„Светлината дойде в света“
„Това е основата за присъда — че светлината дойде в света, но хората обичаха повече тъмнината, отколкото светлината.“ — ЙОАН 3:19, NW.
1. Защо трябва всеки да се интересува от божия съд?
ПОВЕЧЕТО хора днес не се тревожат много от божието осъждане. Някои приемат като нещо подразбиращо се, че Бог ще им даде благоприятна присъда, ако ходят редовно на църква и не причиняват вреда на съседа си. В очите на мнозина ученията на псевдохристиянството за адския огън и чистилището са дискредитирали цялата идея за божествен съд. Но широко разпространената апатия и лъжите на псевдохристиянството не могат да променят факта, че в крайна сметка всеки човек ще бъде съден от Бога. (Римляни 14:12; 2 Тимотей 4:1; Откровение 20:13) И от този съд ще зависи много. Онези, които получат благоприятна присъда, ще получат божия дар на вечния живот, докато онези, които получат неблагоприятна присъда, ще получат пълната заплата за греха: смърт. — Римляни 6:23.
2. Какво е основанието на божията присъда?
2 Затова истинските християни се интересуват от съда на Бога и искрено желаят да Му угодят. Как могат да направят това? Исус ни дава отговора в Йоан 3:19 (NW). Той казва: „Това е основата за присъда — че светлината дойде в света, но хората обичаха повече тъмнината, отколкото светлината, защото делата им бяха порочни.“ Да, божият съд ще бъде основан на това, дали ние обичаме повече светлината, отколкото тъмнината.
„Бог е светлина“
3. Какво е тъмнината и какво е светлината?
3 В духовен смисъл тъмнината се свързва с невежеството и бенадеждността, които съществуват в царството на Сатан — макар че Сатан често се преправя на „ангел на светлината“. (2 Коринтяни 4:4; 11:14 [„Бълг. превод на Библията“, 1925 г.]; Ефесяни 6:12) От друга страна, светлината се свързва с разбирането и просветлението, които идват от Йехова Бог. Павел говорел за светлината, когато написал: „Понеже Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, той е, който е огрял в сърцата ни, за да [ги] просвети . . . с познаването на божията слава в лицето Исус Христово.“ (2 Коринтяни 4:6) Духовната светлина е толкова тясно свързана с Йехова Бог, че апостол Йоан написал: „Бог е светлина.“ — 1 Йоан 1:5; Откровение 22:5.
4. (а) Как Йехова направил светлината достъпна? (б) По какъв начин можем да проявим любов към светлината?
4 Йехова направил светлината достъпна посредством своето слово, което днес е на разположение за всекиго в писмена форма — Светата Библия. (Псалм 119:105; 2 Петър 1:19) Затова псалмистът наистина изразил любовта си към светлината, като написал: „Колко обичам твоя закон! Цял ден се поучавам в него. Душата ми опази твоите свидетелства; и аз ги любя твърде много.“ (Псалм 119:97, 167) Ти дали обичаш светлината толкова много, колкото я обичал псалмистът? Четеш ли редовно божието Слово, размишляваш ли върху него и опитваш ли се усърдно да прилагаш на практика онова, което казва то? (Псалм 1:1–3) Ако това е така, ти полагаш усилия да получиш благоприятна присъда от Йехова.
„Светлина съм на света“
5. В кого се фокусира божията светлина?
5 Живодарната светлина от Йехова се фокусира в личността на Исус Христос. Във въведението на евангелието от Йоан четем: „В [Исус] бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана [надви — NW].“ (Йоан 1:4, 5) Наистина, Исус имал толкова близко общение със светлината, че бил наречен „истинската светлина, която осветлява всеки човек“. (Йоан 1:9) Самият Исус казал: „Когато съм в света, светлина съм на света.“ (Йоан 9:5)
6. Какво трябва да направи човек, за да получи благоприятна присъда, водеща до вечен живот?
