Запазване на християнското единство

„ПРЕДСТАВИ си, някой би те нарекъл брат или сестра, писал католическият писател Доменико Мосо, и то не свещеникът, а един господин на средна възраст и една хубава млада жена, която току–що е седнала до тебе. ‘Моля?’ ‘Казах: „Добро утро, брате!“’ ‘Как така? . . . Аз въобще не Ви познавам. Защо тази интимност? И освен това намираме се в църква.’“

Истинско братство наистина липсва в църквите на християнския свят. Това отразява тяхната липса на християнско единство. Но съвсем не е така при Свидетелите на Йехова. Подобно на първите християнски последователи ние непринудено се наричаме братя и сестри (2 Петър 3:15). Където и да се намираме в света, ние сме приети по същия сърдечен начин, както бихме били приети в най–близката зала на Царството. Единството се показва и в това, че във всички еклезии програмата на обучение е една и съща и че всички Свидетели проповядват „благовестието за Царството“ (Матей 24:14).

В нощта преди своята смърт Исус Христос се молил: „Аз се моля . . . по отношение на онези, които чрез тяхната дума вярват в мене; за да бъдат всички едно, както ти Отче, си в задружие с мене и аз съм в задружие с тебе“ (Йоан 17:20). От описанието произлиза, че Йехова изслушал молитвата на Исус. Чрез обединяващата сила на ученията на Христос при първите християни изчезнали всякакви предишни неприятелски отношения между юдеи и езичници (Галатяни 3:28).

Но били необходими усилия за запазването на това единство. Апостол Павел умолявал горещо неговите сътрудници, „да се обхождате достойно . . . на признанието [небесно], . . . и се стараете в обединяващата връзка на мира да запазите единството в духа“. Те не трябвало да се разпокъсат в разни секти. Не, „има едно тяло и един дух, както и сте призвани в една надежда на званието ви; един Господар, една вяра, едно кръщение; един Бог и Баща на всички“. В еклезията имало апостоли, пастири и учители, които да помагат на всички да дойдат до „единство във вярата“ (Ефесяни 4:1–6, 11–14).

Свидетелите на Йехова в ново време са успяли да запазят това „единство“. Но най–различни фактори — духът на независимостта, културни и расови различия, недостатъци и несъвършеност от страна на съхристияни — биха могли да застрашат „единството във вярата“. Как можем да го запазим!

Хранене на една и съща маса

Йехова не просветлява всеки християнин поотделно. По–скоро Христос е поставил класата на „верния и разумен роб“, която снабдява християните по цялата земя с библейски материал за изучаване и дава навременен съвет (Матей 24:45–47). Стражева кула се издава на 103 езици, за да задоволи нуждите по целия свят.

Храненето от една и съща духовна маса е допринесло доста за създаване и запазване на единство във вярата. Но понякога се създава впечатлението, че съветът не е подходящ за известни страни. Трябва ли да мислиме, че не се нуждаеме от такива информации? Едва ли. Някои от предупрежденията, които Павел отправил към християни, които живели в неморалния идолопоклоннически Коринт, очевидно не са могли напълно да бъдат приложени в провинциални области (1 Коринтяни 6:15, 16; 10:14). Но тези писма на Павел навсякъде били приети от християните като част от „Писанията“ (2 Петър 3:16).

Също така и днес известни статии очевидно не биха могли да се приложат в известни местности, като в случая с други. Но въпреки това, би трябвало да се радваме върху предварителните предупреждения, понеже знаем, че в нашето столетие на бързи съобщителни средства, вредни тенденции, които започват в една част на света, бързо могат да се разпространят.

Несъвършенства и крайни възгледи

Ученикът Яков обяснил: „Ние всички често грешим“ (Яков 3:2). Поради несъвършенство хората клонят към крайности. Това може да не представлява никакъв проблем, ако се застъпва едно и също мнение. Например двама души, които са прекалено съзнателни, могат да се разбират прекрасно помежду си. Но ако единият е педант, а другият малко небрежен, може да се дойде до безкрайни караници.

Свидетелите на Йехова произлизат от „всички нации, племена и народи и езици“ (Откровение 7:9). Вследствие на това, може да се дойде до напълно различни възгледи по отношение на храна, облекло, хигиена на здравеопазването и дори по отношение на обноските. Такива различни възгледи обаче не трябва на всяка цена да поставят клин между нас. Библията предупреждава от крайности и ни съветва да се стараем да бъдем уравновесени и разумни. „Мъдростта от горе . . . е . . . мирна, разумна“, се казва в Яков 3:17.

