Напред, вие Свидетели!
„Здраво и решително в това зло време за истината да се бори, е готов Божия народ. Пред омразните сатански тълпи като християни да покажем смелост.“
Така започва 29–та песен от книгата за песни на Свидетелите на Йехова Пейте на Йехова хвалебствени песни. Ако узнаем, че тази мелодия е била компонирана по времето на националсоциалистите в един германски концентрационен лагер, може би ще гледаме на нея с малко по–други очи. Преди известно време около 500 сътрудници на Бетел в Селтерсу Таунус, ФРГ слушали разговора с Ерих Фрост, компонистът, който разказвал:
„‘Напред, вие Свидетели!’ — Това беше на сърцето ни и по онова време, когато извършвахме нашата тежка работа в концентрационния лагер. На един компонист непрексънато му идват на ум различни мелодии и така имах и мелодията на тази песен от дълго в главата си. Моята работна команда се състоеше от 40 Свидетели на Йехова, които ежедневно маршируваха половин час до един утайник за избистряне на отпадъчна вода вън от КЦ Захсенхаузен. При един такъв марш една сутрин ми дойде на ум мисълта: ‘Време е, да напиша към тази мелодия и няколко строфи, за да можем също и да пеем песента.’ И веднага се появи оформена първата строфа.
Моята работа се състоеше в смъкване на земя от един хълм с обикновена количка и пренасянето ѝ на разстояние около 30 метра. Беше строго забранено да се разговаря по време на работа. Но при подходящ случай можах да попитам тайно един брат дали има добра памет. Той отговори положително и така му предадох първата строфа. След един час питах друг брат и след това трети и след това четвърти. Всеки получи за задача да научи една строфа на изуст.
Когато вечерта се завърнахме в лагера и четирмата ми докладваха строфите. Така можах да поставя думите под вече скицираните ноти. Само с нотите нищо не можеха да захванат есесовците, но сега вече беше опасно. Ако биха намерили нотите щях да отида на бесилото. Как трябваше да скрия песента?
Имахме един по–стар брат, който трябваше да се грижи за един обор вън от лагера, в който някои от есесовските хора отглеждаха питомни зайчета. Той можеше да пази там някои неща, които при нужда ни донасяше в лагера за изучаване като с това подлагаше живота си на смъртна опасност — цели издания от списанието Стражева кула както и книги от дружеството. Той скри там също и моята песен. Един ден ми каза: ‘Ерих, твоята песен е на път. Намерих някой, който я изпрати в Швейцария.’ Отдъхнах си.
Свидетелите от Швейцария я изпратили в Бруклин, където се намерила вече в ръцете на ръководното тяло на Свидетелите на Йехова. От моите внушителни, груби изречения там са станали три прекрасни строфи. Бях много щастлив, когато по–късно открих песента в новата книга за песни на Свидетелите на Йехова.a Днес още, сега известна като песен номер 29, тя насърчава всички Свидетели, да се застъпят смело за Йехова и истината.“
[Бележки под линия]
a В съединените Щати била пята за първи път от хора на студентите от 11–тия клас на библейската школа Гилеад по случай заключителното тържество на 1–ви август 1948 година.
[Блок на страница 31]
Ерих Фрост почина на 30 октомври 1987 година на 86–годишна възраст. Той е роден на 22–ри декември 1900 г. и се кръстил на 4–ти март 1923 г.; В 1928 г. поел целодневна служба. В 1936 г. му било поверено ръководството на нелегалното дело на преследваните Свидетели на Йехова в Германия. Тази задача изпълнявал съзнателно осем месеца до момента, в който бил закаран в концентрационен лагер. След войната от 1945 г. до 1955 г. служил като настоятел на Бюрото–клон на дружеството Стражева кула в Германия. (Виж Стражева кула от 1–ви юли 1961 г., стр. 409–415.) Също и след това продължил да служи верно на Йехова. Йехова не забравя работата на такива помазани християни и любовта която са показали към неговото име (Евреи 6:10).