Общуването в християнската служба

„Идете, прочее, научете [хора от] всичките народи.“ — МАТЕЙ 28:19.

1. Каква задача, поставена от Христос, показва необходимостта от общуване?

ЗАДАЧАТА, възложена от Исус, ни изправя пред предизвикателството да общуваме с хората по време на нашата служба — когато ходим от врата на врата, правим повторни посещения и участвуваме във всички други аспекти на проповядването на Царството. В тази задача е включено задължението да известяваме истината за Йехова Бог, Исус Христос и месианското Царство, в което Исус управлява сега. — Матей 25:31–33.

2. От какво имаме нужда, за да общуваме резултатно?

² Как можем да общуваме резултатно? Първо, трябва да вярваме в информацията, която предаваме. С други думи, трябва да имаме силна вяра, че Йехова е единственият истински Бог, че Библията наистина е божие Слово и че божието Царство е единствената надежда за човечеството. По този начин онова, което проповядваме, ще идва от сърцето и ние ще следваме Павловото напътствие към Тимотей: „Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината.“ — 2 Тимотей 2:15.

Безсловесно общуване

3–5. (а) Как можем да общуваме, без да казваме нито дума? (б) Какви случки показват това?

³ За общуването често са необходими думи. Но в действителност ние общуваме с хората още преди да им заговорим. Как? Със своя външен вид, с начина си на обличане, с осанката си. Преди години един мисионер, завършил Библейското училище Гилеад на дружеството „Стражева кула“, пътувал с презокеански кораб към мястото на своето назначение. Няколко дни след началото на пътуването, един непознат човек го попитал защо е толкова различен от останалите. Само със своя външен вид и поведение мисионерът предавал едно достойно за внимание съобщение — че той се ръководи от различни критерии и че е достъпен за общуване. Това предоставило на мисионера добра възможност да даде свидетелство.

⁴ При друг случай една сестра, която стояла на улицата и предлагала на минувачите библейска литература, се усмихнала приятелски на минаваща наблизо жена. Жената започнала да слиза надолу по стълбите за метрото, но променила намерението си, върнала се обратно при сестрата и помолила за домашно библейско изучаване. Какво ѝ направило толкова силно впечатление? Макар че не ѝ била предложена библейска литература, тя получила приятелска усмивка от свидетелката, проповядваща на улицата.

⁵ Трети пример: Група млади свидетели се хранели заедно в един ресторант и се изненадали много, когато един непознат се приближил до масата им и платил поръчката им. Защо направил това? Защото тяхното поведение му направило силно впечатление. Без да кажат нито дума на непознатия, тези млади християни предали съобщението, че са хора, които имат страх от Бога. Явно е, че чрез нашата осанка, външен вид и приветливост ние общуваме с хората, още преди да сме казали нещо. — Сравни 1 Петър 3:1, 2.

Разсъждаването е важно за общуването

6. Онагледи с пример как разсъждаването е много ценно за общуването.

⁶ За да общуваме словесно с хората относно добрата новина, ние трябва да бъдем подготвени да не говорим догматично, а да разсъждаваме заедно с тях. На много места можем да прочетем, че Павел разисквал с онези, на които предавал добрата новина. (Деяния 17:2, 17; 18:19) Как можем да следваме примера му? Влошаването на състоянието на света може да кара някои хора да се съмняват в същестуването на всемогъщ и любещ Бог, който се грижи за човечеството. Но ние бихме могли да разсъждаваме с тях върху това, че Бог е определил време за всичко. (Еклисиаст 3:1–8) Затова Галатяни 4:4 казва, че когато дошло определеното за това време, Бог изпратил своя Син на земята. Това станало хиляди години след като той изрекъл обещанието да го направи. По подобен начин, когато определеното от него време дойде, той ще сложи край на страданията и злото. Нещо повече, божието Слово показва, че Бог има сериозни причини да позволи злото да продължава толкова дълго. (Сравни Изход 9:16.) Разсъжденията в тези насоки и подкрепянето на разсъжденията с примери и силни библейски доказателства ще помогне на искрените хора да разберат, че широкото разпространение на злото не може да бъде използувано като аргумент за това, че Йехова не съществува, или че не се интересува. — Римляни 9:14–18.

7, 8. Как може разсъждаването да ни помогне да общуваме с някой религиозен евреин?

⁷ Да предположим, че както проповядваш от къща на къща, един домакин ти казва: „Аз съм евреин. Не се интересувам от това.“ Как можеш да продължиш? Един брат съобщава, че имал успех със следния подход: ‘Сигурен съм обаче, че ще се съгласите, че Моисей бил един от най–великите пророци, които Бог използувал. Знаете ли какво казва Моисей, както е записано във Второзаконие 31:29: „Понеже знам, че подир смъртта ми непременно ще се . . . отклоните от пътя, за който ви заповядах; и в послешните дни злини ще ви застигнат.“? Моисей бил истински пророк и затова думите му трябвало да се сбъднат. Дали те не се сбъднали, когато Бог изпратил Месията при юдеите, и именно затова юдеите не го приели? Може да е било точно така. И ако е било така и те били, трябва ли вие и аз днес да правим същата грешка?’

