Чрез отдаване и кръщение да постигнеш мир с Бога

„И Йехова му рече: ‘... не се приближавайте към никого от ония, върху които е белегът’“ (Езекиил 9:4, 6).

1, 2. Защо общо взето хората нямат мир с Бога? (б) Защо е абсолютно необходимо да се постигне този мир?

ДА постигнеш мир с Бога? Защо? Нима някой вижда в себе си враг на Бога? Възможно ли е обаче, някой да бъде Божи враг без да съзнава това? Апостол Павел обяснил на християни от първото столетие: „Ние всички живеехме някога в нашите плътски страсти, като изпълнявахме волята на плътта и на помислите и по естество бяхме деца на гнева, както и другите“ (Ефесяните 2:3).

² Днес също е така; въпреки, че може би желаеш да се харесаш на Бога, онаследения грях от Адам се отразява върху мислите ти и може да те предразположи да изпълняваш ‘волята на плътта’. Даже ако изучаваш Библията с помоща на Свидетелите на Йехова, или си младеж, който още не се е кръстил, но чиито родители са Свидетели, егоистичния стремеж към независимост под мотото „Правя това, което ми се харесва“, може да характеризира голяма част от живота ти и да те отчужди от Бога. Човек с такова становище ‘трупа на себе си гняв’ (Римляните 2:5; Колосяните 1:21; 3:5–8). Бог ще излее напълно своя гняв в бързо наближаващия „Ден на гнева и откриване на праведния Божи съд“ (Римляните 1:28 до 2:6). Как можеш да постигнеш мир с Бога и да преживееш този „Ден на гнева“?

Основата на мира

3. Как Бог положил основата за помирение?

³ Йехова пое инициативата и ни помогна, като „възлюби нас и прати Сина си като омилостивение за греховете ни“ (1 Йоан 4:10). Пожертвователната смърт на Исус изкупва, т.е отговаря на справедливостта на Йехова. Това дава законно основание за опрощение на греховете и в края на краищата премахване на враждебността между Бог и хората. Да, възможно е, „да се помирим с Бога чрез смъртта на неговия Син“, както е писал апостол Павел (Римляните 5:8–10).

4. Какво важно видение получил Езекиил и защо е важно то за нас?

⁴ За да извлечем лично полза от жертвата на Исус, трябва да предприемеме известни постъпки. Те са отбелязани в драматично видение, което получил пророка Езекиил, и което се изпълнява в наше време, т.е преди наближаващия „Ден на гнева“. Божиите екзекутивни сили са представени във видението чрез шест въоръжени мъже. Преди да изпълнят Божия гняв обаче, друг мъж, седмия, снабден със секретарска мастилница получава заповед: „‘Мини през града, точно през средата на Ерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него.’ А към другите [шесте въоръжени мъже] каза пред ушите ми: ‘Преминете града след него, и поразете. ... Но не се приближавайте към никого от ония, върху които е белега“’ (Езекиил 9:1–6).

5. Какво води към покаяние?

⁵ Хората, означени със защитния знак, се отвращавали от онези, които имали претенции, че обожават истинския Бог, а същевременно ‘напълнили земята с насилие’ и били роби на неморалност, идолопоклонство и други всевъзможни мерзости (Езекиил 8:5–18; Йеремия 7:9). Подобно и днес, тези, които искат да бъдат ‘означени’, трябва най–напред чрез изучаване на Библията да се научат да ценят Божиите принципи и трябва да скърбят в сърцата си, да „да въздишат и плачат“ поради ученията и практиките, които опозоряват Бога. Може би някои от незнание са участвували в мерзости или са се съгласявали с тях, като са ги подкрепяли. Но сега почват да гледат на тези деяния така, както Бог гледа на тях — като нещо отвратително (Римляните 1:24–32; Исаия 2:4; Откровението 18:4; Йоан 15:19). Това нарастващо разбиране води към една от първите стъпки по пътя на мир с Бога: Покаяние. Апостол Петър призовал: „Затова покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена [а не гняв] от лицето на Йехова“ (Деянието 3:19). Колко облекчително е такова опрощение!

Получаване на „белега“

6. По какви причини в древността някои хора били означени?

