‘Проповядване на евангелието’ чрез социални дела
КАО ТАНГ, млад будист, завършил висше образование. Хсю Йинг, жена от Тайван, намерила крайно необходимото лечение за своя тежко болен син. Какво е общото в тези два привидно несвързани помежду си случаи?
При нормални условия висшето образование на Као Танг би било неосъществимо. Но чрез Църквата, към която се присъединил, вратите били отворени за него. Също така и сложните медицински процедури необходими за сина на Хсю Йинг били възможни единствено в болницата, принадлежаща на една Църква. И този път проблемът бил разрешен благодарение на връзките с Църквата.
Случаите с Као Танг и Хсю Йенг не са изключения. Хиляди хора от развиващите се страни са били привлечени към администрирани от Църкви институции като училища, болници, сиропиталища и други понеже по този начин там те са получили материални ползи. И обратно. Църквите са увеличили броя на своите верующи.
Отдавна практикуващ се начин
Разбира се, църковни училища и болници не са нищо ново. В действителност, от момента, когато започнали да изпращат първите мисионери във — както били наречени от някои — враждебни езически страни, техното основаване било счетено за най–ефикасно средство за отваряне на нови територии и за спечелване на доверие и приятелство всред местните жители.
В книгата „Деветнадесет столетия мисии, 1899“ е описано положението, което царувало в Индия в началото на 19 век, както следва: „Мисионерите провеждаха съзнателно не само делото на евангелизиране, а се занимаваха също със забележителни успехи и в областта на възпитанието и медицината както и в Зенана–мисия.“ С какъв резултат? Всяка мисия разполагала с дневни и професионални училища както и интернати, висше училище или колеж и почти винаги духовна семинария.“
Обяснявайки ролята на медицинската дейност в „мисионерското начинание“ в книгата се казва следното: „Лекарят е винаги добре дошъл и облекчението на телесни страдания, събужда не само доверие към лекаря но често пъти и вяра в религията, която той учи. Като последица от медицинско лечение са били подтиквани цели села да се откажат от идолопоклонничество и да приемат християнското учение.“
Изпробваните методи в Индия се потвърдили и в Далечния Изток, в Южна Америка и Африка. Идеята за проповядване на Евангелието чрез социална дейност намерила отзвук. Европейски и американски мисионерски дружества, католически и протестански, изпращали сътрудници в тези области, които освен техните мисии поддържали също и училища, болници и други институции. Тъй като тези институции на много места упражнявали много голяма привлекателна сила към местното население, социалната работа скоро станала неразделна съставна част от църковната мисионерска дейност в чужбина.
С течение на времето тези управлявани от Църквите учреждения заемали твърде важно място в съответните области. Църковните училища и университети са често най–авторитетни и най–търсени. Общо взето, техните болници са най–добре оборудвани и много модерни. И в много страни, където правителствата имат огромни социални проблеми, тези институции са приемани с отворени обятия и обсипвани с особени почести.
Няма съмнение, че услугите извършвани на обществото в рамките на такава помощна програма са станали голямо благодеяние. Църковните училища и университети са дали възможност за следване на хиляди ученици и студенти, които иначе не биха имали достъп до това. Църковните болници и здравни служби са оказали медицинска помощ на безброй хора в отдалечени области. Така например хуманитарната дейност на Алберт Швайцер и „майка“ Тереза е известна в целия свят и им бяха удостоени с две нобелови награди за мир.
От друга страна обаче, би трябвало да се запитаме: Социалното евангелие наистина ли постигна целта си? Направи ли от хората, които се възползваха от тези благотворителни цели, истински християни? Предаде ли се с това на хората истинска вяра и надежда? И като последно възниква още по–важен въпрос? Това ли е имал Исус предвид, когато е поръчал на последователите си, ‘да проповядват евангелието по цялата земя’? (Матей 24:14).