⁸ Имай предвид също, че евреите са страдали много от псевдохристиянството, особено през този век. Затова може би ще поискаш да кажеш на домакина, че ние не сме участвували във всичко това. Например, би могъл да кажеш: ‘Знаете ли, че когато Хитлер бил на власт, Свидетелите на Йехова били против неговия бойкот на евреите? Също така те отказали да му отдават почест с „Хайл Хитлер“ и да служат в армията му.’a

9, 10. Как разсъждаването може да помогне на някой, който вярва в адския огън?

⁹ Когато се опитваш да разсъждаваш с някой, който вярва в адския огън, би могъл да изкажеш мисълта, че ако някой ще страда вечно в ада, то той би трябвало да има безсмъртна душа. Вярващият в адския огън вероятно ще се съгласи с готовност. Тогава ти би могъл да споменеш описанието на сътворението на Адам и Ева и любезно да попиташ домакина дали забелязва в този разказ да се споменава някъде за такава безсмъртна душа. Продължавайки с разсъжденията си, ти би могъл после да му обърнеш внимание на Битие 2:7, където Библията ни казва, че Адам станал душа. Отбележи също и че Бог казал какъв ще е резултатът от Адамовия грях: „С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:19) Така че душата Адам се върнал обратно в пръстта.

¹⁰ Би могъл също така да обърнеш внимание на факта, че никъде в повествованието на Битие Бог не споменава за вечни страдания в адски огън. Когато Бог предупредил Адам да не яде от забранения плод, той казал: „В деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ (Битие 2:17) Никакво споменаване на адски огън! И ако истинското последствие от греха за Адам щяло да бъде не смърт, ‘връщане към пръстта’, а вечно страдание, нима нямало да бъде справедливо Бог да му обясни това нещо ясно? Такова внимателно и любезно разсъждение може да помогне на искрения човек да види непоследователността на вярванията си. Нека никога не пренебрегваме значението на това — да се обърнем към разума, когато споделяме с другите истината на божието Слово. — Сравни 2 Тимотей 2:24–26; 1 Йоан 4:8, 16.

Качества, необходими за резултатно общуване

11–13. Какви християнски качества могат да ни помогнат да общуваме резултатно?

¹¹ Но какви качества трябва да развиваме, за да можем да съобщаваме по най–резултатен начин истините на Царството? Какво ни казва примерът на Исус? В Матей 11:28–30 четем неговите думи: „Дойдете при мене всички, които се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя [ободря — NW]. Вземете моето иго върху си и научете се от мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.“ Тук виждаме една от основните причини за Исусовия успех в общуването. Той бил кротък и смирен по сърце. Хората с правилна нагласа на сърцата го намират за ободряващ. Апостол Павел също дал добър пример, защото както казал на старейшините в Ефес, още от първия ден, когато дошъл при тях, той служил за Господаря „с пълно смиреномъдрие“. — Деяния 20:19.

¹² Ако винаги проявяваме скромност и смиреност, другите също ще установят, че сме ободряващи, и за нас ще бъде по–лесно да общуваме с тях. Всяка друга нагласа вероятно ще издигне преграда между нас и онези, с които се опитваме да общуваме. Наистина, „мъдростта е със смирените“. — Притчи 11:2.

¹³ За да можем да предаваме информацията резултатно, трябва да бъдем търпеливи и тактични. Апостол Павел безспорно проявил такт, когато свидетелствувал на философите, събрани пред него на Ареопага. Той им представил добрата новина така, че да могат да я разберат. (Деяния 17:18, 22–31) Ако искаме да общуваме успешно с нашите слушатели, трябва да следваме съвета, който апостол Павел дал на Колосяните, казвайки: „Това, което говорите, да бъде винаги с благодат и никога да не бъде блудкаво; учете се как да говорите по най–добрия начин с всеки, когото срещнете.“ (Колосяни 4:6, The New English Bible [„Нова английска Библия“]) Нашата реч винаги трябва да отговаря на добрия вкус. Такава реч има тенденцията да отваря умовете на нашите слушатели, докато неуместните забележки ще ги накарат да затворят умовете си.

14. Как един ненапрегнат, разгово̀рен подход може да ни помогне да общуваме с другите?

¹⁴ Ние искаме да не изглеждаме напрегнати. Това помага и на слушателите ни да не се притесняват. Да се отпуснем означава да не се стремим през цялото време да говорим само ние. Напротив, ако не бързаме и ако задаваме приятелски въпроси, ще дадем на слушателите си възможността да се изкажат. Особено когато свидетелствуваме неофициално, е разумно да насърчим събеседника си да говори. Така веднъж по време на пътуване със самолет един свидетел бил настанен в съседство с католически свещеник. Повече от час свидетелят задавал тактични въпроси на свещеника, и отговаряйки, свещеникът говорил през повечето време. Но преди да се разделят, свещеникът се снабдил и с редица библейски публикации. Подобен търпелив подход ще ни помогне да проявим едно друго необходимо качество — съчувствие.