⁶ За да бъдат пощадени от Божия гняв тези, които ‘въздишали и плачели’, трябвало да бъдат означени на челата си (Езекиил 9:4). В древно време робите били често означени на челата за да бъдат лесно разпознавани. Характеристични белези на челата или на други места също показвали, че това лице обожава определено божество.a (Сравни Исаия 44:5.) Какъв е спасителният отличителен белег в днешно време, който окачестява неговите носители като истински обожатели или роби на Йехова?

7. Какъв е символичния белег?

⁷ Символичният белег, който ти носиш така да се каже на челото си, е доказателство за това, че 1. ти си се отдал на Бога и си кръстен ученик на Исус Христос и че 2. си облекъл новата християнска личност (Ефесяните 4:20–24). Тъй като ‘белязаните’ по този начин, трябва най–напред да се отдадат, необходимо е да се знае, какво се включва в отдаването. Исус обяснил: „Ако иска някой да ме следва, нека се отрече от себе си, да поеме мъченическия стълб и нека ме следва постоянно“ (Марко 8:34).

8, 9. (а) Какво означава да се отречеш от себе си? (б) Как може да се онагледи това, което изисква отдаването?

⁸ Гръцката дума преведена с „отричам се“ означава „отказвам се категорично“ или „отричам се с клетва“. Да се отречеш от себе си означава нещо повече, отколкото от време на време да се откажеш от известно удоволствие или наслаждение. По–скоро означава, да си готов да кажеш към себе си „не“, когато живота ти бъде овладян от лични похоти и цели. Можем да разберем по–лесно значението на думите на Исус, ако разгледаме как гореспоменатото понятие е преведено на различни езици: „да престанеш да вършиш това, което иска собственото ти сърце“ (Тзелтал, Мексико), „да не принадлежиш повече на себе си“ (Каниобал, Гватемала) и „да обърнеш гърба на себе си“ (Яванезе, Индонезия). Да, това означава изключително отдаване, не само задължение, което бихме могли да поемем при различни обстоятелства.

⁹ Християнка на име Сузана, която имала силна наклонност към независимост, обяснява, какво за нея означавало отдаване: „Дадох цялото си ‘аз’ на другиго. Сега Йехова определя моя живот, казва ми какво трябва да правя и какво е най–важното в живота.“ Готов ли си ти също към таково изключително отдаване, да вършиш волята на Йехова? Помни, че символичния белег те означава ‘като някой, който ‘принадлежи“ на Бога, както един щастлив роб на господаря си (Сравни Изход 21:5, 6; Римляните 4:8.)

10. Какво трябва да се вземе в предвид, преди да се отдаде някой на Бога?

¹⁰ „Кой от вас, който иска да строи кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я завърши?“ питал Исус (Лука 14:28). Готов ли си да посещаваш редовно събранията на еклезията (Евреите 10:25); да спазваш възвишените Божии морални принципи, които Бог е установил за своите служители; (1 Солунците 4:3, 4, 7); да вземаш пълно участие в царското проповедническо дело; да поставиш на първо място Божията воля, когато се касае за кариера или за някакви цели в живота (Матей 6:33; Еклисиаст 12:1); и да се грижиш за семейните ти задължения? (Ефесяните 5:22 до 6:4; 1 Тимотея 5:8). Когато в лична молитва се отдадеш на Йехова, можеш чрез по–нататъшна стъпка да уведомиш други официално.

Кръщение — за кого?

11. Какво символизира кръщението и какво се постига с него?

¹¹ Исус заръчал, неговите ученици да се кръщават (Матей 28:19, 20). Трябва да бъдат потопени изцяло във вода и отново да бъдат извадени. Сравнено с погребение и възкресение, това онагледява много добре, че човек умира по отношение на себелюбивия си начин на живот и бива съживен отново за да върши Божията воля. Чрез кръщението си се показваш като Свидетел на Йехова, свързан със световната Божия еклезия.b Чрез кръщението влиза в сила едно тържествено споразумение с Бог (Сравни Изход 19:3–8.) Животът ти трябва да бъде в хармония с неговите закони (Псалм 15; 1 Коринтяните 6:9–11). Кръщението, което те назначава като служител на Йехова, отразява също една „към Бога отправена молба за чиста съвест“, понеже знаеш, че имаш мир с Бога (1 Петър 3:21).

12. До кога са пазени децата чрез белега на родителите?

