Да служим на Йехова със самопожертвувателен дух
„Ако някой иска да тръгне след мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне мъченическия си стълб и непрекъснато да ме следва.“ — МАТЕЙ 16:24, NW.
1. Как Исус съобщил на учениците си за предстоящата си смърт?
В ПОДНОЖИЕТО на заснежената планина Ермон, Исус Христос достигнал важен момент в своя живот. Оставало му да живее по–малко от година. Той знаел това, учениците му — не. Дошло времето те да узнаят. Вярно е, че и преди Исус бил намеквал за предстоящата си смърт, но сега за пръв път той говорел открито за нея. (Матей 9:15; 12:40) Повествованието на Матей гласи: „Оттогава Исус почна да известява на учениците си, че трябва да отиде в Йерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.“ — Матей 16:21; Марко 8:31, 32.
2. Каква била реакцията на Петър спрямо Исусовите думи за бъдещите Му страдания, и как отговорил Исус?
2 Дните на Исус били преброени. Петър обаче възнегодувал от тази звучаща ужасно мисъл. Той не можел да приеме, че Месията наистина ще бъде убит. Затова Петър дръзнал да смъмри Учителя. Воден от най–добри намерения, той необмислено го подканил: „Смили се за себе си, [Господарю], няма да ти бъде това.“ („Български превод на Библията“, 1874 г.) Но Исус веднага отхвърлил неуместната проява на милост от страна на Петър със същата категоричност, с която човек би смазал главата на отровна змия. „Махни се зад мене, Сатане; ти си ми съблазън, защото не мислиш за божиите неща, а за човешките.“ — Матей 16:22, 23.
3. (а) Как Петър неволно направил себе си агент на Сатан? (б) Как Петър се оказал спъващ камък по пътя на самопожертвувателността?
3 Неволно Петър направил себе си агент на Сатан. Отговорът на Исус бил толкова решителен, колкото и когато отговорил на Сатан в пустинята. Там Дяволът се опитал да изкуши Исус с лесен живот, с царска власт без страдания. (Матей 4:1–10) Сега Петър го насърчавал да бъде милостив към себе си. Но Исус знаел, че не такава била волята на Баща му. Неговият живот трябвало да бъде живот на саможертва, а не на угаждане на себе си. (Матей 20:28) Петър станал спъващ камък по този път; неговото добронамерено съчувствие станало капан.a Обаче Исус ясно виждал, че ако изобщо подхранвал някаква мисъл за живот без жертва, щял да изгуби благоволението на Бога, бидейки уловен в смъртоносната хватка на една сатанска клопка.
4. Защо един живот на самоугодно удобство не бил за Исус и неговите последователи?
4 Следователно мисленето на Петър се нуждаело от корекции. Неговите думи към Исус представяли човешки мисли, а не божии. Един живот на себеугодно удобство, едно лесно измъкване от страданията не били за Исус; нито пък такъв живот бил за неговите последователи, защото по–нататък Исус казал на Петър и на останалите ученици: „Ако някой иска да тръгне след мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне мъченическия си стълб и непрекъснато да ме следва.“ — Матей 16:24, NW.
5. (а) В какво се състои предизвикателството на християнския живот? (б) За кои три необходими неща трябва да бъде готов един християнин?
5 Многократно Исус се връща към тази ключова тема: предизвикателството да живееш живота на християнин. За да бъдат последователи на Исус, християните, подобно на своя Водач, трябва да служат на Йехова с дух на самопожертвувателност. (Матей 10:37-39) Затова Исус изброява три необходими неща, които един християнин трябва да бъде готов да направи: (1) да се отрече от себе си, (2) да вдигне своя мъченически стълб и (3) непрекъснато да Го следва.
„Ако някой иска да тръгне след мен“
6. (а) Как човек се отрича от себе си? (б) На кого трябва да угодим на първо място?
6 Какво означава да се отречеш от себе си? Това означава, че човек трябва да се откаже изцяло от себе си, това е нещо като смърт на собственото „аз“. Основното значение на гръцката дума, преведена като „отричам“, е „да кажа ‘не’“; това означава „да се откажа напълно“. Затова, ако приемеш предизвикателството на християнския живот, ти доброволно предаваш своите собствени амбиции, удобство, желания, щастие, удоволствие. Всъщност, ти даваш целия си живот и всичко, което той включва, на Йехова Бог завинаги. Да отречеш себе си означава нещо повече от това да си отказваш отвреме–навреме определени удоволствия. По–скоро това означава, че човек трябва да отстъпи собствеността върху себе си на Йехова. (1 Коринтяни 6:19, 20) Човек, който се е отрекъл от себе си, живее не за да угоди на себе си, а на Бога. (Римляни 14:8; 15:3) Това означава, че във всеки момент от своя живот той казва ‘не’ на егоистичните желания и ‘да’ на Йехова.
