Всички истински християни трябва да бъдат евангелизатори
„Върши работата на евангелизатор [или — на мисионер].“ — 2 ТИМОТЕЙ 4:5, NW, бел. под линия.
1. Каква била добрата новина, проповядвана от евангелизаторите през първи век?
КАКВО означава днес да бъдеш евангелизатор? Дали ти си такъв? Думата „евангелизатор“ идва от гръцката дума евагелистѐс, която означава „проповедник на добрата новина“. От основаването на християнския сбор през 33 г. от н.е., християнската добра новина посочвала божието средство за спасение и известявала, че Исус Христос ще се върне по–късно, за да започне своето управление на Царството над човечеството. — Матей 25:31, 32; 2 Тимотей 4:1; Евреи 10:12, 13.
2. (а) Как съдържанието на добрата новина е обогатено в наши дни? (б) Какво задължение имат истинските християни днес?
2 От 1914 г. насам започнаха да се натрупват доказателства, че белегът, който Исус дал относно своето завръщане и невидимо присъствие, се изпълнява. (Матей 24:3–13, 33) Отново бе възможно добрата новина да включва израза ‘божието царство е близо’. (Лука 21:7, 31; Марко 1:14, 15) Да, настъпи времето Исусовото пророчество, записано в Матей 24:14 (NW), да се сбъдне по грандиозен начин: „Тази добра новина за царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде краят.“ Следователно, днес евангелизаторството включва в себе си пламенното проповядване на установеното Царство на Бога и на благословиите, които то скоро ще донесе на послушното човечество. На всички християни е дадена заповед да вършат тази работа и ‘да правят ученици’. — Матей 28:19, 20, NW; Откровение 22:17.
3. (а) Какво допълнително значение има думата „евангелизатор“? (Виж Insight on the Scriptures [„Прозрение върху Писанията“], том 1, стр. 770, колона 2, абзац 2.) (б) Какви въпроси повдига това?
3 Освен за проповядването на добрата новина изобщо, Библията използува термина „евангелизатор“ и в специален смисъл относно онези, които са напуснали домашния си район, за да проповядват добрата новина в необработвани области. През първи век имало много мисионери–евангелизатори, като Филип, Павел, Варнава, Сила и Тимотей. (Деяния 21:8; Ефесяни 4:11) Но как стои въпросът с нашето специално време от 1914 г. насам? Дали хората на Йехова днес са се поставили на разположение, както като местни евангелизатори, така и като мисионери?
Напредък от 1919 г. насам
4, 5. Какви били перспективите за евангелизаторска дейност малко след 1914 г.?
4 Когато Първата световна война свърши през 1918 г., божиите служители изпитаха нарастващо противопоставяне, както от страна на отстъпници, така и от страна на духовенството на псевдохристиянството и неговите политически съюзници. Всъщност истинското християнско евангелизаторство практически почти спря през юни 1918 г., когато водещите служители на Дружество „Стражева кула“ в Съединените щати бяха осъдени на 20 години затвор поради фалшиви обвинения. Дали враговете на Бога успяха да сложат край на проповядването на добрата новина?
5 Неочаквано през март 1919 г. служителите на Дружеството бяха освободени и по–късно изцяло реабилитирани от фалшивите обвинения, поради които бяха попаднали в затвора. Получавайки отново своята свобода, тези помазани християни разбраха, че все още има много работа да се свърши, преди те да бъдат събрани за своето небесно възнаграждение като сънаследници в Царството на Бога. — Римляни 8:17; 2 Тимотей 2:12; 4:18.
6. Какъв напредък имала евангелизаторската работа в периода между 1919 г. и 1939 г.?
6 През 1919 г. по–малко от 4000 души отчитаха участие в разпространяването на добрата новина. През следващите две десетилетия доста братя се предложиха като мисионери–евангелизатори, и някои от тях бяха изпратени в страни от Африка, Азия и Европа. През 1939 г., след 20 години проповядване на Царството, Свидетелите на Йехова се бяха увеличили на над 73 000 души. Това забележително увеличение, постигнато въпреки наличието на много преследване, приличаше на събитията от ранните години на християнския сбор. — Деяния 6:7; 8:4, 14–17; 11:19–21.