¹² Младите също ли трябва да вземат в съображение кръщението? Припомни си какво казал Йехова на шестимата въоръжени мъже от видението: „Старци, юноши и девици и малки деца и жени избийте. Но не се приближавайте към никого от ония, върху който е белегът“ (Езекиил 9:6). Разбира се, деца, които са още малки за отдаване, ще бъдат защитени чрез „белега“ на бащата или майката, ако той или тя ги възпитава в любов към Йехова и ако децата послушно се отзовават на това възпитание (1 Коринтяните 7:14). Но ако дете разполага с достатъчно разбиране, за да вземе само решение и е достигнало момента, когато ‘знае, как да върши това, което е праведно’, не може да се приеме, че ще има и по–нататьк защитата от „белега“ на майката или бащата (Яков 4:17).

13. Какви разсъждения могат да се окажат като помощ за установяване дали един юнош или девойка са годни за кръщение?

¹³ Преди да се отдаде на Бога юноша или девойка, трябва да има достатьчно познание, за да разбере значението му и трябва да създаде лично отношение към Йехова. Той или тя трябва да разбира библейските принципи и да се придържа към тях и да съзнава, че ще отговаря за всяко нарушение. Трябва да има също достатьчно опитност в говоренето с други относно вярата си и да знае, че това представлява значителен дял от истинското обожаване; да има наистина желание да служи на Йехова. От него или нея няма да се очаква зрелостта на възрастен, но на предъка в духовно отношение трябва да бъде до известна степен постоянен.

14. Защо младеж гледал на кръщението си като на закрила?

¹⁴ Ако някой е ‘пресметнал разноските’, и се е отдал на Бога в своята младост, това ще бъде само от полза за него. При почти всички нови християни уважението се задълбочава след кръщението. „Това, че бях кръстен като млад, беше закрила за мене“, обяснил Давид. „С напредване на възрастта забелязах, как някои некръстени младежи в еклезията не признаваха авторитета на старейшините, в резултат на което се отклониха в лош начин на живот. Но аз винаги си спомнях, че съм се отдал на Бога. Живота ми принадлежеше вече на него и затова не можех да подражавам тези юноши.“

15. (а) Откъде знаем, че е възможно за млади хора да се отнасят винаги сериозно към истинското обожаване? (б) Как могат родители най–добре да помогнат?

¹⁵ „Но какво ще стане ако нашия син или дъщеря се кръстят в младежките си години и по–късно тръгнат по други пътища?“, могат да се запитат някои родители. Въпреки това, факт е, че Иосиф, Самуил, цар Йосия и Исус още в младежките си години са гледали сериозно на обожаването на Бога и са останали докрай така (Битие 37:2; 39:1–3; 1 Книга на Царете 1:24–28; 2:18–21; 2 Книга на Летописите 34:3; Лука 2:42–49). Християнка, на име Джейн се кръстила на 10 години. Когато по–късно била запитана дали наистина е разбрала тази постъпка, отговорила: „Знаех, че обичах Йехова и съзнавах значението на това, което Исус е направил за нас и исках да служа на Йехова.“ От кръщението и са изминали 40 години и тя все още служи верно на Йехова. Всеки младеж, всяка девойка, е човек сам за себе си; никой не може да установи обща граница за възрастта. Родителите трябва да се стараят да достигнат сърцето на тяхното дете и да му помогнат, да развие преданост към Бога.c Те трябва не само да насочват децата си към привилегията на отдаването и кръщението, но и да ги подкрепят, за да могат да станат непоколебими обожатели на Йехова.

Преодоляване на пречки

16. Защо е необходимо повече отколкото само умствено знание?

¹⁶ Въпреки, че е необходимо библейско познание, „белега“ включва мното повече отколкото умствено знание. Споменатите във видението на Езекиил старейшини, които били екзекутирани, понеже кадели тамян на фалшиви богове, навярно са имали обширни познания върху Словото на Йехова. Но държанието им зад заключените врати показва, че не са били истински обожатели (Езекиил 8:7–12; 9:6). За да получим ‘белега’ за преживяване, трябва да облечем „новия човек . . . , създаден в образа на Бога в правда и светост на истината“ (Ефесяните 4:22–24).

17. (а) Какво възпира някои от кръщението? (б) Как може да се приложи сьвета от Яков 4:8?

