Принасяй жертви, удовлетворяващи Йехова
„Чрез него [Исус Христос] нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват неговото име“ (ЕВРЕИ 13:15).
1. Към какво призовавал Йехова грешните израилтяни?
ЙЕХОВА подпомага тези, които му принасят жертви достойни за одобрение. На времето проявявал благосклонност към израилтяните, които му принасяли в жертва животни. Но какво се случило, когато многократно вършели грях? Поканвал ги чрез пророка Осия: „Израилю, върни се при Йехова, твоя Бог, защото си паднал чрез беззаконието си. Вземете със себе си думи и върнете се при Йехова. Речете му: ,Отнеми всяко наше беззаконие и приеми благата ни; Така ще отдадем благодарствени юнци от устните си‘“ (Осия 14:1, 2).
2. Какво са били „юнци от устните“ и как използувал апостол Павел пророчеството на Осия?
2 Така древният Божий народ получил поощрение, да жертвува за Йехова Бог ‘юнци от устните си’. Какво било това? Жертви на искреното възхваляване! Имайки предвид това пророчество, апостол Павел припомнил на християните от еврейски произход да „[принасят] на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват неговото име“ (Евреи 13:15). Какво може да помогне на свидетелите на Йехова да принасят такива жертви понастоящем?
„Подражавайте вярата им“
3. Какво написал Павел в Евреи 13:7 и какъв въпрос възниква?
3 Съветите, които Павел отправя към евреите, ще ни помогнат да принасяме жертви, достойни за одобрение от нашия велик Помощник, Йехова Бог. Апостолът препоръчва например: „Помнете ония, които . . . ви предвождат, които са ви говорили Божието Слово, като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им“ (Евреи 13:7). Какво имал предвид, пишейки: ’Помнете ония, които ви предвождат, или които ръководят‘ [гръцки: хе-гу-ме-ньон]? (Ню Уорълд транслейшън референс Байбл).
4. (а) Какво правят ония, „които предвождат“, взимайки под внимание гръцкия текст? (б) Кой „предвожда“ сред Свидетелите на Йехова?
4 Павел говорил за такива, които предвождат или ръководят други (Евреи 13:7, 17, 24). Гръцката дума ки-бер-на’о, преведена тук като „ръководят“, означава „направлявам кораб, управлявам, ръководя“. Християнските старейшини ръководят благодарение на своите „способности на управление“, (на гръцки ки-бер-не’сѐис), така че местните еклезии получават наставление и ръководство (1 Коринтяни 12:28). Обаче апостолите и старейшините в Ерусалим са служили като тяло, което упътвало и съветвало всичките еклезии (Деяния на апостолите 15:1, 2, 27–29). Следователно днес едно Ръководно тяло от старейшини, осигурява духовен надзор над световната дейност на Свидетелите на Йехова.
5. Как и защо трябва да се молим за старейшините на еклезията и членовете на Ръководното тяло?
5 Местните старейшини и членовете на Ръководното тяло са тези, които предвождат; от това следва, че би трябвало да ги дарим с уважение и да се молим Бог да им дава мъдрост, необходима за управляването на еклезията. (Сравни Ефесяни 1:15–17.) Колко надлежно е да се помни всеки, който ‘ни е говорел Божието Слово’! Тимотей бил обучаван не само от майка си и баба си, но също така и от апостол Павел и други християни (2 Тимотей 1:5, 6; 3:14). Така той могъл да съзерцава резултата от поведението на тези, които предвождат и да подражава вярата им.
6. Чия вяра можем да имаме за пример, но кого следваме?
6 Вяра проявявали такива отделни личности като Авел, Ной, Авраам, Сара, Раав и Мойсей (Евреи 11:1–40). Смело можем да подражаваме техния пример, тъй като до смъртта си останали верни спрямо Бог. Но също така да „подражаваме вярата“ на верните мъже, които понастоящем предвождат между тях. Разбира се не следваме несъвършени хора, тъй като нашите очи съзерцават Христос. Преводачът на Библията, Едгар Й. Гудспид казва: „Древните герои не са образец за вярващия, тъй като в Христос той има по-добър пример . . . Християнският бегач трябва да насочва погледа си към Исус.“ Да, ’Христос пострада за нас и ни остави пример да последваме неговите стъпки’ (1 Петър 2:21; Евреи 12:1–3).