7. Каква сходна ситуация съществува в евангелизаторската дейност през годините 47 от н.е. и 1939 от н.е.?
7 Но въпреки всичко Свидетелите на Йехова по онова време бяха съсредоточени главно в англоезичните протестантски страни. Всъщност, над 75 процента от 73 000 вестители на Царството бяха от Австралия, Великобритания, Канада, Нова Зеландия и Съединените щати. И както е било и през 47 г. от н.е., имаше нужда от нещо, което да насърчи евангелизаторите да посветят повече внимание на по–малко обработваните райони на земята.
8. Какво е постигнало Училището „Гилеад“ до 1992 г.?
8 Военновременните ограничения и преследвания не можеха да спрат могъщия свети дух на Йехова от това да подбуди служителите Му да се подготвят за по–голямо увеличение. През 1943 г., когато Втората световна война беше в разгара си, божията организация основа Библейското училище „Гилеад“ на Дружество „Стражева кула“, с оглед на това добрата новина да бъде разпространявана по–нашироко. До март 1992 г. това училище изпрати 6517 мисионери в 171 различни страни. Освен това бяха подготвени мъже, които да се грижат за клоновете на Дружество „Стражева кула“ в различни страни. От служещите през 1992 г. 97 координатори на клоновите комитети, 75 души бяха подготвени в „Гилеад“.
9. Каква програма за обучение е оказала влияние върху напредъка на евангелизаторската работа и правенето на ученици?
9 Освен Училището „Гилеад“, има и други програми на обучение, които подготвят членовете на народа на Йехова за разширяване и подобряване на евангелизаторската си работа. Например, Училището за теократична служба действува в сборовете на Свидетелите на Йехова по цялата земя. Това училище, заедно с ежеседмичното Събрание за службата, е обучило милиони вестители на Царството да бъдат резултатни в публичната проповедна служба. Освен това съществува и Училището за служба на Царството, което осигурява ценна подготовка за старейшините и помощник–служителите, за да могат те по–добре да се грижат за растящите сборове. Училището за пионерска служба е помогнало на много целодневни евангелизатори да бъдат по–резултатни в проповедната си дейност. Неотдавна в различни страни започна да действува Училището за подготовка на служители, което помага на неженени старейшини и помощник–служители да станат съвременни Тимотеевци.
10. Какъв е резултатът от превъзходното обучение, осигурено чрез божията организация? (Включи информацията от блока.)
10 Какъв е резултатът от цялото това обучение? През 1991 г. Свидетелите на Йехова достигнаха връх в броя на вестителите — над четири милиона души, действуващи в 212 страни. Но за разлика от ситуацията, съществуваща през 1939 г., над 70 процента от тези хора са от католически, православни, нехристиянски и други страни, където английският не е преобладаващ език. — Виж блока „Увеличение от 1939 г. насам“
Откъде идва успехът
11. На кого приписал апостол Павел своя успех като служител?
11 Свидетелите на Йехова не си приписват заслугата за това увеличение. Вместо това те гледат на своята дейност, както апостол Павел гледал на нея, според обяснението му в писмото до Коринтяните. „Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както [Господарят] е дал на всеки от тях. Аз насадих, Аполос напои, но [Бог] прави да расте. И тъй, нито който сади, е нещо, нито който пои, а [Бог], който прави да расте. Защото сме съработници на Бога, като вие сте божия нива, божие здание.“ — 1 Коринтяни 3:5–7, 9.
12. (а) Каква роля играе божието Слово в успешното християнско евангелизиране? (б) Кой е назначен за глава на християнския сбор, и какъв е един от важните начини да покажем своето подчинение на неговото главенство?
