добро общуване, да се разбираме взаимно и да разбираме нуждите и радостите на другия, да си казваме колко много ценим всички прояви на доброта, които ни биват оказвани. С други думи, значимият разговор показва, че ние не проявяваме липса на признателност спрямо другите, а ги ценим. — Притчи 31:28, 29.

19, 20. Какво ще правим, ако сме загрижени за всички в семейството?

¹⁹ Затова, ако сме загрижени един за друг в семейния кръг — а това включва и загриженост за невярващите членове на семейството, — ние ще правим много неща, за да укрепваме и поддържаме своята духовност. В семейството ние ще следваме напътствието на Петър: „А най–после бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри. Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив — благославяйте, понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение.“ — 1 Петър 3:8, 9.

²⁰ Ние можем да имаме благословията на Йехова сега, ако се стремим да запазим своята духовност, и това може да съдействува за наследяването на благословията му в бъдеще, когато ще получим дара на вечния живот на една райска земя. Има и други неща, които можем да правим като семейство, за да си помогнем взаимно в духовно отношение. Следващата статия ще обсъди ползата от правенето на неща заедно като семейство. — Лука 23:43; Откровение 21:1–4.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

◻ Какво е духовност?

◻ Как един глава на семейство може да подражава на примера на Христос?

◻ Как можем да избегнем заплахите за своята духовност?

◻ Какво може да подкопае духовността на семейството?

◻ Защо е важно смисленото общуване?

[Снимка на страница 12]

Посещението на Изучаването на книга в сбора укрепва духовно семейството