Религиозни изображения — какво е твоето отношение към тях?

ПРЕЗ 1888 г. китайският град Кантон бил засегнат от наводнение. Дълготрайните дъждове унищожили реколтата. Напразно населението отчаяно умолявало бога Линг–вонга да спре дъжда. Разсърдено от равнодушието на божеството, то държало статуята му пет дни в затвор. Няколко години по–рано същият този бог останал глух към молбите им да прекрати сушата. Тогава неговата статуя била окована в окови и изнесена на слънчевия жар.

През 1893 г. настъпила суша в Сицилия. Напразно провеждали процесии, палили свещи по църквите и се молили на „светите“ си картини. Загубили търпение, селяните разкъсали дрехите на някои статуи, други обърнали с лице към стената, а още някои дори хвърлили в езерца за къпане и водопой на коне. В местността Ликата „светия“ Анджело бил изцяло съблечен, окован, обсипан с ругатни и заплашен, че ще бъде обесен. В Палермо „светия“ Йосиф бил изнесен в изгорялата от слънце градина, за да чака там дъжд.

Тези събития, които описал сър Джеймс Джордж Фразер в книгата „Златният клон“, позволяват да се допуснат тревожни заключения. Именно от тях произлиза, че както привидните последователи на Христос, така и нехристияните всъщност се отнасят по един и същи начин към религиозните предмети. И в двата случая поклонниците са използвали тези изображения като средство за свързване със „светията“ или божеството. Интересно е, че и едните и другите се опитвали да подтикнат ленивите „светии“ към действие, като ги карали да понасят също такива неудобства, на каквито били изложени техните поклонници.

Днес обаче много хора, които си служат с фигури и икони, биха счели такова отношение за крайност, дори смешно. Те биха твърдели, че към такива предмети се отнасят с уважение, но не ги обожават. Могат дори да казват, че статуите, кръстовете и религиозните картини са допустима помощ за обожаване на Бога. Може би и ти си на същото мнение. Обаче възниква въпросът: Какво мисли за това Бог? Нима изразяването на дълбока почит към изображенията е равнозначно с тяхното обожаване? Възможно ли е такива практики наистина да крият опасност?