6 Затова тези, които обичат светлината, обичат Исус и вярват в него. Невъзможно е да получим благоприятна присъда, пренебрегвайки Исус. Да, само приемайки го като определеното от Бога средство за спасение, можем да получим благоприятна присъда. Исус казал: „Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но божият гняв остава върху него.“ (Йоан 3:36) Но какво означава да проявяваме вяра в Исус?
7. Вярата в Исус говори за вяра в кого другиго?
7 Първо, самият Исус казал: „Който вярва в мене, не в мене вярва, но в този, който ме е пратил. И който гледа мене, гледа онзи, който ме е пратил. Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в мене.“ (Йоан 12:44–46) Онези, които обичат Исус и проявяват вяра в него, трябва също да имат дълбока любов и вяра в Бога и Бащата на Исус, Йехова. (Матей 22:37; Йоан 20:17) Всички, които използуват името на Исус в поклонението си, но не отдават по–голяма почит на Йехова, не проявяват истинска любов към светлината. — Псалм 22:27; Римляни 14:7, 8; Филипяни 2:10, 11.
„Главният деятел“ на Бога
8. Как божествената светлина се фокусирала в Исус още преди рождението му?
8 Да проявяваш вяра в Исус означава също изцяло да приемаш неговата роля в изпълнението на целите на Йехова. Важността на тази роля била подчертана, когато ангелът казал на Йоан: „Свидетелствуването за Исус е онова, което вдъхновява пророкуването.“ (Откровение 19:10, NW; Деяния 10:43; 2 Коринтяни 1:20) Още от най–първото пророчество в Едем, всички боговдъхновени пророчества без съмнение имат нещо общо с Исус и неговото място в осъществяването на божиите цели. Апостол Павел също писал на галатянските християни, че Законът бил „детеводител да ни доведе при Христа“. (Галатяни 3:24) Този древен Договор на Закона бил замислен да подготви народа за идването на Исус като Месията. Така че дори и преди Исусовото раждане като човек, светлината от Йехова се фокусирала върху Исус.
9. Какво включва любовта към светлината от 33 г. насам?
9 През 29 г. от н.е. Исус се представил за кръщение и бил помазан със свети дух, ставайки така обещаният Месия. През 33 г. от н.е. той умрял съвършен, бил възкресен, възнесъл се на небето и там принесъл стойността на своя живот за нашите грехове. (Евреи 9:11–14, 24) Тази серия от събития отбелязала поврат в отношението на Бога към хората. Сега Исус бил „главният деятел на живота“, ‘главният деятел на спасението’, „главният деятел и усъвършенствувател на вярата ни“. (Деяния 3:15, NW; Евреи 2:10, NW; 12:2, NW; Римляни 3:23, 24) От 33 г. от н.е. насам обичащите светлината разбрали и приели, че отделно от Исус „чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“. — Деяния 4:12.
10. Защо е толкова важно да слушаме Исусовите думи и да им се подчиняваме?
10 Проявяването на вяра в Исус означава още и приемането му като „Словото“ и като „Чудесен съветник“. (Йоан 1:1; Исаия 9:6) Каквото каже Исус, то винаги отразява божествена истина. (Йоан 8:28; Откровение 1:1, 2) Да го слушаме е въпрос на живот и смърт. Исус казал на юдеите от негово време: „Който слуша моето учение и вярва в този, който ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.“ (Йоан 5:24) През първото столетие от н.е. онези, които предприели действия съобразно Исусовите думи, били спасени от тъмнината на света на Сатан и, образно казано, оживели. Те били обявени за праведни с перспективата да бъдат сънаследници с него в небесното му царство. (Ефесяни 1:1; 2:1, 4–7) Днес послушанието спрямо Исусовите думи дава възможност на мнозина да бъдат обявени за праведни с перспективата да преживеят Армагедон и да получат съвършен човешки живот в новия свят. — Откровение 21:1–4; сравни Яков 2:21, 25.
„Глава над всичко“
11. Каква висша власт била дадена на Исус през 33 г. от н.е.?
