Грижите за възрастните — предизвикателства и възнаграждения

ШИНЕЦУ, християнски проповеден служител, обичаше изключително много възложената му работа. Тричленното му семейство включваше и майката на неговата съпруга. Те работеха щастливо с малък сбор на Свидетелите на Йехова, учейки хората на Библията, докато един ден той беше помолен да размисли дали би приел да пътува със съпругата си, за да посещава други сборове. Това би изисквало местене всяка седмица. Той беше възхитен от тази перспектива, но кой щеше да се грижи за Мама?

Много семейства в крайна сметка се изправят пред подобно предизвикателство — как да се грижат най–добре за остаряващите родители. Обикновено за това не се мисли много, докато родителите са в добро здраве и още работят. Но различни дребни неща могат да покажат, че те остаряват — треперещите ръце, когато се опитват да вдянат игла, или изневеряващата им памет, когато се мъчат да си спомнят кога за последен път са видели някоя загубена вещ. Често обаче се случва така, че внезапна злополука или болест ни напомнят за техните нужди. И тогава нещо трябва да се направи.

В някои страни родителите, които се радват на сравнително добро здраве, предпочитат да изживеят старините си сами със своя партньор, а не с децата си. В други страни, като например в много източни и африкански страни, обичаят е възрастните да живеят с децата си, и най–често с най–големия син. Това важи особено в случаите, когато някой от родителите е на легло. Например, в Япония, около 240 000 души от всички онези, които са над 65 години и са на легло в една или друга степен, получават грижи у дома от своите семейства.

Морални и библейски задължения

Макар че живеем във времето на поколение, в което мнозина са станали „себелюбиви“, „без семейна обич“, ясно е, че имаме морални и библейски задължения спрямо възрастните. (2 Тимотей 3:1–5) Томико, която се грижи за своята възрастна майка, страдаща от болестта на Паркинсон, изрази моралното задължение, което изпитва, казвайки за майка си: „Тя се е грижила за мене 20 години. Сега аз искам да правя същото за нея.“ Мъдрият цар Соломон подканил: „Слушай баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее.“ — Притчи 23:22.

Религиозната предубеденост или враждебността от страна на невярващия родител не отменят това библейско задължение. Християнският апостол Павел бил вдъхновен да напише: „Но ако някой не промишлява за своите, а най–вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и от безверник е по–лош.“ (1 Тимотей 5:8) Исус ни дал пример, като едно от последните неща, които направил преди да умре, било да уреди да се грижат за майка му. — Йоан 19:26, 27.

Справяне с появилите се трудности

От всички се изискват много промени, когато, след като са живели отделно години наред, семействата отново се събират заедно. Тези промени изискват много любов, търпение и взаимно разбиране. Ако най–големият син, или някой друг син или дъщеря, пренесе своето семейство в дома на родителите си, се появява цял комплекс от нови условия за живот. Може да има и нова работа, нови училища за децата, нови съседи, с които да се свиква. Често това означава увеличение на задълженията на съпругата.

За родителите ще бъде също толкова трудно да се приспособят. Може би те са свикнали до известна степен със своя личен начин на живот, с тишина и свобода; сега ще са заобиколени от врявата на изпълнените с енергия внуци и техните приятели. Те са били свикнали да вземат самостоятелни решения и сега може би ще се чувствуват засегнати от всеки опит да бъдат напътствувани. Много родители, предвиждащи времето, когато семействата на синовете им ще дойдат да живеят при тях, са построили наблизо отделни къщи за тях, или пък са направили пристройки към своите къщи, със свързващи коридори, като така са осигурили известна независимост за всички.

Където домът е малък, трябва да се направят по–големи промени, за да се намери място за новодошлите. Една майка със смях разказва колко недоволни били четирите ѝ дъщери, когато в техните стаи заприиждали допълнителни мебели и други вещи, за да може да се направи място за тяхната 80–годишна баба. Но повечето от тези проблеми обикновено биват разрешени, когато всички осъзнаят необходимостта от тези промени и си припомнят библейската подкана, че любовта „не търси своето“. — 1 Коринтяни 13:5.

