„Защото милостта му към нас е голяма“

РАЗКАЗАНО ОТ ХОСЕ ВЕРГАРА ОРОСКО

Мислиш ли, че животът ти може да се изпълни с устременост, когато си вече на 70 години? Това се случи с мен. И то преди повече от 35 години.

С любещата милост на Йехова, от 1962 г. аз служих като редовен пионер, а от 1972 г. съм надзорник в сбора на Свидетелите на Йехова в Ел Карисал, в щата Халиско, Мексико. Нека да ви разкажа малко за миналото си.

РОДЕН съм в щата Мичоакан, Мексико, на 18 август 1886 г. Баща ми беше масон, затова нашето семейство не ходеше в католическата църква, нито участвувахме в някакви католически религиозни празници, нито пък имахме в дома си религиозни изображения.

Когато бях 16–годишен, баща ми замина да работи в САЩ, но уговори с един човек да ме учи на занаят. Обаче две години по–късно този човек ме заведе в Мексико Сити, за да се обучавам във военната академия. След това аз се спрях на кариера в мексиканската армия.

В армията и след това

Аз се бих в Мексиканската революция, която започна през 1910 г. Всички ние, младите от академията, подкрепяхме Франциско И. Мадеро, който беше революционер в опозиция на диктатурата на Порфирио Диас. Ние подкрепяхме Мадеро до смъртта му през 1913 г., а след това подкрепяхме Бенустиано Каранса, който беше президент на републиката от 1915 до 1920 г. Наричаха ни карансистас.

Четири пъти, но без успех, се опитвах да бъда освободен от армията. Накрая дезертирах и станах беглец. В резултат на това, баща ми, който се беше върнал в Мексико, беше хвърлен в затвора. Един ден, представяйки се за негов племенник, аз го посетих в затвора. Разговаряхме, като си пишехме на малки листчета, така че пазачите да не могат да ни чуят. За да не позволя на никой да разбере кой съм, накрая изядох листчетата.

След като баща ми беше освободен от затвора, той ме посети и настоя да се предам на властите. Аз направих това и за мое учудване генералът, отговорен по тези въпроси, не ме арестува. Вместо това той ми предложи да се преместя в Съединените щати. Аз последвах това предложение и живях там от 1916 до 1926 г.

През 1923 г. се ожених за една мексиканка, която също живееше в Съединените щати. Усвоих занаят в строителството и осиновихме едно малко момиченце. Когато дъщеря ни беше на 17 години, ние се върнахме в Мексико и заживяхме в Халпа, Табаско. Тогава започна ‘бунтът Кристеро’, който продължи от 1926 до 1929 г.

Кристеросите искаха да се присъединя към тях, но аз и семейството ми предпочетохме да избягаме в щата Агуаскалиентес. След като живяхме на различни места в Република Мексико, през 1956 г. ние се установихме в Матаморос, Тамаулипас, където аз започнах да надзиравам строителни работи.

Животът ми се променя

Тогава животът ми започна да се променя. Дъщеря ми, която вече беше омъжена и живееше оттатък границата, в Браунсвил, Тексас, САЩ, ни посещаваше често. Един ден тя каза: „Татко, много семейства се събират днес в залата на общината. Нека да идем и видим какво става там.“ Това беше конгрес на Свидетелите на Йехова. Дъщеря ми, зет ми, внукът ми, жена ми и аз присъствувахме и на четирите дни на конгреса.

От тази година нататък ние посещавахме християнските събрания на Свидетелите на Йехова. Аз напредвах духовно в Мексико, докато дъщеря ми правеше същото в Съединените щати. Скоро започнах да разказвам на колегите си библейските истини, които научавах. От всеки брой на „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ аз получавах по десет екземпляра, които раздавах сред колегите си. Петима от работещите в канцеларията и трима от инженерите, както и някои други работници станаха свидетели.

Ох, колко студено беше на 19 декември 1959 г., когато бях покръстен в реката! Всички, покръстени на този ден, се разболяха от изключително студената вода. Дъщеря ми се покръсти преди мен, а жена ми, макар че тя не се покръсти, достигна дотам да познава библейската истина, и оказваше голямо съдействие.

Целодневна служба

Аз се чувствувах задължен на Бога за всичката му любеща милост, затова през февруари 1962 г., когато бях на 75 г., започнах целодневна служба като пионер. Няколко години след това, през 1968 г., жена ми почина. Тогава аз поисках да служа в друга страна, но поради възрастта ми братята сметнаха, че това не е за препоръчване. През 1970 г. бях назначен като пионер в Колотлан, в щата Халиско, където имаше малък сбор.

През септември 1972 г. окръжният надзорник предложи да се преместя в малкия град Ел Карисал, който е близо до Колотлан. През ноември същата година там беше основан сбор и аз бях назначен като старейшина. Макар че това е много отдалечен град, до 31 души посещават събранията на сбора.

Въпреки възрастта си аз продължавам да бъда активен в службата, стремейки се с всички сили да помогна на хората да разсъждават върху вярванията си. Например, когато казват молитвите „Розарии“, искрените католици повтарят „Слава на Мария“: ‘Слава на Мария, пълна с милост; Господарят е с теб.’ След това молитвата добавя: ‘Света Марийо, Богородице’. Тогава ги питам: ‘Как е възможно това? Ако Бог е онзи, който спасява Мария, как в същото време Той може да бъде неин син?’

Сега съм на 105 години и служа като старейшина и редовен пионер в Ел Карисал, Халиско, вече близо 20 години. Струва ми се, че такава е волята на Йехова — да живея толкова много години, тъй като по този начин мога да наваксам малко за времето, което загубих, когато не Му служех.

Едно нещо, което научих, е следното — ние винаги трябва да вярваме, че нашият Върховен Съдия ни гледа от праведния си трон и осигурява всичко, от което имаме нужда. Както казва Псалм 117:2: „Милостта му към нас е голяма.“