Цениш ли святи неща?
„Гонете мира с всички и освещението, без което никой не може да види Господаря, като старателно бдите, ... да няма блудник, нито някой, който не цени святи неща, като Исав, който даде първородските си права в замяна на едно ястие“ (ЕВРЕИ 12:14–16).
1. Какво не ценят повечето хора и по какво се различават християните от тях?
НАШИЯТ Бог Йехова е недостижим в щедростта си. Охотно удовлетворява нуждите на всички свои създания. Обаче, повечето хора почти никога не се замислят върху това. Те не благодарят на Йехова и не искат да признаят, колко много му дължат. Същевременно, християните не считат добротата на Йехова за нещо разбиращо се от само себе си, на което имат право. Почитат го за всичко, което той прави за тях. Поради тяхната отдаденост Йехова е направил достъпни за тях редица святи неща, непознати на човечеството като цяло. Те са ценни, обособени поради своята святост и са свързани с обожаването на Йехова. Знаеш ли какво се причислява към тях? И цениш ли ги дълбоко, от все сърце? (Псалм 104:10–28; Матей 5:45; Откровение 4:11).
2. Кой е показал поразителна липса на признателност?
2 Не всички от Божия народ са ценили святите неща както трябва. Например Исав, синът на Исаак се провалил в това отношение. За него е споменал апостол Павел в посланието към помазаните с дух християни от еврейски произход. Насърчавайки ги ‘да търсят мира’ той ги преупредил да се уверят дали няма между тях някой „блудник или някой, който не цени святите неща както Исав, който за едно ястие продаде първородството си“ (Евреи 12:14–16).
3, 4. Какво е обхващало святото право за първородство, което Исав продал на Яков за едно ястие?
3 В какво се сътояли онези първородни неща? Йехова обещал на дядото на Исав, Авраам, че от него и неговото потомство накрая ще се роди този, който ще бъде обещаното семе, Месията или Христос. Чрез това семе всички нации щели да получат възможност да придобият благословии, а заедно с това техното освобождение от греха и смъртта (Битие 22:15–18; Галатяни 3:16).
4 Исав е бил първородният син на Исаак и е могъл да се намери в родовата линия, от която щяло да излезе предсказаното семе. Обаче си навлякъл позор, понеже в Библията четем: „Исав презря първородството си“. В пристъп на нетърпение той го продал за вариво от леща и за малко хляб. Сигурно не искаме да проявим такава липса на признателност. По–добре ще бъде да се грижим за таково предразположение, с каквото се отличавал Яков. Правото на първороден му се е падало на второ място, но той го придобил, понеже неговият брат явно е пренебрегнал привилегията си. По този начин Яков се погрижил да може правото на прадед на обещаното семе да се предава по–нататък от някой, който наистина ценял това право, принадлежащо към „святите неща“ (Битие 25:27–34).
5. Върху какви святи неща ще се замислим сега и как можем да избегнем да ги смятаме за нещо, което се разбира от само себе си?
5 Принадлежейки към християнската еклезия ние се ползваме от много святи неща, които Йехова е направил достъпни за нас, за да бъдем духовно силни и подходящо екипирани за да му служим. Нека да разгледаме някои от тях. След това всеки ще може още да размисля върху тях, за да ги цени повече и никога да не ги приема за нещо, което се разбира от само себе си.
Името на Йехова и откупът — най–святи неща
6. Как можем да покажем, че не смятаме светостта на името на Йехова за нещо обикновено?
6 Челно място сред „святите неща“ заема името на Йехова. От какво значение е това име за тебе? Давайки молитвата образец Исус Христос най–напред е казал: „Да се свети товето име“ (Матей 6:9). При кръщението ставаме Свидетели на Йехова (Исаия 43:10, 11). Каква привилегия! А когато говорим на другите за добротата на Йехова и за неговото прекрасно намерение, те също се запознават с това име и в тях се поражда желание да служат на Бога. Обаче, ако ти престанеш да говориш за него или — още по–лошо — ако се заплетеш в непристойно поведение, с това би опозорил Йехова и неговото име. Верните християнски Свидетели на Йехова искат винаги да освещават със своя език и дела неговото свято име в очите на другите (Левит 22:31, 32; Второзаконие 5:11).