7. Какво представлява мъченическият стълб на християнина, и как го носи той?
7 Следователно, това — християнинът да вдигне мъченическия си стълб — говори за много сериозни неща. Носенето на стълб е бреме и символ на смърт. Християнинът е готов да страда, ако се наложи, или да бъде опозорен или измъчван, или дори предаден на смърт заради това, че е последовател на Христос. Исус казал: „Който не приеме мъченическия си стълб и не ме последва, не е достоен за мен.“ (Матей 10:38, NW) Не всички, които страдат, носят мъченически стълб. Злите хора имат много „скърби“, но нямат мъченически стълб. (Псалм 32:10) Но животът на християнина се състои в носене на мъченическия стълб на самопожертвувателна служба на Йехова.
8. Какъв образец на живот дал Исус за своите последователи?
8 Последното условие, което Исус споменал, било да го следваме непрекъснато. Исус изисква не само да приемем и вярваме в онова, което той поучавал, но също и през целия си живот непрекъснато да следваме образеца, който той дал. А кои са някои от преобладаващите характеристики, личащи в този образец на живот? Когато възложил на учениците си окончателната им задача, той казал: „Затова идете и правете ученици . . . , учейки ги да съблюдават всички неща, които съм ви заповядал.“ (Матей 28:19, 20, NW) Исус проповядвал и поучавал добрата новина на Царството. Това правели и неговите преки ученици, и всъщност целият християнски сбор. Тази пламенна дейност, в добавка към това, че те не били част от света, докарала върху тях омразата и противопоставянето на света, и това допринесло мъченическия стълб, който те носели, да натежи още повече. — Йоан 15:19, 20; Деяния 8:4.
9. Как се отнасял Исус към другите хора?
9 Друг забележителен образец, който се вижда в живота на Исус, бил начинът, по който той се отнасял към другите хора. Той бил любезен, и „кротък и смирен на сърце“. Поради това неговите слушатели се чувствували с обновен дух и насърчени от неговото присъствие. (Матей 11:29) Той не ги насилвал да го следват, и не издавал правило след правило относно това как да го следват; нито пък събуждал чувства на вина у тях, за да ги накара да бъдат негови ученици. Въпреки своя живот на самопожертвувателност, те излъчвали неподправена радост. Какъв рязък контраст с онези, които притежават светския дух на задоволяване на собствените си страсти, бележещ „последните дни“! — 2 Тимотей 3:1–4.
Развий и поддържай самопожертвувателния дух на Исус
10. (а) Според Филипяни 2:5–8, как Христос се отрекъл от себе си? (б) Каква умствена нагласа трябва да проявяваме, ако сме последователи на Христос?
10 Исус дал пример за отричане от себе си. Той вдигнал мъченическия си стълб и непрекъснато го носел, вършейки волята на Баща си. Павел писал до християните във Филипи: „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса . . . [Той] се отказа от всичко, като взе на себе си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири себе си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст [мъченически стълб — NW].“ (Филипяни 2:5–8) Кой би могъл да се отрече от себе си по–пълно от това? Ако ти принадлежиш на Христос Исус и си един от неговите последователи, трябва да поддържаш същата тази умствена нагласа.
11. Да живееш за чия воля означава да живееш самопожертвувателен живот?
11 Един друг апостол, Петър, ни казва, че след като Исус страдал и умрял за нас, християните трябва да се въоръжат — като добре обучени войници, — със същия дух, който имал Христос. Той пише: „Понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха, за да живеете през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията воля.“ (1 Петър 3:18; 4:1, 2) Самопожертвувателният път на Исус ясно показал какво мисли той за божията воля. Той бил всеотдаен в своята преданост, като винаги поставял волята на Баща си над своята, дори до там, че понесъл позорна смърт. — Матей 6:10; Лука 22:42.