15, 16. Как съчувствието може да ни помогне да общуваме?

¹⁵ Да проявим съчувствие означава да се поставим, образно казано, на мястото на другите. Апостол Павел разбирал напълно необходимостта от съчувствие, както може да се види от онова, което написал до Коринтяните: „При все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината. На юдеите станах като юдей, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон. На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон. На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.“ — 1 Коринтяни 9:19–22.

¹⁶ За да подражаваме на апостол Павел в това отношение, ние трябва да сме тактични, проявяващи добра преценка и наблюдателни. Съчувствието ще ни помогне да предадем истината на своите слушатели съобразно на техния начин на мислене и чувствуване. Книгата Reasoning From the Scriptures [„Беседи върху писанията“] съдържа много помощ в това отношение.

Любовта помага в общуването

17. Кое от всичките християнски качества е най– ценно за резултатното съобщаване на истината, и как се проявява то?

¹⁷ Скромността, смиреността, търпението и съчувствието са много необходими за резултатното общуване при предаването на информация. Но любовта ще ни помогне най–вече да достигнем до сърцата на другите. Исус изпитвал жал за хората, защото те били „отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир“. Любовта подтикнала Исус да каже: „Дойдете при мене всички, които се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя [ободря — NW]“ (Матей 9:36; 11:28) И именно защото обичаме хората, ние искаме да ги ободрим и да им помогнем да поемат по пътя към живота. Нашето послание е послание на любовта, затова нека продължаваме да го съобщаваме по любещ начин. Тази любов се проявява с приятелска усмивка, доброта и деликатност, жизнерадост и топлота.

18. Как можем да подражаваме на Павел, както той подражавал на Господаря?

¹⁸ В това отношение апостол Павел подражавал много добре на своя Господар, Исус Христос. Защо той имал такъв успех, организирайки един след друг толкова сборове? Заради своята пламенност ли? Да. Но също и заради любовта, която проявявал. Забележи израза му на обич по отношение на новосформирания сбор в Солун: „Но сме били нежни посред вас, като [кърмачка], когато се грижи за чадата си. Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.“ Ако подражаваме на Павел, това ще подпомогне усилията ни в общуването. — 1 Солунци 2:7, 8.

19. Защо не бива да се оставяме неотзивчивият район да ни обезсърчава?

¹⁹ Трябва ли да се обезсърчаваме, ако сме направили всичко, което е било по силите ни, и въпреки това общуването не е донесло желания резултат? Съвсем не. Изследователите на Библията (както били наричани по–рано Свидетелите на Йехова) често казвали преди, че за да приемат истината, хората се нуждаят от три неща — да бъдат честни, смирени и гладни. Не можем да очакваме неискрените хора, онези, които не са честни, да откликнат положително на истината; нито пък можем да очакваме, че арогантните или надменни личности ще слушат добрата новина. Освен това, дори и човекът да има известна доза честност и смиреност, той едва ли ще приеме истината, ако не изпитва духовен глад.

20. Защо винаги може да се каже, че нашите усилия не са били напразни?

²⁰ Без съмнение, на мнозина от онези, които срещаш в района си, ще им липсва едно или повече от тези три неща. Пророк Йеремия установил същото от собствен опит. (Йеремия 1:17–19; сравни Матей 5:3.) Но въпреки това нашите усилия никога не са напразни. Защо? Защото ние известяваме името на Йехова и Царството. Чрез нашето проповядване и чрез самото си присъствие ние предупреждаваме злите. (Езекиил 33:33) И никога не забравяй, че чрез нашите усилия да съобщим истината на другите, ние допринасяме полза и на самите себе си. (1 Тимотей 4:16) Ние поддържаме вярата си силна и надеждата си за Царството ярка. Нещо повече, ние запазваме лоялността си и така участвуваме в освещаването на името на Йехова Бог, радвайки сърцето му. — Притчи 27:11.

21. Какво може да се каже като обобщение?

²¹ Да обобщим: Общуването е резултатно предаване на информация. Умението да се общува е много важно, и много вреда се нанася там, където общуването бива прекъснато. Видяхме, че Йехова Бог и Исус Христос са върховните примери в общуването, и че Исус Христос определил канал за съобщения в наше време. Забелязахме също, че чрез своя външен вид и поведение ние общуваме, изпращайки съобщения към другите. Научихме, че разсъждаването играе важна роля, когато се опитваме да общуваме с хората, и че за да общуваме резултатно, ние трябва да бъдем скромни и смирени, да проявяваме съчувствие, търпение и най–вече да бъдем подтиквани от сърце, изпълнено с любов. Ако развиваме тези качества и следваме примерите от Библията, ние ще бъдем успешни християнски носители на съобщение. — Римляни 12:8–11.

[Бележка под линия]

Как би отговорил?

◻ Как общуването започва, още преди да е казана дума?

◻ Кои са някои примери на общуване чрез резултатно разсъждаване?

◻ Кои качества дали възможност на Исус Христос и Павел да общуват резултатно?

◻ Защо не трябва да се обезсърчаваме, ако резултатите се проявяват бавно?