Има ли доказателства, че Библията не е достоверна?

УЧЕНИТЕ и критиците на Библията наистина ли доказаха, че Святото писание съдържа грешки и е плод на въображението? Преди да се съгласиш с това, вземи под внимание обстоятелството, че макар много учени да се изказват решително и авторитетно, не винаги са прави. Често техните възгледи се опират на крехки основи.

Съмнителни предпоставки

Пример за такова авторитетно звучащо твърдение е изказването на критика на Библията С. Р. Драйвър относно книгата на Даниил. Общоприето е, че Даниил сам я написал, през VI век пр.н.е. във Вавилон (Даниил 12:8, 9). Драйвър обаче твърди, че е била съчинена значително по-късно. Въз основа на какво? Едно от „доказателствата“ е явяващите се в нея някои гръцки изрази; според Драйвър „може без съмнение да се каже, че тези думи не биха се намерили в книгата на Даниил, ако не била написана след разпространяването в Азия на гръцкото влияние, вследствие завоеванията на Александър Велики“a. Александър водил своите победоносни войни около 330 година пр.н.е.

Драйвър не би могъл да се изрази по-решително. Обаче за потвърждение изброява само три гръцки думи — наименования на музикални инструменти (Даниил 3:5). Но щом като от началото на писаната история гърците са поддържали близки контакти със западна Азия, тогава може ли догматично да се тъврди, че през VI век пр.н.е. във Вавилон не са били употребявани инструменти с гръцко название? Каква слаба основа за оспорване времето на написването и авторството на книгата на Даниил!

Друг пример е отношението към първите пет книги на Библията. Отдавна е прието, че голяма част от тях е написал Мойсей около 1 500 година пр.н.е. Но според критиците в тези книги могат да се забележат различни писателски стилове. Те също отбелязват, че там Бог понякога е описван с името Йехова, а понякога с еврейската дума, съответствуваща на „Бог“. От такива наблюдения правят извод, че тези книги са всъщност смесване на документи, писани в различни периоди и окончателно съставени известно време след 537 г.пр.н.е.

Тази теория има привърженици, но никой не е обяснил, защо Мойсей не би могъл да нарича Създателя както Бог, така и Йехова. Никой не е доказал, че той не е могъл да употребява разни стилове при обсъждането на различни въпроси, пишейки през различни периоди на своя живот или използувайки по-ранни източници. Освен това, както заявил Джон Ромър в книгата „Тестамент — де Байбл енд Хистри“: „Главното възражение срещу целия този метод е фактът, че досега не е намерено нито частичка от някакъв древен текст, който би свидетелствувал за съществуването на хипотетичен смес на различни текстове, за които толкова обича да се говори в научните кръгове.“

Основната теза на много библейски критици е обяснена в „Сайклопидия“ на МъкКлинток и Стронг: „Изследователите . . . изхождат от предпоставката, че историческите факти, които третират описанията, са в пълно сългласие с природните закони, т.е. са сравними с други, познати нам факти. . . . Какво се случва, когато един писател обозначава събитие като факт, което обаче не е в съответствие с познатите природни закони? В този случай споменатото събитие не се е състояло“.

И тъй, мнозина смятат, че никога не са могли да се случат чудеса, тъй като не могат да се обяснят с познатите закони на природата. Подобно не са възможни дългосрочни пророчества, тъй като хората не са способни да гледат далеко в бъдещето. Всяко чудо се отхвърля като легенда или мит. Всяко пророчество, което точно се е изпълнило, трябва да е било написано след факта.b Поради това са някои на мнение, че тъй като пророчествата от книгата на Даниил са се осъществили през второто столетие пр.н.е., самата книга също трябва да е била писана по това време.

Такава предпоставка обаче се основава върху становището, че Бог никога не се меси в човешката история, или изобщо не съществува. Но всъщност центърът на цялото съдържание на Библията е, че Бог съществува и влияе върху хода на човешката история. Ако това е вярно — и всички доказателства показват, че е така — тогава болшинството основания на съвременната библейска критика веднага отпадат.

Модерната наука опровергава ли Библията?

А какво може да се каже за твърдението, че науката е доказала, че Библията не е достоверна? В действителност това, което се казва в Библията, когато се засягат така наречени научни области, в повечето случаи изобщо не противоречи на това, което учи модерната наука.

Библията например ни дава много практически упътвания относно хигиената и заразните болести. Книгата „Менюел ъф Тропикъл медисин“ („Учебник по тропикална медицина“) коментира: „Навярно на всеки правят впечатление акуратните предпазни мерки по отношение на хигиената от Мойсеевия период. . . . Верно е, че квалифициарнето на болестите било много просто — острите смущения били наричани ,мор‘, пък хроничните болести с разни изриви били определяни като проказа — обаче изключително стриктните принципи за карантина вероятно са допринесли много ползи.“

Да разгледаме още следното изказване на Библията: „Всички зимни потоци текат към морето, обаче самото море не прелива. Откъдето изтичат зимните потоци, там пак се връщат, за да текат“ (Еклисиаст 1:7). Това звучи както поместваните в днешните учебници описания за водния цикъл в природата: реките се вливат в морето, откъдето водата се изпарява и във форма на облаци е премествана обратно на сушата, там пък пада като дъжд или сняг и отново се връща в реките.

Също така правените от учените изводи, че планините се дигат и падат, и че днешните върхове са били някога морски дъна, хармонизират с поетичните думи на псалмиста: „Водите застанаха дори над планините, долините се спускаха на местото, което си основал за тях“ (Псалм 104:6, 8).