11 След възкресението си Исус разкрил пред своите последователи един друг аспект на светлината. Той казал: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.“ (Матей 28:18) Така Исус бил въздигнат в изключителен ранг във вселенската организация на Йехова. Павел дава по–нататъшни подробности, когато казва: „[Бог] възкреси [Исус] от мъртвите и го тури да седне от дясната си страна на небесата, далече по–горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете му, и постави го да бъде глава над всичко за църквата [сбора — NW], която е негово тяло.“ (Ефесяни 1:20–23; Филипяни 2:9–11) От 33 г. от н.е. да обичаш светлината включва и това, да признаваш тази възвисена позиция на Исус.
12. Какво възприели с готовност помазаните християни още от началото, и как те показали това на практика?
12 Накрая цялото човечество ще трябва да признае властта на Исус. (Матей 24:30; Откровение 1:7) Но онези, които обичат светлината, с радостна готовност я признали още от самото начало. Помазаните членове на християнския сбор приемат Исус като „глава на тялото, тоест на църквата [сбора — NW]“. (Колосяни 1:18; Ефесяни 5:23) Когато станат част от това тяло, те биват ‘избавени от властта на тъмнината и биват преселени в царството на Сина на божията любов’. (Колосяни 1:13, NW) Оттогава нататък те искрено следват водачеството на Исус във всеки аспект от живота си, а в наше време учат и „другите овце“ да правят същото. (Йоан 10:16) Признаването на Исусовото водачество е основно условие за получаването на благоприятна присъда.
13. Кога Исус започнал да упражнява царска власт, и какво последвало тук на земята?
13 При своето възнасяне на небето през 33 г. от н.е. Исус не започнал веднага да упражнява властта си в най–пълна степен. Макар че бил глава на християнския сбор, той чакал подходящото време да започне да упражнява пълна власт над човечеството като цяло. (Псалм 110:1; Деяния 2:33–35) Това време дойде през 1914 г., когато Исус бе възкачен на престола като цар на божието Царство и „последните дни“ на този свят започнаха. (2 Тимотей 3:1) От 1919 г. събирането на останалите помазани християни върви към своя край. Най–вече от 1935 г. насам Исус разделя човечеството на „овце“, които ще наследят „царството, приготвено за [тях] от създанието на света“, и „кози“, които ще „отидат във вечно наказание [унищожение — NW]“. — Матей 25:31–34, 41, 46.
14. Как едно голямо множество проявило любов към светлината и какъв е резултатът за членовете му?
14 За щастие, оказа се, че в тези последни дни „овцете“ са многобройни. Едно голямо множество от тях, наброяващо милиони, се появи на световната сцена, идвайки „от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици“. Като техните съобщници, помазаните, тези подобни на овце хора обичат светлината. Те са „опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето“, и викат с пълен глас: „Спасение [дължим] на нашия Бог, който седи на престола, и на Агнето.“ Поради това голямото множество като група ще получи благоприятна присъда. Членовете му „идат от голямата скръб“, преживявайки унищожението при Армагедон на онези, които обичат тъмнината. — Откровение 7:9, 10, 14.
„Чада на светлината“
15. По какъв начин нашите действия показват подчинението ни на Царя, Исус Христос?
15 Как на практика онези, които обичат светлината, независимо дали са помазани, или са от другите овце, се подчиняват на Исус като на цар и действуващ съдия, възкачен на престола от Йехова? Един от начините е да се опитваме да бъдем от този вид хора, който Исус одобрява. Докато бил на земята, Исус показал, че цени качества като искреността, всеотдайността и ентусиазма за истината, и той самият давал пример в проявяването на тези качества. (Марко 12:28–34, 41–44; Лука 10:17, 21) Ако желаем благоприятна присъда, трябва да разваме тези качества.
16. Защо е важно да изоставим делата, принадлежащи на тъмнината?
