Почетната роля на жената

„ЗАЩО жената би трябвало да бъде по–скоро мъж?“ Така формулиран, този малко загадъчен въпрос е бил заглавие на една статия от психоложката Карол Джилиган, в която заявила: „Жената в живота на мъжа заема място на: гледачка, опекунка и помощничка; свързва тази мрежа от взаимоотношения, от които сама, на свой ред, е зависима. Но макар жените по този начин да помагат на мъжете, то все пак истина е и това, че мъжете ... имат склонност да намаляват стойността на тази грижа“ (Психолоджи тудей).

В днешно време много жени смятат, че е оправдано да се оплакват от известни неравенства и дискриминация на техния пол. Трябва да се признае, че себелюбивити мъже са използували жените във всички краища на света — в едни страни и цивилизации повече, в други по–малко. Някои представят тези факти като резултат от социалните системи, които определили на жената второстепенна роля. Други твърдят, че Библията поне от части е виновна за такова положение на нещата, претендират, че както в еврейските, така и в гръцките писания (обикновено наричани Стар и Нов завет) Библията е сурова към жената. Истина ли е това?

Божият замисъл относно жената

Библията казва: „Бог създаде човека по своя образ, ... мъжки и женски пол ги създаде“. Каква е била целта на тази полова разлика? Отговорът е ясен. Това е давало възможност на първата двойка да изпълнява Божията заповед описана веднага в следващия стих: „И рече им Бог: ‘Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над ... всяко живо същество що се движи по земята’“ (Битието 1:27, 28).

Струва си да отбележим, че тази заповед се е отнасяла за двамата, както за мъжа, така и за жената. И двамата трябвало да вземат участие не само в напълването на земята с хора, в овладяването ѝ, но и упражняване, съгласно Божията воля, на власт над по–ниските форми на живот. За тази цел и на двамата са били нужни съответни интелектуални и духовни квалификации, като са имали едни и същи възможности да ги развият.

Обаче Бог е определил на мъжа и жената различни задължения. В периода, когато Адам е наблюдавал видовете животни и им давал имена, действал е като съвършен, цялостен човек. За изпълнението на това задание нищо не му е липсвало (Битието 2:19, 20). Но когато дошло време да напълва земята с потомство нужна му е била жена. Ето защо „Йехова Бог каза: ‘Не е добре за човека да бъде сам, ще му направя помощник подходящ за него’“ (Битието 2:18).

Следователно от Библията произлиза, че Бог създал жената да бъде „помощник подходящ за него“. Еврейската дума преведена с „подходящ“ означава само „съответствие“, чиято дефиниция е: „нещо отговарящо на друго нещо по съвършен начин“. Божият замисъл относно жената се е състоял в това, тя да бъде съответно допълнение на мъжа в изпълнение на общата задача, т.е. ‘напълването на земята и нейното обладаване’.

Изопачаване на първичния Божий ред

Библията донася, че „първо Адам беше създаден, а после Ева“ (1 Тимотея 2:13). Определя жената като „по–слаб пол“ и посочва, че както Христос е глава на мъжа, така „мъжа е глава на жената“ (1 Петър 3:7; 1 Коринтяните 11:3).

Съгласно първичния ред на Йехова моногамията е била задължителна в семейството (Битието 2:24). Мъжът е бил създаден пръв и именно той е трябвало да предвожда във всички области свързани с обожаването и съгласуваната с Божията воля дейност за напълване и обладаване на земята. Това се отнасяло също и за семейния живот. Бащата е трябвало да бъде глава на семейството, но без това да навреди на жената. По–скоро е било от полза за нея, понеже е имало кой да я подкрепя в упражняването на поверената и от Бога власт над децата.

Както и в други сфери на човешките усилия грехът и несъвършенството са развалили истинското отношение между мъжа и жената (Римляните 7:14–20). Себелюбивите мъже са злоупотребили със законната си позиция на глава и причинили с течение на вековете много страдания на жената. Предвиждайки тези особени последици на греха, Йехова е заявил на Ева след бунта ѝ: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“ (Битието 3:16). Такава злоупотреба с властта не е щяла да бъде истинско изпълнение на ролята на глава. Щяла е да отразява грешното състояние на мъжа, както и на жената, защото понякога е била последица от опитите ѝ да си присвои позицията на мъжа.

Жените под закона на Моисей

Законът на Йехова даден на Израил е пазел привилегиите на девиците (Изход 22:16). Осигурявал е също „правото на дъщерите“ (Изход 21:16). Съпругата трябвала ‘дълбоко да се обича’ и мъжът не бивал да ‘постъпва неверно’ с нея (Второзаконието 13:6; Малахия 2:14, 15). В сексуално отношение е трябвало да се зачита достойнството на жената (Левитите 18:19). Не са били позволени сексуални злоупотреби с жените (Левитите 18:8–17).

