Исус — кой е той?

ЗА ИСУС говорят малко небиблейски източници. Обаче тези, които съществуват са описани в Нова енциклопедия Британика така: „Тези независими помежду си сведения доказват, че в миналото даже противниците на християнството никога не са се съмнявали в историчността на Исус, която няколко автори оспорили за първи път и то без достатъчни основания в края на 18–ия, в 19–ия и началото на 20–ия век.“

Ако сведенията за живота на Исус действително са били само измислени истории, би трябвало да се запитаме, дали наистина е трябвало да изминат 18 столетия, за да се установи това. Освен това не бива да забравяме, че днес над един милиард хора твърдят, че са последователи на Исус. Безспорно е, че неговите учения са оказали влияние върху културата, възпитанието и естеството на държавите — да, върху протичането на цялата световна история. Разумно ли е да се твърди, че основата на всичко това е просто баснословна личност?

Никой не се съмнява, че основателят на исляма, арабският пророк Мохамед, наистина е живял. Има ли някакво съществено основание за твърдението, че Исус Христос, основателят на християнството, не е съществувал? Той е живял около 600 години преди Мохамед. Основателят на будизма Сидхартха Гаутама, Буда или „Просветленият“, е живял още по–рано, а именно над 500 години преди Исус. А щом Буда наистина е живял, тогава защо трябва да приемем, че същото не се отнася и за Христос?

Немският историк и археолог Ханс Айнзле пише, че еврейският историк Йосиф Флавий и римските автори Светоний и Плиний, а особено Тацит, „[доказват] историчността на Исус и главните неща от неговия живот“.

Не само обикновен човек?

Исус е живял. Но кой е бил той? Някои твърдят, че той е бил съвсем обикновен човек, като признават, че е разполагал с голяма мъдрост и истината се намирала в сърцето му. В първото столетие това е трябвало да признаят дори и неговите противници, които казали: „Учителю, ние знаем, . . . ти не съдиш по външността на хората, а учиш Божия път според истината“ (Марко 12:13, 14).

Но други са дошли до заключението, че Исус в никакъв случай не е могъл да бъде само един човек, както много други. Защо? Преди всичко, защото е могъл да прави неща, които не е могъл да извърши нито един обикновен човек. Случило ли ти се е да срещнеш някого, който може да ходи по повърхността на водата, да превърне вода във вино, да нахрани над 5 000 души с две малки риби и пет ечемичени хляба, да изцелява слепи или да възкресява мъртви? (Матей 14:25, 26; Марко 8:22–25; Йоан 2:1–11; 6:1–13; 11:30–44).

Исус е могъл също да разкрие неща, които били скрити за хората. Когато една жена му казала, че няма мъж, той ѝ отговорил: „Право каза: ‘Мъж нямам.’ Защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не е твой мъж.“ Изненаданата жена дошла до заключение: „Господарю, виждам, че ти си пророк“ (Йоан 4:16–19). Пример за неговите изключителни способности да предсказва бъдещето, благодарение на което предсказал, че Петър ще се отрече от него, можем да прочетем в евангелието на Лука 22:31–34, 54–62.

Исус се ползвал с необикновен авторитет. Хората „се чудеха на начина, по който поучаваше, понеже ги учеше като някой, който има власт, а не като книжниците“ (Марко 1:22). Нещо повече, той бил в състояние да даде на своите дванадесет ученици „власт над нечестивите духове, да ги изгонват и да изцеляват всякаква болест и всякакъв недъг“ (Матей 10:1).

Достоверни ли са тези информации?

„Момент“, може някой да каже. „Някои случки от живота на Исус не са ли преувеличени?“ Ф. Ф. Брюс, пенсиониран професор по библейска критика и тълкуване на писанията от университета в Манчестър, отрича това. Той пише: „Обикновено с помощта на историческите аргументи не може да се докаже точността на всяка информация от древните писания — било то библейска или друга. Достатъчно е да имаме обосновано убеждение, че писателят е бил добросъвестен; то упълномощава да приемем а приори (дедуктивно), че привежданите от него подробности действително са се случили. . . . Новият Завет не е по–малко достоверен, защото християните са гледали на него като на ‘свещена’ литература.“

Всичко говори за достоверността на писателите на евангелията. Въпреки че различно са представили някои по–маловажни факти, не си противоречат, така както не си противоречат двама свидетели на една пътна катастрофа, когато единият казва, че червена кола идваща от ляво е ударила зелена кола, която е пристигнала от дясно, а другият, че Мерцедес пътуващ на юг, се сблъскал с Рено отиващо на север. Това, че сведенията за живота на Исус се различават с малки подробности, по–скоро потвърждава тяхната автентичност. Ако библейските писатели биха искали да склонят читателите да повярват на някаква фикция, тогава биха се старали колкото се може по–точно да хармонизират своите разкази.

