Винаги се стреми любеща милост

„Който следва правда и [любеща] милост, намира живот, правда и чест.“ — ПРИТЧИ 21:21.

1. Защо трябва да очакваме от хората, водени от божия дух, да проявяват милост?

ЙЕХОВА е милостив и изпълнен със съчувствие. Той е „Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, който изобилва с милост и с вярност“. (Изход 34:6, 7) Естествено тогава плодовете на духа ще включват любов и милост. — Галатяни 5:22, 23.

2. Какви примери ще разгледаме?

² Хората, ръководени от светия дух, или действената сила на Йехова, проявяват неговия плод — милостта. Те проявяват любеща милост в отношенията си с другите. Да, те следват примера на апостол Павел, препоръчвайки себе си като божии служители „с благост [милост — NW]“ и по други начини. (2 Коринтяни 6:3–10) Техният мил, съчувствуващ, прощаващ дух е в хармония с личността на Йехова, който „изобилва с милост“, и чието Слово съдържа много примери на милост. (Псалм 86:15; Ефесяни 4:32) Какво можем да научим от някои от тези примери?

Милостта ни прави себеотрицателни и гостоприемни

3. Как Авраам бил за пример в проявяването на милост, и какво насърчение дава апостол Павел във връзка с това?

³ Патриархът Авраам (Аврам) — ‘приятел на Йехова’ и „отец на всички, които вярват“ — дал добър пример в проявяването на милост. (Яков 2:23; Римляни 4:11) Заедно със семейството си, което включвало и племенника му Лот, той напуснал халдейския град Ур и навлязъл в Ханаан по заповед от Бога. Макар че Авраам бил възрастен човек и глава на семейство, той бил милостив и себеотрицателен, като оставил Лот да вземе отбраните пасища, а самият той взел каквото останало. (Битие 13:5–18) Подобна милост може да ни подтикне да оставим другите да се възползуват от нещо за наша сметка. Такава себеотрицателна милост е в хармония с напътствието на апостол Павел: „Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.“ Самият Павел ‘угаждал на всички във всичко, като търсел не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят’. — 1 Коринтяни 10:24, 33.

4. Как Авраам и Сара били възнаградени за проявата на милост под формата на гостоприемство?

⁴ Понякога милостта се явява под формата на сърдечно гостоприемство. Авраам и съпругата му Сара били любезни и гостоприемни спрямо трима странници, които един ден минали покрай стана им. Авраам ги склонил те да останат за малко, докато той и жена му бързо приготвили хубава трапеза за гостите. Оказало се, че тези странници са ангели на Йехова и единият от тях предал обещанието, че възрастната и бездетна Сара ще има син. (Битие 18:1–15) Каква награда за любезното гостоприемство!

5. По какъв начин Гай проявил милост, и как ние можем да постъпим по подобен начин?

⁵ Един от начините, по който всички християни могат да покажат милост, е като бъдат гостоприемни. (Римляни 12:13; 1 Тимотей 3:1, 2) В съгласие с това служителите на Йехова любезно предлагат гостоприемство на пътуващите надзорници. Това напомня любезността, показана от християнина от първото столетие Гай. Той вършел „вярна работа“, като посрещал гостуващите братя гостоприемно, — а те били „чужденци“, дотогава непознати нему хора. (3 Йоан 5–8) Обикновено ние познаваме тези, които любезно можем да посрещнем с гостоприемство. Може би забелязваме, че наша духовна сестра е изолирана. Може би съпругът ѝ е невярващ, или дори изключен. Каква възможност имаме само да проявим любезност, като я поканваме отвреме–навреме да се наслади на духовно общуване и вкусно ястие с нашето семейство! Макар и да не дадем цял банкет, със сигурност семейството ни ще намери радост в проявата на любезност спрямо тази сестра. (Сравни Притчи 15:17.) Без съмнение тя също ще изрази благодарността си с думи или любезно писъмце.

6. Как Лидия проявила милост, и защо е важно да показваме признателност за любезните постъпки?