12. Дали самопожертвувателният живот бил нещо отблъскващо за Исус? Обясни.
12 Макар че Исусовият живот на саможертва бил за него труден и предизвикателен път за следване, той не го смятал за отблъскващ. Напротив, Исус намирал удоволствие в това да се подчинява на божията воля. За него да върши делото на Баща си било като храна. Той получавал истинско удовлетворение от това, така както някой би получил удовлетворение от вкусно ядене. (Матей 4:4; Йоан 4:34) Така че, ако искаш да изпълниш своя живот с удовлетворяващ смисъл, не можеш да направиш нищо по–добро, освен да следваш примера на Исус, като култивираш неговата умствена нагласа.
13. По какъв начин любовта е движещата сила зад духа на саможертва?
13 Всъщност каква е движещата сила зад духа на самопожертвувателност? С една дума — любовта. Исус казал:„‘Да възлюбиш [Йехова — NW], твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.’ Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тази: ‘Да възлюбиш ближния си, както себе си.’“ (Матей 22:37–39) Един християнин не може да търси своята изгода и в същото време да се подчинява на тези думи. Неговото собствено щастие и интереси трябва да бъдат ръководени на първо място и най–вече от любовта му към Йехова, и след това от любовта му към ближния. Исус живял живота си по този начин, и очаква същото от своите последователи.
14. (а) Какви задължения са обяснени в Евреи 13:15, 16? (б) Какво ни подтиква да проповядваме добрата новина с плам?
14 Апостол Павел разбрал този закон на любовта. Той писал: „Чрез него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват неговото име. А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога.“ (Евреи 13:15, 16) Християните не принасят на Йехова жертви на животни или други подобни; следователно, те нямат нужда от човешки свещеници и материален храм, за да ги представят в поклонението. Нашата хвалебна жертва бива принасяна чрез Исус Христос. И най–вече чрез тази хвалебна жертва, това публично изявление на името на Бога, ние проявяваме своята любов към Бога. Това, което най–вече ни подтиква да проповядваме добрата новина с плам, полагайки усилия винаги да сме готови да принесем на Бога плодовете на устните си, е нашият неегоистичен дух, който се корени в любовта. По този начин ние проявяваме и любовта си към ближния.
Самопожертвувателността носи богати благословии
15. Какви изпитващи въпроси относно самопожертвувателността можем да си зададем?
15 Спри за момент и се замисли върху следните въпроси: Дали сегашният ми начин на живот показва курс на самопожертвувателност? Дали моите цели сочат към такъв живот? Дали членовете на моето семейство жънат духовна полза от моя пример? (Сравни 1 Тимотей 5:8.) А вдовиците и сираците? Дали те също имат полза от моя самопожертвувателен дух? (Яков 1:27) Мога ли да увелича времето, което прекарвам в публична хвалебна жертва? В състояние ли съм да се стремя към привилегията на пионерска, Бетелова или мисионерска служба; или дали мога да се преместя да служа в област, където има по–голяма нужда от вестители на Царството?
16. Как съобразителността може да ни помогне да водим самопожертвувателен живот?
16 Понякога се изисква само малко повече съобразителност, за да достигнем пълния потенциал на своята служба на Йехова със самопожертвувателен дух. Например, Джанет, редовна пионерка в Еквадор, имала целодневна светска работа. Скоро това започнало да ѝ пречи да изпълнява с радостен дух изискванията за часовете на редовната пионерска служба. Тя решила да обясни проблема на своя работодател и поискала той да намали часовете ѝ за работа. Тъй като той не бил съгласен да намали работното ѝ време, следващия път тя довела със себе си Мария, която си търсела работа на половин ден, за да може да бъде пионерка. Всяка една от тях предложила да работи по половин ден, като по този начин си разделят цялото работно време. Работодателят се съгласил с предложението. Сега двете сестри са редовни пионерки. Като видяла чудесния резултат, Кафа, която също била изтощена от целодневната работа за същата фирма и се борела да не изостава от изискването за пионерските си часове, довела със себе си Магали и направила същото предложение. То също било прието. Така сега четири сестри са в състояние да пионерствуват, вместо две, които за малко щели да напуснат целодневната си служба. Съобразителността и инициативността дали хубави резултати.
17–21. Как членовете на една семейна двойка преразгледали целите в живота си, и с какъв резултат?