7. Защо сме длъжни в най–висока степен да ценим откупителната жертва дадена от Христос?
7 Към най–важните святи неща принадлежи също и откупителната жертва. Колко е ценна за тебе тази жертва, която е дал Христос? Единствено тогава, когато неограничено вярваме в тази съвършена човешка жертва, можем да получим опрощаване на греховете (1 Йоан 2:1, 2). Павел е казал, че Бог е „придобил с кръвта на собствения си Син“ помазаната с дух еклезия (Деяния на апостолите 20:28; сравни 1 Петър 1:17–19). Исус, единородният Син на Бога, се е отказал от своята позиция в небето, пребивавал е на земята всред грешните мъже и жени, а накрая е отдал за нас своя съвършен човешки живот, понасяйки мъченическа смърт на стълба на мъчението, за да можем ние да получим вечен живот (Матей 20:28). Личност, която всекидневно не оказва дълбока благодарност за този прекрасен Божий дар би била неблагодарна (Евреи 10:28, 29; Юда 4, 5).
Нашето отношение към Йехова и неговата организация
8. Колко ценна е нашата връзка с Йехова?
8 С това се свързва следващото нещо, което безусловно трябва да третираме като свято: нашето отношение към Йехова. Колко старателно трябва да се грижим за тази близост с небесния ни Баща! Ако се ‘приближаваме към Бога, ще се приближава и той до нас’ (Яков 4:8). Той много ни обича и иска ние също да го обичаме със цялото си сърце (Матей 22:37, 38; Йоан 3:16). Мъдър съвет относно поддържането на връзка с Йехова е дал Давид на сина си Соломон. Предупредил го е тогава: „И ти, сине мой, Соломоне, познавай Бога на баща си и служи му с цяло сърце и драговолна душа; защото Бог изпитва всичките сърца и знае всичките помисли на ума. Ако го търсиш той ще бъде намерен от тебе, но ако го оставиш, ще те отхвърли завинаги“ (1 Летописите 28:9). Затова: „Пазете себе си в Божията любов, очаквайки милостта на нашия Господар Исус Христос за вечен живот“ (Юда 21).
9. Как можем да покажем, че привилегията да принадлежим към организацията на Йехова не е нещо, разбиращо се от само себе си?
9 А даваш ли си сметка колко свята привилегия е да принадлежиш към организацията на Йехова? Никой от нас не трябва да забравя, че се е намерил в нея само благодарение на незаслужената доброжелателност на Йехова. Ако някой не цени това и става закоравял грешник, той ще загуби тази привилегия. Павел е предупредил: „Така щото, който мисли, че стои, нека гледа да не падне“ (1 Коринтяни 10:6–12). Непосредствено преди това е споменал за 23 000 израилтяни, които са загинали заради идолопоклонничество и полов разврат. Ние ще покажем, че ценим стойността на организацията на Йехова, ако от своя страна бдим за това да не я изопачим с нечистота, неморалност, спор, търгашески дух, предубеждения и чувство за превъзходство (2 Коринтяни 7:1; 1 Петър 1:14–16). Можем да работим върху заздравяването на връзките на братската любов чрез старателно спазване на теократичния ред и чрез сътрудничество с тези, които предвождат (1 Солунци 4:3–8; 5:12, 13).
Божието Слово, неговите закони и надеждата за Царството
10. Какво свидетелствува за това, че наистина ценим Библията?
10 Библията, вдъхновеното Божие Слово, е свята. Тя съдържа Божиите изказвания, поучения, съвети, обещания, откровения, да всичко, което е необходимо, за да бъдем ‘съвършено приготвени за всяко добро дело’ (2 Тимотей 3:17). Как можем да докажем, че ценим това? Преди всичко, чрез изучаване на Библията и прилагане в живота това, което сме научили. Трябва също да обръщаме нужното внимание на произлизащата от Библията „храна на време“, с която Йехова ни снабдява чрез „верния и разумен роб“ (Матей 24:45). А от практична гледна точка Библията и християнските публикации, които използваме в проповедническата служба, трябва да бъдат чисти и в ред. Използване по време на благовестието на Библия, която е изцапана и изглежда неестетично би могло да опозори името на Йехова.