Дори враговете на Исус потвърдили, че е вярно това, което се разказвало за него. Ние четем: „Доведоха при него един ням човек, който беше обладан от демон; и след като демонът беше изгонен от него, немият проговори. . . . Фарисеите обаче казаха: ‘Чрез господаря на демоните той изгонва демони’“ (Матей 9:32–34). Заслужава си да се отбележи, че фарисеите не отрекли, че Исус е извършил чудо. Само че не искали да признаят, че това е било благодарение на Божия свят дух.

За автентичността на докладванията за Исус говорят също полезните резултати от прилагането в живота на неговите учения. Ръководенето от съдържащите се в тях принципи осигурява радост и благополучие. Освен това, в наше време се изпълняват много от дългосрочните пророчества, които той е изказал, записани в 24–та глава на евангелието от Матей, 13–та глава от Марко и 21–ва глава от Лука.

Исус — „Йехова на Стария Завет“?

Да, Исус не е бил обикновен човек. Бил е изключителен, защото, както казва Библията, преди да дойде на земята е живял на небето (Йоан 6:38, 62). Следователно той е превишавал хората по отношение на знания и възможности. Това ни помага да разбереем защо е правил чудеса и защо се е отличавал с необикновена мъдрост.

Обаче обстоятелството, че преди това Исус е съществувал като духовна личност, доказва ли, че е бил Бог? Така се твърди в един наръчник за учителите, където е написано: „Колкото пъти Исус говори за себе си ‘аз съм’, . . . се отъждествява с Йехова на Стария Завет.“ Вярно ли е това?

Според предаването на Изход 3:13, 14 в Ревизираната Елберфелдер Библия Моисей питал: „Ако отида при синовете на Израил и им кажа: Богът на вашите бащи ме изпрати при вас, и те ме питат: Кое е неговото име?, какво да им отговоря? Бог каза на Моисей: Аз съм, който съм. След това каза: Така ще кажеш на израилтяните: ‘Аз съм’ ме изпрати при вас.“ Към този текст в труда Петокнижие и Хафтарот (Еврейски текст и немски превод с коментар от д–р Й. Х. Херц) се казва, че означението „‘Аз ще бъда [или аз съм], който съм’ . . . подчертава . . . активното проявяване на Божието съществуване“. Затова е било подходящо да се използва това обозначение като титла или име за Бога, тъй като чрез освобождаването на своя народ от египетско робство, Бог възнамерявал да открие съществуването си по необикновен начин. Херц пише: „Повечето модерни обяснения следват Раши [известен френски коментатор на Библията и Талмуда живеещ през средновековието] при превода: ‘Аз ще бъда, който ще бъда.’“ В съгласие с това предаването в Нов–Свят–Превод гласи: „ЩЕ СЕ ОКАЖА КАТО КАКЪВТО ЩЕ СЕ ОКАЖА.“

В забележка под линята в Нова Скофилд Библия се твърди, че в Йоан 8:58 Исус приложил „върху себе си това принадлежащо на Йехова А з с ъ м“, понеже в този текст се казва: „Преди да беше Авраам, бях аз.“ Изразът, който тук се употребява, обаче е напълно различено от този в Изход 3:14. Исус в никакъв случай не го употребил като име или титла, а само за да покаже предчовешкото си съществувание. Следователно точното предаване според Нов–Свят–Превод е: „Преди Авраам да започне да съществува, аз бях.“

Следователно няма никакви библейски основания да се твърди, че Исус съответства на Йехова в Еврейските Писания. Това е признато дори в горецитирания наръчник за учители: „Фактът, че Исус е съществувал преди своето раждане във Витлеем, още не доказва, че е бил Бог (би могъл да бъде ангел).“ И точно това учи Библията. В своето предчовешко съществувание Исус е бил „бог“ или божествен, обаче не е бил Богът, Всемогъщия Йехова Бог (Йоан 1:1–3; 1 Солунци 4:16).

Но щом Исус не е Бог, тогава кой е той?

[Снимка на страница 5]

Исусовите чудеса доказали, че не е бил обикновен човек