7. Как, имайки предвид Евреи 13:8, трябва да гледаме на понасянето на страдания заради Исус Христос?
7 Съсредоточавайки вниманието върху Божия Син, Павел прибавя: „Исус Христос е същият вчера, днес и утре и до века“ (Евреи 13:8). Непоколебимата чистота на Исус била пример за такива верни свидетели като Стефан и Яков (Деяния на апостолите 7:1–60; 12:1, 2). Те с готовност отдали живота си като негови ученици, поради което представяляват достоен образец на вяра. Така, както в миналото и понастоящем, така и в бъдеще ще има истински набожни личности, понасящи страдания и мъченическа смърт като последователи на Христос.
Отбягвай фалшивите учения
8. Как би могъл да преразкажеш думите на Павел от Евреи 13:9?
8 Тъй като личността на Исус и неговите учения са непроменими, трябва силно да се придържаме към това, което е учил той и неговите апостоли. На евреите било посочено: „Не се завличайте от разни и странни учения, защото е добре сърцето да се укрепва чрез незаслужена добрина, а не с наредби за ястия, от които не са се ползували ония, които са се водили по тях“ (Евреи 13:9).
9, 10. На какви по-висши неща обърнал внимание Павел в Посланието към християните от еврейски произход?
9 Евреите подчертавали импозантното явление, когато при планината Синай получили Закона, а и трайното царство на Давид. Павел обаче показал на еврейските християни, че макар сключването на съюза на Закона да е било внушително, Йехова още по-убедително засвидетелствувал сключването на нов съюз, заверявайки го чрез знаци, чудеса, могъщи дела и даването на светия дух (Деяния на апостолите 2:1–4; Евреи 2:2–5). Христовото небесно Царство не може да бъде поразено, както това се случи със земната династия на Давид в 607 г.пр.н.е. (Евреи 1:8, 9; 12:28). Освен това Йехова събира помазаните пред нещо, което вдъхва още по-голяма боязън, отколкото чудесните прояви на неговата мощ при планината Синай, тъй като се приближават към планината Сион, която е на небето (Евреи 12:18 -27).
10 Следователно за евреите било необходимо да не се завличат „от разни странни учения“ на юдейството (Галатяни 5:1–6). Не чрез такива учения, а по-скоро ‘чрез Божията незаслужена добрина сърцето да се укрепва’, за да трае устойчиво в истината. Явно някои са спорели относно ястията и жертвите, тъй като Павел отбелязва, че не се укрепва сърцето „с наредби за ястия, от които не са се ползували ония, които са се водили по тях“. Духовните ползи произлизат от Божия преданост и признателност към откупа, а не от прекалени грижи относно яденето на някои храни и празнуването на особени дни (Римляни 14:–9). Още повече, че в светлината на Христовата жертва, жертвите на левитите се оказали неефикасни (Евреи 9:9–14; 10:5–10).
Жертви, удовлетворяващи Йехова
11. (а) Какво е съществото от думите на Павел в Евреи 13:10, 11? (б) Какъв символичен олтар имат християните?
11 Левитските свещеници консумирали месото на жертвените животни, но Павел пише: „Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията, защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв първосвещеникът внася в светилището като жертва за греховете“ (Евреи 13:10, 11; Левит 16:27; 1 Коринтяни 9:13). Християните имат символичен олтар, представляващ достъп към Бога въз основа на жертвата на Исус, която изкупва греха, дава опрощение от Йехова и спасява за вечен живот.
12. Какво настроение получили помазаните с дух християни в Евреи 13:12–14)?
12 В разглежданите събития Павел не прави точна аналогия с деня на омилостивение, но въпреки това добавя: „И затова и Исус, за да освети людете чрез собствената си кръв, пострада вън от градската порта [на Ерусалим].“ Точно там умира Христос, принасайки съвършено ефикасната омилостивителна жертва (Евреи 13:12; Йоан 19:17; 1 Йоан 2:1, 2). Апостол Павел поощрявал помазаните с дух християни: „Прочее нека излизаме и ние към него [Христос] вън от стана, понасяйки позор за него. Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия“ (Евреи 13:13, 14; Левит 16:10). Макар че сме опозорявани, както Христос, постоянствуваме като Свидетели на Йехова. ‘Отрекохме се от нечестното и от светските страсти и живеем разбрано, праведно и с Божия преданост, в настоящата система на нещата’, очаквайки новия свят (Тит 2:11–14; 2 Петър 3:13; 1 Йоан 2:15–17). А помазаните, намиращи се между нас, усърдно търсят „града“, небесното Царство (Евреи 12:22).