17 Обърни внимание освен това на самопожертвувателния път, избран от Ивон през последните десет години. През май 1991 г. тя написала следното до дружество „Стражева кула“:
18 „През октомври 1982 г. заедно със своето семейство разгледах бруклинския Бетел. Това, което видях, ме подтикна да пожелая да работя там като доброволка. Прочетох молбата за постъпване и в нея имаше един въпрос, който ми направи силно впечатление: „Средно по колко часа проповедна служба имаш през последните шест месеца? Ако средният брой на часовете ти е под десет, обясни защо.“ Не можах да се сетя за някаква уважителна причина, затова си поставих цел и я постигнах за пет месеца.
19 Макар че можех да измисля няколко извинения за това, че не пионерствувам, когато прочетох „Годишник на Свидетелите на Йехова за 1983 г.“, аз се убедих, че други хора е трябвало да преодоляват по–големи пречки от мен, за да станат пионери. Затова, на 1 април 1983 г. аз напуснах своята доходна целодневна работа и станах помощен пионер, а на 1 септември 1983 г. встъпих в редиците на редовните пионери.
20 Имах голямата радост да се омъжа за чудесен помощник–служител през април 1985 г. Три години по–късно, по време на един областен конгрес, един доклад, отнасящ се за пионерската служба, подтикна моя съпруг да се наклони към мен и да попита: ‘Виждаш ли някаква пречка да не започна пионерска служба от 1 септември?’ През следващите две години работихме заедно като пионери.
21 Съпругът ми също така пожела да работи като доброволец на строежа на бруклинския Бетел за две седмици и подаде молба за участие в Международната строителна програма. Така през май 1989 г. бяхме на път за Нигерия, за да помагаме един месец при строежа на клона там. Утре заминаваме за Германия, където ще ни се уреждат визи за Полша. Много сме развълнувани от това, че ще участвуваме в този исторически строеж, и че сме част от този нов аспект на целодневната служба.“
22. (а) Как може и ние, като Петър, неволно да станем спъващ камък? (б) От какво не зависи службата на Йехова със самопожертвувателен дух?
22 Ако ти самият не си в състояние да пионерствуваш, дали можеш да насърчиш тези, които са на целодневна служба, да се държат здраво за тази своя привилегия, и може би дори да им помогнеш да правят това? Или ще бъдеш като някои изпълнени с добри намерения роднини или приятели, които, подобно на Петър, могат да казват на някой целодневен служител да не се натоварва прекалено, да щади себе си, без да усещат, че могат да бъдат спъващ камък? Разбира се, ако здравето на един пионер е застрашено, или той изоставя някои свои християнски задължения, тогава вероятно ще трябва да напусне целодневната служба за известно време. Служенето на Йехова със самопожертвувателен дух не зависи от някакъв етикет, като например „пионер“, „работник в Бетел“ или друг такъв. По–скоро то зависи от това какви личности сме ние — как мислим, какво правим, как се отнасяме към другите, как живеем живота си.
23. (а) Как можем да продължаваме да притежаваме радостта от това, че сме съработници с Бога? (б) Какво уверение намираме в Евреи 6:10–12?
23 Ако наистина имаме самопожертвувателен дух, ние ще притежаваме радостта от това да сме съработници на Бога. (1 Коринтяни 3:9) Ние ще имаме удовлетворението да знаем, че радваме сърцето на Йехова. (Притчи 27:11) И ще имаме уверението, че Йехова никога няма да ни забрави или да ни изостави, стига ние да Му останем верни. — Евреи 6:10–12.
[Бележка под линия]
a На гръцки изразът „спъващ камък“ (σκάνδαλον, ска̀ндалон) първоначално означавал „тази част от капана, за която се закрепвала примамката, тоест, самия капан или примка“. — Vine’s Expository Dictionary of Old and New Testament Words [„Тълковен речник на думите в Стария и Новия завет“ от Вайн].
Какво мислиш за това?
◻ Как Петър неволно станал спъващ камък по пътя на самопожертвувателността?
◻ Какво означава да се отречеш от себе си?
◻ Как един християнин носи своя мъченически стълб?
◻ Как развиваме и поддържаме дух на самопожертвувателност?
◻ Каква е движещата сила зад духа на самопожертвувателност?
[Снимка на страница 10]
Готов ли си да се отречеш от себе си, да вдигнеш мъченическия си стълб и непрекъснато да следваш Исус?