Загуба на свободата

За една християнка може да се появи сериозен проблем, ако съпругът ѝ не споделя нейната вяра и реши да премести семейството да живее при неговите родители. Изискванията относно грижата за семейството могат да направят така, че да изглежда почти невъзможно за нея да уравновесява християнските си задължения с останалите неща. Сецуко казва: „Съпругът ми смяташе, че е опасно да оставяме неговата донякъде сенилна майка сама в къщи, и искаше аз да си бъда по всяко време у дома. Ако се опитвах да отида на събрание, той се сърдеше и оплакваше. Отначало, поради японското си възпитание, аз също смятах, че не е правилно да я оставям сама в къщи. Но впоследствие осъзнах, че може да се намери разрешение.“

Хисако имала подобен проблем. „Когато се преместихме да живеем със семейството на съпруга ми — казва тя, — поради страх от това какво ще си помислят роднините, той искаше да си сменя религията и да спра религиозната си дейност. И сякаш за да влошат още повече нещата, в неделя роднините, които живееха наблизо, идваха на гости, като правеха много трудно отиването ми на събрание. Освен това децата искаха да играят с братовчедите си, вместо да дойдат на събрание. Виждах, че духовността ни е засегната. Трябваше да заема твърда позиция и да обясня на съпруга си, че моята религия не е нещо, което може да се смени като един чифт дрехи, а че е важна за мен. С течение на времето семейството се приспособи.“

Някои жени са намерили начин да се сдобият с повече свободно време, наемайки домашна помощничка, която да идва един или два дни в седмицата. Други пък са намерили известна свобода за лични неща и християнска дейност, търсейки помощта на децата, на живеещи наблизо роднини, и дори на приятелки от сбора. Съпрузите също могат да окажат помощ вечер, и в събота и неделя, когато са си в къщи. — Еклисиаст 4:9.

Помощ, за да се поддържат активни

Да се поддържа активността на възрастните хора е друго предизвикателство, което трябва да се преодолява. Някои възрастни хора с удоволствие участвуват в готвенето и други домакински работи. Те се чувствуват полезни, ако бъдат помолени да гледат децата, и намират удоволствие в грижите за малка зеленчукова градинка, за цветята, или ако участвуват в някакво любимо занимание.

Други обаче искат да спят през по–голямата част от деня и очакват да бъдат обслужвани. Но да бъдат поддържани колкото се може по–активни се оказва много важно за тяхното добро състояние, дълголетие и умствена будност. Хидеко установила, че макар и майка ѝ да е на инвалидна количка, вземането ѝ на събрания било именно онзи стимул, от който се нуждаела тя. Там тя била сърдечно приветствувана от всички и включвана в разговорите. Вниманието, което ѝ било оказвано, в крайна сметка довело до това тя да се съгласи да изучава Библията с друга възрастна жена. Едно семейство, което се грижи за майка, страдаща от болестта на Алцхаймер, винаги я води на своите християнски събрания. „По принцип тя не иска да прави нищо — казват те, — но на събранията се чувствува добре. Там е сърдечно приветствувана, затова идва с удоволствие. Смятаме, че това е от голяма полза за нея.“

Шинецу, споменат в началото на статията, разрешил проблема, като намерил за майката на съпругата си един апартамент, намиращ се в центъра на областта, където той работел като пътуващ служител. Така той и жена му можели да бъдат с нея между посещенията си при различните сборове всяка седмица. Съпругата му Киоко казва: „Майка ми се чувствува като важна част от нашата работа и усеща, че е полезна. Тя се радва много, когато съпругът ми я помоли да сготви нещо специално.“

Справяне с проблема на сенилността

С остаряването на родителите могат да се развият различни степени на сенилност, така че те да имат нужда от все повече грижи. Те забравят дни, години, сезони и обещания. Може би ще пропуснат да се подстрижат или да изперат дрехите си. Дори може да забравят как да се обличат и къпят. Много от тях губят чувство за ориентация, докато други не могат да спят през нощта. Налице е склонност да се повтарят, и те се дразнят, ако им се обърне внимание на това. Умът ги подвежда и обърква. Те могат да настояват, че нещо им е било откраднато, или че в къщата се опитват да влязат крадци. Едно семейство с четири дъщери трябвало да издържа на непрекъснати безпочвени обвинения в сексуални прегрешения. „Това беше неприятно — казват те, — но ние се научихме просто да издържаме на обвиненията и да се опитваме да променим темата. Нямаше смисъл да се възразява на баба.“ — Притчи 17:27.