⁶ След като отдадената на Бога жена на име Лидия била покръстена, ‘тя помолила [Павел и спътниците му], казвайки: „Ако ме признавате за вярна [на Йехова], влезте в къщата ми и седнете.“ „И принуди ни“ — добавя Лука. Несъмнено любезността на Лидия била приета с признателност. (Деяния 16:14, 15, 40) Но ако пропуснем да покажем признателност, това може да бъде унищожително. Веднъж една 80–годишна сестра, която нямала много сили и средства, любезно се потрудила да приготви гощавка за неколцина посетители. Тя била особено разочарована, когато един младеж дори не я уведомил, че няма да присъствува. При друг случай две сестри не отишли на вечерята, която една млада жена приготвила специално за тях. „Аз бях съкрушена — казва младата жена, — защото никоя не беше забравила за поканата . . . Бих предпочела да бяха забравили за вечерята, но всъщност нито една от тях не се оказа достатъчно любезна или любеща, да ми се обади.“ Дали плодът на светия дух, наречен милост, ще те подтикне да бъдеш признателен и внимателен при подобни обстоятелства?

Милостта ни прави внимателни

7. Какъв аспект на милостта е онагледен чрез усилията, които положили синовете на Яков, за да откликнат на неговото желание за погребването му?

⁷ Милостта трябва да ни направи внимателни спрямо другите и техните уместни желания. Да онагледим това с пример: Яков (Израел) помолил сина си Йосиф да му окаже любеща милост, като не го остави да бъде погребан в Египет. Макар че това изисквало тялото на Яков да бъде пренесено на доста дълго разстояние, Йосиф и другите синове на Яков „го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.“ (Битие 47:29; 49:29–31; 50:12, 13) В съответствие с този пример, не трябва ли любещата милост да ни подтикне да се съгласим с такава погребална уредба, каквато желае даден християнски член на семейството, щом тя е приемлива от библейска гледна точка?

8. Какво научаваме от случая на Раав относно отвръщането на милостта с милост?

⁸ Когато другите проявяват любеща милост спрямо нас, нима не трябва да изразим признателността си, или да се отплатим по някакъв начин? Разбира се, че трябва. Раав, блудницата, проявила милост, като скрила израелтянските съгледвачи. Затова и израелтяните проявили любеща милост, като запазили Раав и семейството ѝ, когато подложили на унищожение града Йерихон. (Исус Навиев 2:1–21; 6:20–23) Какъв чудесен пример, показващ, че ние трява да отвръщаме на милостта, като самите ние сме внимателни и милостиви!

9. Защо би казал, че е уместно да молим някого да прояви любеща милост спрямо нас?

⁹ Дори е уместно да помолим някого да прояви любеща милост спрямо нас. Така постъпил Йонатан, синът на първия цар на Израел, Саул. Йонатан помолил своя любим по–млад приятел Давид да прояви любеща милост спрямо него и семейството му. (1 Царе 20:14, 15; 2 Царе 9:3–7) Давид си припомнил това, когато отдавал възмездие за гаваонците, на които Саул нанесъл вреда. Припомняйки си „клетвата [на Йехова]“ между себе си и Йонатан, Давид проявил любеща милост, като пощадил живота на Йонатановия син Мемфивостей. (2 Царе 21:7, 8) Дали и ние подобно на него постъпваме така, че ‘нашето „да“ да бъде „да“’? (Яков 5:12) И ако сме старейшини в сбора, дали проявяваме същото съчувствие, когато събратята ни по вяра имат нужда от любеща милост?

Милостта укрепва връзките

10. Как била благословена любещата милост на Рут?