11. Защо не можем да смятаме светите закони на Йехова за нещо обикновено?
11 В Божието Слово се намират святите закони на Йехова. Смяташ ли ги за святи или понякога си склонен да не се отнасяш сериозно към тях? Законите на Йехова са като че ли знаци, сигнали и бариери, поставени на пътя към живота. Подчинението спрямо тях осигурява безопасно пътуване и стигане до целта, която е новият свят, приготвен от Йехова. А при пренебрегването на заповедите и напомнянията на Йехова ни застрашава неизбежна катастрофа (Псалм 119:10, 11, 35, 101, 102; Притчи 3:1–4).
12. Как ще покажем, че надеждата ни за Царството е за нас нещо свято?
12 От Библията научаваме за още едно свято нещо, което би трябвало да бъде скъпо на сърцата ни. То е надеждата за Царството. В Посланието към евреите, апостол Павел написал за верния Авраам: „Той очакваше града [Божието Царство], който има вечни основи, чиито архитект и строител е Йехова.“ А ти, полагаш ли такава дълбока, непоколебима надежда в Божието Царство? Имаш ли толкова силна вяра, за да не храниш в сърцето си никакви съмнения и чакаш ли с неотслабваща ревност Бог да изпълни в подходящо време намерението си? (Матей 24:20–22, 33, 34, 42).
Святи събрания и привилегии
13. Защо ползите произлизащи от християнските събрания не трябва да смятаме за нещо, което ни се полага?
13 Апостол Павел ни препоръчал „да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават“. От тук следва, че християнските събрания са следващ свят дар, който не трябва да пренебрегваме. В тях получаваме нужните поучения и пребиваваме сред доброжелателни към нас лица, което ни е толкова много необходимо. Освен това, тук можем „публично да изповядваме нашата надежда“, когато се изказваме от подиума, ако имаме такава възможност и когато редовно даваме коментари (Евреи 10:23–25). А понеже повечето от нашите събрания се провеждат в Залата на Царството, способстваш ли с редовни доброволни дарения или с напрегнат труд тя да бъде поддържана в съответното състояние? (Изход 35:21).
14. Благодарение на какво ще запазим признателност към святото съкровище на християнската проповедническа служба?
14 За християните е предназначена възвишената задача на благовестяване, което Павел сравнил със „съкровище в пръстени съдове“ (2 Коринтяни 4:1, 7). Следователно, християнската проповедническа служба е също свято нещо, което много трябва да ценим. Въпреки, че повечето хора се отнасят към нея с безразличие, трябва постоянно да помним, каква несравнима привилегия е да говорим с другите за Йехова и неговото намерение. Това ще ни помогне да изпълним нареждането за разгласяване благовестието за Божието Царство и да правим ученици (Матей 24:14; 28:19, 20). А да се наблюдава как новите напредват, е още един повод за радост (1 Солунци 2:19, 20). Ако действително ценим проповедническата служба, тогава няма да станем нередовни или бездейни в проповядването на другите.
15. Защо не трябва да се пренебрегват привилегиите в организацията на Йехова?
15 Святи са също и привилегиите в организацията на Йехова. Поверяването на тази свята отговорност на някого е признак на доверие. (Сравни Деяния на апостолите 20:28). Независимо от това, дали тя се отнася за надзора, пастирската дейност, поучаване или служене на съхристияните по друг начин, изпълнявай я колкото се може по–добре. Дори ако някаква работа ти се струва маловажна, не я пренебрегвай, но я изпълни точно и веднага, като за Йехова. Помни, че „който е верен в най–малкото, той е верен и в многото“ (Лука 16:10).
Брак и семейство
16. Как можем да докажем, че към святите неща причисляваме брака и семейството?
