Библейски връхни точки — Песен на песните 1:1 до 8:14

Истинската любов триумфира

Има една любов, която никога не се проваля. Тя е постоянна, издържлива и непобедима. Такава непоколебима любов съществува между Исус Христос и неговата „невеста“, духопомазаната еклезия (Откровение 21:2, 9; Ефесяни 5:21–33). И колко чудесно е описана тази любов в Песен на песните!

Тази „най-възвишена песен“ (1:1), която мъдрият цар Соломон написа преди повече от 3 000 години, разказва за любовта между един овчар и едно селско момиче от селото Сунам (или Сулам). Въпреки неговите богатства и разкош, царят не може да спечели любовта на Суламит, защото тя държи лоялно за нейния любим овчар.

Ако неоженени и женени служители на Йехова четат тази поетична книга с необходимото внимание и ценене, могат да открият в нея много неща, които подтикват към замисляне върху чистотата, искреността, лоялността и постоянната любов, които отличават християнския брак. В действителност всички можем да извлечем полза от тази песен за триумфирането на истинската любов.

Суламит в лагера на Соломон

Чети моля Песен на песните 1:1–14. В царските шатри Суламит говори, като че ли нейният любим овчар е присъстващ. Соломон хвали нейната красота и ѝ обещава, че ще я украси с накит от злато и сребро. Това младо момиче се противопоставя на неговото дръзко предложение и му дава да разбере, че изпитва истинска любов само към овчаря.

◆ 1:2, 3 — Защо сравненията с вино и с масло са подобаващи?

Виното радва сърцето и подкрепя унилата душа (Псалм 104:15; Притчи 31:16). Поради благотворните качества миро беше изливано върху гости с предпочитание (Псалм 23:5; Лука 7:38). Така тъжната Суламит намери утеха в спомена за „милувките“ на овчаря и за неговото „име“. По подобен начин също и за членовете на остатъка от помазаните християни ще бъде поощрение, когато си спомнят за любовта и обещанията на техния Пастир, Исус Христос, въпреки че са още в света и са разделени от него.

Поуката за нас: Соломон искаше да украси Суламит със ‘златни пръстени със сребърни топченца’, но тя устоя на тези материални съблазни и потвърди непоколебимата си любов към овчаря (1:11–14). Ако „невестата“-класа се замисли върху становището на Суламит, тя ще бъде подкрепена в решението си да отхвърли съблазителния светски материализъм и да остане верна на своя избраник. Онези, които имат земна надежда и мислят да се оженят, трябва да бъдат подтикнати от примера на момичето, да насочат вниманието си на първо място върху духовни неща, а не върху материални неща.

Взаимен копнеж

Чети 1:15 до 3:5. Овчарят влиза в царския лагер и изразява любовта си към скромната Суламит, която го цени над всичко. Когато бяха разделени, момичето си спомня за хубавото време с нейния любим и моли да побърза да дойде при нея. През ноща копнееше за него.

◆ 2:1–3 — Какво иска да се каже картинните описания?

Суламит сама се нарича „шафран в долината край брега“ защото е смирено, скромно младо момиче, което се сравнява с едно от многото обикновени цветя. Но овчарят беше познал, че тя е „като лилия между тръните“, защото е хубава, умна и верна спрямо Йехова. За момичето овчарят е „като ябълково дърво между горските дървета“, защото е духовно настроен млад мъж, който също е предан на Йехова и притежава много завидни качества и способности. Неженен християнин, който търси партньор за целия си живот, трябва да се оглежда само за верен християнин, който има качества като Суламит или нейния любим овчар.

◆ 3:5 — Защо се прави връзка между клетвата и изброените животни?

Газелите и сърните са нежни, миловидни и хубави животни, които освен това са сигурни в краката си и са подвижни. Всъщност момичето обвърза с клетва „дъщерите на Ерусалим“ във всичко, което е мило и хубаво. Тя постави тези жени под клетва в тези животни, да не се опитват да разпалват в сърцето ѝ любов към друг, освен към нейния любим овчар.

Поуката за нас: Момичето обвърза с клетва „дъщерите на Ерусалим“ или придворните дами, които прислужваха на царя, да не възбуждат любов в нея докато не пожелае сама (2:7; 3:5). С това се намеква, че не във всекиго човек може да се влюби. Момичето не се чувстваше привлечено към Соломон. Колко мъдро е за неженен християнин, който има намерение да се жени, да се оглежда само за верен обожател на Йехова, когото наистина може да обича! (1 Коринтяни 7:39).