¹⁷ Сериоэна пречка е влиянието на нашата грешна плът (Римляните 8:7, 8). Някои дори се отказват от кръщение, защото не могат да вземат под контрола известна плътска слабост или эащото искат да робуват на непозволен и светски удоволствия (Яков 4:1, 4). Те пропускат възможността за едка скъпоценна връзка. Божията дума ни дава съвет: „Приближавайте се към Бога и той ще се приближава към вас. Измийте ръцете си, вие грешници, очистете сърцата си, вие колебливи“ (Яков 4:8). Решително действие е неизбежно. Така например, мъж, който започнал да изучава Библията, злоупотребявал с алкохол и дроги цели шестнадесет години, поради което бил смъртно болен. С решимост преодолял тези лоши навици. „Но, когато предприех известии стъпки към отдаване на Бога, в живота ми се появи жена, която искаше да ме предразположи да имам интимни отношения с нея. Това беше истинско изпитание“, признал той. „Въпреки, че жената ме сметна за луд, казах и: ‘Изучавам Библията със Свидетелите на Йехова и не мога да направя това.’“ Какво го подтикнало към този отговор? „Бях видял какао Йехова направи за мене, като ми помогна да се откажа от алкохола, както и помоща му в други отношения. С това бях се сближил с него. Не можех да го разочарован.“ Този мъж беше се приближил до Бога.

18. Какво е ключа за преодоляване на пречките?

¹⁸ Не е важно, колко знаеш, а как обичаш това, което знаеш. В Псалм 119:165 се казва: „Изобилен мир имат ония, които обичат (а не само знаят) твоя закон и за тях няма спънки да се препъват“. Ключът се крие в това, да обичаш Божия закон, т.е. да цениш от все сърце значението му за твоя живот (Исайя 48:17, 18).

19, 20. Какви пречки трябва да бъдат преодоляни и какво уверение имаме? (б) Към какъв резултат довежда успешного преодоляване на всички пречки?

¹⁹ Разбира се, други препятствия и причини също могат да се появят. „Най–трудното за мене“, казал гореспоменатия брат, „беше страх от хората. Имах няколко светски ‘приятели’, с конто пиех преди това. Много ми беше трудно да им кажа, че скъсвам приятелството си с тях, защото искам да се отдам на Бога“ (Притчи 29:25). Други е трябвало да понасят подигравките на близките си. Новокръстена Свидетелка, която преодоляла съпротивата на съпруга си, забелязва: „Аз не трябваше да преодолен отведнъж голямо препятствие, а цял куп от малки прении и то една след друга.“ Чрез всяко препятствие, което ти верно преодоляваш, когато бъдеш конфронтиран, твоето сърце укрепва. Бъди уверен, че за тези, които обичат Божия закон, няма непреодолими препятствия (Лука 16:10).

²⁰ Чрез преодоляване на всяко едно препятствие постигаш „изобилен мир“ (Псалм 119:165). „Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, ... и сънят ти ще бъде сладък. Не ще се боиш от внезапен страх, нито от бурята, когато нападат нечестивите, защото Йехова ще бъде твоето упование“ (Притчи 3:23–26).

[Бележки под линия]

Повторителни мисли

◻ Как ни помага Бог да имаме мир с него?

◻ Какво представлява символичния белег на спасение?

◻ Какво значение имат отдаването Бога и кръщението?

◻ Пред какви пречки трябва да се направим и как можем да ги преодолеем?

[Блок на страница 13]

Потоп или поръсване

В описанието за кръщението на Исус се казва, че той „излезе от водата“ (Марка 1:10). Исус бил потопен във водата, което се схожда със значението на гръцката дума (баптисма), преведена с кръщение. Тя произлиза от думата баптизо, която означава поталям, потьвам и понякога се употребява при описание на потъващи кораби. Лукиян, писател от II столетие н.е. си е послужил със сродна дума при описание как един човек удавя друг: „Гмуркайки го толкова дълбоко (баптизонта), че вече не може да изплува“. В „Теологичен тълковен речник към Новия завет“ се казва: „Въпреки противоположимте твърдения, изглежда, че ... [баптизо], както в юдейската, така и в християнската терминология, означава потапям, даже и когато технически се употребява за кръщение, смисьла за потапяне остава запазен.