Ободрявай близките си с водата на истината

„КАКВОТО е студена вода за измъчена от жажда душа, такова е добра вест от далечна страна“, е казал Соломон (Притчи 25:25, бълг. синодален превод 1982 г.). Колко е ободрително за една „измъчена душа“, когато чува от тебе „добрата вест“ за вечен живот в наближаващия Рай! Твоите устни стават тогава „извор на живота“ (Притчи 10:11; Исаия 52:7).

Водата навлажнява почвата и дава растеж, но последствията от едно наводнение могат да бъдат катастрофални. Водата като студено питие освежава. Кой обаче би искал да се намери сред виелици или буря с градушка? Понеже това, което избликва от устата ни е сравнено с вода, трябва старателно да внимаваме на нашия начин на поучаване (1 Тимотей 4:16). Особено внимание трябва да обърнем на различните въздействия на тази „вода“, когато проповядваме на роднини.

Да „поиме“ близките

В древно време Раав е показала на близките си възможността за преживяване, а също така и Корнелии дал свидетелство на своите роднини (Исус Навиев 2:13; 6:23; Деяния на апостолите 10:24, 30-33). Петър е станал ученик на Исус с помоща на брат си Андрей (Йоан 1:40-42). А в наше време много свидетели на Йехова също бликат с библейска истина пред своите роднини. Книгата Притчи 11:25 обещава: „Който обилно пои другите, сам ще бъде обилно напоен“.

В Европа една жена искала да разкаже за своята нова религия на родителите си, на братята и сестрите си, живеещи във Филипините. Ето какво съобщава: „Писах за това във всяко писмо. Още преди кръщението ми изпратих книги и попитах, дали искат да ги посетят свидетели на Йехова.“ За нейна голяма радост те се съгласили, а сега осем от тях служат на Йехова. Някои свидетели установиха, че добри резултати се постигат, ако абонират роднините си за „Стражева кула“ и „Пробудете се!“a.

Какво обаче, ако един член на семейството не проявява интерес? Пред такава ситуация е бил изправен Исус, защото „братята му наистина не проявяваха вяра в него“. Обаче по-късно те „единодушно“ постоянствували в молитва заедно с апостолите (Йоан 7:5; Деяния на апостолите 1:14). Откъде такава промяна в техните сърца? Преди Исус да се възнесе на небето, той очевидно оказал лична помощ на роднините си. По какъв начин? Помогнал им е да повярват, като се явил на природения си брат Яков (1 Коринтяни 15:7). Затова не преставай в усилията си да помагаш на роднините си! Много свидетели на Йехова успяли да разговарят за библейските истини с невярващите членове на семейството, след като с търпение изчакали подходяща възможност.

Обаче „поенето“ на близките не означава да ги удавим с думи. Една съпружеска двойка от Югославия споменава.: „Просто съществува опасността, да им проповядваме прекалено.“ А един пътуващ надзорник отбелязва: „Братята често стигат до крайност, проявявайки погрешно разбрана ревност.“ Лудвиг си спомня следното за времето, когато е започнал да изучава Библията: „По онова време понякога с часове наред заливах майка ми с обяснения за почти всичко, което бях научил от Библията и често стигахме до спорове, особено с баща ми.“

Бъди „извор на мъдрост“

В Библията четем, че „езика на мъдрите изказва знание; а устата на безумните изричват глупост“, и че „сърцето на праведния обмислюва що да отговаря“ (Притчи 15:2, 28 бълг. превод). И тъй, ако нашите думи трябва да оказват освежаващо и ободряващо въздействие, тогава са необходими разум, мъдрост и способност на различаване. От голямо значение е кога, какво и колко говорим.

Например, колко освежаваща е в горещ ден чаша студена вода за жадния! (Матей 10:42). Никой обаче не би искал да му изсипят на главата цяла кофа вода! Гореспоменатият надзорник установява: „Най-доби резултати постигат тези, които събуждат любопитство у своите близки, давайки им свидетелство по малко.“ Често е така, че когато противящия се роднина започва, така да се каже, да изпитва „жажда“ и да задава въпроси, се завързват плодоносни библейски разговори.

Хурийе, една турска свидетелка, успяла да постигна това у дома си, като оставяла библейски публикации отворени на такива теми, които били могли да заинтересуват невярващия ѝ съпруг. Тя четяла на децата си библейски разкази и когато мъжът ѝ чувал, обяснявала ги така, че и той да извлече полза. Понякога просто питала: „Днес при изучаването научих това и това. Ти какво мислиш за това?“ Хурийе обръщала също внимание на своето държание; никога не забравяла за известни принципи: „Запази спокойствие, не се подавай на предизвикателство, нито се обиждай. Не се прави на всезнаеща. Бъди смирена и остани на заден план.“ Съпругът ѝ накрая приел истината за Царството и сега служи като целодневен вестител.