12 Няма съмнение, че феноменалният растеж на Свидетелите на Йехова се дължи на божията благословия. Той е божие дело. Осъзнавайки този факт, те продължават да полагат усилия за редовно изучаване на божието Слово. Те основават всичко, каквото поучават в своята евангелизаторска работа, върху Библията. (1 Коринтяни 4:6; 2 Тимотей 3:16) Друг ключ към успешната евангелизация е това, че те напълно признават онзи, когото Бог е назначил за глава на сбора — Господаря Исус Христос. (Ефесяни 5:23, NW) Християните от първи век показали това, като оказвали съдействие на онези, които Исус назначил за апостоли. Тези мъже, заедно с други старейшини от сбора в Йерусалим, образували християнското ръководно тяло от първи век. От небето Господарят Исус Христос използувал тази група от зрели християни, за да разрешава въпроси и да насочва евангелизаторската работа. Пламенното съдействие на Павел спрямо тази божествена уредба имало за резултат увеличение на сборовете, които той посетил. (Деяния 16:4, 5; Галатяни 2:9) По подобен начин и днес, като се придържат здраво към Словото на Бога и като сътрудничат пламенно на напътствията, идващи от Ръководното тяло, християнските евангелизатори имат гаранция за успеха на своята служба. — Тит 1:9; Евреи 13:17.
Да смятаме другите за по–горни
13, 14. (а) Какво напътствие дал апостол Павел, както е записано във Филипяни 2:1–4? (б) Защо е важно да помним това напътствие, когато участвуваме в евангелизаторската дейност?
13 Апостол Павел проявявал истинска любов към търсачите на истината и не показвал високомерна или расистка нагласа. Затова той можел да съветва събратята по вяра да ‘считат другия по–горен от себе си’. — Филипяни 2:1–4.
14 Подобно на това, истинските християнски евангелизатори днес нямат високомерна нагласа, когато се срещат с хора от различни раси и социален произход. Една свидетелка на Йехова от Съединените щати, разпределена да работи като мисионерка в Африка, казва: „Аз знам, че ние не сме по–висши. Може би имаме повече пари и това, което се нарича официално образование, но те [местните хора] притежават качества, които надминават нашите.“
15. Как хората, които са разпределени да работят в чужди страни, могат да покажат уважение към бъдещите ученици?
15 Несъмнено, като проявяваме истинско уважение към хората, с които споделяме добрата новина, това ще им помогне да приемат библейското послание. От полза е също и когато един мисионер показва, че е щастлив да живее сред хората, на които му е възложено да помогне. Една преуспяваща в своята дейност мисионерка, която прекарала последните 38 години в Африка, обяснява: „Дълбоко в себе си чувствувам, че тук е моят дом, и че хората от сбора, в който съм разпределена, са моите братя и сестри. Когато се връщам в отпуска в Канада, не се чувствувам истински у дома си. Дойде ли последната седмица от престоя ми в Канада, просто вече не ме сдържа там и искам да се върна. Винаги се чувствувам така. И казвам на хората, с които изучавам Библията, колко се радвам, че съм се върнала при тях, и те разбират, че аз искам да бъда с тях.“ — 1 Солунци 2:8.
16, 17. (а) Какво предизвикателство са приели мисионерите и местните хора, за да бъдат по–резултатни в своята служба? (б) Какво се случило с една мисионерка, поради това че говорела местния език?
16 Когато открият голяма чуждоезична група в своя местен район, някои братя полагат усилия да научат езика им, показвайки по този начин, че считат другите за по–горни. „В южните области на Африка — отбелязва един мисионер, — понякога съществува чувство на недоверие между хората от африкански произход и хората от европейски произход. Но това, че ние говорим местния език, бързо разсейва това чувство.“ Говоренето на езика на хората, с които споделяме добрата новина, оказва голяма помощ в достигането на техните сърца. То изисква усилна работа и смирено постоянство. Една мисионерка в азиатска страна обяснява: „Да продължаваш, въпреки че се объркваш и все ти се смеят за грешките, може да бъде изпитание. Може би изглежда по–лесно да се откажеш.“ Но любовта към Бога и към ближния помогнала на тази мисионерка да издържи. — Марко 12:30, 31.