16 Всред святите неща почетно място заемат бракът и семейството. Наистина хора от света също сключват бракове, обаче за християните тази връзка е свята, защото е свързана с обожаването на Йехова. (Сравни 1 Петър 3:1–7). Как те оказват уважение към това свято нещо? Библията говори в Посланието към евреите 13:4: „Женитбата нека бъде на почит у всички и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.“ Исус предупредил, че самото заглеждане в жена, водещо до разпалване на страст към нея би било равносилно на прелюбодействие в сърцето (Матей 5:27, 28). Ако се решиш да сключиш брак, направи го достойно. А след това никога недей го смята за нещо обикновено. Ежедневно работи върху задълбочаването на искрената любов и взаимното уважение. Когато имаш деца, то ‘възпитай ги във вразумяване и според сериозните наставления на Йехова’. Благодарение на това, твоето семейство ще бъде „свято“ (Ефесяни 6:4; 1 Коринтяни 7:14).
Светият дух на Йехова и молитвата
17. Защо не можем да смятаме за нещо обикновено светия дух на Йехова?
17 Нужни ни са всички предварително взети мерки на Йехова, а към най–важните помощни средства, които той ни доставя принадлежи неговия свят дух (Йоан 14:26). Не винаги знаем как Йехова си служи със светия дух за наше добро, но едно е сигурно: Ние не можем да минем без него. Трябва да се молим за светия дух, за да ни помогне да разбереме истинските учения и да издържим в изпитания. Необходим ни е също за развитието на плодовете на духа (Галатяни 5:22, 23). А посланието към Ефесяни 4:30 предупреждава да ‘не оскърбяваме’ светия дух, вдавайки се в нещо, което би спирало неговия приток. Дано винаги ценим светия дух на Йехова!
18. Защо молитвата е свята привилегия?
18 Последно, но съвсем не най–маловажно свято нещо, което ще разгледаме е молитвата. Каква привилегия е да влезем във връзка с Йехова, най–висшия владетел на вселената! Без съмнение трябва да пристъпваме към него с възхваляване и уважение; това не може да се прави небрежно. Можем да бъдем сигурни, че той ще изслуша нашите молитви, които са в съгласие с неговата воля и ще ни отговори. „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и гореща молба изказвайте своите искания на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6). Благодарение на молитвата можем непрестанно да ценим „святите неща.“
19. Какви благословии придобиват тези, които ценят светите неща?
19 Разгледахме само тринадесет святи неща, които в никакъв случай не трябва да смятаме за нещо, което ни се полага. Бихме могли да изброим още много повече. Ценейки ги, ще запазим добри отношения с нашия Бог Йехова и ще придобием неговите ежедневни благословии. В резултат на това ще имаме чиста съвест и неизразимо вътрешно спокойствие. Никога недей да смяташ, че тази скъпоценна връзка е нещо разбиращо се от само себе си! Обичай Йехова със цялото си сърце и с всичкия си ум, със цялата си душа и с всичките си сили и той винаги ще те обича (1 Йоан 4:16). Нищо не е в състояние да скъса тази връзка на любов — освен твоята неверност (Римляни 8:38, 39).
20. Как вървим по пътя водещ към живот, за да се намерим в новия свят на Йехова?
20 Нека също постоянно да бъдем заети със службата за Царството изпълнявайки добросъвестно всяка поверена ни задача и ценейки всички получавани духовни блага. Нека винаги, с изпълнено с благодарност сърце, прилежно да спазваме всички святи закони и напомняния на Йехова, знаейки, че ни водят по безопасен път към живота. Ако ще ходим по този път, можем да разчитаме на това, че Йехова не само ще ни запази от унищожение в голямото бедствие, но също ще ни дари с вечен живот и безкрайни благословии в своя нов свят, сега вече толкова близък. И всичко благодарение на това, че ценим светите неща.
Как би отговорил?
◻ Как да се предпазим да не смятаме името на Йехова и откупителната жертва за нещо, на което имаме право?
◻ Какво би свидетелствувало за липса на ценене на връзката с Йехова и неговата организация?
◻ Между другото с какво можем да докажем, че ценим Божието Слово и закони и надеждата за Царството?
◻ Как можем да покажем, че не смятаме християнските събрания и теократичните привилегии за нещо обикновено?
◻ Още какви други „святи неща“ трябва високо да ценим?