13. До какво не се ограничават жертвите, удовлетворяващи Бог?
13 Говорейки сега за жертви, удовлетворяващи Бог, Павел пише: „Чрез него [Исус] нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват неговото име. А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си, защото такива жертви са угодни на Бога“ (Евреи 13:15, 16). Християнските жертви не се свеждат само до хуманитарни дела. Така постъпват много хора. Например през 1988 година представители на различни нации дойдоха с помощ за жителите на Армения, сполетяна от земетресение.
14. Какво има голямо значение в принасянето на приемливи жертви?
14 Основата на святата служба, която изпълняваме за Йехова „с благоговение и страхопочитание“ е самопожертвувателна любов, каквато проявявал Исус (Евреи 12:28; Йоан 13:34; 15:13). В тази служба голямо значение има нашата проповедническа дейност, тъй като посредством Христос в ролята на Първосвещеник, ‘принасяме на Бога непрестанно хвалебни жертви, сиреч, плод от устни, които изповядват неговото име’ (Осия 14:2; Римляни 10:10–15; Евреи 7:26). Очевидно не забравяме „да [правим] благодеяния и да [споделяме] с другите благата си“, също с тези, които не са наши братя по вяра (Галатяни 6:10). С материална и духовна помощ подкрепяме особено нашите събратя, страдащи от природни поражения, нещастия и бедствия. Защо? Защото се обичаме взаимно. Желаем и те без колебание, силно да се държат за публичното изповядване на нашата надежда, „защото такива жертви са угодни на Бога“ (Евреи 10:23–25; Яков 1:27).
Да се покоряваме
15. (а) Как би предал със свои думи съвета от Евреи 13:17? (б) Защо е необходимо да уважава ме тези, които ни предвождат?
15 Ако искаме да принасяме на Бог жертви, достойни за одобрение, трябва напълно да сътрудничим с неговата организация. Без да разглежда наново темата относно авторитета, Павел пише: „Бъдете послушни на тези, които поемат ръководството между вас и покорявайте им се, защото те бдят за душите ви, като отговорни за тях, за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане, защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас“ (Евреи 13:17). Трябва да уважаваме старейшините, които предвождат в еклезията, да не се налага да въздишат, поради липса на сътрудничество от наша страна. Ако в това отношение ги обременяваме, сами бихме навредили на своето духовно състояние. Охотното сътрудничество със старейшините улеснява подпомагането на другите, укрепва единството и прогреса на делото за възвестяване на Царството (Псалм 133:1–3).
16. Защо трябва да бъдем смирени спрямо тези, които предвождат между нас?
16 Колко е подходящо да бъдем смирени спрямо тези, които ни предвождат! Учат на събранията и ни помагат в проповедническата дейност. Като пастири имат предвид нашето благополучие (1 Петър 5:2, 3). Помагат ни в поддържането на добри отношения с Бог и с еклезията (Деяния на апостолите 20:28–30). Покорявайки се на техния мъдър и нежен надзор, респектираме Върховния надзорник, Йехова Бог и неговия заместник, Исус Христос (1 Петър 2:25; Откровение 1:1; 2:1 до 3:22).
Моли се дълбоко
17. За каква молитва молил Павел и с какво право могъл да направи това?
17 Тъй като Павел и неговите сътрудници били разделени с евреите, вероятно по повод на преследванията, апостолът написал: „Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест и искаме да се обхождаме във всичко честно. А особено ви се моля да правите това, за да ви бъда по-скоро възвърнат“ (Евреи 13:18, 19). Ако би бил нечестна личност с претъпена съвест, как би могъл да моли Евреите за молитви, имащи за цел съединяването с тях? (Притчи 3:32; 1 Тимотей 4:1, 2). Разбира се той бил искрен Божи служител, който с чиста съвест се противопоставил на юдейството (Деяния на апостолите 20:17–27). Освен това бил убеден, че ако евреите се молят за него, ще може да се върне при тях по-рано.
18. Какви въпроси би трябвало да зададем, ако очакваме, че другите ще се молят за нас?