17 Разбираемо е, че хората се трогват, когато един чужденец се опитва да сподели с тях добрата новина на техния език. Понякога това има за резултат неочаквани благословии. Една мисионерка в африканската държава Лесото разговаряла на езика сесуто с друга жена, която работела в тъкачница за гоблени. Един правителствен чиновник от друга африканска страна посетил мястото и чул разговора им. Той се приближил и сърдечно похвалил мисионерката, при което тя започнала да говори на този правителствен чиновник на неговия собствен език. „Защо не дойдете в [моята страна], за да работите сред нашия народ, след като знаете и суахили?“ Попитал той. Тактично мисионерката отговорила: „Би било много хубаво. Но аз съм свидетелка на Йехова и понастоящем нашата работа е поставена извън закона във вашата страна.“ „Моля ви — отговорил той, — недейте да смятате, че всички сме против вашата работа. Много от нас гледат благосклонно на Свидетелите на Йехова. Може би един ден вие ще имате възможността да преподавате безпрепятствено и сред моя народ.“ Известно време след това тя с вълнение научила, че на Свидетелите на Йехова в същата онази страна е дадена свобода на поклонението.
Готови да се откажат от правата си
18, 19. (а) В какво важно отношение Павел се стремял да подражава на своя учител, Исус Христос? (б) Разкажи една случка (тази от абзаца или нещо, което сам си преживял), за да покажеш колко е важно да избягваме всякаква причина за спъване на онези, с които споделяме добрата новина.
18 Когато апостол Павел писал: „Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа“, той току–що бил обсъдил необходимостта да избягваме да спъваме другите, казвайки: „И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за божията слава. Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на божията църква [сбор — NW]; както и аз угаждам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.“ — 1 Коринтяни 10:31–33; 11:1.
19 Евангелизатори като Павел, които са готови да правят жертви в полза на онези, на които проповядват, жънат благословии. Например, в една африканска страна една двойка мисионери отишли на вечеря в местния хотел, за да отпразнуват годишнината от сватбата си. Отначало те смятали да поръчат вино с ястията, тъй като умерената употреба на алкохолни напитки не се осъжда от Библията. (Псалм 104:15) След това обаче двамата решили да не правят това, защото то можело да обиди местните хора. „Известно време след това — спомня си съпругът, — ние срещнахме един мъж, който се оказа готвач в този хотел, и започнахме библейско изучаване с него. След доста време той ни каза: ‘Спомняте ли си, когато дойдохте в хотела на вечеря? Всички ние стояхме зад вратата на кухнята и ви наблюдавахме. Знаете ли, мисионерите на църквата ни казваха, че е грешно да пием. Но когато идват в хотела, те си поръчват вино без ограничения. Затова бяхме решили, че ако поръчате вино, няма да ви слушаме, когато дойдете да ни проповядвате.’“ Днес този готвач и някои други от персонала на хотела са покръстени свидетели.
Все още има изобилна работа
20. Защо е жизненоважно да издържим като пламенни евангелизатори, и каква радостна привилегия поемат някои братя?
20 Сега, когато краят на тази система бързо наближава, все още мнозина копнеят да чуят добрата новина, и е по–неотложно от всякога всеки християнин да издържа като верен евангелизатор. (Матей 24:13) Можеш ли да увеличиш участието си в тази работа, като станеш евангелизатор в специален смисъл — като Филип, Павел, Варнава, Сила и Тимотей? Много хора днес постъпват така, като се присъединяват към редиците на пионерите, поставяйки се на разположение да служат на места, където нуждата е по–голяма.
21. В какво отношение за народа на Йехова „се отвориха големи врати за работа“?