16 Това е особено вярно поради факта, че мракът на Сатановия свят се сгъстява все повече с приближаването на края. (Откровение 16:10) Затова думите, които Павел написал на Римляните са много уместни: „Нощта премина, а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината и да се облечем в оръжието на светлината. Както в бял ден, нека ходим благопристойно, не по пирувания и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.“ (Римляни 13:12, 13) И макар че вечният живот е дар от Бога, истинността на нашата вяра и на любовта ни към светлината се доказва от делата ни. (Яков 2:26) Затова присъдата, която ще получим, ще зависи до голяма степен от това, доколко вършим добри дела и отхвърляме порочните дела.
17. Какво означава „да се облечем в Господаря Исус Христос“?
17 След напътствието в Римляни 13:12, 13 апостол Павел завършил с думите: „Но облечете се с [Господаря] Исуса Христа и не промишлявайте за страстите на плътта.“ (Римляни 13:14) Какво значи да ‘се облечем с Господаря Исус Христос’? Това означава, че християните трябва да следват Исус отблизо, образно казано — да се облекат с неговия пример и нагласа, стремейки се да бъдат като Христос. „Защото и на това сте призовани — казва апостол Петър, — понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да последвате по неговите стъпки.“ (1 Петър 2:21)
18. Какви коренни промени може да са необходими, ако желаем да получим благоприятна присъда?
18 Често това изисква радикални промени в живота на християнина. „Тъй като някога си бяхте тъмнина — казва Павел, — а сега сте светлина в [Господаря], обхождайте се като чада на светлината; защото плодът на светлината се състои във всичко, що е благо, право и истинно.“ (Ефесяни 5:8, 9) Онези, които практикуват делата на мрака, не обичат светлината и няма да получат благоприятна присъда, освен ако не се променят.
„Вие сте светлината на света“
19. По какви различни начини един християнин може да отразява светлината?
19 Най–после, да обичаш светлината означава да отразяваш тази светлина, така че другите да я виждат и да бъдат привлечени от нея. „Вие сте светлината на света . . . Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят небесния ваш Отец.“ (Матей 5:14, 16, „Бълг. превод на Библията“, 1925 г.) Добрите дела на християните включват проявата на всякакъв вид доброта, праведност и истина, тъй като такова добро поведение представлява мощно свидетелство за истината. (Галатяни 6:10; 1 Петър 3:1) Те включват най–вече говоренето с другите за истината. Днес това означава участие в световната кампания по проповядване на „тази добра новина за царството . . . по цялата населена земя за свидетелство на всичките народи“. Това означава също и търпеливо да се правят повторни посещения на заинтересованите, да се изучава с тях Библията и да им се помага те на свой ред да вършат делата, които принадлежат на светлината. — Матей 24:14, NW; 28:19, 20.
20. (а) Колко ярко сияе светлината днес? (б) На какви богати благословии се радват онези, които откликват на светлината?
20 В наши дни, благодарение на пламенната проповедна дейност на верните християни, добрата новина е разпространена в над 200 страни, и светлината сияе по–ярко от всякога. Исус казал: „Аз съм светлината на света; който ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.“ (Йоан 8:12) Каква радост е да сме участници в изпълнението на това обещание! Нашият живот е толкова по–богат сега, когато вече не креем в тъмнината на света на Сатан. И перспективите ни са действително прекрасни, очаквайки благоприятна присъда от Съдията, назначен от Йехова. (2 Тимотей 4:8) Каква трагедия би било, ако след като сме дошли в светлината, се оставим да бъдем отново отвлечени в тъмнината и получим неблагоприятна присъда! В следващата статия ще обсъдим как можем да останем стабилни във вярата.
Можеш ли да обясниш?
◻ Каква е основата за божията присъда?
◻ Каква централна роля заема Исус относно божиите цели?
◻ Как показваме, че сме поданици на Исус — на онзи, когото Йехова възкачи на престола като Цар?
◻ Как можем да докажем, че сме „чада на светлината“?
◻ По какъв начин светлината сияе по–ярко от всякога в тъмнината на този свят?
[Снимка на страница 23]
Накрая цялото човечество ще трябва да признае властта на Исус
[Снимка на страница 25]
Ние показваме, че обичаме светлината, когато я отразяваме към другите