Каква е целта на пророчествата?

ТЕЗИ, които твърдят, че различните култови форми са откровения произлизащи от свърхчовешки източници, признават също, че съществуват добри и лоши свръхприродни сили. Във връзка с това възникват въпросите: Дали всички тези култови форми са откровения от добър източник или произхождат от лош източник? Коя форма на обожаване произхожда от истинския Бог?

Първата религия

Установено е, че човечеството представлява едно семейство. И тази мисъл е в съгласие с Библията, според която, хората са потомци на една двойка — Адам и Ева. Йехова, техният Създател, им позволил лично да го познаят. Той им открил каква роля ще играят те в Неговото намерение, както и особената връзка, която щяла да ги свързва с Него. Бог направил Адам пръв свой пророк, отговорен за предаване на Божиите откровения на жената и бъдещото потомство, т.е. на цялото човечество (Битие 1:27–30; 2:15–17).

Това била единствена религия, една форма на обожаване открита от Йехова. Изразявала се в послушание към Божията воля. Тя не изисквала никакви обреди, жертвоприношения, светилища или оракули.

Появява се фалшивата религия

Първото противоположно „откровение“ дошло от един ангел, който пожел той да бъде обожаван. Той предложил друга, различна от истинската, религия и въвлекъл Адам и Ева в своя бунт срещу Създателя. Чрез тази постъпка той направил себе си Сатана, т.е. противник на Йехова. Неговото „пророчество“ мамело хората с правото да решават всичко сами и да бъдат независими от Бога. В същото време то ги направило роби на Сатана и на греха, който води до смърт (Битие 3:1–19; Матей 4:8–10; Римляни 5:12).

Към Сатаната се присъединили после и други разбунтувани ангелски създания, т.е. демони. Несъмнено именно те са измислили фалшивите религиозни учения, които допринесоха за покваряването на човечеството. По време на Енос, внука на Адам, „почнаха човеците да призовават името на Йехова“. Според Палестинския Таргум това призоваване е било вършено с богохулност в рамките на идолопоклонническия култ от онова време (Битие 4:26; 6:1–8; 1 Петър 3:19, 20; 2 Петър 2:1–4).

Фалшивата религия е била заличена от лицето на земята в потопа, когато е живял Ной. Останала е единствената чиста форма на обожаване, която е практикувал този пророк на Йехова (Битие 1:5–9, 13; 7:23; 2 Петър 2:5). Обаче демоните продължили да живеят и отново започнали да се разпространяват фалшиви пророчества и религиозни доктрини. Под тяхно влияние потомците на Ной се противопоставили на Йехова и били подбудени да строят града Вавел — центъра на фалшивия култ. Но Бог объркал езиците им и „ги разпръсна по лицето на земята“ (Битие 11:1–9).

Какво ни учат тези исторически факти? Всички ние сме потомци на Ной и Адам. Тогава всички култури имат общо начало и са запазили някаква представа за Бога, една следа от познанието, което е просъществувало от епохата на Ной. Но онова първоначално понятие е подправено с фалшиви религиозни учения наследени от онези прадеди, които някога напуснали Вавел (по–късно издигнат под името Вавилон) и се разпръснали по цялата земя. Затова свидетелствуват широко разпространените суеверия относно умрелите, както и култа към предците, практикуване на астрология, гадаене и чародейство (Даниил 2:1, 2).

Целта на пророчествата

Значи ли това, че съвременните религии са базирани изключително върху наследени от онова време учения? Не. Сатана и демоните продължават да вдъхновяват фалшиви пророчества, за да мамят и делят човечеството, за да засенчват истинските откровеня относно Бога и да въвеждат погрешни идеи и религии (1 Тимотей 4:1; 1 Йоан 4:1–3; Откровение 16:13–16). Библията заявява: „Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни секти“ (2 Петър 2:1).

От друга страна Йехова закрилял истинската религия дадена в Едем. Той ни снабдявал с нови информации, за да обогати нашето познание за Него самия и за нашата отговорност свързана с осъществяването на неговите планове. Тогава истинските пророчества помагат да се познае истината за Бога, за волята му и неговите морални критерии. Те изясняват отношенията, които хората са длъжни да поддържат с Него, за да бъдат в съгласие с неговото намерение, което ще може по този начин да се реализира изцяло (Исаия 1:18–20; 2:1–5; 55:8–11).

От началото на човешкия бунт, Йехова произнесъл пророчество, което донесло надежда на потомците на Адам и Ева. Той открил, че един освободител, едно „семе“, ще унищожи Сатана и неговите привърженици (Битие 3:15). По–късните пророчества помогнали да бъде отъждествено обещаното „семе“, т.е. Божия „помазаник“ и обяснили, че той ще изиграе главната роля в изпълнението на Божието намерение (Псалм 2:2; 45:7; 61:1).

И така основната цел на пророчеството била да се разпознае Божието намерение и „помазаника“ т.е. „Христос“, който щял да ги осъществи. Понеже този избраник се оказал Исус, ангел от Йехова казал: „Поклони се на Бога; защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исуса“ (Откровение 19:10). Тези думи изясняват два факта. Първо: никой вестител на истински пророчества няма да изисква почит за себе си, защото тя принадлежи изключително на Бог Йехова (Матей 4:4; Йоан 4:23, 24). Второ: крайната цел на всяко истинско пророчество трябва да бъде откриване на събития свързани с Исус. Това отговаря на определената му от Йехова принципна роля в изпълнението на замисъла му — да освети името си и да възвърне на земята мястото й в установения от Него порядък на нещата (Йоан 14:6; Колосяни 1:19, 20).

