Въпроси от читатели

◼ Говорил ли Исус за Юда, когато казал на Пилат: „Затова по–голям грях има оня, който ме предаде на тебе.“ (Йоан 19:11).

Вероятно Исус не се отнесъл с тези думи нито към Юда Искариотски, нито пък към друга определена личност. При обстоятелствата, които довели дотам, че Исус да бъде изправен пред Пилат и пред смъртта, са изграели роля много виновници.

Най–вероятно мислим най–напред за Юда Искариотски, защото този коруптен апостол станал предател (Йоан 6:64, 71; 12:4–6). Той се срещнал с първосвещениците, които искали да „отстранят“ Исус. Те му платили 30 сребърника, за да предаде Исус (Лука 22:2–6). Следователно Юда извършил голям грях във връзка със смъртта на Исус.

Но Юда не бил сам отговорен за смъртта на Исус. Първосвещеникът Каиф накарал други да убият Исус (Йоан 11:49, 50). Матей докладва, че „Първосвещеникът и целият Синедрион“ — когато признали Исус за виновен — действали като група. „Всички главни свещеници и старейшините на народа се съвещаваха против Исус, за да го умъртвят. И след като го вързаха, отведоха го и го предадоха на Пилат, градоначалника“ (Матей 26:59–65; 27:1, 2). Освен това, когато Пилат не намерил никаква вина в Исус, „народните множества“ искали от него да освободи Варава. А по отношение на Исус викали: „На стълба с него!“ (Матей 27:20–23; Йоан 18:40).

Следователно изглежда Исус не е говорил за отделна личност, когато казал на Пилат: „Този, който ме предаде на тебе, има по–голям грях“ (Йоан 19:11). Юда, синът на унищожението, има по–тежък грях, но много други са съучаствували в греха на умъртвяването на Исус (Йоан 17:12). Затова на Петдесетница апостол Павел подканил юдеите да се покаят за тежкия си грях относно Божия Син (Деяния на апостолите 2:36–39): Тези юдеи принадлежали към една нация, която била отдадена на Йехова, на Бога на Исус. Те са могли да се осведомят в пророчествата, които идентифицирали Исус като Месията. И много от тях били видяли чудесата, които вършил Исус. Те са имали по–голям грях от един неюдейски чиновник, който обявил Исус за невинен (Йоан 18:38).

◼ Какво искал да каже Йехова, когато казал на Езекиил, неговото лице да бъде също така твърдо, като на юдеите.

Езекиил бил Божий пророк, който служел на юдеите, които били закарани в плен във Вавилония. Тези пленени сигурно са мислели, че Йехова някак си скоро ще ги освободи, понеже били негов избран народ. Те не искали да признаят, че всичко, което им се случило, дошло върху тях, защото били заслужили пред Йехова да изпаднат в немилост.

Това, което Йехова насочил Езекиил да върши, — „ти трябва да им говориш с моите думи“ — не било лесна задача. Бог подготвил пророка за това и му казал предупредително: „Те няма да те послушат, защото не искат да послушат и мене; понеже всички от Израилевия дом са с кораво чело и жестоко сърце“ (Езекиил 3:4, 7).

Във връзка с това Бог обяснил на Езекиил: „Ето! Аз направих твоето лице също така твърдо като техните лица и твоето чело също така твърдо като техните чела. Като диамант, по–твърдо от кремък направих твоето чело. Ти не трябва да се боиш от тях“ (Езекиил 3:8, 9)

Юдеите били корави и бунтовни (Езекиил 2:6). Ще им се удаде ли да сплашат пратеника на Йехова или да го накарат да замълчи? Не. Понеже Езекиил имал подкрепата на Йехова, не е трябвало да стане по–мек от тях. Кремъкът е много твърд, по–твърд от стомана. Щом като твърдоглавите и невъзприемчиви юдеи били сравнени с кремък, тогава също и Езекиил. Да, той дори трябвало да бъде като диамант, най–твърдият минерал. Диамантът е толкова твърд, че може дори да дълбае в кремъка (Йеремия 17:1, 2).

Но това не означава, че е желателно Божият народ днес да бъде твърд спрямо чувствата на други или да бъде безчувствен или безогледен, когато става върос за вършене на правото. Да обърнем внимание на това, което апостол Петър препоръчал относно междучовешките отношения: „Бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри, не въздавайте зло за зло, нито пък хула за хула, а напротив, благославяйте“ (1 Петър 3:8, 9).

Съчувствие принадлежи към основанията, които трябва да ни накарат да проповядваме на други благовестието за Царството (Матей 9:36–38). Но ако срещнем безразличие, отказване или открита враждебност, няма да спрем да проповядваме Божието благовестие. Към това принадлежи възвестяването, че той скоро „ще отмъсти на тези, които не познават Бога, и на тези, които не се подчиняват на благовестието за Исус Христос“ (2 Солунци 1:6–9). Ние не трябва да се плашим, нито пък да се въздържаме. В този смисъл трябва да бъдем твърди като диамант — какъвто е трябвало да бъде Езекиил.