Мариян помогнал на няколко члена от семейството си да приемат неговата вяра. „Нищо не прави насила“, съветва той „а чакай подходящ момент. Когато ни молят да не говорим за истината, трябва да се съобазим с това. Необходимо е да бъдем търпеливи и сърдечни.“ В случай на съпротива в семейството, от особено значение е да се ръководим от принципа, записан в книгата Еклисиаст 3:7. Там четем, че „има време мълчание и време за говорене.“ Към това принадлежи и готовността, да се слуша с търпение, да не се прекъсват изказванията на другия и да се уважава неговото мнение. „Няма смисъл да се разгорещяваме в разговори с близките“ заявява Петър, който едно време бил голям противник, но после променил становището си.

Проповядване чрез добро поведение

Един невярващ мъж с години наред създавал трудности на жена си християнка. Понякога дори не я пускал в къщи. Веднъж така се разгневил, че скъсал на парчета книгата, която тя забравила да скрие. Какво е променило неговото отношение? Той сам пояснява: „Постоянно се питах, защо жена ми е толкова непреклонна и неизменно уповава на Йехова. Не можех в нищо да я упрекна, защото се грижеше за дома и беше примерна жена и майка.“ Един ден, когато той търсел материал за петминутен реферат, жена му подала два екземпляра от „Пробудете се!“. Неохотно започнал да ги разглежда и за свое очудване намерил полезна статия за производството на моливи. По този начин се заинтересувал за нашата литература. Днес цялото семейство е обединено в преклонението на Йехова.

Съветът на апостол Петър, жените да спечелват невярващите си мъже ’без думи, чрез поведението си, заедно с дълбоко уважение‘ може да се приложи също и върху други членове на семейството (1 Петър 3:1, 2). Една съпружеска двойка изоставила старите небиблейски традиции и религията на румънските си родители последствие на което роднините реагирали с рязка съпротива. Младата жена дори била нападната от свекървата която искала да я убие. „Не позволихме това да ни обезсърчи или предизвика, а прехвърлихме всички наши грижи върху Йехова“ разказва Николич. След единадесет години неговите родители и двете му сестри със своите съпрузи се кръстили като свидетели на Йехова. Какво било стопило леда? „Добър пример и християнско поведение. С други думи, не им говорихме много за истината, а се опитвахме да я приложим на практика.“

Не загубвай надежда!

Да се види, как близките започват да отдават почит на истинския Бог, доставя голяма радост. Но как реагираш, ако продължават да оказват съпротива? Исус е предсказал, че истинското преклонение може понякога да причини драстични разделения между роднините (Матей 10:34-37). Когато например Марика станала свидетелка на Йехова, всички нейни роднини се отрекли от нея. По отношение на нейното преклонение тя не правила никакви компромиси, но и разбрала, че „близките също имат право на свои възгледи и мнения.“ Нейното държание ги накарало отново да се отнасят към нея с уважение.

На Лудвиг му станало ясно, че макар и родителите му да са избрали друг житейски път, той е длъжен да им оказва любов. Постоянно си припомнял библейски пасажи като: „Почитай баща си и майка си.“ „Словото ви да бъде винаги с приятност, със сол подправено“ „[Бъдете] винаги готови за защита . . . но с кроткост и дълбоко уважение“. И „роб на Господаря няма нужда да води разпри“ (Евреи 6:2; бълг. синод. превод 1982 г.; 1 Петър 3:15; 2 Тимотей 2:24). Сега разказва: „Всеки път, когато се обаждах на родителите ми по телефона, или ги посещавах, се молех на Йехова за мъдрост и нашите взаимни отношения ставаха все по-добри и по-приветливи.“

Не загубвай надежда, че семето на истината накрая ще поникне в сърцето на твоите близки. Ето какво казва един свидетел на Йехова, кръстен 31 години след жена си: „Когато отправям погледа си назад в миналото, трябва да призная, че тя прояви голямо търпение с мен. Тя често се молеше на Йехова за мене и това знаех.“

Нека думите, които излизат от нашата уста, винаги да действуват освежаващо и да утолят жаждата както пресна вода! Да, споделяй „прекрасната добра вест на щастливия Бог“ с всички хора, включително и твоите роднини (1 Тимотей 1:11; Откровение 22:17) Тогава ще намерят приложение думите на Исус: „Който вярва в мене, както казва Писанието: ,Из неговата утроба ще потекат реки от жива вода‘“ (Йоан 7:38).

[Бележка под линия]