Момичето в Ерусалим

Чети 3:6 до 6:3. Соломон се връща в своя разкош в Ерусалим. Овчарят намира момичето там и отново я подкрепя с неговите милувки. През ноща на сън чува хлопането на нейния любим. Когато започва отчаяно да го търси, вижда пазачите, които я малтретират. На въпроса какво е това, което прави любимия ѝ толкова необикновен, тя дава на „дъщерите на Ерусалим“ прекомерно възторжено описание за него.

◆ 5:12 — Как очите на овчаря бяха ‘като гълъби, които се къпят в млеко’?

Още преди това очите на Суламит бяха сравнени с тези на гълъб, защото гледаха нежно и мило (1:15; 4:1). Освен това, овчарят я беше нарекъл вече негово „гълъбче“ (5:2). Тук болното от любов момиче сравнява очите на овчаря със синосиви гълъби, които се къпят в млечни езера (5:8, 12). Може би това сравнение се отнася за тъмния ирис на овчаря, обкръжен от заслепяващото бяло на очите му.

Поуката за нас: Суламит беше като „затворена градина“ (4:12). В древния Израил градините бяха обикновено разположени подобно на парк — истински Рай с извор за вода, много дървета, цветя и зеленчук. Обикновено беше оградена с жив плет или стена и можеше да бъде достигната само чрез заключваща се врата (Исаия 5:5). Нравствената чистота и добротата на Суламит бяха за овчаря като рядко хубава градина от освежаваща радост с превъзходни плодове и възхитителен мирис. Не всеки можеше да спечели нейната склонност, защото тя беше целомъдрена като „затворена градина“, която е отворена само за собствения ѝ притежател, а не за недоброжелателни чужди хора. Следователно Суламит даде прекрасен пример на неженени християнки днес по отношение на безупречно действие и лоялност.

„Пламъкът на Йах“

Чети 6:4 до 8:14. Соломон хвали красотата на момичето, но тя го отхвърля и обявява предаността си спрямо овчаря. Тъй като Соломон не може да спечели нейната любов, оставя я да се върне в къщи. С „любимия“ си на нейна страна се връща в Сунем като зрела жена с изпробвана издръжливост. Любовта между нея и любимия ѝ, чиято жар наподобява „пламъка на Йах“, беше силна, като смъртта.

◆ 6:4 — Какво беше „прелестния град“?

Този израз може да бъде преведен също с Терса, което означава „миловидност, прелест“. Терса беше град прочут с красотата си, който стана първата столица на северното царство на Израил (1 Царете [бъл. 3 Царете] 14:17; 16:5, 6, 8, 15).

◆ 7:4 — Как шията на момичето беше „като кула от слонова кост“?

Очевидно шията ѝ беше гладка като слонова кост и тънка като кула. Нейната шия беше вече сравнена с „кулата на Давид“. Може би ставаше дума за кулата, която водеше към къщата на царя и се намираше откъм източната стена на Ерусалим. Там бяха окачени ‘хиляда кръгли щитове на силни мъже’, което намеква, че красивата ѝ шия беше украсена с огърлица от кръгли орнаменти или благородни метали (4:4; Неемия 3:25–27).

◆ 8:6, 7 — Как любовта е „силна като смъртта“?

Смъртта изисква неумолимо живота на грешни хора, и истинската любов също е така силна. В запазването ѝ с изключителна преданост, такава любов е също така ненаситна, както шеола (гроба), които изисква тялото на умрелия. Тъй като Йехова даде способността на хората да обичат, това качество произлиза от него и подобаващо е сравнена с „пламъка на Йах“. Дори богатият Соломон не можа да купи такава любов.

Поуката за нас: Това, което Суламит преживя при царя, беше основно изпитание, което тя издържа̀. В нейната любов и добродетел тя не беше като леко движеща се непостоянна врата и която трябва да се затвори с кедрова дъска, за да се попречи на някой недробожелателен или нечестив мъж да я отвори. Не, момичето триумфираше над съблазнителните предложения на царя, и устоя на материалните съблазни като стена. Християнка, която днес се уповава на Йехова и помни примера на Суламит, може също така да докаже, че в чест на Йехова спазва добродетелните принципи (8–10).  Тази „превъзходна песен“ говори за любов и увеличава цененето на връзката, която съществува между Исус и тези, които той избра като небесна „невеста“. Но за всички млади мъже и жени, за всички съпрузи и съпруги, които са предани на Йехова, може да бъде от полза, да се стремят да подражават чистотата на Суламит и тази на овчаря относно изпитания и съблазни. И тази чудна част от Божието Слово трябва всички нас да насърчи да бъдем винаги верни на Йехова, изворът на триумфиращата любов.