Емоционални нужди, които трябва да се удовлетворяват

Годините подлагат възрастните хора на изпитание. Те трябва да издържат на мъчителни болести, загуба на подвижността и умствени страдания. Мнозина смятат, че животът им няма посока или цел. Те могат да смятат, че са бреме, и да изразяват желанието да умрат. Те имат нужда да усещат, че са обичани, уважавани и включени в живота на семейството. (Левит 19:32) Хисако казва: „Ние винаги се опитваме да включваме Мама в нашите разговори, когато тя присъствува, правейки я тема на разговора, когато това е възможно.“ Членовете на друго семейство се опитали да повдигнат самочувствието на дядото, като го помолили да води ежедневните обсъждания на библейския текст.

Човек трябва постоянно да полага усилия да запази правилен възглед за възрастните. Родителите, които са на легло, се сърдят, когато усещат, че им се говори снизходително или с неуважение. „Мама беше с буден ум — обяснява Кимико, която е живяла със своята немощна свекърва, — и винаги знаеше кога грижите ми към нея не са от сърце, или пък кога се отнасям снизходително.“ Хидеко също трябвало да работи върху нагласата си. „Отначало изпитвах чувство на отчаяние, когато трябваше да се грижа за свекърва си. Аз бях пионерка [целодневна служителка на Свидетелите на Йехова], и службата ми липсваше много. Тогава разбрах, че трябва да променя мисленето си. Макар че работата от къща на къща е важна, това също беше важна част от изпълняването на божиите заповеди. (1 Тимотей 5:8) Разбрах, че трябва да развия повече любов и съчувствие, ако исках да имам радост. Съвестта ми ме измъчваше, когато вършех нещата механично, просто по задължение. Когато пострадах при катастрофа и изпитвах болки, аз си мислех за моята свекърва и за болките, които тя понасяше. След това за мен беше по–лесно да проявявам повече сърдечност и съчувствие.“

Грижещите се също имат нужда от грижи

Не трябва да се пренебрегва необходимостта от изразяване на признателност спрямо онези, върху които особено много пада бремето на грижата за възрастните. (Сравни Притчи 31:28.) Повечето жени продължават да се грижат за своите задължения, независимо дали чуват думи на признателност, или не. Но когато се замислим за всичко онова, което включва тяхната работа, виждаме, че такива думи са наистина уместни. Вероятно те ще трябва да чистят, да перат и да готвят допълнително. Трябва да се имат предвид и посещенията при лекаря или в болницата, както и храненето и миенето на възрастния пациент. Една жена, която се грижела дълго време за своята свекърва, казва: „Знам, че за моя съпруг е трудно да изрази това с думи, но той показва по други начини, че е признателен за онова, което правя.“ Простите думи на благодарност могат да покажат, че всичко това си струва усилията. — Притчи 25:11.

Има и възнаграждения

Много семейства, които са се грижили за възрастни родители години наред, казват, че това им е помогнало да култивират важни християнски качества: издръжливост, самопожертвувателност, неегоистична любов, трудолюбие, смиреност и нежност. Много семейства така са се сближили в емоционално отношение. Допълнителна полза носи възможността да се разговаря повече с родителите и да се опознаят по–добре. Хисако казва за свекърва си: „Тя е имала интересен живот. Преживяла е много трудности. Опознах я по–добре и се научих да ценя у нея качества, които по–рано не забелязвах.“

„Преди да започна да изучавам Библията, имаше един момент, когато исках да се разведа, за да избягам от тази ситуация — обяснява Кимико, която се грижела за родителите на своя съпруг, както и за неговата баба, която била на легло. — Тогава прочетох, че трябва ‘да пригледваме . . . вдовиците в неволята им’. (Яков 1:27) Радвам се, че дадох най–доброто, на което съм способна, и сега никой от семейството няма основания да се оплаква от моите вярвания. Съвестта ми е чиста.“ Друг един човек казва: „Със собствените си очи видях ужасните последствия от греха на Адам и сега разбирам още по–добре нуждата от откупа.“

Дали в скоро време ти предстои да посрещнеш някой нов член на семейството в своя дом? Или може би ти ще се преместиш да живееш при своите възрастни родители? Дали изпитваш известна тревога? Това е разбираемо. Ще трябва да се направят промени. Но ти ще намериш голямо възнаграждение в това да посрещнеш предизвикателството успешно.

[Снимка на страница 24]

Възрастните хора имат нужда да се чувствуват обичани и уважавани