По тази причина, вдъхновените от Бога послания са насочвали вниманието към Исус. Най–важната цел на истинските пророчества била да свидетелствуват за него. Нещо повече, осъществяването на пророчествата за Исус удостоверява, че ‘истината дойде чрез Исус Христос’. „Понеже в него е да за всичките Божии обещания, колкото много и да са“ (Йоан 1:17; 2 Коринтяни 1:20; Деяния на апостолите 10:43; 28:23).

Защо на изряилтяните?

Йехова започнал да „свидетелствува за Исус“ предсказвайки идването на обещаното „семе“. После открил земното родословие на „семето“ минаващо през Ной, Авраам, Исаак (не Исмаил) и Яков. Оставайки привързани към истинската религия, тези хора се показали като верни пророци на Йехова, макар народите да били напълно покварени от култа към фалшиви богове (Битие 6:9; 22:15–18; Евреи 11:8–10, 16). Родовата линия продължила всред потомците на тези мъже — нацията Израел и по–точно в семейството на Давид, най–видния цар на този народ (2 Самуилова [бъл. 2 Царете] 7:12–16).

Йехова обяснил с тези думи защо избрал Израел: „Йехова не ви предпочете, нито избра, за гдето сте по–многочислени от всичките народи, но... за да упази клетвата, с която се е клел на бащите ви [Авраам, Исаак и Яков]“ (Второзаконие 7:6–8; 29:13). Разбира се от само себе си, че родословието на обещаното „семе“ е принадлежало само на един народ. Но истинската религия не била запазена само за израилтяните. Макар откриването на истината да не било дадено на други народи, все пак било позволено на хора от тях да могат заедно с Израел да обожават Бога, а някои от тях дори са влезли в родовата линия на „семето“ (Числа 9:14; Рут 4:10–22; Матей 1:5, 6). Отделни откровения давани на други народи или племена биха могли единствено да засилят религиозното разделение, докато волята на Йехова е да обедини човечеството чрез единно истинско обожаване (Битие 22:18; Ефесяни 1:8–10; 2:11–16).

Изискванията на Бога са еднакви за всички раси. Понеже моралните му принципи и намерения са неизменими, неговите начини на постъпване с Израел показват как ще действува при подобни условия в бъдеще (Малахия 3:6). Следователно Израел е послужил за пример на всички народи. Посредством него Йехова показал, че истинското обожаване принася благодеяния и че е глупаво да се практикуват фалшиви култове. Когато израилтяните запазвали верност Йехова ги закрилял и благосавял. Когато те се обръщали към фалшивите богове на други народи, тези последните ги подтискали, точно както Бог ги предупреждавал (Второзаконие 30:15–20; Даниил 9:2–14).

Израел също служел за пророчески пример, а Давид бил изображение на Исус, който наследил завета за Божието Царство сключен с Давид (1 Летописите 17:11, 14; 1:32). Даденият на Израел закон, заедно с неговите жертвоприношения и свещеници, било първообраз на жертвата на Исус и известявала неговата царска власт и небесен свещенически пост. Така законът станал ‘възпитател довеждащ до Христос’ (Деяния на апостолите 2:25–36; Евреи 10:1–10; Откровение 20:4–6; Галатяни 3:19, 24).

Книгата на истински пророчества

Такива жизнено важни информации не биха могли да бъдат цялостно запазени чрез устно предание или чрез отделни откровения давани на различни народи. Най–добрият начин за запазване на едно послание и неговото предаване на всички народи е да бъде записано. И Библията изпълнява тази функция. Само тя съдържа исторически и пророчески данни за неговите отношения с хората. Само тя представя Исус Христос като Божия посредник на спасението. Само тя съдържа последните пророчества относно изпълнението на задачата на Месията в бъдеще. Следователно тя цялата е Божието Слово, написано под негово вдъхновение (Римляни 15:4; 1 Коринтяни 10:11; 2 Петър 1:20, 21).

Поради факта, че съставянето на Библията е вече завършено, никой вмъкващ нови „пророчества“, религии или секти не може да бъде вдъхновен от Бога. Истинските пророчества не са били дадени, за да основават нови религии. Те просто заякчавали единствената истинска религия и показвали как намерението на Йехова ще продължи да се изпълнява. Техното осъществяване доказва, че той е единствен по рода си Бог с несравнима мощ, потвърждавайки, че той единствено е способен да известява събития цели столетия предварително и безпогрешно да ги предизвиква (Исаия 41:21–26; 46:9–11).

Тогава, всички, които искат да познаят истинските пророчества и да практикуват истинската религия трябва да се обърнат към Библията. Тя е книгата на Божиите пророчества, цялостното послание, което Той адресира към човечеството (2 Тимотей 3:16, 17).

[Снимка на страница 7]

Родословието на обещаното „семе“

Ной

Сим

Авраам

Исаак

Яков

Давид

Исус