Известен автор отстояваше твърдението: „Всички писатели на Стария завет си представяли Земята като плоска чиния, а понякога споменавали за стълбове, върху които според тях се опира.“ Това обаче съвсем не е вярно. Исаия говори за Бога като „Този, който живее над кръга на Земята“ (Исаия 40:22). А пък Йов говори за същата личност: „Простира севера върху празния простор; окача Земята на нищо“ (Йов 26:7, „Бълг. превод на Библията“, 1932). Такова описание на нашата Земя като кръгло тяло, окачено в простора без видими подпори, е извънредно съвременно.

Еволюция

А как изглежда въпросът на противоречието между Библията и еволюционната теория?c Трудът „Енсайклопидия Британика“ заявява: „С теорията на еволюцията се съгласява голямо болшинство хора от научните кръгове.“ От друга страна Библията с прост език, разбираем даже в периода, предхождащ научните открития, учи, че животът е резултат на непосредствен творчески акт на Бога, и че отделните основни форми на живот не са се развили чрез еволюцията, а са били създадени (Битие 1:1; 2:7).

Еволюционистите наподобяват в известно отношение критиците на Библията. Изказват се твърде убедено и авторитетно. Все пак намират се сред тях и такива, които честно признават, че теорията на еволюцията има слаби страни. Един от тях посочва: „Дарвиновият модел на еволюцията . . . бидейки всъщност теория на историческа реконструкция . . . не може да се удостовери с експеримент или пряко наблюдение, както е прието в науката. . . . Освен това теорията на еволюцията се занимава с редица единични случки, с възникването на живота, на разума и тъй нататък. Уникумите са неповторими и не подлежат на никакви ескпериментални изследваня“ (Майкъл Дентън, „Еволюшън: е Тиери ин крайсис“ [„Еволюцията: една теория в криза“]). Друг пък говори за „факта на еволюцията“, едновременно обаче посочва главната трудност на този факт: „Търсените звена, съединяващи главните групи животни чисто и просто не съществуват“ (Францис Хигинг, „Де нек ъф де джираф“ [„Шията на жирафата“]).

Колко дълбоко е тяхното знание?

Доказателства за еволюцията доставят предимно геолозите и палеонтолозите — учени, изследващи далечното минало на Земята. Проблемите, пред които те застават приличат на проблемите, които срещат астрономите. С помоща на различни съоръжения те регистрират излъчване, идващо от много отдалечени планети, звезди, галактики и такива особени обекти като квазарите. Опитвайки се колкото се може по-добре да използуват достъпните информации, те развиват теории по такива сложни въпроси като естеството на звездите и произхода на вселената. Рядко имат възможността да проверят своите хипотези, а когато вършат това, често установяват, че са неточни, а дори погрешни.

Радиоастрономът Герит Вершур писа: „Последните американски планетарни сонди откриха, колко шокираща е липсата на автентично знание за състава на космоса. Външният вид на Марс отблизо се оказа съвсем друг от това, което бихме могли да си представим на Земята. . . . Никой от астрономите не е предполагал, че поясите на Юпитер имат толкова фантастични структури. . . . Сатурн направи най-големи изненади, когато камерите на Вояджър показаха сплетени пръстени, взаимно надминаващи се луни, а също повече от 1 000 малки пръстени. . . . Относно действителния вид на космоса изглежда важи същото, както при лабораторни проби, които се наблюдават и снимат под все по-голямо увеличение. Всяко по-проникновено наблюдение донася съвсем неочаквани информации, които ни объркват и променят досегашните схващания.“

Геолозите, палеонтолозите и другите учени, които доставят повечето „доказателства“ за еволюцията, боравят подобно като астрономите с твърде отдалечени работи и събития, макар че не в пространството, а във времето. Както астрономите се осланят на информации, произлизащи от мътното излъчване, което трябвало да прекоси невъобразимо разстояние, така също и тези учени трябва да разчитат на случайно оцелели следи от далечното минало на нашата планета. Нищо чудно тогава, че както астрономите, така и те не могат да избегнат грешки в много от своите изводи.

Може ли да се вярва на Библията?

И тъй, мислещи хора не трябва да допускат да им импонира много становището на учените, твърдящи че Библията не била достоверна. Това обаче не означава автоматично, че може да ѝ се вярва. За да установим това, трябва да направим нещо, което не са направили много от критиците на Библията — да отворим тази книга и сами обективно да я прочетем (Деяния на апостолите 17:11). Преди години един австралийски сценарист, който винаги критикувал Библията, признал: „За пръв път в живота си направих това, което е основно задължение на репортьора: проверих фактите. . . . И бях поразен, тъй като това, което четех [в евангелските описания] не беше нито легенда, нито натуралистична фикция. Това бяха репортажи. Отчети от първа и втора ръка за удивителните събития. . . . Репортажи се характеризират със свойствен стил и такъв стил се среща при Евангелията.“

Насърчаваме те да постъпиш по същия начин. Прочети сам Библията. Дълбочината на нейната мъдрост, начина, по който се изпълнили записаните в нея пророчества и поразителната ѝ вътрешна хармония ще ти покажат, че тя съвсем не е някакъв сборник на ненаучни митове (Исус Навиев 23:14). Когато сам изпиташ как мъдростта на Библията може положително да промени живота ти, тогава всякакви съмнения, че тя е Божие Слово, ще бъдат отстранени (2 Тимотей 3:16, 17). И така, ти можеш да вярваш на Библията! (Йоан 17:17).

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 6]

За палеонтолозите е също така трудно да установят, какво е ставало в далечното минало, както за астрономите да открият естеството на нещата, съществуващи в далечните пространства на вселената.