В книгата „Религията и сексуалните въпроси“ д–рът по теология Филис Бърд е написал: „Законите на Израил се различават ярко от други известни сборници от закони, отнасяйки се изключително сурово към половите злоупотреби ... Възгледите на израилтяните за правилното място на секса и суровите наказания за сексуалнити престъпници предполагаемо представляват нарочно противодействие срещу практиките на съседните народи (особено на кананейците) ... Сексуалните престъпления в Израил са религиозни престъпления. Не са само лични въпроси, а имат жизнено значение за цялото общество“. Такива сурови предписания сигурно са защитавали позицията на жената.

В Израил мъжът и жената са били равни пред закона в случай на прелюбодейство, кръвосмешение, содомия и други престъпления (Левитите 18:6, 23; 20:10–12). Предписанията отнасящи се за благодеянията на Сабата, празниците, обрекът на назирейството и други са се отнасяли за мъжете и жените (Изход 20:10; Числа 6:2; Второзаконието 12:18; 16:11–14).

В библейската книга Притчи се похвалява „добрата жена“, „благоразумната жена“ и „мъдрата жена“ (Притчите 18:22; 12:4; 19:14; 14:1). В 31 глава на тази книга е описана такава „добродетелна“ жена и е показано с какво доверие я дарява мъжът ѝ както и колко права в уреждането на домашните въпроси и признава. Няма съмнение, че когато в Израил е бил спазван закона за жените, не им е било тежко.

Жените в християнската еклезия

Под патриархалния и моисеевия закон полигамията и конкубината били търпими, но те били регулирани и правата на жените и наложниците били спазвани (Битието 16:3; 29:23–29; Изход 21:7, 8; Второзаконието 21:14–17). Христос обаче възвърнал първичния критерий за брака: един мъж за една жена (Матей 19:4–6). Премахнал също възможността за развод по каквато и да било причина, позволявайки такава постъпка само по единствената важна причина — разврата (Матей 19:7–9).

Разбира се, Христос заостряйки брачните разпоредби облагодетелствувал и мъжете и жените принадлежащи към християнската еклезия. Очевидно е все пак, че предимно жените се възползували от тези облаги.

Съгласно християнските критерии жените трябвало да бъдат обичани и ценени (Ефесяните 5:28, 29, 33). В еклезията мъжете трябвало да се отнасят към по–младите жени „като към сестри със съвършена чистота“ (1 Тимотея 5:1, 2). Християнките получили светия дух и ‘пророкували’, т.е. смело разказвали „за великите Божи дела“ (Деянията 2:11–18). По–старите християнки трябвало младите си сестри „да поучават на това, което е добро“ (Тита 2:3, 4). А всички, млади и стари, трябвало да взимат активно участие в изпълнение на поръчението да „правят ученици всред хората от всичките народи“ (Матей 28:19, 20).

Божият първичен порядък относно брака бил възстановен в християнската еклезия. Тук, принципа, че мъжът е глава на семейството бил респектиран (1 Коринтяните 11:3). Християнските жени трябвало да бъдат подчинени на мъжете си (Ефесяните 5:22–24). Освен това трябвало да респектират назначените старейшини в еклезията, които винаги били мъже — или неженени, или всеки ‘на една жена мъж’ (1 Тимотея 3:2). Публичното обучаване в еклезиите, християнките трябвало да оставят на назначените „старейшини“, въздържайки се от спорове с такива учители (Тита 1:5–9; 1 Тимотея 2:11–15; 1 Коринтяните 14:34, 35). Това е допринасяло за мира в отделните еклезии (1 Коринтяните 14:33, 40). Всяко неуместно влияние на жените в еклезията щяло да си навлече неблагосклонното осъждане от страна на Христос (Откровението 2:20–23).

Грижата на Йехова за жените

Сурово ли се отнася Библията към жените? Не. Върху страниците ѝ Йехова проявява дълбока грижа за щастието и благополучието на този „по–слаб пол“, на който сам е Творец. Те трябва да бъдат дарявани с уважение (1 Петър 3:7). Той най–добре знае каква роля е подходяща за всеки пол, за тяхна обща полза. Водачеството е поверил на мъжете, но и на служителките си е признал много ценни привилегии, включително и честта да бъдат негови Свидетели. „Йехова издава дума ...: Известителките за нея са голямо множество“ (Псалм 68:11).

Психоложката Карол Джилман задала въпроса: „Защо жената би трябвало да бъде по–скоро мъж?“ Библията отговаря: За това не съществува никакъв разумен повод. Сама ще бъде щастлива и ще ощастливява и другите, ако се придържа към ролята, която ѝ е определил Бог.