¹⁰ Любещата милост укрепва семейните връзки и допринася за щастието. Това личи в случая с моавката Рут. Тя събирала изпадали класове на нивата на възрастния вече Вооз край Витлеем, като така осигурявала прехраната за себе си и за своята овдовяла и бедна свекърва Ноемин. (Рут 2:14–18) След това Вооз казал на Рут: „Тая последна доброта, която си показала, е по–голяма от предишната, гдето ти не отиде след млади, били те сиромаси или богати.“ (Рут 3:10) Първо Рут показала любеща милост спрямо Ноемин. А „последната доброта“ на моавката била проявата ѝ на любеща милост чрез готовността да се ожени за възрастния Вооз, за да продължи името на починалия си съпруг и на остарялата Ноемин. Чрез Вооз Рут станала майка на прадядото на Давид, Овид. И Бог ѝ дал „пълната награда“ да бъде предшественица на Исус Христос. (Рут 2:12; 4:13–17; Матей 1:3–6, 16; Лука 3:23, 31–33) Какви благословии донесла на Рут и на семейството ѝ нейната любеща милост! И днес също, когато любещата милост процъфтява в домовете, отдадени на Бога, там са налице благословии, щастие и укрепване на семейните връзки.

11. Какво постигала милостта на Филимон?

¹¹ Милостта укрепва връзките и в сборовете на народа на Йехова. Християнинът Филимон бил известен с това, че проявявал любеща милост към събратята си по вяра. Павел му казал: „Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си, като слушам за твоята любов и вярата, която имаш към [Господаря] Исуса и която показваш към всичките светии. . . . Защото съм имал много радост и утеха поради твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежаваха чрез тебе, брате.“ (Филимон 4–7) Писанията не споменават как сърцата на светиите били освежени чрез Филимон. Но той явно проявявал любеща милост към помазаните си събратя по най–различни начини, които се оказали освежаващи за тях, и това несъмнено укрепило връзките между тях. Подобни неща се случват и днес, когато християните проявяват любеща милост.

12. Какъв бил резултатът от милостта, проявена от Онисифор?

¹² Любезността на Онисифор също имала добър резултат. „[Господарят] да покаже милост към дома на Онисифор — казал Павел, — защото той много пъти ме освежаваше и не се засрами от оковите ми, но когато беше в Рим, потърси ме старателно и ме намери. [Господарят] да му даде да намери милост пред [Йехова] в оня ден; а колко служеше в Ефес, ти знаеш твърде добре.“ (2 Тимотей 1:16–18) Ако напрягаме всичките си сили да проявяваме любеща милост спрямо събратята си по вяра, ние ще бъдем щастливи и ще укрепваме връзките на братската обич вътре в християнския сбор.

13, 14. В какво отношение сборът във Филипи бил за пример, и как Павел откликнал на тяхната милост?

¹³ Когато целият сбор проявява любеща милост към събратята си по вяра, това укрепва връзката помежду им. Такава тясна връзка съществувала между Павел и сбора в града Филипи. Всъщност, една от причините Павел да напише писмото си до Филипяните била да изрази благодарността си за тяхната любезност и материална помощ. Той писал: „Когато излязох от Македония и почнах делото на благовестието, ни една църква [сбор — NW], освен едни вие, не влезе във връзка с мене за даване и вземане; защото и в Солун един–два пъти ми пращахте за нуждата ми. . . . Но получих всичко, и имам изобилно; наситих се , като получих от Епафродита изпратеното от вас, благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога.“ — Филипяни 4:15–18.

¹⁴ Нищо чудно, че милостивите Филипяни били в молитвите на Павел! Той казва: „Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас, винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост, за вашето участие в делото на благовестието от първия ден дори до сега.“ (Филипяни 1:3–5) Такава добросърдечна и щедра подкрепа на работата по проповядване на Царството никога няма да направи сбора по–беден. След като Филипяните любезно направили всичко, което им било по силите в това отношение, Павел ги уверил: „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според своето богатство в слава в Христа Исуса.“ (Филипяни 4:19) Да, Бог възнаграждава милостта и щедростта. Неговото Слово казва: „Всеки . . . ще получи от [Йехова] същото добро, което върши.“ — Ефесяни 6:8.

Когато жените проявяват милост

15, 16. (а) Как била припомнена милостта на Доркас, и какво се случило, когато тя умряла? (б) Как добросърдечните християнски жени изобилствуват в добри дела днес?