21 Неотдавна обширни райони за евангелизация бяха отворени в страните от Африка, Азия и Източна Европа, където работата на Свидетелите на Йехова преди беше ограничавана. И както в случая с апостол Павел, се „отвориха големи врати за работа“ пред народа на Йехова. (1 Коринтяни 16:9) Например, евангелизаторите–мисионери, които неотдавна пристигнаха в африканската държава Мозамбик, не могат да поемат всички хора, които искат да изучават Библията. Колко щастливи можем да бъдем, че работата на Свидетелите на Йехова в тази страна беше узаконена на 11 февруари 1991 г.!
22. Какво трябва да бъдем решени да правим всички ние, независимо от това дали местният ни район е добре обработван, или не?
22 В страните, където винаги сме имали свобода на поклонението, братята също се радват на постоянно увеличение. Да, където и да живеем, все още има „много работа в делото на Господаря“. (1 Коринтяни 15:58, NW) След като това е така, нека продължаваме да използуваме мъдро оставащото време, като всеки един поотделно ‘върши работата на евангелизатор, изпълнявайки най–пълно своята служба’. — 2 Тимотей 4:5; Ефесяни 5:15, 16.
Можеш ли да обясниш?
◻ Какво е евангелизатор?
◻ Как съдържанието на добрата новина е обогатено след 1914 г.?
◻ Как евангелизаторската дейност е напреднала от 1919 г. насам?
◻ Какви ключови фактори са допринесли за успеха на евангелизаторската работа?
[Блок на страница 29]
УВЕЛИЧЕНИЕ ОТ 1939 г. насам
Разгледай тези примери от три континента, където били изпращани мисионери, обучени в „Гилеад“. През 1939 г. само 636 вестители на Царството отчитаха дейност в Западна Африка. До 1991 г. техният брой се увеличи на повече от 200 000 души в 12 страни. Мисионерите също имаха принос за феноменалното увеличение в страните от Южна Америка. Една от тях е Бразилия, в която увеличението е от 114 вестители през 1939 г. до 335 039 души през април 1992 г. Подобен растеж последвал изпращането на мисионери в страните от Азия. През Втората световна война малкото на брой Свидетели на Йехова в Япония бяха жестоко преследвани и в тяхната дейност настъпи застой. След това, през 1949 г. пристигнаха 13 мисионери, за да помогнат за реорганизирането на работата. През същата служебна година за цяла Япония по–малко от десет местни вестители отчитаха извършена проповедна служба, докато през април 1992 г. общият брой на вестителите достигна 167 370 души.
[Блок на страница 31]
Псевдохристиянството и езиковия проблем
Някои от мисионерите на псевдохристиянството правели искрени усилия да научат местния език, но мнозина очаквали местните хора да научат техния европейски език. Ето какво обяснява Джефри Мурхаус в своята книга The Missionaries [„Мисионерите“]:
„Проблемът бил в това, че на усвояването на местния език твърде често било гледано единствено като на средство за превеждане на Писанията. Сравнително малко усилия били полагани, както от отделните личности, така и от дружествата, за които работели те, да се подсигури това мисионерът да може да говори на местния човек на собствения му език с тази гладкост, която единствено може да породи дълбоко разбиране между две човешки същества. Всеки мисионер понаучавал нещичко от местния речник . . . Извън това, разговорът се водел главно чрез ужасните и карикатурни каденци на т.нар. пиджин–английски, с присъщата му предпоставка, че африканският човек трябва да се подчини на нормите на английския посетител. В най–лошите си страни това било още една проява на расово високомерие.“
През 1922 г. Институтът за ориенталски и африкански изследвания в Лондон публикувало сведения върху езиковия проблем. „Ние сме на мнение — се казва в сведението, — че средното равнище на владеене на местния език от мисионерите . . . е достойно за съжаление и опасно ниско.“
Мисионерите на Дружество „Стражева кула“ винаги са смятали научаването на местния езике за необходимост, което помага да се обясни техният успех в мисионерското дело.