Мир Чрез разоръжаване?
„НАЙ-ГОЛЯМАТА грешка е разоръжаването да се смята за мир“ казал Уинстон Чърчил само пет години преди нациите да се впуснат във Втората световна война. „Когато цари мир, сме разоръжили“ добавил той.
Що за парадокс! Кой ще рискува да разоръжава преди да е подсигурен мирът? Но как може да цари истински мир, щом като непрестанно се трупат военни оръжия? Политиците още не са успели да намерят изход от тази дилема.
Декларацията на Уинстон Чърчил датира от 1934 година, по което време привършвала една конференция за разоръжаване, свикана от Обществото на народите две години преди това. Целта на тази конференция, чиято подготовка траяла 12 години, била да се предотврати ново въоръжаване на Европа. По цялата Земя още не бил угаснал споменът от ужасното клане по време на Първата световна война, в която загинали девет милиона войници и били ранени милиони други, както и огромния брой на жертви сред цивилното население. Но въпреки това, усилията за разоръжаването останали без успех. Защо?
Усилия за разоръжаване
Наистина, политика на разоръжаване може и принудително да се наложи, но това рядко е ефикасно. Например, според Версайлския договор, подписан в 1919 година, Германия била обезоръжена, и то с „подходящи гаранции, при условие, че националното въоръжение се сведе до минимумът, необходим за осигуряване на вътрешната безопасност“. С това било изпълнено едно от предложенията на американския президент Удроу Уилсон, предложение, което по-късно било прието в член 8 на хартата на Обществото на народите. Но когато Хитлер взел властта, той въобще не се интересувал от такава политика.
След Втората световна война, ООН показа ли по-голям успех при създаването на солидна основа за разоръжаването? По никакъв начин. Въпреки че не липсвали решителни усилия, всички те останаха без успех. Тъй като сега се намирали на разположение ядрени оръжия за масово унищожение, въпросът за разоръжаването станал от най-голяма спешност. Ето какво се казва в една енциклопедия („Нова Енциклопедия Британика“): „Представяният в миналото аргумент, че надпреварата във въоръжаването икономически не е разумна и води неизбежно до война, бил заместен с аргумента, че масивната употреба на ядрени оръжия в бъдеще, застрашава по-нататъшното съществуване на цивилизацията“.
В 1952 година била съставена комисия за разоръжаване, към която принадлежали 12 нации, за да предотврати очертаващото се вече надпреварване във въоръжаването между Изтока и Запада. Тъй като се тъпчело на едно и също място, бездната между враждебните лагери на двете световни сили ставала все по-дълбока. Междувременно били подписани различни споразумения и договори, но климатът на взаимно недоверие попречи на пълното премахване на военните оръжия. За последното, както се казва в „Нова Енциклопедия Британика“, и без това „ще се застъпят само утопистите“.
Да се пресметнат разходите
Въоръжаване или разоръжаване — какви ще бъдат разходите? Това не може толкова лесно да се изрази в конкретни числа. Един фактор са работните места във военната индустрия. В много страни с данъчни пари се купуват оръжия, чиято продукция създава повече работни места. Ето защо, разоръжаването може да доведе до безработица. Това е една от причините, защо страните с високи разходи за отбраната се плашат пред мисълта от едно пълно разоръжаване. За тях такава представа е по-скоро кошмар, отколкото мечта.
Но не трябва да се отминат с мълчание грамадните суми, които се изразходват за поддържането на военния апарат. Приблизително 10 процента от световната продукция на стоки и услуги се изразходват за въоръжаването. Колко е това? Точната цифра може в зависимост от инфлацията да бъде малко по-различна, но може да се каже, че за това 24 часа на ден, всяка минута се изразходват 1 милион британски фунтове (1,7 милиона долари)! Ако ти би имал на разположение тази сума, за какво би я изразходвал на първо място? За отстраняване на глада в света? За здравеопазването? За обществени грижи за младежта? За екологията? Има толкова много неща за правене.
Да вземем например една програма, която бе обявена преди известно време в Съветския съюз и наречена „от танкове на трактори.“ Според тази програма, продукцията на някои военни фабрики трябва да се преустрои, за да се произведат 200 вида „модерни машини за индустриалния сектор“. Защо там така неотложно са необходими селскостопански уреди? Защото, както съобщава британският вестник „Farming News“, „само една трета от плодовете и зеленчуците, култивирани в държавните имоти, достигат до консуматора, а остатъкът изгнива на нивите или се разваля по време на транспорта или в складовете“.
Колкото и да е похвално произвеждането на трактори вместо танкове, то се представя с големи заглавия в пресата, защото все още е абсолютно изключение. Освен това, общо погледнато продукцията на оръжия е засегната само незначително. Стотици милиони фунтове, рубли или долари продължават да текат във въоръжаването и то в един свят, в който „човеците ще примират от страх и очакване нещата, които ще постигнат населената Земя“, точно както предсказал Исус Христос. Какво може да се направи срещу този страх? Пълното разоръжаване остава ли само една мечта? Всъщност какво би било необходимо, за да се осъществи то? (Лука 21:26)