Библията осъжда решително известни практики. Но често ни насочва да изберем средния път от две различни крайности. Обърни внимание какво казва тя по отношение на следните теми:

Светска работа: „Ленността хвърля в дълбок сън, и бездейна душа ще гладува“ (Притчи 19:15). „Не можете да бъдете слуги на Бога и на богатството“ (Матей 6:24).

Говорене: „Който въздържа устните си е разумен“ (Притчи 10:19). „Има време за всяко нещо, . . . време за мълчание и време за говорене“ (Еклисиаст 3:1, 7).

Обноски помежду си: „По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:35). „Редко туряй крака си в къщата на ближния си, да не би да му досадиш“ (Притчи 25:17).

Възпитание на деца: „Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича сигурно го навестява с дисциплинирване“ (Притчи 13:24). „Не дразнете децата си, за да не се обезсърчават“ (Колосяни 3:21).

Колкото сме по–уравновесени, толкова по–добре ще се разбираме с други християни. Но какво трябва да се направи, когато поради несъвършеността се появят от време на време някакви недоразумения? Тогава би трябвало да си спомним думите на Павел от Колосяни 3:13: „Търпете се един друг, и с готовност си прощавайте един на друг, когато някой има причина за оплакване.“

Той ме доведе до спъване

Някои от еклезията обаче могат да бъдат свръхчувствителни и въз основа на съвсем нормални изказвания или жестове на други да ги подозират в лоши подбуди. Причината за това може да се крие в техния произход. Но каквато и да е причината, все пак е жалко, когато такива свръхчувствителни са обидени поради дребнавости, или, което е още по–лошо, когато обременяват други с това нещо, като посяват семена на раздор.

Вярно е, Библията осъжда държание, което може да доведе други ученици до сгрешаване (Лука 17:1, 2). И зрелите християни трябва да взимат под внимание чувствата на съхристияни. Същевременно Библията ни предупреждава настойчиво, да се пазим от свръхчувствителност и да не бъдем прекалено обидчиви (Еклисиаст 7:6). Към нещата, които „Йехова мрази“, принадлежи също и разпространяване на недоволство сред братята, като се разкриват недостатъците на други (Притчи 6:16–19).

Божият дух може да ни помогне да подтискаме свръхчувствителността. Вместо да се занимаваме непрекъснато с грешките на нашите братя, можем с помощта на Божия дух да се стараем за положителни, укрепващи мисли (Филипяни 4:8). Това подпомага развитието на единството.

Единството не е еднообразност

Световно единство обаче не означава, че личността трябва да бъде разбита или собствената инициатива да бъде задушена. Що се отнася до библейски принципи, ние с удоволствие сме готови да се откажем от свободната светска мисъл и да се поставим под ръководството на духа на Йехова. Но при изпълнението на нашето поръчение като проповедници има достатъчно място за индивидуалност и също богатство на идеи. Действително, наши братя показват често голяма находчивост при нагаждане на методите за проповядване към местни дадености.

Има също и друго поле на дейност, при което не се засягат директно библейски принципи; към това принадлежат несъмнено обичаите в известна страна. В европейския континент хората често си подават ръцете. В Далечния изток се покланят. И в двата случая няма нищо нередно. Или да обърнем внимание на модата в облеклото и фризурите. Библията дава само основни линии относно скромност и уравновесеност. В тези рамки можем да имаме свой вкус, като запазим ‘целомъдрие’ (1 Тимотей 2:9, 10).

Следователно старейшините се стараят грижливо да дават съвет, който почива на здрава библейска основа, а не на личен вкус. Когато се отнася за духовни неща, те ще се застъпят решително за подпомагане на истинско единство. Ние също можем да допринесем за това. Трябва винаги да ‘изпитваме себе си, дали сме във вярата’, като изучаваме редовно Библията и публикациите на ‘верния роб’ (2 Коринтяни 13:5). Можем да запазим единството в нашето дело, като даваме смело „публично обяснение“ за нашата вяра (Евреи 13:15).

По този начин ще съблюдаваме вдъхновения съвет: „Предупреждавам ви братя, чрез името на нашия Господар Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма разцепления между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл“ (1 Коринтяни 1:10).

[Снимка на страница 31]

От решаващо значение за единството е да запазим добро отношение към съхристияните, дори и тогава, когато имаме основание за обида.