18 От молбата на Павел към евреите да се застъпват за него в молитвите си, произлиза, че християните могат да се молят едни за други поименно. (Сравни Ефесяни 6:17–20). Но ако очакваме това от другите, тогава не би ли трябвало, следвайки примера на апостола, да се осигурим, че „имаме чиста съвест, [защото] се обхождаме във всичко честно“? Във всяко отношение можеш ли така да кажеш за себе си? Имаш ли същото упование в молитвите, както и Павел? (1 Йоан 5:14, 15).
Последни думи и поощрение
19. (а) Какво желание изразил Павел относно евреите? (б) Защо новият съюз е вечен съюз?
19 След обръщението си към евреите с молба за молитви, Павел изразил едно желание, казвайки: „А Богът на мира, който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия [Господар] Исус, дано ви усъвършенствува във всяко добро нещо, за да вършите неговата воля, като действува във вас това, което е угодно пред него, чрез Исуса Христа, комуто да бъде слава във вечни векове. Амин“ (Евреи 13:20, 21). Мислейки за бъдещата мирна Земя, „Богът на мира“ възкресил Христос за безсмъртен живот на небето, където той представил стойността на своята пролята кръв, която утвърдила Новия съюз (Исаия 9:6, 7; Лука 22:20). Това е вечен съюз, тъй като благодарение на службата на 144 000 духовни Божи синове, владетелствуващи с Исус на небето и обхванати от Новия съюз, жителите на нашата планета са благословени с трайни добрини (Откровение 14:1–4; 20:4–6). Бог, когото възхваляваме именно чрез Христос ни „усъвършенствува във всяко добро нещо, за да [вършим] неговата воля и [това], което е угодно пред него.“
20. Как би обяснил последното увещание на Павел към еврейските християни?
20 Не знаейки каква ще бъде реакцията на евреите от неговите напътствия, Павел прибавя: „Но моля ви се братя, да ви не бъде тежко това увещателно слово [да се слуша Божия Син, а не юдейството], защото накъсо ви писах [ако се вземе под внимание неговото дълбоко съдържание]. Знаете, че нашият брат Тимотей е пуснат [от затвора], с когото, ако дойде, скоро ще ви видя.“ Апостолът вероятно пребивавал в Рим и се надявал, че съвместно с Тимотей ще може да посети християните от еврейски произход, живеещи в Ерусалим. След това добавил: „Поздравете всички, които ви предвождат, [като тежко работещи старейшини] и всичките светии [имащи небесна надежда]. Тези от Италия ви изпращат поздравите си. Незаслужената [Божия] добрина да бъде с всички вас“ (Евреи 13:22–25).
Послание с трайна стойност
21. Какви важни мисли ни помагат да разберем Посланието към Евреите?
21 Посланието към Евреите, явно по-добре от която и да е друга книга на Святото писание, ни помага да разберем значението на жертвите, принасяни въз основа на Закона. Ясно докладва, че откуплението за грешното човечество може да бъде единствено жертвата на Исус Христос. Съдържа също значително поръчение да се оказва послушание на Божия Син.
22. Защо трябва да сме благодарни за Посланието към Евреите?
22 Освен това, както бе показано в предишните две статии, имаме и други причини да бъдем благодарни за това писмо към християните от еврейски произход, написано с вдъхновение от Бог. Предпазва ни от това да не отмалеем в службата си за Бог и ни изпълва с кураж, защото знаем, че Йехова е нашият Помощник. Нещо повече, намираме там поощрение за несебелюбиво използуване на нашите устни и способности в изпълняването ден и нощ святата служба и принасяне от все сърце жертви, удовлетворяващи Йехова, нашия обичащ Бог, който е достоен за възхвала.
Как би отговорил?
◼ Как Посланието към християните от еврейски произход им помагало да отбягват фалшивите учения?
◼ Около коя важна дейност се съсредоточават жертвите, угодни на Бог?
◼ Кои са ония, „които предвождат“ и защо трябва да им се подчиняваме?
◼ Как Посланието към Евреите подчертава значението на молитвата?
◼ Защо може да се каже, че посланието към християните от еврейски произход има трайна стойност?
[Снимки на страница 23]
Към жертвите, които се харесват на Бог, принадлежат пастирските посещения и назидаване на съхриситяни чрез любвеобилен съвет