¹⁵ Любещата милост на христовата ученичка Доркас [Тавита] от Йопия не останала без награда. ‘Тая жена вършела много добри дела и благодеяния’ и когато ‘се разболяла и умряла’, учениците изпратили хора до Петър в Лида. След като той дошъл, ‘завели го в горната стая; и всичките вдовици стояли около него и плачели, и му показвали многото ризи и дрехи, които правела Сърна [Доркас], когато била с тях.“ Представи си само сцената: Опечалените, облени в сълзи вдовици разказали на апостола колко добра била Тавита и му показвали тези дрехи като доказателство за нейната любов и милост. Отпращайки всички навън, Петър коленичил в молитва и се обърнал към тялото. Чуй! Той казал: „Тавито, стани.“ И ето! „Тя отвори очите си, и като видя Петра, седна. И той ѝ подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.“ (Деяния 9:36–41) Каква благословия от Бога!

¹⁶ Това било първото записано възкресение, извършено от апостол на Исус Христос. И обстоятелствата, довели да това прекрасно чудо, водели началото си от милостта. Кой знае дали Доркас [Сърна] щяла да бъде възкресена за живот, ако не била извършила множество добри дела и дарове на милост — ако не изобилствувала с любеща милост? Не само Доркас и онези вдовици били благословени, но чудото на нейното възкресение дало свидетелство за прослава на Бога. Да, ‘това станало известно по цяла Йопия, и мнозина повярвали в Господаря’. (Деяния 9:42) Днес добросърдечните християнски жени също изобилствуват с добри дела — като може би шият дрехи за събратята си по вяра, приготвят ястия за по–възрастните сред нас, или оказват гостоприемство спрямо другите. (1 Тимотей 5:9, 10) Какво свидетелство е това за страничните наблюдатели! Но най–вече — колко щастливи сме ние, че предаността към Бога и любещата милост подтикват ‘това голямо множество от известителки’ да проповядват добрата новина за слава на нашия Бог Йехова! — Псалм 68:11.

Продължавай да се стремиш към любеща милост

17. Какво се казва в Притчи 21:21, и как тези думи се отнасят до хората, отдадени на Бога?

¹⁷ Всички, които искат да спечелят божието благоволение, трябва да се стремят към любеща милост. „Който следва правда и милост, намира живот, правда и чест.“ — казва мъдрата притча. (Притчи 21:21) Един отдаден на Бога човек усърдно ще се стреми към божията праведност, винаги ръководен от божиите стандарти. (Матей 6:33) Той непрекъснато ще проявява вярна любов, или любеща милост спрямо другите, в материално и най–вече в духовно отношение. Така той намира праведност, защото духът на Йехова му помага да живее по праведен начин. Всъщност той ‘облича правдата’, както отдадения на Бога мъж Йов. (Йов 29:14) Такава личност не търси слава за себе си. (Притчи 25:27) По–скоро той приема каквато чест Йехова му позволи да има, може би под формата на уважение от околните, подтикнати от Бога да се отнасят любезно с него поради неговата собствена любеща милост спрямо тях. Нещо повече, онези, които вярно вършат божията воля, ще намерят живот, не просто за няколко отлитащи бързо години, но завинаги.

18. Защо трябва да се стремим към любеща милост?

¹⁸ Затова нека всички, които обичат Йехова Бог, продължават да се стремят към любеща милост. Това ни прави скъпи както за Бога, така и за околните. То подпомага гостоприемството и ни кара да сме внимателни към другите. Милостта укрепва връзките в семейството и в християнския сбор. Жените, които проявяват любеща милост, са високо ценени и получават признателност. И всички онези, които се стремят към това прекрасно качество, донасят слава на Бога на любещата милост — Йехова.

Как би отговорил?

◻ Как Авраам бил за пример в проявяването на милост?

◻ Какво ни учи случаят на Раав относно отвръщането на милостта с милост?

◻ Как сборът във Филипи проявил милост?

◻ Как добросърдечните християнски жени днес изобилствуват с добри дела?

◻ Защо трябва да се стремим към любеща милост?